№ 18521
гр. София, 02.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Частно гражданско
дело № 20231110168097 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.410 ГПК
Образувано е по заявление по чл.410 ГПК с вх. № 355740/11.12.2023 г.,
подадено от „Е О“ ЕООД, ЕИК ............, гр. София, ж.к. Малинова долина, ул.
„..............“ № 4-6 чрез адв. А. К., със съдебен адрес: гр. София, ж.к. Младост
3, бул. „.....“ 51, ет.1, офис 19 Б срещу длъжника И. П. П., ЕГН **********,
гр. София, ул. „.........“ № 10, ............. за сумите:
1. 2701.83 лева главница, по договор за потребителски кредит № 5268285
от 10.10.2012 г., сключен с „У К Ф“ ЕАД, представляваща падежирала
и изискуема главница за периода от 01.11.2022 г. до 01.11.2023 г.
2. 1724.06 лева, представляващи договорна лихва за периода от 01.11.2022
г. до 01.06.2023 г.
3. Ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
06.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
В заявлението и приложените документи към него, договор за кредит,
общи условия и договори за поръчителство е посочено, че вземането
произтича от договор за потребителски кредит с длъжника от № 5268285 от
10.10.2019 г., сключен с У К Ф“ ЕАД , с начален падеж 01.01.2022 г., като
кредитът е бил разсрочен на 120 месечни анюитетни вноски, като падежът
бил на 1 число на месеца. Последният падеж е на 01.10.2032 г. В заявлението
не е написано дали длъжникът е плащал нещо по договора. В погасителният
1
плат вноските са разбити по главница и договорна лихва. Посочено е, че
кредитополучателят не е плащал по договора, поради което възникнало
интерес да си търсят вземанията.
Твърди се, че има сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 12.06.2023 г., съгласно който кредитодателят е прехвърлил
вземанията срещу длъжника на заявителя „Е О“ ЕООД ведно с всички
привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Посочено е, че е изпратено уведомително писмо за уведомяване на длъжника
за извършената цесия.
Претендират се и разноски в размер на 88.52 лева, представляващи
държавна такса и 240.00 лева с ДДС, представляващи адвокатско
възнаграждение.
С разпореждане съдът е дал указания на заявителя да отстрани следните
нередовности: 1. Да представи договора за Цесия ведно с приложенията към него – от
които да е видно датата и предмета на цесията, т.е. дали процесният договор е част от
прехвърлянето. 2. да представи доказателства кога длъжникът е уведомен за цесията.
3. Да посочи дали длъжникът е плащал по договора за цесия и потребителски кредит
– каква сума, на коя дата и спрямо кой кредитор, които факти да бъдат скрепени с
писмени доказателства или доказателства средства. 4. Да посочи по какъв начин е
сключен договорът. Ако договорът е подписан с електронен подпис, то заявителят трябва
да каже кой електронен подпис са избрали за комуникация, да предостави публичния ключ и
връзката между приложения подпис и физическото лице, както и договора в оригинал, ако
е в електронна форма, както и доказателства за връзката между потребителя на
електронното устройство от който е заявен кредита и длъжника по заявлението. 5. да
посочи сумата по таксата и застраховката дали е разделена на анюитетни вноски и дали
са включени към погасителния план по договора за кредит. 6. да посочи как са изчислени
възнаградителната лихва и мораторната лихва – дали върху главницата, таксата и
застрахователната премия или дали върху сумата от 35 000 лева. 7. да посочи как е
изготвен погасителния план по договора, да го разбие по компоненти като включва
главница, такса, застраховка и договорна лихва 8. да представи погасителен план
(главница и договорна лихва) по сключения договор върху главница в размер на 35 000 лева за
процесния период и договорен ГЛП и ГПР, като в този план да не се включва таксата за
разглеждане на кредит 9. да представи погасителен план (главница и договорна лихва)
по сключения договор върху главница в размер на 35 000 лева за процесния период и
договорен ГЛП и ГПР, като в този план да не се включва застраховката 10. да представи
погасителен план (главница и договорна лихва) по сключения договор върху главница в
размер на 35 000 лева за процесния период и договорен ГЛП и ГПР, като в този план да не
се включва таксата за разглеждане на кредита и на застраховката 11. да посочи кои
2
вноски претендира (главница и договорна лихва) от погасителния план по т.8-10 12. да
прихване внесените от длъжника суми съгласно изготвения план по т.8-10, които е внесъл
до сега и да посочи колко се дължи 13. да представи доказателства, че кредитът е
усвоен – разписка или платежно нареждане. 14. Да представи доказателства, че
договорът за потребителки креди (л.10-27 от делото) е с шрифт минимум 12 пункта.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в
заявлението, както и материалите по делото, установи следното от
фактическа и правна страна:
Заявлението е за материален интерес в размер на 4425.89 лева, поради
което дължимата държавна такса по чл.12, т.1 ТДТССГПК е в размер на 88.52
лева. Същата е платена с платежно нареждане до съда на 24.11.2023 г. (л.9 от
делото).
Съгласно чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Видно от
представените материали по делото, претендираните вземания произтичат от
договор с потребител по смисъла на ЗЗПотр. и ЗПК, поради което
разпоредбите от цитираните закони се прилагат стриктно, доколкото
регулират защитата на потребителите и нормите в законите са с императивен
характер.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да
отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 ГПК - да
съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на
претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се
установява изискуемостта му. Освен това разпоредбата на чл.411, ал.2 ,т.2 от
ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не
противоречи на закона или на добрите нрави.
Касае се за сключен договор за потребителски кредит при действието на
ЗПК, поради което съдът служебно следва да го съобрази при произнасянето
си. Съгласно чл.33,ал.1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е
посочено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Разпоредбите на ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5
април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските
3
договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС.
Според чл.3 Директивата счита за неравноправна дадена клауза, когато
въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи
от договора.
За да претендира качеството на кредитор, заявителят следва да
представи Договора за цесия, за да се установи дали договорът за
поръчителство е включен в цесията. С договора за цесия, ако е валиден, е
осъществено частно правоприемство между първоначалният кредитор –
цедент и новият кредитор - цесионер – заявителят. Съгласно приетото в т.4г
от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, вземането,
настъпилото преди подаване на заявлението частно правоприемство обаче
трябва да бъде установено, тъй като идеята на законодателя е посредством
тези документи да се удостоверяват всички индивидуализиращи вземането
белези, вкл. субектите по правоотношението. В такъв случай договорът за
цесия е основание за издаване на заповед за изпълнение в полза на
правоприемника, като е необходимо да се представи документът за
правоприемството по договора за цесия.. Ето защо следва да се изиска
Договора за цесия и приложенията към него. От така представените
документи не е ясно дали процесното вземане е прехвърлено. Въпреки
дадените указания, такъв договор не е представен.
Съгласно приетото в т.4г от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013
на ОСГТК на ВКС, когато частното правоприемство се основава на договор
за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства за
уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на
вземането няма действие по отношение на него (чл.99, ал.4 ЗЗД). По делото
липсват доказателства кога длъжникът е уведомен за цесията. Въпреки
дадените указания, такъв договор не е представен.
Не е доказана материалната легитимация на заявителя като кредитор –
липсва договор за цесия и че същата е връчена на длъжника.
Съдът приема, е клаузите за такса за разглеждане на заема в размер на
350.00 лева, застрахователна премия в размер на 15.87 на месец лева и
еднократна застраховка към кредита се неравноправни по смисъла на чл.143
ЗЗПотр. Същите противоречат на закона и добрите нрави. С тях се цели
4
заобикаляне на чл.10а ЗПК, нарушение на ограничението по чл.19 ЗПК. Те
представляват допълнителен разход за кредита, който не е включен в ГПР,
допълнително го оскъпяват и потребителят не ясно как се сформира
възнаграждението и ГПР – чл.10, ал.1, т.10-11 ГПК. Ето защо и на това
основание – противоречие със закона, накърняване на добрите нрави и
обосновано предположение за наличие на неравноправна клауза заявлението
следва да се отхвърли.
На следващо място разпореждането да отстраняване на нередовности е
връчено на заявителя на 11.01.2024 г. Срокът изтича на 14.01.2024 г. В
указания срок, заявителят не е отстранил нередовностите. По делото липсва
молба за уточнение на претенцията. Указанията целят установяване на
дължимата сума като се изключат неравноправните клаузи и при ГПР без тях.
След като не са отстранени недостатъците в срок, вземането се явява
неидивидуализирано, тъй като не се знае как е сформирана сумата.
С оглед изложеното, съдът приема, че следва да се отхвърли изцяло
заявление по чл.410 ГПК с вх. 355740/11.12.2023 г., подадено от „Е О“ ЕООД,
ЕИК ............, гр. София, ж.к. Малинова долина, ул. „..............“ № 4-6 чрез адв.
Ж Д, със съдебен адрес: гр. Стара Загора, ул. ............, поради неотстраняване
на нередовности в срок, противоречие със закона и с добрите нрави;
вземането не е индивидуализирано, искането се основава на неравноправни
клауза в договор, сключен с потребител, на основание чл.411, ал.2, т.1-3 ГПК.
Следва да се отбележи, че отхвърлянето на заявлението не
възпрепятства заявителят да подаде ново заявление.
По разноските
С оглед изхода на делото на заявителя не следва да се присъждат
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло заявление по чл.410 ГПК с вх. 355740/11.12.2023
г., подадено от „Е О“ ЕООД, ЕИК ............, гр. София, ж.к. Малинова долина,
ул. „..............“ № 4-6 чрез адв. Ж Д, със съдебен адрес: гр. Стара Загора, ул.
............, поради неотстраняване на нередовности в срок, противоречие със
5
закона и с добрите нрави; вземането не е индивидуализирано, искането се
основава на неравноправни клауза в договор, сключен с потребител, на
основание чл.411, ал.2, т.1-3 ГПК.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД по реда на Глава XXI
ГПК, в едноседмичен срок от получаването му, на основание чл.413, ал.2
ГПК.
ПРЕПИС от разпореждането да се изпрати на заявителя.
ДЕЛОТО да се докладва при постъпване на книжа и при изтичане на
срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6