РЕШЕНИЕ
№ 1147
гр. Варна, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20233110202214 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба
на „ДЖОБ СТАР“ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, р-н „Младост“, ул. „Милосърдие“ №7, депозирана от Ц. П. К., в качеството й на
законен представител на дружеството против Електронен фиш Серия Г № 0038094,
издаден от ОД на МВР Варна, с който за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4
, вр.чл.638, ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от КЗ на дружеството е било наложено адм.
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева.
С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш. Излагат се
аргументи, че ЕФ е незаконосъобразен, а констатациите на
административнонаказващия орган неправилни. Сочи се, че същият страда от пороци,
с които са нарушени процесуалните правила и материалните норми. Претендира се и
присъждането на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание, въззивникът не се явява и представлява. По делото са
постъпили писмени бележки от надлежно упълномощен процесуален представител,
който поддържа жалбата, като моли ЕФ да бъде отменен на посочените в жалбата
основания.
1
Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща
процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки от надлежно
упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен. Претендира и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение..
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Електронен фиш Серия Г № 0038094 е съставен от ОД на МВР-Варна, за това, че
на 29.09.2021г., в 15:08ч., в гр. Варна по бул. „Васил Левски““ в посока на движение
към бул. „Осми приморски полк“ срещу бл.58 в ж.к. „Чайка“ било установено
управление на МПС- лек автомобил „Ауди КУ 3“, peг. № В 2233 ТХ, което не е
спряно от движение и за което няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите - нарушение по чл. 483, ал.1,
т.1 вр. чл.638, ал.4 , вр.чл.638, ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от КЗ. Нарушението било заснето
с автоматизирано техническо средство TFR1-MS24/07.
При тези констатации и след извършени справки на интернет страницата на
„Гаранционен фонд“ било установено, че към дата 29.09.2021г. за лек автомобил
„Ауди КУ 3“, peг. № В 2233 ТХ няма активна застраховка „Гражданска отговорност“.
При справка в информационните масиви на МВР било установено, че МПС-то е
собственост на „ДЖОБ СТАР“ ООД , ЕИК *********, представлявано от Ц. П. К.. ЕФ
бил издаден на собственика на МПС- „ДЖОБ СТАР“ ООД , ЕИК *********.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички
събрани в хода на съдебното следствие доказателства –писмени и веществени.
Съдът напълно кредитира писмените доказателства, както и веществените
/фотоснимки/, приобщени по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е в
законоустановения срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, приложим по препращане от чл.647,
ал.3 от КЗ и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата се явява
неоснователна поради следното:
2
Въззивното дружество е наказано за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, съгласно
който - договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
длъжно да сключи всяко лице, което: притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това
изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното
превозно средство, да сключи застрахователния договор. За неизпълнение на това
задължение е предвидена и съответна санкция в разпоредбата на чл. 638, ал.1 от КЗ:
глоба от 250 лв. – за физическо лице и имуществена санкция от 2000 лв. – за
юридическо лице или едноличен търговец. Съгласно ал.4 на същия член когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на
собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената
санкция по ал. 1. Според разпоредбата на чл. 647, ал. 3 КЗ, когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по
реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на
собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка.
Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или
имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189, ал. 5 от Закона за движение по
пътищата не се прилага. Горните разпоредби идват да покажат, че принципно е
допустимо издаване на ЕФ за нарушение на КЗ при установено и заснето управление
на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В тези случаи КЗ препраща към условията и реда за издаване на ЕФ предвидени в
Закона за движение по пътищата. Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш"
се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП.
Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт
с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН
и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП),
не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Електронният фиш,
предмет на настоящото обжалване съдържа всички предвидени реквизити в
разпоредбата на чл. 189, ал.4 от Закона за движение по пътищата. Посочената
разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт, поради което
3
съдът намира, че възраженията за нарушаване на реда за издаването му са неотносими,
тъй като жалбоподателят се позовава на изисквания, относими към реда на издаване и
съдържанието на наказателните постановления, включително относно посочването на
орган, издал електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл. 189, ал.
4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не
фигурира „дата на съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42, т.2 ЗАНН, който въвежда
такъв реквизит на АУАН). Ето защо липсата на дата на съставяне на електронния фиш
не се възприема от съда като съществено процесуално нарушение. По дефиниция
електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за
компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена
само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е
сторено. От друга страна, с оглед посочената в електронния фиш дата на извършване
на нарушението – 29.09.2021г. и предвид датата на издаване на същия –14.10.2021г., не
е налице и индиция за несъблюдаване на сроковете по чл.34 от ЗАНН във връзка с
процесното административнонаказателно производство. Доколкото в електронния фиш
е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което на територията на гр.
Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР – Варна, не са налице
пречки и за извършване на преценката дали процесният електронен фиш е издаден от
компетентната териториална структура на МВР. В този смисъл е неоснователно
твърдението на въззивника в този аспект за допуснато съществено процесуално
нарушение.
Следователно изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на
АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, към които
препраща и разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ. В него следва да бъде отразена само
структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено в
случая. В обжалвания електронен фиш са посочени още мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби,
размера на имуществената санкция, срока, сметката, начините за доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните
работи. В електронния фиш е посочено и описание на нарушението, което също е един
от задължителните реквизити съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. В
конкретния случай нарушението е описано от фактическа и от правна страна.
Посочено е, че е било установено управление на МПС / л.а. „Ауди КУ 3“, peг. № В
2233 ТХ /, регистрирано в Р България, което не е спряно от движение и за което няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите. Поради това и съдът намира, че Електронният фиш съдържа всички
4
изискуеми реквизити, респективно ЕФ отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от
Закона за движението по пътищата , към който препраща чл. 647, ал. 3 от КЗ. По този
начин както за нарушителя, така и за съда е напълно ясно какво се твърди да е
извършено от него. Като в този аспект наведените в жалбата доводи не се споделят от
настоящия състав.
Настоящият съдебен състав намира, че КЗ се явява специален законов акт спрямо
ЗДвП, поради което щом в него изрично е предвидена "имуществена санкция" за
юридическото лице – собственици на МПС при несключен застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, то е
неприложима разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП и не следва, а и не може да се
наложи "глоба" на законния представител на юридическото лице. Горното е безспорно
видно от текста на разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ, където е посочено, че член 189,
ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага.
Установено е по делото от , че АТСС, с което е заснет л.а. „Ауди КУ 3“, peг. № В
2233 ТХ, е мобилна система за видеоконтрол на правилата за движение с възможност
за заснемане и автоматично разпознаване на рег. номера. Видно от изисканите от съда
и приложени по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.435 се установява, че преносимата система е одобрен тип средство за измерване
от така наречения тип пътна радарна система, притежаваща възможност за
автоматично разпознаване на регистрационни номера. Установява се от приетите
писмени доказателства, както и от веществените доказателствени средства - снимкови
разпечатки от АТСС и справки за регистрация на МПС по рег.№, че л.а. „Ауди КУ 3“,
peг. № В 2233 ТХ е заснет на 29.09.2021 г. да се движи в гр.Варна. Съдът намира, че от
приложения по делото снимков материал- 4 броя снимки приложени по АНП е
безспорно видно, че именно МПС- л.а.„Ауди КУ 3“, peг. № В 2233 ТХ се е управлявал
в гр.Варна по бул. „Васил Левски“ в посока на движение към бул. „Осми приморски
полк“.
Следва да се посочи, че КЗ препраща към приложимост на разпоредбите на ЗДвП
единствено по отношение на условията и реда за издаване на ЕФ /чл.647, ал.3 от КЗ/, но
не и по отношение на условията и редът за използване на автоматизираните технически
средства и системи за контрол на правилата за движение, които се определят с
Наредба на министъра на вътрешните работи -Наредба № 8121з-532 от 2015 г..
Изготвянето на протокол за използване на АТСС по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на АТСС, не е изискуем за
нарушение заснето от „Система за автоматично разпознаване (идентификация) на
регистрационни номера (САИРН).
От приложената по делото разпечатка от проверка, извършена в Гаранционен фонд
за процесния автомобил е видно, че той не е имал валидно сключена и действаща
5
застраховка "Гражданска отговорност" към тази дата. В този смисъл към дата
29.09.2021г. е било налице нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ от КЗ, тъй като към
тази дата собственикът на МПС не е изпълнил задължението си да сключи
задължителната застраховка „ГО“. Без значение за съставомерността е кога е
възникнало задължението за сключване на ГО, като към дата 29.09.2021г. безспорно е
видно, че това задължение не е изпълнено. Относно датата на адм. нарушение следва
да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ, релевантна за нея е
датата на управлението на МПС, а не датата на която е следвало да се сключи договор
за задължителна застраховка "ГО", какъвто не е необходим, когато МПС не се намира в
процес на движение.
В случая съдът намира, че от данните по делото е видно, че нарушението е
установено и заснето с АТСС, с оглед на което и може да бъде приложена
разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ. Според настоящия състав на съда правилното
тълкуване на нормата на чл. 647, ал. 3 от КЗ и на волята на законодателя е да се
ангажира административнонаказателната отговорност с ЕФ при липса на сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за дадено МПС, в случаите, когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено и заснето управление на МПС.
Достатъчно е с АТСС да е установено и заснето управлението на процесното МПС,
като не е необходимо АТСС да установява и заснема и липсата на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“. Този извод се обосновава и от обстоятелството, че липсата
на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за дадено МПС към определена дата
се установява чрез справка по електронен път в „Гаранционния фонд“, т.е.
установяването на този факт не е поставен на преценката на контролните органи, а се
извлича от данни от официална информационна система, същата общодостъпна за
всички. Ето защо и съдът, че в случая не е приложим общият ред за съставяне на
АУАН и НП. В този смисъл е и практиката на Административен съд- Варна- например
Решение по КАНД №48/2020г. по описа на АдмС-Варна, Решение по КАНД №
114/2020 г. по описа на АдмС-Варна и много др., която се възприема от настоящия
съдебен състав. Действително е налична и съдебна практика на АС-Варна,
възпроизведена във въззивната жалба от процесуалния представител на възз., според
която електронният фиш е продукт изцяло на „изкуствен интелект" , като „електронно
изявление" не е акт на правен субект, а на машина, техническо средство и други
подобни, като за първи път българското законодателство делегира правомощия на
технически средства да изпълняват функциите на административнонаказващ орган.
Съдът, в настоящия си съдебен състав намира, че в случая следва да се ръководи от
определението за електронен фиш дадено в законодателството ни и съдържащо се § 1
от ДР на ЗАНН, възпроизведено и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, съгласно които
електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
6
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Затова се издава въз основа на постъпили и обработени данни, като за по-голяма
сигурност относно констатациите в него са извършени и допълнителни проверки за
собственост и в Гаранционния фонд. Ноторно известно е , че „Изкуственият интелект“
има способност да анализира обкръжаващата го среда и да предприема действия, които
увеличават възможността за постигане на определени цели. В случая постъпилата
информация от АТСС не се анализира от самото техническо средство, на което е
придадена единствено възможност да заснема нарушението- а именно движение на
МПС, което няма сключена застраховка ГО. В случая ЕФ е издаден за „кратко
технологично време“, тъй като от заснемане на нарушението -29.09.2021г. до
издаването му на 14.10.21г. е минал по-малко от месец. По делото липсват
доказателства кога е връчен ЕФ, но пък от представената по АНП справка относно
процесния фиш в нея е отбелязано, че той е връчен на 12.05.2023г., а жалбата срещу
него е подадена на 17.05.23г.
На следващо място в ЕФ е описано извършването на нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1
от КЗ, изразяващо се в неизпълнение на задължението да се сключи договор за
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите от лицето, което притежава
моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение. Ето защо не би могло да се ангажира
отговорността на представляващия възз. дружество като физическо лице, т. к. не той е
собственик на описаното във фиша МПС, а представляваното от него дружество, което
е различен административнонаказателноотговорен правен субект и което единствено е
имало задължение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Именно с посочването в ЕФ на тази
разпоредба, както и с посочване на собственика на МПС е видно, че той е издаден
срещу дружеството собственик, а не срещу неговия управител. Действително известна
непрецизност има във фиша с посочване на обръщението „Уважаеми
госпожо/господине“, но същата не е от естеството да опорочи ЕФ, тъй като от неговото
съдържание е безспорно видно, че е издаден срещу ЮЛ. Отделно от това, очевидно, че
възз. дружество чрез неговия законен представител и управител- г-жа К. е разбрало , че
санкцията е наложена на ЮЛ след като жалбата е подадена от К. в качеството й на
законен представител на дружеството /управител/ т.е. е подадена от самото ЮЛ чрез
неговия представителен орган. Нещо повече, фактът, че се налага „имуществена
санкция“, като е посочено ЮЛ- собственик, ясно сочи, че за процесното извършено
нарушение при управление на МПС, собственост на ЮЛ е ангажирана отговорността
именно на ЮЛ. Следва да се посочи, че с ЕФ за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 във вр.
с чл. 638, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2 от КЗ може да се ангажира
административнонаказателна отговорност само и единствено на собственика на МПС,
което е без задължителна застраховка, но не и на лицето, което не е собственик, но го е
7
управлявало по време на констатиране на нарушението. Аргумент за това е
разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ, която сочи: "Когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш
в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени
в ЗДП". Разпоредбата продължава с това, че: "Електронният фиш се изпраща на
собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка.
Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или
имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189, ал. 5 от Закона за движение по
пътищата не се прилага". Последното изречение на цитираната норма указва, че
собственикът не може да представи пред наказващия орган декларация с данните за
лицето, което в деня на нарушението е управлявало автомобила, т. е. не може да се
ползва от опцията издаденият против него ЕФ да бъде анулиран и да се издаде нов
против лицето – несобственик, което е управлявало МПС без застраховка. От това
категорично следва, че ЕФ за горецитираното нарушение може да се издаде само
против собственик. С оглед на което и съдът намира, че правилно е ангажирана
отговорността на възз. дружество за соченото нарушение. В този смисъл Решение на
АДмС-Варна по касационно дело № 3420 по описа на съда за 2019 г. и много други.
От страна на възз. дружество, чрез неговия представител, не се ангажират
доказателства в с.з., че автомобилът не е негова собственост или пък, че към датата на
визираното нарушение е имало сключена задължителна ГО. Напротив от
доказателствата по делото е видно точно обратното.
Размерът на санкцията предвидена в закона е фиксиран такъв, поради което
обсъждането на въпросът, за това кой я е определил и за нейната справедливост е
безпредметно.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай по отношение
нарушението, не може да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за
маловажен случай. Това е така, тъй като нарушението е формално. Липсват
съставомерни вреди, т.е. законодателят е възприел, че самото нарушение е с
достатъчно висока степен на обществена опасност. Крайната цел на контрола е
недопускане движение на МПС без валидна застраховка ГО, поради което и е
недопустимо подобно нарушение да бъде толерирано.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в случая
производството по ангажиране на административнонаказателна отговорност чрез
издаването на електронен фиш се е развило в унисон с установените материално
правни и процесуални правила. Поради това и процесният ЕФ следва да бъде
потвърден.
8
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
На основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) В производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени
по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.
От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски
от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено
своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, като е депозирал писмено становище по делото и с оглед крайния
изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание
чл.63д, ал.4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78,
ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение
за представителство по административно- наказателни дела в размер от 80 до 150 лв. ,
съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като
липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от
липсата на каквито и да било процесуални усилия на ю.к по поддържане на
обвинителната теза на АНО. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер—80лв.
От друга страна от въззивника, с жалбата, се претендират разноски. Искането за
присъждане на разноски е направено своевременно, но доказателства за сторени такива
пред съда не са представени.Нещо повече, предвид изхода на спора /ЕФ следва да бъде
потвърден/, това искане се явява и неоснователно и се отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.9 вр. ал.2, т.5 вр. ал.1 вр. чл.58д, т.4 и
чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
9
ПОВРЪЖДАВА Електронен фиш Серия Г № 0038094, издаден от ОД на МВР
Варна, с който на „ДЖОБ СТАР“ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, р-н „Младост“, ул. „Милосърдие“ №7, със законен
представител Ц. П. К. за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4 , вр.чл.638,
ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от КЗ е било наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в
размер на 2 000 /две хиляди/ лв..
ОСЪЖДА „ДЖОБ СТАР“ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, р-н „Младост“, ул. „Милосърдие“ №7, със законен
представител Ц. П. К. да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение по АНД №2214/2022г. по описа на
РС-Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10