№ 1846
гр. София, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110200463 по описа за 2022 година
Образувано е по жалба на Ц. ОГН. Г., ЕГН **********, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-4332-007017 от 14.12.2021г. на И.Й –
полицейски инспектор към Отдел „Пътна полиция“ към СДВР, с която на Ц. ОГН. Г., ЕГН
**********, е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2А, б. А от
ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателката оспорва принудителната административна мярка. Посочва, че няма вина,
а Б. Д не се признава за виновен. В съдебното заседание не се явява и не изпраща
представител.
Въззиваемата страна – полицейски инспектор към „ОПП“ - СДВР, не ангажира становище
по жалбата и не изпраща процесуален представител в съдебното заседание.
СРП не изпраща представител.
Софийският районен съд, като прецени доказателствата по делото, приема за
установено от фактическа страна следното:
С Акт за установяване на административно нарушение № 472386 от 14.12.2021г. е
констатирано че на 14.12.2021г., около 03.50 часа, по ул. Околовръстен път с посока на
движение от с. Мировяне към с. Гниляне, Б. Л. Д управлявал лек автомобил „БМВ 730 Д“ с
рег.№ ХХХХХ, собственост на Ц. ОГН. Г., с ЕГН ХХХХ, като при извършена проверка и
справка с ОДЧ се установило, че водачът бил с отнето Свидетелство за управление на МПС
поради отнемане на всички контролни точки на 14.03.2006 г., с което виновно нарушил
чл.150 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено НП № 21-4332-027415/17.01.2022 г. от
1
Началник сектор ОПП СДВР, с което на Б. Лидие било наложено наказание глоба в размер
на 300 лв. за извършено нарушение на чл. 150 ЗДвП.
На 14.12.2021г. упълномощен полицейски инспектор от Отдел „Пътна полиция“ към СДВР
оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-4332-
007017 от 14.12.2021г. на И.Й – полицейски инспектор към Отдел „Пътна полиция“ към
СДВР, с която на Ц. ОГН. Г., ЕГН **********, е наложена принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 2А, б. А от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца.
Заповедта е обоснована с това, че Ц.Г. предоставя личния си автомобил на Б. Л. Д, който
управлявал собствения на Ц.Г. лек автомобил „БМВ 730 Д“ с рег.№ ХХХХХ, въпреки че на
14.03.2006 г. свидетелството му за управление на МПС му е било отнето по реда на чл.171,
т.4 от ЗДвП със Заповед за налагане на принудителна административна мярка от 12.102005
г..
При така установените факти, съдът обосновава следните правни изводи:
Оспорената заповед е връчена на 21.12.2021г., като жалбата е депозирана, чрез
административния орган до Софийски районен съд на 29.12.2021г., предвид което се явява
подадена в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на обжалване
индивидуален административен акт, от надлежна страна, за която е налице и интерес от
обжалването. Ето защо жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество
е неоснователна по следните съображения:
Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган –
полицейски инспектор към Отдел „Пътна полиция“ към СДВР, упълномощен със Заповед №
513з-1618/26.02.2018 г. , на който са делегирани правомощия за това с цитираната заповед.
Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона форма, съгласно чл.59 АПК, като
съдържа необходимите посочени в разпоредбата съществени реквизити и същата е
мотивирана, съобразно изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП /ДВ бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г./, която норма
е посочена като правно основание за издаване на оспорената заповед, прекратява се
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
При тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за
налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС от неправоспособен
водач или такъв, който не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
2
към която спада управляваното от него МПС или след като е лишен от право да управлява
моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК,
както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства.
В случая, безспорно административният орган е приел за осъществена хипотезата, при която
лице управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, при която по
силата на изричната законодателна уредба, принудителната административна мярка се
налага на собственика на моторното превозно средство. В обжалваната заповед са изложени
като фактически основания за издаването ѝ, че на определена дата и място лицето Б. Д е
управлявало индивидуализиран по марка, модел и регистрационен номер лек автомобил, без
да е правоспособен водач, като свидетелството му за управление е било временно отнето по
реда на чл.171, т.4 от ЗДвП, както и че този лек автомобил е собственост на Ц. ОГН. Г.,
което обстоятелство се установява и от приложената по делото справка за собственост на
автомобила. От действащата редакция на чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП става ясно, че
принудителната административна мярка винаги следва да е насочена към собственика на
превозното средство – както в хипотезата, когато собственикът лично управлява
собственото си МПС, така и в тази, когато неговото моторно превозно средство е
управлявано от лице, за което са налице изброените обстоятелства.
В конкретния случай на Б. Д е бил съставен АУАН, а въз основа на него и НП поради това,
че на 14.12.2021г., около 03.50 часа, по ул. Околовръстен път с посока на движение от с.
Мировяне към с. Гниляне, Б. Л. Д управлявал лек автомобил „БМВ 730 Д“ с рег.№ ХХХХХ,
собственост на Ц. ОГН. Г., с ЕГН ХХХХ, като при извършена проверка и справка с ОДЧ се
установило, че водачът бил с отнето Свидетелство за управление на МПС поради отнемане
на всички контролни точки на 14.03.2006 г., с което виновно нарушил чл.150 от ЗДвП.
Отнемането на Свидетелството за управление на МПС на Б. Д се доказва по несъмнен начин
пред настоящия съд, посредством представена Заповед на прилагане на ПАМ №93495 от
12.10.2005г. (л.20), издадена на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, против Б. Л. Д поради
отнемане на всички контролни точки на водача и неизпълнение на задължението по чл.157,
ал.4 от ЗДвП, като от предоставените данни от СДВР се установява, че към 14.12,2021 г.
лицето Д не е възстановило правата си.
Във връзка със съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП следва да се
отбележи, че на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното. От страна на жалбоподателя в
настоящото производство не бяха ангажирани доказателства за оборване на описаните в
акта факти и обстоятелства, поради което настоящият състав намира, че не е оборена
материалната доказателствена сила на приложения към преписката АУАН.
Целта на приложената принудителна административна мярка е да осуети
възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не
съставлява административно наказание, по аргумент от чл.13 от ЗАНН. В тази връзка не
3
може да се приеме изложеното в жалбата, а именно, че липсва вина на жалбоподателката,
тъй като същата е допуснала управлението на собственото и МПС съзнателно без да се е
уверила дали лицето, на което го предоставя, има право да го управлява. Следва да се има
предвид, че принудителните административни мерки, макар и да са израз на
административна принуда в широкия смисъл на думата, не са наказания. ПАМ и
наказанията за извършени административни нарушения имат различна правна природа.
Първите са административни актове по прилагането на диспозицията на правната норма, а
вторите - правораздавателни актове за прилагане на санкцията на правната норма. Първите
се реализират по реда на АПК, а вторите - по реда на Закона за административните
нарушения и наказания.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалваната заповед следва да бъде
потвърдена. С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-
4332-007017 от 14.12.2021г. на И.Й – полицейски инспектор към Отдел „Пътна полиция“
към СДВР, с която на Ц. ОГН. Г., ЕГН **********, е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2А, б. А от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от връчване на съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4