Определение по дело №154/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 826
Дата: 4 март 2013 г.
Съдия: Петър Узунов
Дело: 20131200500154
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 15 февруари 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 104

Номер

104

Година

21.4.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

03.21

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Елза Йовкова

дело

номер

20114100500249

по описа за

2011

година

за да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № от 05.11.2011 година, постановено по ГР.Д.№ по описа за 2010 година на Великотърновски районен съд, са уважени предявените на основание чл.79, изречение първо от ЗЗД във вр. с чл.327 от ТЗ във вр. с чл.318 от ТЗ и на основание чл.79, изречение първо от ЗЗД във вр. с чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД обективно кумулативно съединени искови претенции, с които се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума в размер общо на3 689,14 лв., представляваща остатък от дължима цена за доставена стока, както и законната лихва върху главницата от предявяване на исковите претенции до окончателното изплащане на главницата; осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски в първоинстанционното производство.

Постъпила е жалба от ответника, чрез процесуалния представител, против решението. Изложени са твърдения в какво счита, че се състои порочността на решение, както и доводи и съображения във връзка с твърденията. Направено е искане да бъде отменено решението, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, и да бъде постановено ново, с което да бъдат отхвърлени предявените искови претенции.

Постъпил е отговор на въззивната жалба в законоустановения срок. Заето е становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на обжалваното решение. Направено е искане да бъде оставена без уважение въззивната жалба. Излагат се доводи и съображения.

Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността на решението.

Налице са всички изисквания за валидност, а именно: Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта на решението.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно: Налице е правото на иск и същото е надлежно упражнено. Исковата молба и приложените към нея документи отговарят на изискванията на чл.127 от ГПК и на чл.128 от ГПК. Налице са и всички други положителни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване правото на иск. Към настоящия момент не е установено да съществуват отрицателни процесуални предпоставки, осуетяващи съществуването и упражняването правото на иск.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:

Предявените кумулативно обективно съединени искове са с правно основание: обуславящите - чл.327, ал.1 от ТЗ, във вр. с 318, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.288, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1, предложение първо от ЗЗД; а обусловените - чл.79, ал.1, предложение първо от ЗЗД, във вр. с чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД, във вр. с чл.288, ал.1 от ТЗ.

От приетите по делото писмени доказателства съдът приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства:

Издадена фактура, с която са индивидуализирани продавач и купувач, вид, количество и цена на стоката, която е подписана от продавача и купувача, и е удостоверено с подпис получаване на стоката от купувача, е частен удостоверителен /свидетелстващ/ документ и има силата на извън съдебно признание. Важи срещу своя издател, който е удостоверил неизгодни за себе си факти. В настоящия казус процесните фактури имат посоченото съдържание.

Съобразявайки се с доказателствената сила, с която се ползват посочените частни документи, съдът приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства: Ищецът е продал /доставил/ на ответника, който е получил описаната по вид и количество в процесните фактури стока, при цена, вписана в процесните фактури на обща стойност 4 689,14 лв.

В.ГР.Д.№/2011 г. ВТОС

От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства, изложени по-горе, съдът прави следните правни изводи:

По отношение на обуславящите искови претенции.

Настоящият състав счита, че между страните по делото са сключвани търговски продажби по смисъла на чл.318, ал.1 от ТЗ. Поради което към настоящия казус са приложими разпоредбите на ТЗ и доколкото в ТЗ има неуредени положения се прилагат разпоредбите на ЗЗД. Аргумент чл.288 от ТЗ. Поради което в настоящия казус е приложима и разпоредбата на чл.79, ал.1, изречение първо от ЗЗД.

Договорът за търговска продажба не е формален. Писмената форма не необходима за неговата действителност. Аргумент чл.293, ал.1 от ТЗ.

Писмената форма е само начин, чрез който се доказва сключването на договора за търговска продажба.

В настоящия казус сключването на сделката, нейното съдържание и изпълнението на произтичащото от нея задължение от страна на ищеца е установено с процесните фактури. Съображения за тези изводи съдът изложи при обсъждане на събраните по делото доказателства.

С разпоредбата на чл.327, ал.1 от ГПК законодателят е регламентирал моментът, от който задължението на купувача да заплати цената на получената стока става изискуемо, ако не е уговорено друго.

По силата на посочената законова разпоредба и факта на получаване на стоката,вземането на ищеца да получи цената на доставената стока, не само е възникнало, но е станало и изискуемо и ответникът е изпаднал в забава. Ответникът е изпълнил задължението си частично, като е заплатил сума в размер на 1 000 лв. след предявяване на исковите претенции. Признато обстоятелство от ищеца чрез процесуалния му представител. Поради което и по реда на чл.214, ал.1, предложение трето от ГПК е направено изменение на исковите претенции, с искане да бъде намален предявеният общ размер на 3 689,14 лв.

По изложените съображения обуславящите искови претенции са основателни и доказани и следва да бъдат уважени.

По отношение на обусловените искови претенции.

За ищеца освен възникналото право да иска плащане на продажната цена е възникнало и право да иска обезщетение за забавено изпълнение - чл.79, ал.1, предложение първо от ЗЗД.

При забавено изпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забавено изпълнение от деня на забавата - чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД. Както се посочи по-горе ответникът е изпаднал в забава с получаване на стоката. Но, исковите претенции са предявени считано от датата на подаване на исковата молба.

По изложените съображения и тези искови претенции са основателни и доказани и следва да бъдат уважени так,а както са предявени.

Освен изложените по-горе изводи съдът като взе предвид, че във въззивното производство не са събирани нови доказателства, на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, чиито фактически и правни констатации изцяло приема и за свои. Въззивният съд напълно възприема съображенията на районния съд, обосноваващи крайния му извод.

С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, решението на рай¯нния съд е валидно, допустимо и правилно. Жалбата е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде потвърдено.

На основание чл.280, ал.2 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване – предявени са обективно съединени искови претенции, като размерът на всяка една от тях е под 1 000 лв.

Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1 от ГПК Великотърновският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № от 05.11.2011 година, постановено по ГР.Д.№ по описа за 2010 година на Великотърновски районен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:___________ ЧЛЕНОВЕ: 1.________________

2.________________

Решение

2

3672E400F03862A2C22578780052F798