№ 662
гр. Варна, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20223110200727 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба предявена от М. Г. К. в качеството му на представляващ ДЗЗД „Светлина 15“
против Наказателно постановление № 606 928- F 360488/18.10.2021г. на Директора
на Дирекция „Обслужване ” при ТД - НАП гр.Варна, с което на М. Г. К. е наложено
административно наказание " Глоба" в размер на 500 лв. на основание чл. 179 ал.1 от
ЗДДС.
В жалбата декларативно се твърди, че в хода на производството са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и се иска отмяна на наказателното
постановление. .
В съдебно заседание въз.К., редовно призован, явява се лично и с надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата.По същество
адв.Неделчев излага становище, че неправилно е бил определен субектът на
нарушението, тъй като това било ДЗЗД „Светлина 15“, а не неговия представляващ,
доколкото дружеството е било регистрирано по ЗДДС и е било неговото задължение
подаването на декларация.На следващо място той излага съображения за това, че
въз.К. не е бил щателно издирван за връчване на акта, както и че наказателното
постановление е било издадено след изтичане на 6 месечния преклузивен срок.
Адв.Неделчев прилага и писмена защита, в която се навеждат доводи за това, че не е
бил определен момента на нарушението, както и че неправилно не е била приложена
1
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.Поради тези и други съображения се иска отмяна на
наказателното постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от надлежно
упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата, а по същество моли
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.Прави и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата
страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 28.04.2015г. в гр.Варна, със съответния договор, било учредено ДЗЗД
„Светлина 15“„ .Съгласно дружественият договор страните обединявали усилията си за
организиране и извършване на съвместна дейност с цел законно изграждане, ползване
и бъдещо развитие на В и К инфраструктура и изграждане , достъп и развитие на
електро-преносна мрежа, в обитаваното от тях с.о. „Ментеше“.За председател бил
избран въз.К.. На 25.03.2017г. дружеството било регистрирано по ЗДДС по инициатива
на НАП на основание чл.132 ал.5 от ЗДДС.Тази правна норма предвиждала, че
задължително се регистрира по ЗДДС неперсонифицирано дружество, в което участва
съдружник, който е регистрирано по ЗДДС лице. Съобразно законовите разпоредби за
всеки данъчен период за регистрираното лице следвало да се подава справка-
декларация до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който
се отнася.За периода 01.07.2017г.-31.07.2017г. справката-декларация следвало да бъде
подадена до 14.08.2017г., което не било сторено.
На 16.08.2017г. св.П.Б.- инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна ,при
проверка на информационния масив, констатирала закъснението и до дружеството
била изпратена покана за явяване в ТД на НАП-Варна за съставяне на акт.Поканата
била върната в цялост с отбелязване, че адресът е необозначен. Междувременно,
дружеството било служебно дерегистрирано по ЗДДС на 16.08.2017г.
На 30.10.2017г., при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН, св. Б. съставила против
въз.К. акт за установяване на административно нарушение, за това, че в качеството му
на представляващ ДЗЗД „Светлина 15“, не е изпълнил задължението си да подаде
справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 01.07.2017г.- 31.07.2017г. в ТД на
НАП до 14.08.0217г.Нарушението било квалифицирано като такова по чл.125 ал.5 от
ЗДДС.В последствие до въз.К. , но на адреса на дружеството, в с.о.“Ментеше“ №
1824, била изпратена покана за явяване за връчване на акта.Пратката отново била
върната с отбелязване, че адресът е непълен. В последствие били предприети
действия актът да бъде връчен от служители на ТД на НАП-Варна. Те посетили
домашния адрес на въз.К. в гр.Варна, жк.“Вл.Варненчик“ № 403, вх.4, ет.7, ап.19. ,
на 11.01.2018г. и на 18.01.2018г., като били изготвени съответните протоколи.В тях
2
било посочено, че не е било открито лице, на което да бъде връчен акта.Поради това, с
протокол № 39742 / 18.01.2018г. производството било спряно на 19.01.2018г. на
основание чл.43 ал.6 от ЗАНН, за което в акта било направено съответното
отбелязване.
Актът бил връчен на въз.К. на 29.09.2021г., който тогава не направил
възражения. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН той депозирал писмени възражения, в
които посочил, че сдружението, създадено единствено с цел да се прекара ток и вода в
с.о. „Ментеше“ не извършва никаква търговска дейност, както и че доста след
учредяване на дружеството е разбрал, че поради промени в закона ако член на
дружеството е регистран по ЗДДС, то и дружеството автоматично се регистрира.В
заключение формулирал молба от имено на всички членове на сдружението за
снизходителност.
Въз основа на съставеният акт било издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което административно-наказващият орган изцяло възприел
описаната в акта фактическа обстановка, а именно че въз.К. , в качеството си на
представляващ на ДЗЗД „Светлина 15“, не е изпълнил задължението си подаде справка
–декларация по ЗДДС за данъчен период 01.07.2017г.-31.07.2017г. в ДТ на НАП до
14.08.2017г. Нарушението отново било квалифицирано като такова по чл.125 ал.5 от
ЗДДС., като административно-наказващият орган на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС
наложил на въз.К. наказание “ Глоба” в размер на 500 лв.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитана П.Б.-
актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло.От тях се установиха
обстоятелствата, при които е било констатирано нарушението, а именно при
извършена проверка в информационния масив на ТД на НАП.
Съдът приобщи към доказателствата по делото представеният от адв.Неделчев
договор за дружество от 28.04.2015г., който кредитира като относим към предмета на
делото.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства и писмени доказателства , които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност
не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
3
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 606 928- F 360488/18.10.2021г. е издадено от
компетентен орган- от Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-
гр.Варна, съгласно заповед № ЗЦУ –1149/25.08.2020г. на Изпълнителния Директор на
НАП.Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да
се разбере какво е обвинението и срещу какво следва да се организира защитата.
Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението
е индивидуализирано.Направените при предявяване на акта възражения, не са били
наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че ДЗЗД„ Светлина 15“
, чийто представляващ е въз.К. , е било регистрирано служебно регистрирано по ЗДДС
лице на основание чл.132 ал.5 от ЗДДС. Задължението да се регистрира по ЗДС
неперсонифицирано дружество, в което участва съдружник, който е регистрирано по
този закон лице, е възникнало с изменение в ЗДДС, влязло в сила на 01.01.2017г., като
дружеството е било учредено на 28.04.2015г., което е видно от приложения по делото
договор. Доколкото по преписката са приложени единствено справки от масива на ТД
на НАП-Варна, в които е отразено че ДЗЗД „Светлина 15“ е служебно регистрирано по
ЗДДС на 25.03.2017г., то съдът приема за доказано това обстоятелство.В този смисъл,
съобразно разпоредбата на чл.125 ал.1 и ал.5 от ЗДДС , за дейността на дружеството е
следвало да бъдат подавани съответните данъчни декларация.За периода от
01.07.2017г. – 31.07.2017г. това задължение не е било изпълнено до 14.08.2017г., а и
след това. В този смисъл безспорно е било допуснато нарушение на чл.125 ал.5 от
ЗДДС.
Съдът намира, че правилно е била ангажирана отговорността на въз.П. в
качеството му на представляващ ДЗЗД „ Светлина 15” .Това дружество е
неперсонифицирано и е създадено по ред, предвиден в ЗЗД. Дори в някой данъчни
закони като ЗКПО и други, неперсонифицираните дружества да се приравняват на
юридическите лица , то това се прави за целите на съответния закон. В случая, в ЗДДС
няма такава изрична разпоредба, поради което и правилно е било прието, че
представляващият дружеството е следвало да бъде привлечен към административно-
наказателна отговорност за неподаването на дължимите декларации в срок.Поради
това и възраженията в тази насока са неоснователни.
Правилно е била определена и санкционната норма – чл.179 от ЗДДС. Съгласно
тази законова разпоредба е предвидена санкция за физическо лице, което не е
търговец, но което като е длъжно, не е подало справка-декларация по чл.125 в
предвидените срокове, каквото нарушение в случая безспорно е извършено.
Независимо от горното, съдът намира, че наказателното постановление следва
да бъде отменено , тъй като в хода на производството са били допуснати съществени
4
нарушения на процесуалните правила, а именно че постановлението е било издадено
след изтичане на срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН, както и че неправилно е била
приложена разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗАНН.От приложената по преписката покана
с изх. № 213-325 / 16.08.2017г. е видно, че същата е била изпратена до ДЗЗД „Светлина
15“ в с.о. „Ментише“ № 1824, която е била върната в цялост поради необозначен
адрес.Само въз основа на тази покана, която не е била изпратена до въз.К. в качеството
му на представляващ дружеството, е било прието, че са налице основанията на чл.40
ал.2 от ЗАНН.Това обаче е било неправилно, защото до въззивникът не е била
изпратена покана, на която той да не се е явил, за да се приеме, че актът за
установяване на нарушение може да се състави в негово отсъствие.Едва след съставяне
на акта до въз.К. е изпратена покана за явяване в ТД на НАП за връчване на акта и то
отново на адреса на дружеството, а не на този на въззивника.
На следващо място съдът съобрази, че разпоредбата на чл. 43 ал.6 от ЗАНН
допуска административно-наказателното производство да бъде спряно, само тогава,
когато след щателно издирване нарушителят не е открит. В случая в преписката се
съдържат два протокола съответно от дата 11.01.2018год. и от 18.01.2018год. , с които е
удостоверено, че адреса на въз.К. е бил посетен с цел връчване на акт, но на него не
било открито лицето или друго упълномощено лице. Според настоящия състав на съда
двукратно посещение на домашния адрес на въз.К., в никакъв случая не покрива
изискването за щателно издирване.От протоколите изобщо не става ясно по кое време
от денонощието е посещаван адреса , макар такъв реквизит да е предвиден в тях.
Остава неясно и защо е било прието, че нарушителя е бил издирван щателно. От
приложените по преписката писмени доказателства е видно, че изпратените от ТД на
НАП покани, касаещи явяване на представител на дружеството за съставяне и
връчване на акта, са били върнати в цялост с отбелязване, че адресът е необозначен
или непълен. В този смисъл, съдът намира, че актът, който е бил съставен в
отсъствието на нарушителя , е следвало да му бъде връчен по реда на чл. 43 ал.4 от
ЗАНН, което в случая не е сторено. Следва да се отбележи, че редът за връчване на
съобщения предвиден в глава VІ от ДОПК в това число и връчване на съобщения в
съответствие с изискванията на чл. 32 от ДОПК, касае административните
производства, но не и административно- наказателните такива, които се развиват по
реда на ЗАНН. При тях е приложимо тълкуването , дадено от Върховният съд, а
впоследствие и от ВКС в редица решения във връзка с чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК (чл.
268, ал. 3, т. 2 от НПК-отм.), приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН.Според него
"щателното издирване представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени,
последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване
точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и
фактически възможни начини, както и че тази активност следва да се осъществява
продължителен период от време. Издирвателните мероприятия не следва да се
5
ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не
бива откривано там. В издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи
отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са
общинските администрации и органите на МВР." В случая актът е следвало да бъде
изпратен на поделение на МВР /"съответната служба" по см. на чл. 43 ал.4 от ЗАНН/,
като служителите на МВР имат задължението по чл. 43 ал.4 от ЗАНН в 7-мо дневен
срок да връчат акта на нарушителя. След като изобщо не са били предприети действия
за връчване на акта по реда на чл. 43 ал.4 от ЗАНН, то не са били налице и правни и
фактически основания да се пристъпи към спиране на административно-наказателното
производство по реда на чл. 43 ал.6 от ЗАНН.В този смисъл наказателното
постановление е било издадено след изтичане на шестмесечния срок , визиран в чл.34
ал.3 от ЗАНН, а именно на 18.10.2021г., което съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила. В тази насока е налице и достатъчно константна съдебна
практика на Административен Съд- Варна - Решение по КНАХД № 2699/2012 г.,
КНАХД № 130/2015 г., КНАХД № 159/2016 г. КНАХД № 3462/2015год.; КНАХД №
3315/2015год., КНАХД № 828/2018г., КНАХД № 827/2018г., КНАХД № 1350/2018г. и
други.
Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Доколкото от страна на адв.Неделчев не е направено искане за присъждане на
разноски, съдът намира, че не следва да се произнася в тази насока.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 606 928- F 360488/18.10.2021г. на
Директора на Дирекция „Обслужване ” при ТД - НАП гр.Варна, с което на М. Г. К. е
наложено административно наказание " Глоба" в размер на 500 лв. на основание чл.
179 ал.1 от ЗДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред
Административен съд-Варна по реда наАПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6