ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 237
гр. Стара Загора , 21.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501358 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 във вр. с чл.83, ал.2 от Граждански
процесуален кодекс / ГПК/.
Образувано е по частна жалба от А.Т.А.., действащ чрез пълномощника си – адв. П.К.,
против определение № 260573/19.03.2021 г. по гр.д. № 907/2021 г. по описа на Районен съд
– Казанлък, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от внасянето на
държавна такса и разноски по делото.
Твърди се, че обжалваното определение е неправилно, т.к. представените от ищеца
доказателства установяват невъзможността му да заплати определения от съда размер –
държавна такса. Също така счита, че е непосилно да заплати и разноските по делото
съобразно месечния доход, който получава. Сочи, че ако бъде задължен да заплати такса и
разноски по делото, ще бъде принуден да живее под границата на бедността, с
изключително ограничени средства.
Претендира за отмяна на атакуваното определение и постановяването на съдебен акт, с
който да бъде освободен от заплащането на държавна такса и разноските в производството,
а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Първоинстанционният съд е връчил препис от частната жалба на насрещната страна,
която в законоустановения едноседмичен срок по чл.276, ал.1 от ГПК е представила писмен
отговор .
Същият обаче не следва да бъде взет предвид от въззивния съд, т.к. настоящото
1
производство съобразно правилата на ГПК се развива едностранно, без участието на
насрещната страна.
След преценка на становището на частния жалбоподател и насрещната страна,
като взе предвид доказателствата по делото, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е било образувано пред Районен съд – Казанлък по
искова молба от А.Т.А.. от *** срещу „З.а.д. ***” АД , с която е бил предявен иск по чл.432
от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в
размер на 10 000 лв., представляващ частичен иск от 30 000 лв., за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на
получени телесни увреждания при пътнотранспортно произшествие, както иск за
присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1 885,53 лв.
Направено било е искане от страна на ищеца да бъде освободен от внасянето на
държавна такса и разноски по воденето на делото. В подкрепа на това като доказателство
била приложена декларация за семейното и имотното му състояние.
От представената с исковата молба, декларация за семейно, материално положение и
имотно състояние се установява, че ищецът – А.Т.А.. е семеен. Получава доходи в размер на
700 лева месечно като източникът за тези парични средства е пенсия, а съпругата му
реализира доходи в размер на 400 лв. месечно също въз основа на пенсия, която получава.
Деклараторът притежава недвижимо имущество – апартамент в *** и едно моторно
превозно средство – лек автомобил.
Видно от уведомление на застрахователна компания „ З.а.д. ***” АД, адресирано до
ищеца се установява, че обезщетенията, които се претендират не са изплатени от
дружеството и претенцията не е уважена.
В хода на първоинстанционното производство била представена медицинска
документация, която удостоверява здравословното състояние на г-н А.. От нея се прави
преценка, че същият е провел активно лечение следствие от претърпян инцидент,
включващо различен по вид рехабилитационни процедури с цел възстановяване на
травмотологично увреждане, изразяващо се в увреждане на междупрешлени дискове на
гръбначния стълб. Установява се, че има и придружаващи заболявания като хипертонично
сърце без сърдечна недостатъчност и инсулинозависим захарен диабет.
Представените фактури удостоверяват извършените плащания от страна на ищеца по
време на лечението му въз основа на които претендира обезщетение за претърпените
имуществените вреди.
С определение № 260573/19.03.2021 г. по гр.д. № 907/2021 г., районният съд е оставил
без уважение молбата на А.Т.А.. за освобождаването му от внасяне на държавна такса и
разноски по гр.д. № 907/2021 г., т.к. е приел че не са налице предпоставките на чл.83, ал.2 от
2
ГПК. Оставил е исковата молба без движение и е задължил ищеца да заплати по сметката на
съда - държавна такса в размер на 400 лева, като го е предупредил за последиците при
неизпълнение, а именно делото ще бъде прекратено.
При така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Частната жалба е редовна, т.к. отговаря на изискванията на чл.275 от ГПК и
разпоредбите на закона към които той препраща, и е допустима, т.к. е подадена от
процесуално легитимирано лице, в предвидения по закона срок за обжалване срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество частната жалбата се преценява за частично основателна по
следните съображения:
Съгласно чл.83, ал.2 от ГПК такси и разноски в производството не се внасят от
физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.
По молбата за освобождаване съдът взема предвид доходите на лицето и неговото
семейство; имуществено състояние; семейното положение; здравословното състояние;
трудовата заетост; възрастта и други констатирани обстоятелства.
Цитираната разпоредба ясно и точно очертава критериите, които следва да се съобразят
при преценката на съда , а преценката винаги е конкретна.
В настоящия случай следва да се има предвид, че семейството на ищеца се състои от него
и съпругата му, като двамата реализират месечен доход в размер от 1 100 лева. Притежава
недвижимо имущество – апартамент в ***, което представлява и единственото жилище на
семейството му и едно моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мицубиши“.
Анализът от представените по делото доказателства, във връзка с искането за
освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото, сочат че А.А. и
неговата съпруга са пенсионери, в напреднала възраст, като не работят и не генерират
трудови доходи, като не разполагат с други източници на доходи – наеми, аренди на
земеделска земя и др., като няма данни да осъществяват търговска дейност. Единствените
доходи на двамата съпрузи са от получаваните от тях месечни пенсии, които по своя размер
не са високи с оглед установения минимален минимум за страната и необходим за едно лице
за месечна издръжка за нормално човешко съществуване, съгласно приетата от
Министерския съвет линия на бедността за 2021 г. Следва да бъде отчетено, че част от тези
средства се изразходват за закупуване на лекарства.
От представената по делото пред първоинстанционния съд декларация е видно, че
ищецът и неговата съпруга не разполагат с ликвидни активи, които да могат да продадат, за
да си осигурят парични средства за заплащането на държавна такса и разноски по делото,
образувано пред Районен съд – Казанлък по молбата на А.Т.А... Въпреки, че притежават
един недвижим имот и един лек автомобил, които се ползват за лични нужди на
3
семейството, не би било справедливо те да бъдат продадени за да се заплати конкретната
държавна такса, която за двата предявени кумулативно обективно съединени иска е в общ
размер от 475,42 лв., както и разноските по делото за събиране на относимото поискано
доказателство - комплексна съдебно-медицинска експертиза, по която следва да работят две
вещи лица. Двамата съпрузи не разполагат с достатъчно месечни доходи, с които да са в
състояние спокойно да покриват собствените си нужди за издръжка и живот, а още по-малко
с необходимите парични средства за заплащане на държавна такса и разноски по делото.
От друга страна имайки предвид възрастта на ищеца и неговата съпруга, безспорно е , че
същите не са в състояние да реализират допълнителни доходи. Те разполагат общо с
месечна сума от 1 100 лв., от които следва да се заплащат насъщните разходи за храна, ток,
дрехи, вода, лекарства и други за лични нужди. Като се съобразят изложените обстоятелства
– от една страна пенсионната възраст и здравословното състояние на ищеца и неговата
съпруга, а от друга страна и имущественото им състояние (двамата съпрузи разполагат с
доходи, достатъчни за осигуряването на средствата за съществуването си).
Следва да се вземат предвид и данните на КНСБ ( Конфедерацията на независимите
синдикати в България) съгласно които, стойността на необходимата издръжка на живот е
618,15 лв. на човек, като това са необходими средства, за да посреща разходите си и да се
храни съобразно необходимите норми.
За аналогични на настоящия случай е налице съдебна практика на Европейския съд по
правата на човека, съгласно която налагането на значителна финансова тежест действа като
ограничение на правото на съд, като подобна ситуация очевидно се създава с цел да
разубеди гражданите да завеждат дела, като в същото време не може увреденият да бъде
упрекван за това, че е предявил прекомерно висок иск за неимуществени вреди, т.к. не е
разработена и достъпна съдебна практика, която да установява размера на претенциите за
неимуществени вреди в подобни случаи.
Въззивният съд намира, че при изложените съображения се налага извода, че по делото
липсват убедителни доказателства, които да мотивират настоящия състав на Окръжен съд -
Стара Загора да приеме, че ищецът А.Т.А.., с оглед на семейното и имущественото му
положение и имотно състояние, разполага с достатъчно средства за внасяне на пълния
размер дължима държавна такса и поемането на разноски по гр.д. № 907/2021 г. по описа на
Районен съд – Казанлък, поради което искането по чл.83, ал.2 от ГПК е частично
основателно и следва да бъде частично уважено.
Поради всички тези съображения ищецът А.Т.А.. следва да бъде частично освободен от
заплащането на държавна такса в пълен размер – 475,42 лв. като следва да заплати
минималния размер съобразно Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по
ГПК за всеки от двата предявени иска, а именно по 50 лева., или общо 100 лв.
Относно направените разноски в производството следва да бъде изцяло освободен.
4
Съдът счита, че по този начин ще бъдат гарантирани както интересите на правосъдието,
така и ще бъде гарантирано правото на ищеца на достъп до съд.
Водим от горното и на основание чл.278 във вр. с чл.83, ал.2 от Граждански процесуален
кодекс Старозагорски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260573/19.03.2021 г. по гр.д. № 907/2021 г. по описа на
Районен съд – Казанлък в частта му, в която е оставено без уважение искането на А.Т.А..,
ЕГН - **********, адрес: ***, ул. „ ***” за освобождаване от заплащането на държавна
такса за разликата над 100 лв. (сто лева) до пълния дължим размер от 475,42 лв.
(четиристотин седемдесет и пет лева и четиридесет и две стотинки), както и за
освобождаването му от разноски в производството, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА частично А.Т.А.., ЕГН - **********, адрес: ***, ул. „ ***” от
заплащането на държавна такса в производството по гр.д. № 907/2021 г. по описа на
Районен съд - Казанлък за разликата над дължимата за предявените два кумулативно
обективно съединени иска минимална държавна такса от 100 лева общо до пълния размер на
дължимата държавна такса от 475,42 лева.
ОСВОБОЖДАВА изцяло А.Т.А.., ЕГН-**********, адрес: ***, ул. „ ***” от
заплащането на разноски в производството по гр.д. № 907/2021 г. по описа на Районен съд –
Казанлък.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260573/19.03.2021 г. по гр.д. № 907/2021 г. по описа на
Районен съд – Казанлък в частта му, в която е оставено без уважение искането на А.Т.А..,
ЕГН - **********, адрес: ***, ул. „ ***” за освобождаване от заплащането на държавна
такса до размера на 100 лв. (сто лева).
Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя при условията
на чл. 274, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6