Определение по дело №91/2020 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 100
Дата: 5 март 2020 г. (в сила от 13 март 2020 г.)
Съдия: Иван Латинов Маринов
Дело: 20201400200091
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 26 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№………………

 

Гр.Враца 05.03.2020 година

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Врачанският окръжен съд, наказателно отделение в публично съдебно заседание на пети март две хиляди и двадесета година в състав:                                            

                          

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН МАРИНОВ                           

 

при участието на секретаря Лилия Горчева и прокурора Асен Пашански, като разгледа докладваното от съдия Маринов ЧНД № 91 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното: 

    

Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано по молба от Р.Г.Т., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода. В молбата се навеждат доводи, че молителят е придобил право на УПО, тъй като е изтърпял изискуемата се по закон част от наложеното му наказание и с поведението си е доказал, че се е поправил. 

Към молбата са приложени писмени документи, предписани от чл. 155 и чл. 156 ЗИНЗС - становище от началника на Затвора, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата, личното затворническо досие на Ц..

В съдебно заседание осъдения поддържа молбата си с изложените в нея доводи и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.

С.М. – инспектор "Режимна дейност" в затвора Враца, упълномощен от Началника на Затвора Враца изразява становище, за неоснователност на молбата с доводи, че осъденият няма положителни прояви, поставените цели в плана на присъдата не са изпълнени в пълен обем, както и че липсва трайна и устойчива промяна за постигане целите на чл. 36 НК.

Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност на молбата и прави искане за оставяне на молбата на осъдения без уважение.

Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения:

С Определение № 1056/22.03.2016 год., постановено по НЧД № 143/16 г. по описа на СГС е била приета за изпълнение Присъда от 24.06.2014 год. на Окръжен съд Ашафенбург, ФР Германия, постановена по наказателно дело № KLs 102 Js 10521/13 (17/12) и влязла в сила на 02.07.2014 год., с която на Т. е било наложено общо наказание от 8 години и 10 месеца лишаване от свобода за деяния, за които в Република България е предвидена наказателна отговорност по чл. 152, ал. 1, т. 2 НК, по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК и по чл. 249, ал. 1 НК. Със съдебния акт, от така приетото за изпълнение наказание, СГС е приспаднал предварителното задържане на осъдения, считано от 07.11.2013 год. до 17.06.2016 год. Зачетено е и времето, през което осъдения е полагал труд.

Осъденият е постъпил в Затвора София за изтърпяване на наложеното му наказание на 17.12.15 г., като на 22.07.2016 год. е преместен в Затвора Враца.

Осъденият е започнал да търпи наказанието на 07.11.2013 год., като до момента е изтърпял фактически 6 години 3 месеца и 28 дни. От работа му се зачитат 10 месеца и 23 дни или общо 7 години 2 месеца и 21 дни.

Неизтърпяната част от определеното му наказание е в размер на 1 година 7 месеца и 9 дни.

При това положение, осъденият е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му общо наказание, както изисква разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 НК.

Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че същия е започнал да се поправя и превъзпитава.

При първоначално изготвената оценка са отчетени средни стойности на риска от рецидив - 52 т. В профила на криминогенни нужди с дефицитните стойности са били зоните Настоящо нарушение - дръзко престъпление в чужда страна, което включва три деяния, застрашаващи личната собственост и телесна неприкосновеност; Отношение към нарушението - счита присъдата за завишена, липсва съпричастност към жертвите и осъзнаване за нанесените вреди, явно незачитане на обществени норми и правила; Начин на живот и отношение - споделя, че средата и приятелският кръг са далеч от криминални прояви, но самият той търси и извършва престъпления; начинът на живот е хищнически и манипулативен, поведението -безразсъдно; Умения за мислене - в стремежа да задоволи личните си нужди и краткосрочни цели импулсивно търси лесни начини за печелене на пари, без оглед на последиците.

Рискът от сериозни вреди спрямо обществото е бил висок, предвид утвърждаването на криминалните нагласи и усвояването на незаконосъобразен начин на живот, застрашаващ личната и материална собственост на гражданите.

В изготвения План за осмисляне на сводното време като цели са били заложени повишаване на мотивацията му за промяна на криминалното поведение, развиване умения за съпричастност, повишаване нивото на професионални умения.

В условията на контролирана среда, по време на изтърпяване на наказанието и след направена преоценка е констатирано, че числовите стойности на риска от рецидив са повишени с 2 пункта, риска от вреди запазва стойностите за всички категории.

От доклада на социалният работник е видно, че при последната оценка е констатирано, че в следствие на интензивно провежданото корекционно въздействие, в Т. се наблюдава частична положителна промяна. Числовите стойности на риска от рецидив са понижени с 2 пункт.

Осъденият спазва изискванията на ЗИНЗС, няма извършени дисциплинарни нарушения и наложени наказания. Награждаван е веднъж. Отношенията му с останалите лишени от свобода са коректни и толерантни, склонен е да се съобразява с вижданията им. Не проявява дискриминационни нагласи. Към пенитенциарните служители се отнася с необходимото уважение. Приема плана на присъдата. Полага доброволен труд на основание чл.80 от ЗИНЗС като бръснар. Съумява да се предпазва от въвличане в конфликти и противопоставяния. Избран е за член на Груповия съвет от останалите л.св. Успешно е приключил участието си в курс за религиозна подкрепа „Тълкуване на Новия завет“. Под негово ръководство успешно са приключили и две образователни програми по „Начална компютърна грамотност“, проведени съответно през м. юли и м. август 2019 г.

Според ИСДВР обаче, Т. все още не е дал достатъчно категорични доказателства за промяна в нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот -

участва избирателно в реализираните в групата културно-информационни дейности. Счита присъдата за завишена, липсва съпричастност към жертвите и осъзнаване за нанесените вреди.

Договорените дейности, отразени в Плана на присъдата не са изпълнени в пълен обем, поради което и според ИСДВР индивидуално - корекционната работа с Т. трябва продължи в посока промяна в нагласите, формиране на критично отношение към досегашното криминално поведение, правилно формулиране на проблемите и създаване на алтернативи за тяхното решаване.

Изготвената и приложена по делото оценка е индикатор за частични положителни промени у лишения от свобода, но все още има дефицитни зони, които са включени в плана на присъдата, като все още не са изпълнени.

Законът в нормата на чл.439а от НПК, посочва обстоятелствата, които следва да се приемат като критерии за положителна промяна при осъдения, а именно - доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Тези обстоятелства следва да се установят от оценката за осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС и всички други източници на информация за поведението на затворника по време на изтърпяване на наказанието.

В тази връзка, следва да се има предвид, че условното предсрочно освобождаване е правна възможност, предоставена от закона на затворници с поведение надхвърлящо обичайно доброто при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, а не е институт с автоматично приложение при изтърпяване на определената част от наказанието. Доброто поведение в затвора, участието в трудови мероприятия и липсата на нарушения на реда трябва да е правило при изпълнение на наказанието, а не изключение, водещо задължително до наградата предсрочно освобождаване. Освен това, доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на затворника, а не да цели привидно изпълнение на критериите за УПО.

В случая са налице източници на информация за поведението на осъденото лице, от които е видно, че не се е поправил напълно, а и числовите стойности на риска от рецидив са се повишили в сравнение с първоначално определените и то в контролирана среда.

Последното навежда на констатацията, че приложените мерки за корекция не са довели до ефективна промяна на мисленето и действията му. Корекционната работа с него не е осъществена в максимална степен, поради което по отношение на Т. следва да бъдат положени допълнителни усилия за постигането на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение. Методите и средствата на използваната спрямо осъденото лице наказателна репресия до момента не са дали нужния поправителен и превъзпитателен ефект, а по-скоро за осъдения институтът на условно предсрочно освобождаване бива разглеждан само като една потенциална възможност за преждевременно напускане границите на местата за лишаване от свобода, за да се завърне отново към обичайния си противоправен начин на живот.

При това положение, от данните по делото е видно, че е налице само едната от двете законови предпоставки за УПО, а именно, че Т. е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си същият все още не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Необходимо продължаване на поправителното въздействие спрямо молителя, за пълното постигане целите на наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което и следва да бъде постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.

Съгласно разпоредбата на чл.441 НПК, осъденият не може да подава нова молба за УПО преди изтичане на шест месечен срок от влизане в сила на настоящето определение.

При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК, Врачанският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Р.Г.Т., роден на *** ***, понастоящем в Затвора гр. Враца, българин, български гражданин, осъждан, ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част общо наказание от 8 години и 10 месеца лишаване от свобода, определено му с Присъда от 24.06.2014 год. на Окръжен съд Ашафенбург, ФР Германия, постановена по наказателно дело № KLs 102 Js 10521/13 (17/12) и влязла в сила на 02.07.2014 год., приета за изпълнение с Определение № 1056/22.03.2016 год., постановено по НЧД № 143/16 г. по описа на СГС, с остатък от 1 година 7 месеца и 9 дни.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.

Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: