РЕШЕНИЕ
№ 2040
гр. Бургас, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря АНАСТАСИЯ П. ОВЧАРОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20252120101467 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Б. Н. П. с ЕГН **********,
постоянен адрес: гр. **********, действащ чрез пълномщника си адвокат Ц. Ц.,
против И. Е. Й. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. **********, с която се
претендира осъждането й за заплащане на сумата от 25 000 лева - главници,
представляваща предоставени в заем парични суми, ведно със законната лихва за
забава от датата на подаването на исковата молба – 27.02.2025 г., до окончателното й
изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения, че
ищецът имал дългогодишно познанство с майката на ответницата – Т. К., която заедно
с две си дъщери И. Й. и М. Й. се свързали с него с молба за предоставяне на заем в
размер на 35 000 лева, за която му било обяснено, че ще бъде ползвана за наемане на
танцова зала. Предвид дългогодишното си познанство и ползване на техен обект не
бил сключен писмен договор за заем, но в изпълнение на постигнатата договорка
ищецът превел по банков път на ответницата сумата от 30 000 лева, както следва: на
10.10.2023 г. – 8 000 лева; на 16.10.2023 г. – 7 000 лева, на 07.11.2023 г. – 7 000 лева и
на 07.11.2023 г. – 8 000 лева. Във всички нареждания като основание било посочено
паричен заем. Сумите били получени и използвани от ответницата, като въпреки
уговорката за връщането им в срок от 4 месеца, били върнати само 5 000 лв. на
1
21.08.2024 г. с посоченото основание „връщане на заем“. Към настоящия момент
останала дължима сумата от 25 000 лева, за плащането на която се заявяват
настоящите искове.
При условията на евентуалност сумата се претендира да бъде върната като
получена без основание.
По делото не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, същата не се
явява в съдебно заседание и не изпраща свой представител, нито е направила искане
за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска
от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
В процесния случай са налице тези предпоставки.
Освен това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради
което съдът постановява настоящото решение, което се основава на наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Вероятната основателност на исковете се установява от приложените към
исковата молба платежни нареждания, от които се установява извършването по
банкова сметка на ответницата на описаните в исковата молба преводи, на посечени в
нея дати и размери, с основание „заем“, в това число и извършеното плащане на
сумата от 5 000 лв. на 21.08.2024 г. в полза на ответника с наредител – ответницата и с
посочено от нея основание „връщане на заем“. Липсва оспорване на горните книжа,
като не се установява и връщане на предоставените съгласно тях заеми, освен сумата
от 5 000 лв., която ищецът е отчел и не е част от претенциите му. Наред с това исковата
молба играе ролята на покана за плащане, съобразно чл. 240, ал. 4 от ЗЗД. Ето защо
съдът приема, че горепосочените доказателства обосновават вероятната основателност
на предявените искове, поради което и постановява настоящото неприсъствено
решение.
При това положение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК основателна се явява
ищцовата претенция за заплащането на направените по делото разноски и следва да
бъде осъдена ответната страна да му заплати сумата от 3 650 лв., включваща изплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 2 650 лв. и заплатена държавна такса в размер
на 1 000 лв.
2
Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, Бургаският районен
съд
РЕШИ:
Осъжда И. Е. Й. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. **********, да заплати
на Б. Н. П. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. **********, против ******,
сумата от 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди лева/ - главници, представляващи
предоставени в заем парични заеми по банков път, както следва: на 10.10.2023 г. – 8
000 лева, на 16.10.2023 г. – 7 000 лева, на 07.11.2023 г. – 7 000 лева и на 07.11.2023 г. –
8 000 лева, от които са върнати само 5 000 лева на 21.08.2024 г. по банков път, ведно
със законната лихва за забава върху дължимите главници от 25 000 лв. от датата на
подаването на исковата молба – 27.02.2025 г., до окончателното им изплащане, както и
сумата от 3 650 лв. /три хиляди шестстотин и петдесет лева/ за направените по делото
разноски.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване, но може да бъде атакувано по реда на
чл. 240 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3