№ 380
гр. Варна, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Калинка Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20223110200239 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на АНТ. Н. АТ. против НП
№21-0819-005360 от 16.12.2021г. на Началника на група към ОД МВР-гр.
Варна, сектор ПП, с който на АНТ. Н. АТ. е наложено административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 500 лева на основание чл. 179 ал.6 т.3 от
ЗДП.
Жалбоподателят моли да бъде отменено НП. В съдебно заседание
редовно призован, жалбоподателят не се явява, но се представлява от
процесуален представител, който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна не се представлява и но е изразила становище по
жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Видно от текста на съставения акт за установяване административно
нарушение според административнонаказващия орган, на 04.12.2021 г. в
около 15:48 часа в гр.Варна жалбоподателят управлявал лек автомобил с рег.
№ В 1952КР, като МПС било с опасна техническа неизправност по смисъла на
приложение №5 към чл.37 ал.1 от Наредба № Н -32 от 16.12.2011г.-не светели
1
стоп светлини на автомобила.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по АНП, както и от гласните доказателства в хода на
съдебното производство, които преценени в тяхната взаимносвързаност са
логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно
наказание прави следните изводи:
По отношение на визираното в атакуваното НП, административно
нарушение, съдът констатира следното: Както в АУАН, така и в атакуваното
НП е посочено, че жалбоподателя виновно е нарушил чл.101, ал.3 от
ЗДв.П. Разпоредбата на чл.101, ал.1 от ЗДв.П вменява задължение към
водачите да спрат и да вземат мерки за отстраняване на възникнала по време
на движение повреда или неизправност в пътното превозно средство,
застрашаваща безопасността на движението. Когато отстраняването на
повредата или неизправността на място е невъзможно, законът разрешава на
водача да придвижи пътното превозно средство на собствен ход до място за
тяхно отстраняване, но само след като вземе необходимите мерки за
безопасност на движението (чл.101, ал.2 ЗДвП). Последната възможност не е
предоставена на водачите при наличие по превозното средство на опасни
повреди или неизправности – сочената за нарушена норма на чл.101, ал.3 от
ЗДв.П, като в ал.4 законодателят прави препратка към Наредба № Н-32 от
16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства.
Разпоредбата на чл.101, ал. 3 от ЗДвП (изм. бр. 2 от 2018 г., в сила от
20.05.2018 г.), посочена като нарушена, гласи, че разпоредбата на ал.2 не се
прилага при възникване или констатиране на опасни неизправности.
Цитираната разпоредба не съдържа състав на самостоятелно нарушение, само
сочи неприложимост на друга разпоредба при конкретни условия –
придвижване на пътното превозно средство на собствен ход до място за
тяхното отстраняване, когато отстраняването на повредата или
неизправността на място е невъзможно. Ето защо визираната като
самостоятелно нарушена норма на чл.101, ал.3 от ЗДв.П, която не съдържа
2
конкретно правило за поведение, е довело до несъответствие между
описаното нарушение и посочената като съответстваща му виновно нарушена
разпоредба. Още повече, че в АУАН и в обжалваното наказателно
постановление при описание на фактическите обстоятелства не се съдържат
констатации неизправността да е възникнала по време на движение. Ето защо
и визирана като самостоятелно нарушена единствено нормата на чл.101, ал.3
от ЗДвП несъдържаща конкретно правило за поведение, е довело и до
несъответствие между описаното нарушение и посочената като
съответстваща му виновно нарушена разпоредба. Правилото за поведение се
съдържа в нормата на чл.101, ал.1 от ЗДвП, която урежда специална хипотеза
- когато неизправността е възникнала по време на движение, а не когато
същата е била факт и е съществувала преди този момент. В АУАН и в НП при
описание на фактическите обстоятелства по извършване на това нарушение не
се съдържат констатации дали неизправността е възникнала по време на
движение или е била налична отпреди, т. е. не е отразен елемент, отнасящ се
до обективната страна на нарушението, а това е съществено процесуално
нарушение, тъй като поставя нарушителя в невъзможност да узнае
конкретните факти, касаещи състава на твърдяното нарушение. При липсата
на твърдение за осъществяването им, съдът, е в невъзможност да изследва
нарушението по същество, тъй като не става ясно дали следва да намери
приложение посочената разпоредба или друга - например общата
по защо чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Ето атакуваното НП се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
При съставянето на НП, АНО, също се е задоволил да посочи като
нарушена разпоредбата на чл.101, ал.3 от ЗДвП, с което обаче отново е
допуснал особено съществено нарушение на процесуалните правила –
нарушение по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, изразяващо се в липсата на реквизит в
НП, а именно не са посочени точните законови разпоредби, които са били
нарушени виновно. Същото е винаги съществено, т. к. нарушава правото на
защита на наказаното лице. Последният следва да знае какво точно
нарушение му се вменява, за да може да упражни правото си на защита в
пълен обем. Това нарушение на административно-процесуалните правила не
може да бъде санирано в хода на съдебното следствие, защото между
словесното описание на нарушението, цифровата му квалификация, както и
приложимата санкционна норма, следва да съществува пълно единство и
3
АНО не може да бъде заместван в това изложение и квалифициране от съда,
който в случая може да се произнася само доколко АНО е изпълнил тези си
задължения.
Съдът намира, че наказателното постановление е неправилно
и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Страните до
приключване на делото не са направили искания за присъждане на разноски и
не са представили доказателства за направени такива.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №21-0819-005360 от 16.12.2021г. на Началника на
група към ОД МВР-гр. Варна, сектор ПП, с който на АНТ. Н. АТ. е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 500 лева на
основание чл. 179 ал.6 т.3 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-
Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение, административно-
наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4