Решение по дело №38/2025 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по касационна жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, подадена от пълномощник на Председател на УС на АПИ, против решение № 380/21.10.2024 г. по АНД № 779/2024 г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменен електронен фиш № ********** на Агенция пътна инфраструктура, с който на „Манист-Халкова“ЕООД, със седалище и адрес на управление -гр.Стара Загора представлявано от управителя си – М. Г. Х., на основание чл.102, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), във вр. с чл.187а, ал.2,т.3, във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2500,00 лева.

Подадена е и частна касационна жалба против Определение №363/18.12.24 год. на РС Видин, с което е оставена без уважение молба на „Манист-Халкова“ЕООД, със седалище и адрес на управление -гр.Стара Загора представлявано от управителя си – М. Г. Х. за изменение на решението в частта за разноските. Иска се да се отмени същото и да се присъдят разноски в пълен размер. В отговор по частната касационна жалба АПИ, чрез процесуален представител иска определението да остане в сила.

Касаторът, чрез пълномощника си излага подробни съображения за неправилност на въззивното решение, като иска да бъде отменено същото и да бъде постановено друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски, като при условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител депозира писмени бележки, с които оспорва касационната жалба и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият касационен състав, като взе предвид събраните по делото доказателства от Районен съд Видин и наведените от касатора твърдения намира за установено следното: жалбата е подадена от надлежна страна, участник във въззивното производство, в рамките на законния срок за оспорване, до компетентен съд, поради което е допустима.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК. Разпоредбата на чл.218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, като задължава касационната инстанция да следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При така определения предмет на настоящото дело съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспореното решение е валидно, допустимо, обосновано и правилно.

От фактическа страна съставът на Районен съд Видин приел за установено, че на 12.07.2021г. в 18,42ч. е установено нарушение с ППС-влекач, с техническа допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6В, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44 000 в община Видин, за движение по път 1-1 км.6+034, с посока нарастващ километър, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал.1,т.2 от ЗП, тъй като за същото няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

За нарушението бил генериран доказателствен запис от електронна система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП. Описаното било квалифицирано като нарушение на чл.179, ал.3б от ЗДвП, за което на ответника по касация бил съставен ЕФ №**********, с който, на основание чл.179, ал.3б от ЗДвП му било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2500,00 лева.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение, изразяващо се в издаване на електронен фиш за деяние по чл.179, ал.3б от ЗДвП, по време на действие на редакцията на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, в сила от 10.02.2023 г., която предвижда този ред (с електронен фиш) само за деяния, квалифицирани по чл.179, ал.3 от ЗДвП. Едва от 13.02.2024 г. с изменението, публикувано в ДВ, бр.13/2024 г., в сила от 13.02.2024 г. е приравнен този процесуален ред и за деяния от категорията на процесното нарушение.

Този извод се споделя от настоящия касационен съдебен състав. Следва да се има предвид, че липсата на процесуална възможност за издаване на електронен фиш за деяния по чл.179, ал.3б от ЗДвП се отнася до всички нарушения, извършени до 13.02.2024 г., спрямо които законът повелява да бъде прилаган единствено общия ред за реализиране на административно наказателната отговорност: съставяне на АУАН и издаване на НП. Едва след влизане в сила на изменението на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП на 13.02.2024 г. се въвежда възможност за издаване на електронен фиш, но това се отнася само за нарушения, извършени след тази дата.

Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства районният съд е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

По отношение на частната касационна жалба, същата е неоснователна. Правилни са мотивите на ВРС, с които е приложил приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, в което са изложени съображения, че с оглед предимството на правото на Съюза, националният съд е натоварен в рамките на компетентността си с прилагане на разпоредбите на правото на Съюза, като е длъжен в случаите, когато това се налага да вземе решение да остави без приложение всяка национална правна уредба или практика по законодателен или друг конституционен ред.

Предвид изхода на спора, на ответника по касация се дължат разноски. Претендират се разноски за адвокатски хонорар в размер на 660.00 лв. за касационната инстаниция, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 18 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ, бр. 88 от 2022 г. /. Възражение за прекомерност в касационната инстанция не е направено.

Воден от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Видин

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 380/21.10.2024 г. по АНД № 779/2024 г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменен електронен фиш № ********** на Агенция пътна инфраструктура, с който на „Манист-Халкова“ЕООД, със седалище и адрес на управление -гр.Стара Загора представлявано от управителя си – М. Г. Х., на основание чл.102, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), във вр. с чл.187а, ал.2,т.3, във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2500,00 лева.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София да заплати на „Манист-Халкова“ЕООД, със седалище и адрес на управление -гр.Стара Загора представлявано от управителя си – М. Г. Х., разноски по делото за касационната инстанция в размер на 660.00 лв. - адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна касационна жалба против Определение №363/18.12.24 год. на РС Видин, с което е оставена без уважение молба на „Манист-Халкова“ЕООД, със седалище и адрес на управление -гр.Стара Загора представлявано от управителя си – М. Г. Х. за изменение на решението в частта за разноските.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.