РЕШЕНИЕ
№ 1582
гр. Пловдив, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330114749 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
********* против А. М. М., с която са предявени положителни установителни искове за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца на 264.48 лева – главница,
представляваща стойността на неплатената топлинна енергия за периода от **** г. по
партидата на длъжника за обект на потребление гр. **** и сумата от 22.10 лева –
обезщетение за забавено плащане за периода от **** г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – **** г.
до окончателното й погасяване, за които вземания е издадена Заповед по чл.410 ГПК по
ч.гр.д **** г. по описа на ПРС.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие
по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за
производство и пренос на топлинна енергия, за обособената територия на гр. Пловдив.
Твърди, че в качеството си на енергийно предприятие, е доставил топлинна енергия на
ответника, като собственик на имот, находящи се в гр. ****. Ответникът не изпълнил
задълженията си в срок. Вземането за главница е начислено за ТЕ за БГВ и такса дялово
разпределение. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал и обезщетение за
забава в размер на законната лихва, за които вземания ищецът се е снабдил със Заповед по
чл.410 ГПК, връчена на ответника, който в срок е подал възражение срещу нея.
Претендират се разноски.
1
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от назначения на
ответника особен представител, с който оспорва исковете. Оспорва ответникът да е
потребител на услугите, доставяни от ищеца, като собственик на процесния имот. Оспорва
количеството начислено ТЕ за БГВ и таксата за дялово разпределение. Не оспорва размера.
Оспорва представените от ищеца документи. С оглед изложеното се иска отхвърляне на
исковете.
С молба от **** г. ищецът признава извършеното плащане. Твърди, че ответникът е
заплатил само главницата, обезщетението за забава и законната лихва, остават дължими
разноски за заповедното производство в размер на 75 лева и в исковото в размер на 475
лева, който поддържа и моли да му се присъдят.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № ***. по описа на ПРС, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са
предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.4 ГПК. Същите са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна
квалификация чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД.
За да бъде уважен искът по чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.150,
ал.1 ЗЕ, ищецът носи доказателствената тежест да установи, че ответникът има качеството
на потребител на топлинна енергия, че между ищецът и ответника е възникнало
облигационно отношение по повод на доставяне на топлинна енергия за процесния период,
че посочените Общи условия са влезли в сила, както и изправността си – че през процесния
период е доставял твърдяното количество и качество топлинна енергия в топлоснабден имот
в гр. ****, че начисляването й е извършено съобразно законовите изисквания, настъпил
падеж на главното вземане и размера на обезщетението за забава. Съгласно чл.154 ГПК,
ответникът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване изпълнение в срок
на насрещното задължение за плащане стойността на предоставена топлинна енергия..
С молба от **** г. ищецът признава, че ответникът му е заплатил в хода на процеса
претендираните от него вземания за главница, обезщетение за забaва и законната лихва, като
единствено не са заплатени направените разноски в заповедното и исковото производство,
поради което моли за отхвърляне на исковете, поради плащане в хода на процеса и
присъждане на разноски.
2
С извършеното плащане от ответника на процесните вземания, съдът приема, че
същият признава исковете.
Не са представени доказателства от ответника, че са заплатени дължимите по делото
разноски, направени от ищеца в заповедното в размер на 75 лева, от които 25 лева –
държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, а в исковото – 75 лева – за
държавна такса и 300 лева – депозит за особен представител. В исковото производство
ищецът се е представлявал от юрисконсулт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение
за исковото производство, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с
чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната
фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални
действия. Общо разноски в исковото производство са в размер на 475 лева.
Исковете ще се отхвърлят, поради плащане в хода на процеса, а посочените разноски
ще се присъдят изцяло, доколкото плащането е извършено в хода на процеса, а ответникът е
дал повод за завеждане на делото.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37,
представлявано от Ж. П.С. и С. Г. С. срещу А. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр.***
положителни установителни искове за признаване за установено, че А. М. М., ЕГН
********** дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер
на 264.48 лева – главница, представляваща стойността на неплатената топлинна енергия за
периода от **** г. по партидата на длъжника за обект на потребление гр. **** и сумата от
22.10 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от **** г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл.410 ГПК в
съда – **** г. до окончателното й погасяване, за които вземания е издадена Заповед по
чл.410 ГПК по ч.гр.д **** г. по описа на ПРС, поради плащането им в хода на процеса.
ОСЪЖДА А. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Ж. П. С.а и С. Г. С., сумата в
размер на 475 лева – разноски в исковото производство и 75 лева – разноски по ч.гр.д. ****
г. по описа на ПРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
3
4