№ 624
гр. София, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Николай Николов
Членове:С. Б. Русева
Михаела П. Михова
при участието на секретаря ТатЯ. Ив. Асенова
в присъствието на прокурора Я. Н. Г.
като разгледа докладваното от С. Б. Русева Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20251100605688 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С Присъда от 10.03.2024г., постановена по НОХД № 13005/2023г., по описа на СРС,
първоинстанционният съд, НО, 14 състав, е признал подс. Й. Б. К. за виновен в това, че:
На 08.11.2022 г., около 09:45 часа, в гр. София, по ул. „Княз Александър I”, с посока
на движение - от ул. „Генерал Гурко” към ул. “Граф Игнатиев“, управлявал моторно
превозно средство - товарен автомобил, марка “ДАЧИЯ”, модел „ДОКИА" с рег. № ****,
след употреба на наркотични вещества, а именно метамфетамин, установена по надлежния
ред - със съдебна химико - токсикологична експертиза peг. № И-3620/06.04.2023г. на
специализираната Химикотоксикологична лаборатория към ВМА-София, като метафетамина
е поставен под контрол съгласно Единната конвенция за упойващите средства на ООН от
1961 г., ратифицирана от Р България, Закона за контрол на наркотичните вещества и
прекурсорите и Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични към ЗКНВП, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 343г, вр. чл. 37,
ал. 1, т. 7, вр. чл. 54 от НК, го е осъдил на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1
/една/ година и 6 /шест/ месеца и на наказание „Глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева, както
и на наказание „Лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 2/две/ години.
СРС, с присъдата си, е приспаднал, на основание чл. 59, ал. 4 от НК времето, през
1
което подсъдимият е бил лишен по административен ред от право да управлява МПС от
срока на наложеното наказание „Лишаване от правоуправление на МПС“, както и на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, го е осъдил да заплати по сметка на СДВР, сумата от 660,40
/шестстотин и шейсет лева и четиридесет стотинки/, представляваща направени разноски в
хода на досъдебната фаза на процеса и разноски по сметка на СРС в размер на 600
/шестстотин/ лева, както и държавна такса по сметка на СРС в размер на по 5.00 (пет) лева
за служебно издаване на два броя ИЛ.
Срещу така постановения съдебен акт е депозирана въззивна частна жалба и
допълнение към нея от подс.К., чрез защитника му – адв. П. от САК. В тях се инвокират
доводи за неправилност на присъдата поради противоречие с материалния закон, а в
условията на евентуалност – явна несправедливост на наказанието.
Аргументите им за това са следните:
Първоинстанционният съд неправилно е установил фактическата обстановка,
черпейки я от прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 2, предл. второ от
НПК показания на свидетелите Т. и К., сочейки, че кредитира показанията на полицейските
служители и, че възприема обясненията на подс. К. като защитна теза, без да изложи
съображения за това, постановявайки по този начин немотивиран съдебен акт, като
същевременно, основавайки извода си, че е налице обективният признак „управление на
моторно превозно средство", СРС е допуснал нарушение и на чл. 281, ал. 8 НПК,
постановявайки осъдителна присъда, основана само на показания, прочетени по реда на ал.
4.
Поради горното, според подсъдимия и защитника, по отношение наличието на
признака на състава на чл. 3436, ал. 3 НК от обективна страна, а именно „управление на
моторно превозно средство", обвинението е останало недоказано по несъмнен и безспорен
начин. Това е така, доколкото съгласно обясненията на подс. К., той не е управлявал МПС,
нито по време на проверката, нито в близко време преди това, като тези му обяснения не се
оборват от нито едно друго доказателство или доказателствено средство, събрано по реда на
НПК. Твърдения за управление на МПС от страна на К. се излагат единствено на етапа на
досъдебно производство от свидетелите Т. и К., но без да са потвърдени при
непосредствения им разпит пред първоинстанционния съд.
По-нататък в допълнението към въззивната жалба се разглеждат подробно подходите в
съдебната практика относно наличието на признака „след употреба" на наркотични вещества
или техни аналози, като в жалбата се застъпва, че СРС е приложил консервативния подход,
според който употребата на наркотични вещества или техни аналози е съставомерен признак
от обективна страна на престъплението чл. 343б, ал. 3 НК и, за да е налице престъпление по
този текст, достатъчно е да се установи, че субектът е привел в движение МПС, след като е
употребил наркотични вещества или техни аналози. За съставомерността на деянието е без
правно значение моментът на употреба спрямо момента на привеждане на МПС в движение,
както и обстоятелството дали деецът, към момента на осъществяване на изпълнителното
деяние, е повлиян от действието на наркотичните вещества или техните аналози, като не се
2
отчита концентрацията на наркотичното вещество или неговия аналог в организма на дееца
и не се обсъжда дали водачът, управлявал след употреба на наркотични вещества или техни
аналози, е поставил в реална опасност живота и здравето на други участници в движението.
Според либералния подход, който подсъдимия и защитника в жалбата си признават, че
намира изолирано приложение в съдебната практика, макар употребата на наркотични
вещества или техни аналози да е предвидена като обективен признак на престъплението по
чл. 343б, ал. 3 НК, нейното съдържание следва да се тълкува стеснително, като
съдържанието на понятието „след употреба" на наркотични вещества или техни аналози по
смисъла на чл. 343б, ал. 3 НК, следва да изразява състоянието „под въздействие" на такива
вещества и това последното, следва да се приема като съставомерен признак от обективна
страна и, съответно, деянието ще е съставомерно по чл. 343б, ал. 3 НК, когато към момента
на привеждане на МПС в движение, водачът е повлиян от въздействието на употребеното
наркотично вещество или неговия аналог. При оценка на повлияването следва да се отчетат,
както моментът на употреба спрямо момента на привеждане на МПС в движение, така и
наличието на външни признаци - реакции или поведение на водача, сочещи към извод, че е
употребил наркотични вещества или техни аналози.
Съгласно „смесения подход“,/който, ако се съди по написаното в жалбата, застъпват
подсъдимият и защитникът/, понятието „след употреба" на наркотични вещества или техни
аналози по смисъла на чл. 343б, ал. 3 НК, отразява основен признак на деянието от
обективна страна. Едновременно с това обаче, следва да се отчита като неправилно да се
приема, че управлението на МПС при формалното наличие на този признак по презумпция
съставлява винаги деяние с висока степен на обществена опасност. Тази теза се основава на
аргумента, че обществената опасност се създава при управлението на МПС от водач, който
не е в състояние правилно и безопасно да упражнява тази дейност вследствие на употреба на
наркотични вещества или техни аналози. При тази категория съдебни решения, според
жалбата, за всеки конкретен случай се съобразява, на първо място, моментът на употреба на
наркотичното вещество или неговия аналог спрямо момента на предприемане на управление
на МПС, като се обсъжда и степента на повлияването на водача от употребеното вещество.
Въз основа на така посочените фактори, в случая се извежда явната незначителност на
обществената опасност по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, когато употребата е отдалечена от
момента на привеждане на МПС в движение, така че водачът не е под въздействието на
съответното вещество.
Както се посочи по-горе, за съставомерността на деянието по чл. 343б, ал. 3 НК,
законодателят не въвежда като признак от обективна страна да се установи дали водачът е
повлиян от въздействието на употребеното наркотично вещество или неговия аналог и дали
това се е отразило върху способността му правилно и безопасно да управлява МПС. Липсва
такова изискване от обективна страна и по отношение на установяването на времето на
употреба. Поради това, при прилагането на състава, е необходимо да се изследва във всеки
конкретен случай намирал ли се е водачът под въздействие на наркотичното вещество или
неговия аналог или не и в случай, че водачът не се е намирал под такова въздействие, няма
3
пречка да се обоснове приложението на чл. 9, ал. 2 НК. По-нататък в жалбата, според
описанието за приложението на този подход, подсъдимият и защитникът намират, че е
следвало СРС да анализира „няколко основни фактора, които се преценяват за конкретно
деяние“ - степента на отрицателно въздействие на конкретното деяние върху обществените
отношения, осигуряващи транспортната безопасност, субективните особености на
конкретната проява, които се намират извън въпроса за вината, като считат, че за да засегне
обекта на наказателноправна закрила, конкретният водач следва да е предприел управление
на МПС в периода на проявление на острите и хронични реакции на организма към
употребеното наркотично вещество или неговия аналог. В случая, К. е заявил, че е
употребил наркотично вещество 3 /три/ дни преди проверката, а от заявеното от разпитаното
вещо лице, когато е налице наркотична зависимост /каквато и самият подсъдим и
защитникът му твърдят, че е налице у подсъдимия/, то може да се открият следи и при такъв
предхождащ проверката срок на употреба. Твърдят, че с оглед констатираните от лекар
външни признаци, подсъдимият не е имал явни признаци на повлияване. Т.е., те считат,че, в
конкретния случай, от доказателствата по делото, се установява, че макар и деянието,
извършено от подс. К., да осъществява формално признаците на състава на престъпление по
чл. 343б, ал. 3 НК, обществена опасност липсва или тя е явно незначителна, поради това, че
употребата е отдалечена във времето от проверката и у подсъдимият не се наблюдават
външни признаци за употреба на метамфетамин.
В условията на евентуалност, в случай, че СГС не приеме горните съображения, в
жалбата сочат нарушение на материалния закон ,тъй като първоинстанционният съд не е
приложил разпоредбата на чл. 66 НК, при положение, че в конкретния случай, две от
законовите предпоставки са налице - съдът е наложил наказание до три години лишаване от
свобода, а подс. К. е неосъждан към момента на извършване на деянието, като според тях е
налице и предпоставката,той да се поправи и превъзпита и без да изтърпи наложеното
наказание, тъй като е провел лечение на зависимостта си към стимуланти и, към момента на
постановяване на присъдата, е в ремисия и не употребява такива /което според тях
автоматично изключва възможността за рецидив при престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, доколкото лице, което не употребява наркотични вещества или техни
аналози, няма как да бъде субект на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК/.
С въззивната жалба, молят СГС да отмени оспорената присъда като неправилна,
поради противоречие с материалния закон, като вместо нея постанови нова, с която да
признае подс. К. за невинен и го оправдае по повдигнатото му обвинение и в условията на
евентуалност – СГС да отмени оспорената присъда, поради явна несправедливост на
наказанието.
С въззивната жалба са направени и следните доказателствени искания, с оглед
преценка, както на възможните смекчаващи отговорността обстоятелства, така и с оглед
установяване на възможностите за приложение на чл. 9, ал. 2 НК:
1. Да се изиска от управителя на Център за лечение на зависимости „Билани" да
представи заверено копие от наличната, по повод проведеното лечение на Й. Б. К.,
4
документация, в т.ч. информация дали към момента на напускане на центъра същият е в
ремисия.
2. След получаване на документите по горното искане, да се назначи комплексна
съдебно-психиатрична, психологична и токсикохимична експертиза с участието на вещи
лица психолог и психиатър със специализация в сферата на зависимостите, както и вещи
лица химик и токсиколог, които след запознаване с материалите по делото, в т.ч.
документите от „Билани" и, след личен преглед на подс. К., да отговорят на следните
въпроси:
- Установява ли се у поде. К. към момента на инкриминираното деяние синдром на
зависимост от наркотични вещества и ако се установява - към какви? Наблюдава ли се у
поде. към момента на инкриминираното деяние повишаване на толеранса към наркотичното
вещество?
- Да се посочи какви са външните признаци за употреба на метамфетамин.
- Да се посочи какви са симптомите на изчерпване на действието на метамфетамина.
- При установената концентрация на метамфетамин в кръвта на поде. от 16 нг/мл да се
посочи дали този резултат е възможен при употреба три дни преди проверката, ако лицето
страда от синдром на зависимост от метамфетамин.
- Ако се установи наличие на синдром на зависимост от наркотични вещества, да се
посочи дали към момента на освидетелстване поде. К. се намира в състояние на ремисия.
В хода на въззивното производство, не е провеждано съдебно следствие.
В съдебното заседание, пред СГС, защитникът адв. П. поддържа въззивната жалба,
аргументите в нея и в допълнението и доказателствените искания.
Прокурорът оспорва въззивната жалба и моли СГС да не уважава доказателствените
искания на защитата, тъй като обстоятелствата, които ще се установяват с тях намира за
ирелевантни към съставомерността на деянието, а и защото на част от поставените въпроси
е даден отговор в назначената на първоинстанционното производство експертиза,от чието
заключение е видно дали подсъдимият е наркозависим.
Прокурорът счита, че не са налице и основания да не бъде давана вяра на обясненията
на подсъдимия, че след деянието е постъпил за лечение.
След тайно съвещание и, след като е изслушал аргументите на страните, СГС, е
намерил доказателствените искания на защитата за неоснователни, поради което и не ги е
уважил, основно, поради това, че не са насочени към установяване на обстоятелствата по
чл.102 на НПК, а именно: свързани с предмета на делото, очертан с оглед фактическите и
правни рамки на обвинителния акт. Въззивният съдебен състав е приел, че установяването
на обстоятелството дали подсъдимият Й. Б. К. е бил със синдром на зависимост от
наркотични вещества, е ирелевантно за предмета на делото, с оглед материалноправната
диспозиция на разпоредбата на чл.343 б, ал.3 от НК и последователната практика на ВКС в
5
тази насока, включително и Тълкувателно решение на Върховния администратиовен съд
№13/2021 г. , независимо от наличието на инцидентни решения на ВКС, в които се изследва
степента на повлияване на дееца, след приемане на наркотично вещество – практика, която
настоящият съдебен състав не споделя.
В хода на съдебните прения пред настоящата въззивна инстанция, представителят на
СГП намира, че жалбата следва да бъде оставена без уважение в частта, с която се иска
отмЯ. на постановената присъда и признаване на подсъдимия за невинен в извършване на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, тъй като намира изводът на СРС за
виновността на К. за правилен и обоснован и почиващ на верен доказателствен
анализ.Счита, че правилно са кредитирани показанията на полицейските служители,
осъществили първоначалната проверка, тъй като техните показания се подкрепят от
писмените доказателства по делото. Прокурорът счита още, че предвид спецификата на
случая, не са налице основания за прилагане на чл.9 , ал.2 от НК, тъй като извършеното
деяние не е малозначително. От събраните по делото доказателства, включително и от
обясненията на подсъдимия, е видно, че макар да е реабилитириан, той е с лоши
характеристични данни и е осъждан за деяния от същия вид а и , въпреки формираната
зависимост, има времева регулярна употреба на наркотични вещества, като точно в този
период, е упражнявал дейност, свързана с управление на МПС. Не са събрани доказателства,
от които да следва извод за особено съществено намаляване на обществената опасност нито
на деянието, нито на дееца, в сравнение с обичайните случаи на престъпления от този вид.
Прокурорът счита обаче, че направеното с жалбата искане за отлагане на изтърпяване на
наложеното наказание на основание чл.66, ал.1 от НК, е основателно, поради което и, на
основание чл.337, ал.1, т.4 от НПК, следва да бъде изменена първоинстанционната присъда,
в частта за приложението на чл.66, ал.1 от НК и подсъдимият да бъде освободен от
изтърпяване на наказанието, като му бъде определен изпитателен срок в размер на три
години.
В съдебното заседание пред СГС, адв. П. – защитник на подс. К., поддържа жалбата и
допълнението към нея, както и изложените в тях аргументи. Намира, че в хода на
първоинстанционното съдебно следствие не е доказано но несъмнен и безспорен начин,
наличието на елемент от обективна страна, а именно – управление на управление на МПС,
каквото се изисква за съставомерността на деянието по чл.343 б, ал.3 от НК. Счита, че
наличието на този елемент, първостепенният съд е обосновал единствено въз основа на
прочетените показания на разпитаните в хода на първоинстанционното съдебно следствие
полицейски служители, като по този начин е допуснал нарушение на разпоредбата на
чл.281, ал.8 от НПК. Намира и, че неправилно първостепенният съд е оценил обясненията на
подсъдимия относно обстоятелството, че не е управлявал МПС, нито по време на
проверката, нито в близко време преди нея, като акцентира, че обяснения в този насока са
дадени от К., още в хода на ДП, в отсъствието на защитник, т.е. дори без да е получил
професионален съвет за изграждане на защитната теза.
Моли СГС да оправдае подсъдимия, поради несъставомерност на деянието от
6
обективна страна.
В съдебното заседание пред СГС, подс. К., поддържа казаното от защитника си, а в
последната си дума, моли въззивния съд да го оправдае.
Съдът, след като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото и, в
рамките на пределите на проверката по чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Подсъдим по делото е Й. Б. К., с ЕГН: **********, роден на **** г. в гр. София,
българин, български гражданин, с висше образование, неженен, безработен, неосъждан
(реабилитиран), с адрес: гр. София, ж.к. „Сухата река“, ул. ****.
С атакуваната Присъда от 10.03.2024г., постановена по НОХД № 13005/2023г., по описа
на СРС, първоинстанционният съд, НО, 14 състав,
го е признал за виновен, в това, че:
На 08.11.2022 г., около 09:45 часа, в гр. София, по ул. „Княз Александър I”, с посока на
движение - от ул. „Генерал Гурко” към ул. “Граф Игнатиев“, управлявал моторно превозно
средство - товарен автомобил, марка “ДАЧИЯ”, модел „ДОКИА" с рег. № ****, след
употреба на наркотични вещества, а именно метамфетамин, установена по надлежния ред -
със съдебна химико - токсикологична експертиза peг. № И-3620/06.04.2023г. на
специализираната Химикотоксикологична лаборатория към ВМА-София, като метафетамина
е поставен под контрол съгласно Единната конвенция за упойващите средства на ООН от
1961 г., ратифицирана от Р България, Закона за контрол на наркотичните вещества и
прекурсорите и Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични към ЗКНВП, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 343г, вр. чл. 37,
ал. 1, т. 7, вр. чл. 54 от НК, го е осъдил на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1
/една/ година и 6 /шест/ месеца и на наказание „Глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева, както
и на наказание „Лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 2/две/ години.
В мотивите към атакуваната присъда, първоинстанционния съдия, в частта, в която
обосновава индивидуализацията на наложеното на подс. К. наказание, на лист 78, абзац 5
отгоре надолу, е записал: „Ето защо, съдебният състав намира, че следва да определи
наказанието по реда на чл. 54 НК като наложи на подсъдимия наказание "Лишаване от
свобода" за срок от една година, както и наказание "глоба", в размер на 1000 лева, като
намира, че така определеното наказание е достатъчно по своя интензитет, за да превъзпита
подсъдимия и да го накара да се въздържа от бъдещи противоправни деяния“. В същия
момент, в диспозитива на атакуваната присъда, наложеното на подс. К. наказание
„Лишаване от свобода“ е в размер на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца. При това положение
е налице съществено нарушение на процесуалните правила, съгласно чл.348,ал.3,т.2,предл.1
от НПК и съобразно разпоредбата на чл. 335,ал.2 от НПК, следва настоящия състав на
СГСда отмени присъдата и да върне делото на първата инстанция за разглеждане от друг
съдебен състав.
Именно, съгласно разпоредбата на чл.348,ал.3,т.2,предл.1 от НПК, нарушенито на
процесуалните правила се явява съществено, когато липсват мотиви. В случая, формално
7
мотиви към атакуваната присъда са изложени от СРС, но противоречието между мотивите и
диспозитива на атакувания акт са толкова значителни, че на практика се явява липса на
мотиви, предвид че в диспозитива е посочен един размер на наказанието „Лишаване от
свобода“, което СРС налага на подс.К., а в мотивите друг, то, както за подсъдимият и
другите страни, така и за настоящата въззивна инстанция остава неразбрана и непроследима
волята на първия съд, точно какъв размер – за какъв срок налага наказание „Лишаване от
свобода“ на подсъдимия.
Предвид констатирания съществен и неотстраним порок на атакувания акт, който е
абсолютно основание за отмЯ.та му, настоящия въззивен състав не счита за нужно да
коментира наведените от защитата други доводи, възражения и искания.
Така мотивиран, СГС, НО, 16-ти въззивен състав, на основание чл.335,ал.2,вр. с
чл.348,ал.3,т.2,предл.1 от НПК,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда от 10.03.2024г., постановена по НОХД № 13005/2023г., по описа на СРС,
, НО, 14 състав.
ВРЪЩА делото на първата инстанция - СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8