Р Е Ш Е Н И Е
№….........../01.12.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети ноември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Д.,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 19088 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от „Ф.и.” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, срещу Н.Г.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК във вр.
чл. 99, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 365,66 лв.,
представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит №
********* от 05.08.2014 г., сключен между ответника и „П.Ф.Б.“ ООД, ЕИК ***, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца с договор за прехвърляне на вземания от 28.07.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 23.07.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 109,61 лв., представляваща обезщетение
за забава, начислено за периода от 22.07.2016 г. до 05.07.2019 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 11527/2019 г. по описа на Районен съд – Варна.
По твърдения в исковата молба,
по силата на договор за потребителски кредит № ********* от 05.08.2014 г. „П.Ф.Б.“
ООД е предоставило на Н.Г.С. сумата от 750 лв., която ответникът се е задължил
да върне, ведно с договорна лихва, на 60 броя седмични погасителни вноски в
срок до 29.09.2015 г. Ответникът не е изпълнил задълженията си по договора,
като е изпаднал в забава в плащанията, считано от 25.06.2015 г. Неизплатена е
останала главница в размер на 365,66 лв., както и обезщетение за забава от
109,61 лв. за периода 22.07.2016 г. – 05.07.2019 г. Вземанията по договора са
прехвърлени от първоначалния кредитор „П.Ф.Б.“ ООД в полза на ищеца с договор
за прехвърляне на вземания от 28.07.2016 г., за което ответникът е уведомен с
връчването на препис от исковата молба, ведно с приложеното към нея
уведомление. За дължимите суми по кредита ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По изложените съображения по същество ищецът моли за уважаване на
предявените установителни искове и претендира и присъждането на сторените в
заповедното и исковото производство разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Предварително
депозира писмена молба, в която поддържа исковата молба и моли за уважаване на
предявените искове. Представя и списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът, чрез назначения му особен представител, депозира отговор на
исковата молба, в които излага становище за недопустимост и неоснователност
на предявените искове. Оспорва материалоправната и
процесуалноправна легитимация на ищеца с твърдения, че договорът за цесия не е
произвел действие между страните, тъй като липсва предвиденото плащане по него,
както и че прехвърлянето не е надлежно съобщено на ответника поради
представляването му в процеса от особен представител, а не от упълномощен от
него такъв. Релевира възражение за недействителност на договора за кредит
поради липса на задължителните реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, поради което
счита, че ответникът дължи само чистата стойност на предоставения кредитен
ресурс, която е изплатена преди сезирането на заповедния съд.
По изложените
съображения моли за прекратяване на производството по делото, евентуално – за
отхвърляне на предявените искове.
В открито съдебно
заседание ответникът не се явява лично и не се представлява. Особеният му
представител депозира писмена молба, с която поддържа отговора, моли за
отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на адвокатско възнаграждение в
негова полза.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
От съдържанието на представения договор за потребителски кредит № *********
от 05.08.2014 г. (л. 6) се изяснява, че същият е сключен между Н.Г.С. и „П.Ф.Б.“
ООД за сумата от 750 лв., която ответникът се е задължил да върне заедно с
фиксирана възнаградителна лихва в размер на 147,93 лв. при годишен лихвен
процент (ГЛП) от 31,82 % и годишен процент на разходите (ГПР) от 48 %. Наред с
това, потребителят се е задължил да заплати на кредитора още такса за оценка на
досие в размер на 37,50 лв. и такса за услуга „Кредит у дома“ от 587,23 лв.
Общата дължима сума по договора е отразена в размер на 1522,66 лв., платима на
60 седмични вноски, първите 59 от които в размер на 25,38 лв., а последната – в
размер на 25,24 лв., с падеж на първата вноска 12.08.2014 г. и посочен ден от
седмицата, в който се дължат плащанията – сряда.
Според
клаузата на чл. 3 от договора таксата за оценка на досие се начислява за
„услуги по оценка на досието на клиента“ и същата е платима при подписване на
договора, но включена в седмичните вноски за улеснение на клиента.
Съгласно чл.
25 от договора услугата „Кредит у дома“ се изразява в предоставяне на кредита в
брой по местоживеене на клиента и събиране на седмичните погасителни вноски
отново по неговото местоживеене, като за същата се дължи такса, 30 % от която е
равна на разходите, свързани с предоставяне на кредита, а останалата част - с
разходите за събиране на вноските по уговорения начин. Предвидено е, че и тази
такса е дължима от клиента при подписване на договора, но платима на равни
вноски през периода на кредита за негово улеснение.
Според чл. 27 от договора с подписване на същия клиентът
потвърждава, че е получил пълния размер на уговорения кредит.
Уговорката, обективирана в чл. 22 от договора, предвижда,
че Провидент има право да прехвърля изцяло или
частично правата си по договора без съгласието на клиента, като впоследствие го
информира.
От приложения договор за прехвърляне на вземания от
28.07.2016 г. (л. 13) се изяснява, че „П.Ф.Б.“ ООД е прехвърлило в полза на ищеца
„Ф.и.“ ЕАД всички свои вземания по договори за кредит, описани в Приложение № 1,
ведно с всички привилегии, начислени лихви и други принадлежности. Видно от
приложеното удостоверение от 19.11.2019 г. (л. 22), сред тези вземания е и това
по процесния договор за потребителски кредит № ********* от 05.08.2014
г., сключен с Н.Г.С..
От съдържанието на приобщеното пълномощно от 19.06.2019
г. (л. 23) се установява, че „П.Ф.Б.“ ООД е упълномощило „Ф.и.“ ЕАД да уведоми
от негово име всички длъжници по цедирани вземания за
извършеното прехвърляне.
По делото е приложено уведомление от „П.Ф.Б.“ ООД,
действащо чрез пълномощника „Ф.и.“ ЕАД, изпратено до ответника (л. 24), с което
цедентът го уведомява за извършеното прехвърляне. От
приложената обратна разписка от 17.10.2019 г. (л. 27) се изяснява, че
уведомлението е върнато обратно на подателя с отбелязване, че получателят се е
преместил на друг адрес.
За установяване размера на претендираните вземания по делото е допуснато
провеждането на съдебно-счетоводна експертиза. От приетото и неоспорено от
страните експертно заключение (л. 82 и сл.) се установява, че в периода
15.08.2014 г. – 19.11.2015 г. са извършени частични плащания по кредита в общ
размер на 1157 лв., с които са погасени следните суми: 384,34 лв. главница, 147,93
лв. договорна лихва, 37,50 лв. такса оценка на досие и 587,23 лв. такса „Кредит
у дома“, респ. неизплатен е останал само остатък от главницата в размер на
365,66 лв. За процесния период от 22.07.2016 г. до 05.07.2019 г. вещото лице
определя лихвата за забава върху тази неизплатена главница в размер на 109,61
лв.
Видно от материалите
по приобщеното ч. гр. д. № 11527/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, въз
основа на подадено на 23.07.2019 г. заявление от „Ф.и.” ЕАД срещу Н.Г.С. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните
суми за главница и законна лихва, която е връчена на длъжника (настоящ
ответник) по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. С разпореждане от 19.09.2019 г.
заповедният съд е дал указания на кредитора за предявяване на установителен иск
за вземанията по заповедта и в указания едномесечен срок по чл. 415 ГПК
заявителят е инициирал настоящото производство.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Положителните
установителни искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са
налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото
на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл.
422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС),
установени от материалите по заповедното дело.
Основателността на предявените
искове е обусловена от следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието на валидно
възникнало облигационно правоотношение между „П.Ф.Б.“ ООД и ответника по процесния договор за потребителски кредит; изпълнението на
поетите от кредитора задължения по договора, вкл. предоставянето на уговорената
сума; настъпила изискуемост на задълженията в претендирания размер и
неизпълнение на същите, както и наличието на валидно сключен договор за цесия,
по силата на които вземанията по потребителския договор са прехвърлени в полза
на ищеца и уведомяването на ответника за това. Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявените
вземания. В негова тежест е да установи също и размера на исковите претенции. По
отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността, е
достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената
тежест да установи положителния факт, който го изключва, а именно точно
изпълнение.
Доколкото ищецът черпи активната си материалноправна
легитимация от договор за цесия, съдът намира, че на първо място следва да
обсъди събраните в тази връзка доказателства, касаещи действието на
прехвърлянето по отношение на ответника.
От същите се установява, че е сключен валиден договор за цесия между „П.Ф.Б.“
ООД и ищеца, в предмета на който са включени и вземанията по процесния
потребителски кредит. Възможност за такава промяна в титуляря на вземанията е
предвидена и в самия договор за кредит, съобразно изискването на чл. 26 ЗПК.
Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето има действие по отношение на
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Според разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД (респ. чл. 26, ал. 4 ЗПК) и съдебната практика по нейното приложение, която настоящият съдебен състав
напълно споделя (напр. решение № 137 от 02.06.2015 год. по гр.д. № 5759/2014
год., III г.о. на ВКС), уведомяването на длъжника следва да се осъществи от цедента, като няма пречка същият да упълномощи изрично цесионера за това действие. Освен това, доколкото законът
не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск с предмет прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, а
следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК (в този смисъл -
решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 год., II т. о., ТК,
решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС и др.).
В конкретния случай ищецът (цесионер) е
упълномощен изрично от цедента „П.Ф.Б.“ ООД да
уведоми длъжника за извършената цесия. Реализирайки предоставената му
представителна власт, ищцовото дружество е изпратило до ответника уведомително
писмо за прехвърлянето на вземанията, но доколкото няма данни същото да е
получено преди завеждане на делото и с оглед цитираната по-горе съдебна
практика, съдът намира, че уведомяването е надлежно осъществено с получаването
на препис от исковата молба, ведно с приложеното към нея уведомление, тоест на 14.05.2020
г. (л. 60). Фактът, че книжата не са получени лично от ответника, а от
назначения негов особен представител, е ирелевантен, тъй като представителната
власт на особения представител е ограничена само относно онези действия, за
които се изисква изрично пълномощно, каквото получаването на уведомлението не е
– арг. от чл. 29, ал. 5 във вр.
чл. 34 ГПК.
Отделно от гореизложените съображения, според съдебната практика
длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. Подобни твърдения не са наведени от ответника в хода на процеса,
нито са представени доказателства в тази насока, поради което съдът счита за
неоснователни възраженията на особения представител за ненадлежно уведомяване
на длъжника за извършената цесия.
Посочените аргументи налагат извод, че прехвърлянето на вземанията –
предмет на производството, е породило действие по отношение на длъжника (настоящ
ответник), на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД, и цесионерът
(сега ищец) се явява негов кредитор и активно легитимирана надлежна страна в
процеса.
Цедираните вземания произтичат от
сключен между ответника и „П.Ф.Б.“ ООД договор за потребителски кредит от
05.08.2014 г., поради което възникналото облигационно правоотношение се
регулира от нормите на Закона за потребителския кредит, обн.,
ДВ. бр. 18
от 5.03.2010 г., в редакцията му, изм.
и доп. ДВ. бр. 61 от 25 юли 2014 г., действаща към момента на неговото
сключване. Същите са императивни и за спазването им съдът следи служебно (арг. от чл. 21, ал. 1 ЗПК, чл. 5 и чл. 7, ал. 3 ГПК и т. 1
от Тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2013 г.,
ОСГТК на ВКС).
От гореизложеното съдържание на договора се установява, че сделката отговаря
на изискванията на специалния закон. Уговорените между страните клаузи са
формулирани на разбираем и ясен език и са налице всички задължителни реквизити
по чл. 11, ал. 1 ЗПК. В договора е инкорпориран и погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
Следователно договорът е действителен и между първоначалния кредитор и
ответника е налице валидно възникнало облигационно правоотношение.
С подписването на договора кредитополучателят е декларирал, че е получил
уговорената сума от 750 лв., като автентичността на подписа му не е оспорена,
поради което съдът намира, че кредитът е изцяло усвоен. Това обстоятелство се
потвърждава и от извършените частични плащания, доказани чрез проведената
експертиза. Следователно за ответника е възникнало насрещно задължение да върне
заетите средства, ведно с уговорената възнаградителна лихва, на посочения
падеж. Изискуемостта на вземанията е настъпила с изтичане срока на договора – 29.09.2015
г., когато е падежът на последната погасителна вноска (л. 86).
Според заключението
на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира, при условията на чл.
202 ГПК, като правилно и обосновано, неизплатена е останала само част от
главницата в размер на претендираната сума от 365,66 лв., като постъпилите
плащания по кредита са отнесени за погасяване, освен на главницата и
договорната лихва, още на начислената такса за оценка на досие (37,50 лв.) и
такса за услуга „Кредит у дома“ (587,23 лв.). В отговора на исковата молба е
релевирано възражение за недължимост на тези такси.
Съобразявайки същото, както и служебното си задължение за проверка
съответствието на уговорките между страните с императивните материалноправни
норми, настоящият съдебен състав намира тези такси за платени без основание по
следните съображения:
По отношение на заплатената такса за оценка на досие:
На първо място, цитираната по-горе клауза на чл. 3 от договора, предвиждаща
заплащането на тази такса, не отговаря на изискванията на чл. 10а, ал. 4 ЗПК,
тъй като от нейната обща формулировка („за предоставяне на услуги по оценка на
досието“) и не става ясно за какви точно действия (услуги) се дължи въпросната
такса. Следователно същата заобикаля изискванията на закона и е нищожна, по
аргумент от чл. 21, ал. 1 ЗПК.
На следващо място, предвид обстоятелството, че оценката на досието
логически предхожда сключването на договора, тази дейност касае усвояването на
кредита, във връзка с което кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони, на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Отделно, оценката на кредитоспособността на потребителя е задължение на
кредитора съгласно чл. 16, ал. 1 ЗПК, който носи и риска от
неплатежоспособността на длъжника и възлагането на разноски в тежест на
последния във връзка с тази дейност противоречи на добрите нрави, респективно
клаузата е нищожна и на основание чл. 26, ал. 1, предл.
трето ЗЗД.
По отношение на заплатените такси за услуга „Кредит у дома“:
В договора е посочено, че общо дължимата такса „Кредит у дома“ е в размер
на 587,23 лв., като при изчисляване на отразения общ годишен размер на
разходите от 48 % не е включена тази такса. Посочената сума следва да бъде
взета предвид при преценка на действителния годишен процент на разходите по
кредита, доколкото въпросната такса е начислена като покупна цена на твърдяната
услуга, респективно представлява разход за потребителя по смисъла на чл. 19,
ал. 1 ЗПК. Така, при размер на кредита от 750 лв. и уговорен начин на
погасяване чрез 60 седмични погасителни вноски в размер на 25,38 лв., годишният
процент на разходите, изчислен чрез кредитен калкулатор за бързи кредити,
достъпен на интернет страницата „Calculator.bg”, възлиза в размер на 301.08 %, което обуславя
извод за нищожност на клаузата на чл. 25 от договора, в която е уговорена
таксата, на основание чл. 19, ал. 5 във вр. ал. 4
ЗПК.
Освен това „услугите“, срещу които се твърди да се дължи начислената такса
‚Кредит у дома“, не представляват допълнителни такива по чл. 10а, ал. 1 ЗПК, а
са свързани с предоставянето на уговорената сума и нейното събиране, тоест с
действия по усвояването и управлението на кредита. Затова обсъжданата клауза е
нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 във вр. чл. 10а,
ал. 2 ЗПК.
Предвид извода за нищожност на клаузите на чл. 3 и чл. 25 от договора, въз
основа на които са начислени таксите, отнесената за тяхното погасяване сума в
общ размер на 624,73 лв. е недължимо платена и подлежи на връщане. След като
същата бъде прихваната с процесните задължения на
потребителя за главница (365,66 лв.) и мораторна лихва (109,61 лв.), последните
се погасяват в пълен размер. При това положение предявените искове се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По искането на особения представител
за присъждане на възнаграждение:
Съдът намира, че на назначения особен представител адв.
Д.Д.П. следва да бъде изплатено възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство на ответника по делото, изразяващо
се в депозиране на писмен отговор на исковата молба и последваща молба по повод
проведеното открито съдебно заседание, в размер на определения депозит от 150
лв., за която сума да се издаде РКО.
По разноските:
С оглед изхода на делото, разноски на ищеца не се следват.
Ответникът не е направил искане за разноски, поради което такива не следва
да му бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Ф.и.” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, срещу Н.Г.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК във
вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 365,66 лв. (триста шестдесет
и пет лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща непогасена главница по
договор за потребителски кредит № ********* от 05.08.2014 г., сключен между
ответника и „П.Ф.Б.“ ООД, ЕИК ***, вземанията по който са прехвърлени на ищеца
с договор за прехвърляне на вземания от 28.07.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 23.07.2019 г., до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 109,61 лв. (сто и
девет лева и шестдесет и една стотинки), представляваща обезщетение за забава,
начислено за периода от 22.07.2016 г. до 05.07.2019 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 11527/2019 г. по описа на Районен съд – Варна;
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на особения
представител адв. Д.Д.П.,***,
сумата от 150
лв. (сто и
петдесет лева), представляваща възнаграждение за
осъществената защита на ответника Н.Г.С. в настоящата първа инстанция, от
внесения за целта депозит, за което да се издаде разходен касов ордер;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: