№ 5091
гр. Варна, 10.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. И.ов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20253100501885 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се развива по въззивна жалба с вх. № 43882/16.05.2025г. от
Р. Т. Т. ЕГН ********** и Р. Г. Т. ЕГН **********, двамата от гр. Варна, ул. „***“, № 3, ет. 6,
ап. 9, чрез адв. И. А. против решение № 1508/30.04.2025г. по гр.д. № 15771/2024г. на 34-ти
състав на ВРС, в частта, в която е отхвърлен иска им за признаване за установено по
отношение на Община Варна, с адрес Варна, бул. ”Осми Приморски полк” № 43,
представлявана от кмета Благомир Рубинов Коцев, че са собственик на реална част с площ
от 743 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ******.99 по кадастралната карта на гр.
Варна, заключена между точки В1, В, А1 и G1 от комбинирана скица на в.л. Ж. Б. на л. 25 от
в.гр.д. № 1053/2024г., по описа на ВОС, придобита от тях въз основа на давностно владение,
осъществено в периода 29.10.2003г. до 11.06.2021г., на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че тази реална част попада в имот
общинска собственост. За да достигне до този извод ВРС не е взел предвид, че
разработените КП от 1960г. и 1988г. не са били приети. Позоваването на съда в решението,
единствено на записите в разписните листи е неоснователно, а и издадения АЧОС не
доказва и не създава вещни права. Посочено конкретно придобивно основание не се
съдържа и в самия АЧОС. Освен това и предходно издаден АДС не съществува.
Констатациите, че имот № 1552 и № 1650 са държавна собственост се основават само на
предположения. Не са провеждани и отчуждителни производства. Не намира приложение
следователно и действалия до 2022г. мораториум. В периода от 2003г. до 2020г. процесната
реална част от имот с идентификатор ******.99, целият с площ от 2534кв.м., в землището на
гр. Варна, м. „Прибой“/“Манастира“ е владяна заедно с придобитата въз основа на договора,
обективиран в НА № 166, т. 4, рег. № 12301, д. № 633 част с площ от 836кв.м. като своя.
1
Молят се да бъде отменено обжалваното в отхвърлителната си част решение и
постановено друго, с което да бъде уважена исковата претенция и за спорните 743кв.м.,
ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
В писмен отговор Община Варна, с адрес Варна, бул. ”Осми Приморски полк” № 43,
представлявана от кмета Благомир Рубинов Коцев, чрез гл.юк А. Т. оспорва въззивната
жалба, като неоснователна. Счита решението в обжалваната част за правилно и
законосъобразно. Доколкото е установено по делото, че процесната територия е общинска
собственост, то тя не може да бъде придобита по давност, както правилно е прието от
първоинстанционния съд. Придобивна давност не е текла от 25.03.1941г. до 01.06.1996г. и от
31.05.2006г. до 07.03.2022г.
Моли се да бъде оставена без уважение подадената от Р. и Р. Т.и въззивна жалба. Иска се
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, като бъде определено
възнаграждение за процесуално представителство за двете инстанции.
Иска се, на осн. чл. 266, ал. 3 от ГПК да бъде допусната СТЕ, вещото лице по която да
даде отговор на следните въпроси:
- какъв е бил и как се е променял статута на процесната територия, в която попада ПИ №
10135.5410.99 от 1960г. до момента?
- урбанизирана ли е тази територия /в населено място или селищно образувание/ или
представлява земеделска земя? Ако е урбанизирана територия, от кога и по силата на какъв
акт? Ако е земеделска земя, представлява ли такава по чл. 19 от ЗСПЗЗ и предадена ли е по
надлежния ред на Община Варна, с какъв акт и откога?
Постъпила е и въззивна жалба вх. № 46543/27.05.2025г. от Община Варна, с адрес
Варна, бул. ”Осми Приморски полк” № 43, представлявана от кмета Благомир Рубинов
Коцев, чрез гл.ю.к. А. Т. против решение № 1508/30.04.2025г. по гр.д. № 15771/2024г. на 34-
ти състав на ВРС, в частта, в която е признато за установено по отношение на Община
Варна, че Р. Т. Т. ЕГН ********** и Р. Г. Т. ЕГН **********, двамата от гр. Варна, ул. „***“,
№ 3, ет. 6, ап. 9, са собственици на реална част с площ от 955кв.м. от ПИ с идентификатор
******.99 по КК и КР на гр. Варна, заключена между точки F, А, А1, G1, В1, С1 и Н от
комбинирана скица на в.л. Ж. Б. на л. 25 от в.гр.д. № 1053/2024г., по описа на ВОС, която
приподписана от съда представлява неразделна част от решението, и с граници на реалната
част: имоти с идентификатор ******.201, ******.102, ******.100, ******.187, придобита от
ищците въз основа на давностно владение, осъществено в периода 29.10.2003г. до
11.06.2021г., на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Счита същото за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
процесуалните правила и материалния закон и при очевидно противоречие с установените
факти.
Излага оплакване, че не е съобразен от първоинстанционния съд статута на
процесната територия, за да се извърши преценка дали би могла да бъде придобита по
силата на упражнявано давностно владение срещу Общината. Това обстоятелство е от
2
значение за преценката на съда и за наличието на правен интерес от водения иск, а и за
основателността му. Не е взето предвид също така и това, че са наведени от общината
твърдения, че процесната територия е земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ, но не е проведено
изследване в тази насока. Освен казаното дотук, страната сочи, че първоинстанционният съд
погрешно е възприел, че източната и южната реални части от процесния имот, заключен
между точки F-A-A1-G1-B1-C1-H в комбинираната скица на вещото лице Ж.Б. на л. 25 от
делото съответстват изцяло на имота на Георги Стойчев от изток и на имота на Марко Н. от
юг и е приел, че площта за която е уважил иска е в размер на 955кв.м., а за остатъка е
отхвърлил иска. Ищците не биха могли да придобият по давност цялата реална част от имот
99, заключена между точки F-A-A1-G1-B1-C1-H , доколкото тя обхваща части от имоти 1520
и 1552, които са записани на държавата /скица 1А от заключението/.
Моли се да бъде отменено обжалваното решение в уважената част от исковата
претенция и същата да бъде отхвърлена в цялост. Претендира присъждане на сторените
разноски, като бъде определено и юрисконсултско възнаграждение.
Иска на осн. чл. 266, ал. 3 от ГПК да бъде допусната СТЕ, вещото лице по която да даде
отговор на следните въпроси:
- какъв е бил и как се е променял статута на процесната територия, в която попада ПИ №
10135.5410.99 от 1960г. до момента?
- урбанизирана ли е тази територия /в населено място или селищно образувание/ или
представлява земеделска земя? Ако е урбанизирана територия, от кога и по силата на какъв
акт? Ако е земеделска земя, представлява ли такава по чл. 19 от ЗСПЗЗ и предадена ли е по
надлежния ред на Община Варна, с какъв акт и откога?
В писмен отговор Р. Т. Т. ЕГН ********** и Р. Г. Т. ЕГН **********, двамата от гр.
Варна, ул. „***“, № 3, ет. 6, ап. 9, чрез адв. И. А. оспорват въззивната жалба на Община
Варна, понеже е неоснователна. Когато АЧОС не сочи конкретен придобивен способ, той
има само декларативно значение, но не и легитимиращо действие досежно правото на
собственост на общината. Посоченото в акта основание на чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОбС не дава
повече информация за придобивния способ. Според заключението на вещото лице при
действието на КП 1960г., държавата е записана за собственик на част от имотите, но без да е
вписано основанието за това. Титул за собственост на държавата не съществува. Това се
потвърждава и от издаденото удостоверение № АУ014450ВН-014ВН/23.09.2020г. на Община
Варна. Само поради това искът се явява основателен и следва да бъде уважен. Общината не
се легитимира като собственик нито на транслативно /като правоприемник на държавна
собственост/, нито на оригинерно основание, предвид посоченото в чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОбС.
Твърдението за обосноваване на държавна собственост върху имота, ответната Община
извлича единствено от данните в разписните листи към КП 1960, 1988 и от 1995г., но това
записване няма конститутивно действие, нито удостоверява надлежно възникнало право на
собственост. След като имотът не е нито държавна, нито общинска собственост, то не
намира приложение въведеният с § 1 на ЗС мораториум. Техният праводател е предал с
3
прехвърлянето на собствеността, придобита с НА № 166/2003г. и владението върху
останалата част от имота с идентификатор ******.99 по КК и КР на гр. Варна, целият с
площ от 2534кв.м. Още към 2003г. имотът не е бил държавна собственост, не е бил
одържавен и по тази причина собствеността по отношение на него не е била възстановена.
Не е бил и общински. Като такъв общината заявява претенция да е бил имотът едва с АЧОС
№ 10409/26.06.2020г. В периода от 2003г. до 2020г. целият имот, заедно с придобитите
836кв.м. е владян от ищците, като свой. По направените доказателствени искания възразява,
че възможността за това е преклудирана и поставените въпроси са изяснени с вече
изготвените СТЕ.
Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
Настоящият състав намира, че подадените въззивни жалби са редовни и отговорят на
изискванията на чл.260 от ГПК – подадени са в срок, от надлежни страни, срещу акт,
подлежащ на обжалване и съдържат останалите необходими приложения. Следва делото да
бъде насрочено в о.с.з.
Не следва да бъде уважено направеното от Община-Варна в отговора на въззивна
жалба вх. № 43882/16.05.2025г. и въззивна жалба вх. № 46543/27.05.2025г. доказателствено
искане за допускане на СТЕ с поставената задача, поради настъпилата преклузия по чл. 266,
ал. 1 от ГПК. Вярно, че във посочените документи страната се е позовала на допуснати
процесуални нарушения от съда и поради това е основала искането си на нормата на чл. 266,
ал. 3 от ГПК. Допуснати процесуални действия на първоинстанционният ъсд не се
установяват от настоящия състав. Твърдения, че Община Варна е собственик на спорната
реална част на осн. чл. 19 от ЗСПЗЗ са направени за пръв път в о.с.з. на 17.02.2025г. по гр.д.
№ 15771/2024г. на ВРС, т.е. чак при повторното разглеждане на спора на първа инстанция,
след като исковата претенция е била уточнена с молба вх. № 1288/25.06.2024г. по в.гр.д.№
1053/2024г. на ВОС и е постъпило писмено становище вх. № 24393/02.10.2024г. от
процесуалния представител на Община Варна по същото в.гр.д.№ 1053/2024г. на ВОС, без
такива наведени твърдения. Не може да бъде прието, че е налице основанието за
преодоляване на настъпилата преклузия, уредено в чл. 266, ал. 3 от ГПК. Доказателственото
искане следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 43882/16.05.2025г. от Р. Т. Т.
ЕГН ********** и Р. Г. Т. ЕГН **********, двамата от гр. Варна, ул. „***“, № 3, ет. 6, ап. 9,
чрез адв. И. А. против решение № 1508/30.04.2025г. по гр.д. № 15771/2024г. на 34-ти състав
на ВРС, в частта, в която е отхвърлен иска им за признаване за установено по отношение на
Община Варна, с адрес Варна, бул. ”Осми Приморски полк” № 43, представлявана от кмета
Благомир Рубинов Коцев, че са собственик на реална част с площ от 743 кв.м. от поземлен
имот с идентификатор ******.99 по кадастралната карта на гр. Варна, заключена между
4
точки В1, В, А1 и G1 от комбинирана скица на в.л. Ж. Б. на л. 25 от в.гр.д. № 1053/2024г., по
описа на ВОС, придобита от тях въз основа на давностно владение, осъществено в периода
29.10.2003г. до 11.06.2021г., на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК и въззивна жалба вх. №
46543/27.05.2025г. от Община Варна, с адрес Варна, бул. ”Осми Приморски полк” № 43,
представлявана от кмета Благомир Рубинов Коцев, чрез гл.ю.к. А. Т. против решение №
1508/30.04.2025г. по гр.д. № 15771/2024г. на 34-ти състав на ВРС, в частта, в която е
признато за установено по отношение на Община Варна, че Р. Т. Т. ЕГН ********** и Р. Г. Т.
ЕГН **********, двамата от гр. Варна, ул. „***“, № 3, ет. 6, ап. 9, са собственици на реална
част с площ от 955кв.м. от ПИ с идентификатор ******.99 по КК и КР на гр. Варна,
заключена между точки F, А, А1, G1, В1, С1 и Н от комбинирана скица на в.л. Ж. Б. на л. 25
от в.гр.д. № 1053/2024г., по описа на ВОС, която приподписана от съда представлява
неразделна част от решението, и с граници на реалната част: имоти с идентификатор
******.201, ******.102, ******.100, ******.187, придобита от ищците въз основа на
давностно владение, осъществено в периода 29.10.2003г. до 11.06.2021г., на осн. чл. 124, ал.
1 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на Община-Варна да бъде
допусната СТЕ, вещото лице по която да даде отговор на следните въпроси:
- какъв е бил и как се е променял статута на процесната територия, в която попада ПИ №
10135.5410.99 от 1960г. до момента?
- урбанизирана ли е тази територия /в населено място или селищно образувание/ или
представлява земеделска земя? Ако е урбанизирана територия, от кога и по силата на какъв
акт? Ако е земеделска земя, представлява ли такава по чл. 19 от ЗСПЗЗ и предадена ли е по
надлежния ред на Община Варна, с какъв акт и откога?
НАСРОЧВА за 24.11.2025г. от 14.30ч. Да се призоват страните, включително по
телефона.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5