№ 863
гр. София, 08.07.2025 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Гражданско дело №
20231800100667 по описа за 2023 година
намери за установено следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Инициирано е по молба на Комисията за противодействие на корупцията
и за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез старши инспектор
С. А. за изменение на постановеното по делото отхвърлително решение №
272/27.05.2025, в частта на разноските, с което:
ищецът Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на
незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, ЕИК ********* е осъден да
заплати на отв.Ч. Л. М. сумата от 28387,00 лева – разноски по делото;
ищецът Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на
незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, ЕИК ********* е осъден да
заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 16920,00 лева –
държавна такса.
Излага, че от една страна когато се касае за дело с предмет публични
държавни вземания, не КПКОНПИ не следва да дължи държавна такса при
отхвърляне на иска, а същата следвало да се покрие от бюджета на съда, а от
друга – в такива случаи ответникът бил дал повод за завеждане на делото и
той следвало да понесе отговорността за разноски.
Счита също така, че съгласно актуалната практика на СЕС, размерът на
определеното и присъдено от съда адвокатско възнаграждение в полза на
ответника било прекомерно и завишено, като следвало да бъде присъдено под
1
минимума, заложен в НВАР.
Излага съображения в тази насока, цитира съдебна практика.
В срока за отговор по чл.248, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от
ответната страна, с който се оспорва молбата по чл.248 ГПК, като
неоснователна, излагат се съображения и доводи, че в случай като настоящия
загубилият делото ищец следва да понесе отговорността за дължими такси и
разноски.
В подкрепа на горното също се позовава на съдебна практика.
Софийски окръжен съд, след като обсъди оплакванията в жалбата и
събраните по делото доказателства, счита същата за допустима, но
неоснователна.
С решение № 272/27.05.2025 година Софийски окръжен съд е:
отхвърлил предявените от Комисията за противодействие на корупцията
и за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ *********
срещу Ч. Л. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, район Л.,
ж.к. „Л.“ № 735, вх.А, ет.4, ап.11 и А. Р. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.София, район Л., ж.к. „Л.“ № 138, ет.10, ап.46, с правно основание
чл. 153, ал. 2 от ЗПКОНПИ, с цена на иска 423000,00 лева, за отнемане в полза
на държавата на незаконно придобито имущество от Ч. Л. М., ЕГН
********** и А. Р. М., ЕГН **********, с цена на иска 423000,00 лева, както
следва:
ПИ с планоснимачен № 4530, до квартал 164 по действащия
регулационен план на гр.Костинброд, обл.Софийска, одобрен със Заповед
№ АБ-147/1983 г. и допълнен със Заповед №РД-16-246 от 26.08.2013 г. с
площ от 1 000 кв.м., с начин на трайно ползване „ниско строителство“,
при граници и съседи на имота по скица: от две страни полски път и от
две страни земеделска земя, придобит с нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот №103, том 2, вх. №2849/17.07.2014 г.,
ВЕДНО с изградената в същия ЖИЛИШНА СГРАДА, със застроена
площ от 122 кв.м., и ВЕДНО с НАДСТРОЙКА със застроена площ от 122
кв.м., с пазарна стойност 400 000 лева, собственост на Ч. Л. М., ЕГН
********** и А. Р. М., ЕГН **********; лек автомобил, марка „Ауди“,
модел „КУ 5“, рег.№ СВ 5967 ВМ, рама № WAUZZZ8RXCA055653,
двигател №CGL075157, дата на първоначална регистрация 16.11.2011 г., с
2
пазарна стойност 23000,00 лева, собственост на Ч. Л. М., ЕГН
********** и А. Р. М., ЕГН **********.
С решението в частта за разноските
ищецът Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на
незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, ЕИК ********* е осъден да
заплати на отв.Ч. Л. М. сумата от 28387,00 лева – разноски по делото;
ищецът Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на
незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, ЕИК ********* е осъден да
заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 16920,00 лева –
държавна такса.
Настоящият състав изцяло възпроизвежда, споделя и възприема
изложените в решението си по спора съображения за присъждане на адвоката
на ответника на присъдената сума, полагаща се в размер на половината от
предвидения минимум в чл.7, ал.2, т.5, вр.чл.2, ал.5 от НВАР, съобразно
изцяло отхвърлените искове, дори в размер под минималния, като го е
изчислил, онагледил и обосновал в решението, като в тази насока съдът е
изложил ясни, последователни и аргументирани мотиви.
Ето защо се явява неоснователно в тази насока възражението в молбата
по чл.248 от ГПК, че определения и присъден от съда размер на адвокатското
възнаграждение за процесуалния представител на ответника бил завишен и
следва да бъде още редуциран, тъй като от една страна съдът в решението си
мотивирано и обосновано го е определил в размер под минималния, като е
изложил мотиви касателно направеното възражение за прекомерност, а от
друга счита, че ако същото бъде още допълнително занижено, би
представлявало неадекватно, неоправдано и несправедливо обезценяване на
положения адвокатски труд.
С Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С - 438/22 по
преюдициално запитване, отправено от Софийския районен съд, е прието, че
член 101, параграф ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се
тълкува в смисъл, че ако се установи, че Наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
3
посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи,
както и че национална уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не
могат да уговорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба от съсловна организация като Висшия адвокатски съвет,
и от друга съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер
по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията.
Следователно, размерите посочени в НВАР не са обвързващи за съда.
Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида на спора, интереса, вида
и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна
сложност на делото.
Въпреки това съдът е обвързан от волята на страните. Съобразно
диспозитивното начало волята на процесуалния представител на ищеца е за
намаляване адвокатското възнаграждение само ако същото надвишава
минималните адвокатски възнаграждения по Наредба.
В случая делото представлява казус със средна фактическа и правна
сложност, в хода на което са събирани, ангажирани и обсъждани гласни и
писмени доказателства, вкл. съдебни експертизи, като адвокатът на ответника
е оказал правно съдействие и защита в адекватен и пълен обем.
Ето защо съдът счита, че правилно и законосъобразно се е произнесъл с
постановеното решение в частта за разноските, не е допуснал грешка или
пропуск, нито са налице настъпили нови или неизяснени от него основания, за
да се ревизира, измени и/или отмени същото в тази насока.
Ищецът, на основание чл. 157, ал. 2, вр. чл.154, ал.3 от ЗПКОНПИ
следва да дължи и държавна такса по производството, възлизаща на сумата
равняваща се на 4% от цената на отнеманото имущество.
По иска на осн. чл. 153 от ЗПКОНПИ държавна такса се дължи, но не се
внася предварително, а се присъжда с решението, в зависимост от изхода на
делото. Комисията дължи заплащане на държавна такса, когато искът е
отхвърлен или производството е прекратено. В случая при отхвърляне на
исковете на Комисията, както и при отказ от исковете с оглед на чл. 157, ал. 2
ЗПКОНПИ се присъжда дължимата държавна такса, с оглед на стойността на
имуществото, чието отнемане се е искало - определение № 1801 от 11.04.2024
г. по ч. гр. д. № 323/2024 г. на III г. о. на ВКС, определение № 1097 от
11.03.2024 г. по ч. гр. д. № 285/2024 г. на III г. о. на ВКС, определение № 935 от
4
01.03.2024 г. по ч. гр. д. № 532/2024 г. на IV г. о., определение № 653 от
15.02.2024 г. по ч. гр. д. № 228/2024 г. на III г. о. на ВКС, определение № 1666
от 15.06.2023 г. по гр. д. № 170/2023 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 2810
от 03.10.2023 г. по ч. гр. д. № 3705/2013 г. на IV г. о. на ВКС, определение №
2833 от 4.10.2023 г. по ч. гр. д. № 3948/2023 г. на III г. о. на ВКС.
Горното обуславя извода съдът да събере цялата дължима такса от
ищеца, съобразно първоначалния размер на претенциите, предявени
неоснователно, без да съобрази разходваните/неналични имущества на
ответниците, които очевидно няма как да бъдат отнети.
Ето защо съгласно чл.71, ал.1, изр.І, вр. чл.68 от ГПК, вр.чл.чл.1 от
Тарифата за държавните такси /ПМС38/2008/ ищецът следва да заплати в
полза на СОС държавна такса в размер на 4% от цената на иска.
Горното обуславя оставяне на молбата от ищеца, предявена по реда на
чл.248 от ГПК – за изменение на решението в частта за разноските, без
уважение.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 6561/13.06.2025 година, с
правно основание чл.248 ГПК, предявена от Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез старши
инспектор С. А. за изменение на постановеното по делото отхвърлително
решение № 272/27.05.2025, в частта на разноските, с което:
-ищецът Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на
незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, ЕИК ********* е осъден да
заплати на отв.Ч. Л. М. сумата от 28387,00 лева – разноски по делото;
-ищецът Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на
незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, ЕИК ********* е осъден да
заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 16920,00 лева –
държавна такса.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщенията.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
5
6