РЕШЕНИЕ
№ 379
гр. Перник, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно
гражданско дело № 20241700500556 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на дял ІІ , глава 20, чл. 269-272 от ГПК - въззивно
решение по исков спор.
С решение № 0260003/02.02.2024 г., поправено с решение 260010/21.05.2024 г., двете
постановени по гражданско дело № 5485/2020 г. по описа на Районен съд – Перник И.
Р. С. е осъдена да заплати на О. М. С. сумата от 2075.92 лв., съставляваща
припадащата се част на ответницата от разноските за отопление и топла вода на
жилището, дължими към „Топлофикация - Перник“ АД, както и сумата от 124.15 лв. –
разноски за семейното жилище за студена вода към „В и К“ ООД – гр. Перник, ведно
със законната лихва върху сумите от датата на подаване на насрещната искова молба –
15.10.2020 г. до окончателното изплащане и са отхвърлени исковете за осъждане на И.
Р. С. да заплати на О. М. С. сумата от 9189.82 лв., представляваща част от сумата за
издължаване на жилищен кредит № ***, сключен със „Сосиете женерал експрес банк“
АД – офис Перник, включващи главница, лихва и разноски, както и сумата от 79.80
лв., представляваща част от застраховката на семейното жилище съгласно
задълженията по договора за кредит. С решението са разпределени и разноските,
направени от страните, съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от
исковете.
Недоволен от решение № 0260003/02.02.2024 г., поправено с решение
260010/2105.20224 г., двете постановени по гражданско дело № 5485/2020 г. по описа
на Районен съд – Перник, в частта с която са отхвърлени предявените от него искове е
останал ищецът в първоинстанционното производство – О. М. С.; обжалва го в
отхвърлителната му част. Подадената жалба е допълнена и с въззивна жалба срещу
1
решението за поправка на ОФГ.
Във въззивните жалби се излагат оплаквания за неправилност на обжалваните
решения, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и
необоснованост. Поддържа се, че съдът е игнорирал изцяло представените от
въззивния жалбоподател писмени и гласни доказателства, както и заключенията на
изслушаните съдебно-счетоводна и съдебно-графологична експертизи. Излага се, че
по тази причина не е установил релевантните за спора обстоятелства и е достигнал до
необосновани фактически и правни изводи. Приел е за недоказани факти, за които
въззивният жалбоподател е ангажирал доказателства и е провел успешно пълно и
главно доказване. Сочи се, че неправилно е приложена и нормата на чл. 127 от ЗЗД,
поради което и решението в отхвърлителната му част също е неправилно. Твърди се,
че солидарността в задълженията на страните следва както от нормата на чл. 32, ал. 1
от СК, така и от сключения от тях договор за кредит, с който са поели солидарно
задължение за връщането на заетата сума. Излага се, че поетото солидарно задължение
в претендираната стойност е изплатено изцяло от въззивния жалбоподател след
прекратяването на брака между страните. Сочи се, че при това положение по силата на
чл. 127 от ЗЗД ответницата дължи връщане на половината от заплатената сума.
Искането към въззивния съд е да отмени решенията в обжалваните им части и да
уважи изцяло предявения иск. Заявена е претенция за присъждане на разноски.
Въззивните жалби са връчени на насрещната страна – И. Р. С.. В срока по чл. 263,
ал. 1 от ГПК са постъпили писмени отговори. С тях въззивните жалби са оспорени
като неоснователни. Изложени са подробни аргументи за правилност на обжалваните
решения. Искането към въззивния съд е да ги потвърди и да присъди на ответницата
сторените разноски. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от въззивния жалбоподател.
Въззивната жалба е подадена от надлежно легитимирано лице – страна в
първоинстанционното производство, при наличието на правен интерес, срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, при внесена такса и разменени книжа.
Тя подлежи на разглеждане по същество, но в рамките на наведените от страна
оплаквания против правилонстта на първоинстационния акт , доколкото същия е
валиден и допустим.
Окръжен съд гр. Перник , за да се произнесе, съобрази :
По делото не се спори , че страните са били в граждански брак от дата *** до дата
***, от която брака им е прекратен с развод. Установява се от данните по делото , че
по време на брака ищецът, сега жалбоподател, е сключил със „Сосиете женерал
експресбанк „ АД – офис Перник договор за ипотечен кредит № ***, за сумата от
28620 евро , като тази сума послужила за закупуване – отново по време на брака - на
семейното жилище на страните, представляващо апартамент на ул. „*** „ , кв. *** ,
*** , състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения. Впоследствие при развода
на страните това жилище било поставено да се ползва от ищеца, който сед развода
заплатил на банката общо 18379.63 лева за погасяване на получения жилищен заем,
като същия бил окончателно погасен на дата 25.04.2019г. Платил и 159.61 лева
застраховка по кредита , 2075.92 лева неплатени сметки за парно отопление на същото
жилище за периода от 01.02.2011г. до 30.04.2014г. и дължими към „Водоснабдяване и
канализация” гр. Перник суми за питейна вода и отведена канална такава в размер от
248.15 лева, доставена до имота за периода от 15.01.2015г до 16.10.2015г.
С решение по гражданско дело № 2852 по описа на пернишкия районен съд за
2017г. , бил отхвърлен иск на С. за трансформация на лично имущество на стойност от
37118 лева, като този имот бил допуснат до делба между бившите съпрузи , при равни
квоти от по ½ идеална част за всеки. Жилището било продадено от двамата
2
съсобственици през 2019г., след като решението по допускането влязло в сила, но
преди делбата да бъде извършена; вземането на банката било изцяло погасено .
Съдът е приел, че не е доказано погасяването на кредита да е извършено с лични
средства на С. , при което е отхвърлил иска по чл. 127 ал. 2 от ЗЗД за връщане на
половината от платеното по заема и застраховката и е уважил останалите искове .
Въззивната жалба е частично основателна .
По делото не се формира спор, че страните са били съпрузи до ***, че имота –
апартамент на ул. „***„ *** в *** е придобит от тях по време на брака им и в режим
на съпружеска имуществена общност и заплатен със средства от 28620 евро, получени
в заем по договор за ипотечен кредит № ***, сключен със „Сосиете женерал
експресбанк „ АД – офис Перник. Не е било спорно също така, че са във фактическа
раздяла от април 2014г, а след развода им имота е ползван само от ищеца и че е
допуснат до делба при равни квоти от по ½ ид. част за всяка от страните , като съдът е
отказал да признае за установена трансформация на лично имущество на С. – платени
и дължими вноски по кредита. Няма и спор , че и преди , и след развода , са плащани
вноски по кредита , докато имота е бил продаден по съгласие на страните и всички
вземания на банката по договора за кредит са погасени предсрочно. Спора е
формиран по обстоятелството, дали процесните плащания за периода след 15.10.2015г.
са извършени от ищеца, както и дали те са извършени с лични негови средства или
такива , предадени му с тази цел от ответника.
Съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на семейните
нужди , по чл. 32 ал. 2 от Семейния кодекс; точно такова е задължението да се върне
ипотечен кредит, послужил за закупуване на единственото семейно жилище. С
прекратяването на брака, бившите съпрузи не губят качеството на солидарни
длъжници при вече поет дълг към трети лица, макар и съпружеската имуществена
общност да се трансформира в обикновена съсобственост при презюмирано равни
квоти, освен ако съпрузите не уговорят друго. В случая такива договорки няма, при
което двамата отговарят по равно за задълженията към банката. На следващо място ,
по силата на чл. 127 ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, всяко от солидарно
задължените лица има иск срещу останалите съдлъжници, за разликата над
съответната му част от задължението. С други думи, ако бивш съпруг плати повече от
приспадащия му се дял, има право да получи разликата, която в случая е половината
от платеното. Тази конструкция е безспорна в практиката на ВКС (решение № 50183
от 10.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3551/2021 г., III г. о., Решение № 60080 от
11.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3814/2020 г., I г. о., ГК, и др.).
Тъй като фактическата раздяла прекъсва всякакви духовни, физически и
икономически връзки между съпрузите (т. р. 35/71 г. на ОСГК) , то след настъпилата
такава през април 2014г, а особено – след прекратяването на брака им на дата ***, не
може да се говори за общност на средствата, послужили за погасяване на заема.
Представени са от ищеца по делото вноски бележки , всички от които – с дата ,
следваща датата на прекратяване на брака , според които, С. или Е.Е. са внасяли по
сметката за обслужване на кредита общо 4525 евро и 9529.50 лева, с обща левова
стойност от 18 379.63 лева. Тези бележки са дългов документ – разписка по смисъла
на чл. 77 от ЗЗД за плащане на сумите по договора , и доколкото те са се намирали у
ищеца, който ги е представил по първоинстанционното дело ( л.206) , няма как да се
приеме , че парите по тях са внесени от ответника. Следва да се има предвид, че върху
вносните бележки отсъства неин подпис, но има такъв на ищеца и/или неговата втора
съпруга, която е платила известна част от сумата; в това отношение и ОС Перник
кредитира заключението на инкорпорираната от районния съд графологична
експертиза. Тъй като страните са солидарни длъжници на банката , то само от факта ,
3
че името на ответника фигурира в част от тези вноски бележки , не може да се
направи извод , че плащанията са извършени от нея, а по аргумент от чл. 109 от ЗЗД ,
щом дълговия документ е у жалбоподателя, смята се, че той е погасил вземането; с
оглед казаното , настоящия състав не отрича това , че С. е платил със свои средства
сума от 18379.63 лева.
На плоскостта на договореното, след прекратяването на брака , *** и до датата на
пълното погасяване, платени са на банката още 29427.25 евро, като с последното
такова , извършено с част от продажната цена на апартамента, дълга към банката е
изцяло погасен . Тоест, съобразно дела си, С. дължи 14713.63 евро. Доказаните
негови плащания са обаче в размер от 19940.33 евро , всички те са извършени след
развода , и в тях се включва и половината от платената от П. Б. като купувач на
общия апартамент цена , или 9986.87 евро. Не се е спорило и не се сочи като факт
договорка във вътрешните отношения на страните , която да изключва равния им
принос към плащанията, следователно, ищецът , сега жалбоподател , е платил в
хипотеза по чл. 127 ал. 2 от ЗЗД чужд дълг в размер на 5226.70 евро, като тази сума
включва и дължимите по договора и платими на банката застраховки.
Следва да се отбележи , че искът не е предявен като частичен , твърденията в
исковата молба са , че към датата на подаването й, вземанията на банката по договора
за кредит са били изцяло изплатени, а доказателствената тежест е правилно
разпределена от първоинстанционния съд в доклада му по делото ( л. 104).
Тъй като съдът не отрича възникването на вземането, то следва да се произнесе и по
евентуално наведеното възражение за прихващане от страна на ответника (то не е
разглеждано от първата инстанция, доколкото тя е отрекла възникването на вземането
изобщо – вж. и дадените в Тълкувателно решение № 2/2020, ОСГК , разрешения).
Ответника С. твърди в отговора си , че част от плащанията по договора са
извършени от С. с нейни средства , които тя му е предала и той получил без
основание - общо 6916.49 лева , от които 2266.49 лева от заем , и 4650 лева ,
предназначени за лечение на детето на страните, и иска от съда да уважи прихващане
на тези суми с насрещното вземане на С. за надплатените по договора суми . Това
възражение е неоснователно , остана недоказан факта на реалното предаване на сумите
– то почива единствено на свидетелските показания на сестрата и майката на
ответника , които по тази причина съдът не кредитира , на основанието по чл. 172 от
ГПК.
С оглед казаното , съдът намира претенцията на ищеца по чл. 127 ал. 2 от ЗЗД да се
осъди ответника да му заплати сума от 9189.82 лв., представляваща част от сумата за
издължаване на жилищен кредит № ***, сключен със „Сосиете женерал експрес банк“
АД – офис Перник, и 79.80 лв., платени по договора за застраховки, за основателна в
пълния претендиран размер, доколкото същия не надхвърля надплатеното . Затова
първоинстанционното решение, което тези искове са отхвърлени , следва да се
отмени в тази част и тези искове да бъдат уважени.
Този изход на спора налага и ново произнасяне по разноските по делото.
Предвид цената на исковете и фактическата сложност на делото, възраженията за
прекомерност на хонорарите, дговорени от страните , не могат да бъдат уважени ,
липсват и хонорари, договорени в забележимо отклонение от размерите по чл. 7 ал. 2
от Наредбата по чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Ищецът е направил за две инстанции общо разноски от 2959.19 лева – хонорари на
вещи лица , такси и адвокатско възнаграждение по два списъка към делото.
По изложените съображения, втори граждански състав на ОС Перник
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ възражението на И. Р. С., ЕГН **********, от *** , за прихващане на
нейно вземане за сума от 6916.49 лева , получени от ищеца без основание , с
насрещното вземане на О. М. С., ЕГН ********** , от *** , адрес за призоваване *** ,
за суми от 9189.82 лв., представляваща част от сумата за издължаване на жилищен
кредит № ***, сключен със „Сосиете женерал експрес банк“ АД – офис Перник, и
79.80 лв., представляваща част от застраховката на семейното жилище съгласно
задълженията по същия договор за кредит, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОТМЕНЯ решение № 0260003/02.02.2024 г., поправено с Решение
260010/21.05.2024 г., двете постановени по гражданско дело № 5485/2020 г. по описа
на Районен съд – Перник , В ЧАСТТА , с която е отхвърлен предявения от О. М. С.
иск да бъде осъдена И. Р. С. да заплати на ищеца суми за издължаване на жилищен
кредит № ***, сключен със „Сосиете женерал експрес банк“ АД – офис Перник,
сумата 9189.82 лв включващи главница, лихва и разноски , в частта, с която е
отхвърлена претенцията за сума от 79.80 лв., представляваща част от застраховката на
семейното жилище съгласно задълженията по същия договор за кредит, както и в
частите за разноските по делото
И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА И. Р. С., ЕГН **********, от *** , да заплати на О. М. С., ЕГН **********
, от *** , адрес за призоваване *** , сумата от 9189.82 лв включващи главница, лихва и
разноски , в частта, с която е отхвърлена претенцията за сума от 79.80 лв.,
представляваща част от застраховката на семейното жилище съгласно задълженията по
същия договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаването на
исковата молба – 16.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА И. Р. С., ЕГН **********, от *** , да заплати на О. М. С., ЕГН
********** , от *** , адрес за призоваване *** , сумата от 2959.19 лева разноски за две
инстанции .
В останалите си части , първоинстанционото решение не е обжалвано и е в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред състав на ВКС, в срок от един
месец от датата на връчването му на страните, с препис съобразно чл. 7 от ГПК .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5