№ 13523
гр. София, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20221110157321 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск по чл. 422 ГПК, чл. 7, параграф 1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) 261/2004 г. и чл. 86 ЗЗД, за установяване съществуването на
вземане за сумата 400 евро, представляваща обезщетение за отмяна на полет,
ведно със законната лихва от 03.06.2022 г. до изплащане на вземането и
сумата 268,19 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.01.2019
г. до 02.06.2022 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.07.2022 г. по гражданско дело №
30470 от 2020 г. по описа на СРС, 67-ми състав.
Ищецът твърди, че е закупил билет за полет .. с направление от летище
С. П., П. до летище в гр. Б. за 04.07.2017 г. като по разписание самолетът е
следвало да излети в 13:20 ч. местно време, но реално е излетял в 05:00 ч.,
поради което ищецът е пристигнал в крайния пункт на пристигане с повече от
3 часа закъснение. Твърди, че вследствие посоченото неизпълнение на
договора за превоз има право на обезщетение в размер на 400 евро съгласно
чл. 5, параграф 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., във връзка със
задължителната практика на Съда на ЕС, тъй като полетът е бил с разстояние
от над 1500 км. Поддържа, че е подал искане за изплащане на обезщетение,
във връзка с което ответникът е направил извънсъдебно признание за
дължимост на обезщетението, но не е заплатил същото.
1
Ответникът не е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК. В подаденото
възражение срещу издадената заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 30470 от
2020 г. по описа на СРС, 67-и състав ответникът е посочил, че възразява
срещу претенцията поради изтекла давност. В постъпило по делото
становище излага доводи, че ищецът не се явява титуляр на вземането, както
и излага подробни доводи в насока неоснователност на претенцията.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск касае обезщетение съгласно Регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за
отмяна на Регламент (Е.) № 295/91.
Съгласно чл. 5, т. 1, б. "в" от Регламента, при отмяна на полет
съответните пътници имат право на обезщетение от опериращия въздушен
превозвач по чл. 7, освен ако не са: i) информирани за отмяната минимум две
седмици преди началото на полета по разписание; или ii) информирани за
отмяната между две седмици и седем дни преди началото на полета по
разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да
заминат не покъсно от два часа преди началото на полета по разписание и да
достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от четири часа след
времето за пристигане по разписание; или iii) информирани за отмяната по-
малко от седем дни преди началото на полета по разписание и им е
предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не покъсно от
един час преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен
пункт на пристигане за по-малко от два часа след времето за пристигане по
разписание. В т. 4 е предвидено, че тежестта на доказване във връзка с
въпроса дали и кога пътникът е бил информиран за отмяната на полета лежи
върху опериращия въздушен превозвач.
В чл. 7 от регламента е регламентирано право на обезщетение, като
съгласно т. 1, б. "б", при прилагането на този член пътниците получават
обезщетение, възлизащо на 400 евро за всички полети на територията на
Общността над 1500 километра и за всички други полети между 1500 и 3500
километра. Съгласно чл. 5, т. 3 опериращият превозвач не е длъжен да
2
изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена
от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да
са били взети необходимите мерки.
Съдът намира, че от представения по делото електронен билет следва да
се приеме за установено, че между Е. В. и ответника е сключен договор за
въздушен превоз на пътници, касаещ превоз от летище в С. П., П. до летище в
гр. Б. на дата 04.07.2017 г., с час на отпътуване 13:20 часа. Видно от
приложената справка на авиокомпания „Б.“, процесният полет .., с
направление С. П. – Б. от 04.07.2017 г. е задържан за излитане до 05:00 на
05.07.2017 г., поради което следва безспорно да се приеме, че самолетът е
кацнал в крайния пункт – летище гр. Б. с повече от 3 часа закъснение.
Разстоянието на полета между двете летища се равнява на 1926 км, а
процесното закъснение, което надвишава три часа, се приравнява на отменен
полет по смисъла на Регламента, съответно обуславя правото на обезщетение
по чл. 7 от същия. В този смисъл е Решение на Съда (четвърти състав) от 19
ноември 2009 година по Съединени дела C-402/07 и C-32/07.
Ответникът не твърди наличието на извънредно обстоятелство по
смисъла на чл. 5, т. 3 от Регламента, което евентуално би изключило
отговорността му.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че пътникът
не се е явил в съответното регламентирано време преди полета, което
изключва отговорността му на процесното основание. Съгласно чл. 3, т. 2, б.
"а" от Регламента, разпоредбите са приложими при условие, че пътниците
имат потвърдена резервация за съответния полет и освен в случая с отмяната,
посочен в чл. 5, се представят на гишето за регистрация както е предвидено, и
в час, посочен предварително и в писмен вид (включително по електронен
път) от въздушния превозвач, туропоретора или упълномощен пътнически
агент, или, ако не е посочен час, не по-късно от 45 минути преди обявения час
на излитане. Както беше посочено по-горе, процесната хипотеза, при която е
налице закъснение на полета с повече от три часа, се приравнява на отменен
полет, респективно съобразно посоченото в цитираната разпоредба не е
налице основание за изключване на отговорността, доколкото тя касае случаи
извън такива на отмяна на полет по чл. 5.
На следващо място настоящият състав намира за неоснователни
3
наведените от ответника доводи, че вземането е погасено по давност,
позовавайки се на разпоредбата на чл. 135 ЗГВ, съгласно която правото на иск
срещу превозвача по международните превозни договори се погасява в
двегодишен срок, а по вътрешните - в шестмесечен срок, считано от деня на
пристигането на въздухоплавателното средство в местоназначението, от деня,
в който въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или от деня
на прекратяване на превоза.
Законът за гражданското въздухоплаване е приет в съответствие с
разпоредбите на В. конвенция /по-късно заменена с Конвенцията от М./, а
Съдът на ЕС приема, че двегодишната давност, установена в чл. 29 от В.
конвенция и в чл. 35 от Конвенцията от М., не може да се счита за приложима
по отношение на исковете, предявени по-специално на основание членове 5 и
7 от Регламент № 261/2004. Разпоредбата на чл. 135 ЗГВ в относимата му за
спора редакция (преди изменението с ДВ бр. 16/23.02.2021 г.) предвижда
специален давностен срок, приложим единствено към случаите, за които
законът предвижда рекламационно производство, но не и случаите на
обезщетения по Регламент № 261/2004 при закъснели полети, което следва и
от чл. 137 ЗГВ. Следователно приложение намират общите правила на ЗЗД,
конкретно чл. 111, б. "б" ЗЗД - тригодишната давност. Вземането за
обезщетение възниква като безсрочно, поради което, съгласно чл. 114, ал. 1 от
ЗЗД началният момент на давността е денят, в който е възникнало, в случая,
както беше посочено, датата, на която е следвало да се изпълни полетът –
04.07.2017 г.
Представена е по делото електронна кореспонденция, неоспорена от
ответника, от която е видно, че в отговор на изпратено на 16.01.2019 г. искане
за изплащане на процесното обезщетение, „Б.“, отдел „Жалби“ е заявило, че
на Е. В. действително се дължи претендираното финансово обезщетение за
закъснял полет .. на 04.07.2017 г. Съдът намира, че това изявление
представлява признание, по смисъла на чл. 116, б. "а" от ЗЗД, доколкото е
направено в рамките на давностния срок, отправено е до кредитора или негов
представител и се отнася до съществуването на самото задължение, а не само
до наличието на фактите, от които произхожда, тъй като признаването на
фактическия състав само по себе си не означава признаване на последиците
от този фактически състав. В настоящия случай изявлението е отправено от
служител на отдел, който ответното дружество е натоварило с изпълнение на
4
задължения, свързани с разглеждане и преценка за основателност именно на
искания за заплащане на обезщетения като процесното. Изпратено е до
представител на ищеца, ангажиран със събирането на вземането и във връзка
с конкретно оправено искане за изплащане на обезщетение в размер на 400
евро за закъснението на процесния полет. За пълнота следва да се посочи и че
липсват доказателства, които да установяват различна фактическа обстановка
във връзка с посоченото изявление.
Предвид изложеното, съдът приема, че извършеното признание обвързва
ответника и има последицата на чл. 116, б. "б" от ЗЗД, вр. чл. 117, ал. 1 от
ЗЗД, поради което прекъсва давността. От прекъсване на давността, на
05.06.2019 г., е започнала да тече нова, три годишна давност (чл. 117, ал. 1 от
ЗЗД), която до 03.06.2022 г., когато отново е прекъсната, с подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, не е
изтекла, поради което вземането не е погасено по давност.
Ето защо предявеният иск следва да се уважи изцяло. На ищеца следва да
се присъди и мораторна лихва върху уважената главница за периода от деня
на поканата /16.01.2019 г./ до датата на депозиране на заявлението /02.06.2022
г./ в претендирания размер, както и законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /03.06.2022 г./.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, като на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени разноски в
производството по ч. гр. дело № 30470/2022 г. по описа на СРС, 67 състав,
както и в исковото производство, които съответно възлизат на 325 лв. –
платена държавна такса в заповедното производство и адвокатско
възнаграждение и 475 лв. – платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение в исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че „Б.“ АД
ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С. ДЪЛЖИ НА Е. В.,
гражданин на Р. ф., роден на ********** г., на основание чл. 7, параграф 1, б.
„б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г., сумата 400 евро, представляваща
5
обезщетение за отмяна на полет, ведно със законната лихва от 03.06.2022 г.
до изплащане на вземането, както и сумата 268,19 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 16.01.2019 г. до 02.06.2022 г., за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 28.07.2022 г. по гражданско дело № 30470 от 2022 г. по описа на СРС,
67-ми състав.
ОСЪЖДА „Б.“ АД ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С. ДА
ЗАПЛАТИ на Е. В., гражданин на Р. ф., роден на ********** г., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 325 лв., представляваща разноски в производството
по ч. гр. дело № 30470/2022 г. по описа на СРС, 67 състав и сумата 475 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6