Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

13.10.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

21.09.

Година

2023

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

294

по описа за

2023

година.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Депозирана е жалба от Ф.М.М. от ***, с ЕГН **********, действащ чрез адв. В.Ч., против Решение № 2153-08-162/06.07.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му против Задължителни предписания № ЗД-1-08-01360745/31.05.2023 г., издадени от контролен орган в ТП на НОИ – Кърджали.

Счита, че цитираното решение е неправилно и незаконосъобразно.

Излага съображения, че задължителните предписания са издадени в нарушение на разпоредбите на Инструкция № 1/03.04.2015 г., КСО и ТЗ. В този смисъл сочи, че е недопустимо по една проверка да бъдат издадени две задължителни предписания, поради което същите били нищожни.

Оспорва изцяло констатациите в КП № КВ-5-08-01360694/31.05.2023 г.

Моли съда да отмени Решение № 2153-08-162/06.07.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Задължителни предписания № ЗД-1-08-01360745/31.05.2023 г., издадени от контролен орган в ТП на НОИ – Кърджали. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично и с пълномощника си адв. В.Ч., който изцяло поддържа жалбата. В хода на устните състезания излага съображения в подкрепа на твърденията си, че при издаване на процесните задължителния предписания са допуснати съществения нарушения на процесуалните правила. Намира, че по делото е безспорно доказано упражняването на трудова дейност от Ф.М. като земеделски производител в периода 2017 г. – 2021 г., поради което счита, че това лице е било осигурено по смисъла на КСО и дадените задължителни предписания в обратния смисъл са незаконосъобразни. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ – Кърджали, се представлява от пълномощника юрисконсулт З. Б., която оспорва изцяло депозираната жалба. Твърди, че обжалваният акт е правилен и законосъобразен, поради което моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение и релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Представя писмена защита, в която излага аргументи в подкрепа на въведените в процесното решение изводи за законосъобразност на задължителните предписания, като издадени в съответствие с материалния и процесуалния закон.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 12.10.2017 г. Ф.М.М. е придобил статут на регистриран земеделски стопанин по реда на Наредба № 3/1999 г. /Писмо на ОД „Земеделие“ – Кърджали с изх. № РД-12-02-404-1/29.05.2023 г. – л.16/.

Видно от Справка „Деклариран вид осигуряване от самоосигуряващи се лица“/л. 22/, Ф.М. се е регистрирал като самоосигуряващо лице, в качеството си на земеделски производител, считано от 02.10.2017 г., като няма данни заявената дейност да е била прекъсвана или прекратявана.

От представените и прието по делото 5 бр. справки за дейността на Ф.М.М., издадено от ОД „Земеделие“ – Кърджали /л. 17 – л. 21/, се установява, че при първоначалната си регистрацията като земеделски стопанин, както и при извършената пререгистрация на 14.01.2019 г., жалбоподателя е заявил отглеждане на 15 бр. кокошки-носачки. На 11.02.2020 г. жалбоподателя се е пререгистрирал, при което е заявил използвана земеделска земя с обща площ 0.1050 ха, с обработвани култури – естествени ливади, като същите обстоятелства са заявени от лицето при направените пререгистрации на 02.03.2021 г. и 25.01.2022 г.

Предвид подадено от Ф.М.М. заявление  за отпускане на лична пенсия, ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали е поискал от началник на отдел „Краткосрочни плащания и контрол“, последния да инициира производство по установяване на осигурителен стаж на самоосигуряващо се лице за периода 01.10.2017 г. – 30.04.2023 г., съобразно внесените от жалбоподателя осигурителни вноски в качеството му на самоосигуряващо се лице /писмо изх. № 21102-08-350/23.05.2023 г. - л. 29/.

В Констативен протокол № КВ-5-08-01360694 от 31.05.2023 г., издаден от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Кърджали, е прието, че проверяваният период от 02.10.2017 г. до 31.08.2022 г. вкл., не следва да се зачита като осигурителен стаж и доход на Ф.М.М., с ЕГН **********, като самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин. Посочено е, че лицето се е регистрирало като самоосигуряващо се лице с начална дата на дейност, считано от 02.10.2017 г. и към момента на извършване на проверката нямало данни дейността да е прекратена. Изложени са доводи, че лицето няма право да предлага на пазара, произведените в животновъдния обект суровини и храни, тъй като отглежданите от него птици са с цел добив на суровини и храни за лична консумация. Отразено е, че продукцията от 0.1050 ха „естествени ливади“ се използва като сено за зимно изхранване на животните, а не с цел продажба. Предвид това е прието, че Ф.М. не е отговарял на условията на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО в качеството си на земеделски стопанин да произвежда продукция предназначена за продажба, поради което същия е нямал качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, респ. липсва основание за удостоверяване на осигурителен стаж и доход като самоосигуряващо се лице.   

С оглед установеното при проверката, контролният орган при ТП на НОИ – Кърджали е издал на Ф.М.М. Задължителни предписания № ЗД-1-08-01360745/31.05.2023 г. за заличаване да данните подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, за периода от 01.10.2017 г. до 31.12.2021 г., с код вид осигурен 13, Декларация обр. № 1, както и за заличаване на регистрация си като самоосигуряващо се лице регистриран земеделски стопани, с начало на дейност 02.10.2017 г. и вид осигуряване за фонд „Пенсии“ на ДОО. Като мотиви за издаване на задължителните предписания, контролния орган се позовал на резултатите от извършената проверка, обективирани в Констативен протокол № КВ-5-08-01360694 от 31.05.2023 г.

Ф.М.М. е обжалвал така постановеното задължително предписание в срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от КСО, при което с Решение № 2153-08-162/06.07.2023 г./л. 6 – л. 7/, издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, жалбата е отхвърлена като неоснователна. В акта са изложени доводи, че понятията „регистриран земеделски стопанин“ по Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани и „регистриран земеделски стопанин“ по смисъла КСО не били тъждествени, като по отношение на последното освен, че лицето трябвало да е регистрирано по установения ред, следвало то да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба. Прието е, че Ф.М.М. не е осъществявал дейност като регистриран земеделски стопанин. В тази връзка е посочено, че декларираните от него птици представлявали „лично стопанство“ и се ползвали за лични нужди на семейството, без право на продажба на получената от тях продукция. Въз основа на това е направен извод, че регистрацията като земеделски стопанин била направена фиктивно, само и единствено с придобиване на осигурителен стаж.

Въведени са и доводи, че отглежданите от лицето ливади на площ от 0.1050 ха също били за задоволяване на лични нужди, тъй като такива се засявали във всяка една семейна градина. В тази връзка е прието, че продажба на продукция от такова незначително по площ стопанство, от която да се формирала печалба, стимулираща ежегодно дейността на земеделския стопанин, било нереалистично и необосновано.

Като неоснователни са отхвърлени твърденията в жалбата за обслужването от страна на лицето на 16 декара земя, в която връзка е посочено, че такива данни категорично не се установявали от представените от ОД „Земеделие“ – Кърджали справки за дейността на земеделския стопанин.

Решението е връчено на жалбоподателя на 12.07.2023 г., видно от известие за доставяне /л. 8/.

По делото са разпитани в качеството им на свидетели Е. Ю. Х. и И. Х. М..

В показанията си св. М. заявява, че заедно с М. обработвали ливади, като добитото от тези ливади сено, М. му давал за изхранване на животните. Твърди, че М. не продавал добитото сено като земята била бедна и средно изкарвали по 5 бали на декар.

На зададените му въпроси св. И. сочи, че М. от няколко години се занимавал със земеделие, свързано с обработването и косеното на треви, за което му помагали *** - св. Х. и неговата съпруга. Твърди, че косеното извършвали с бензинова косачка и с коса за косене. Не знае дали М. продава добитото от ливадите сено.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена  в срока по чл. 118, ал. 1  от КСО,  от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му. Разгледан по същество оспореният акт е законосъобразен като издаден в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати нарушения на административно производствени правила, по следните съображения:

Предмет на настоящото производство е законосъобразността на Решение № 2153-08-162/06.07.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Задължителни предписания № ЗД-1-08-01360745/31.05.2023 г., издадени от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Кърджали. С последните жалбоподателя Ф.М. е задължен да заличи, както следва: 1. Данните подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, за периода от 01.10.2017 г. до 31.12.2021 г., с код вид осигурен 13, Декларация обр. № 1; 2. Регистрацията си като самоосигуряващо се лице регистриран земеделски стопани, с начало на дейност 02.10.2017 г. и вид осигуряване за фонд „Пенсии“ на ДОО.

Съгласно чл. 107, ал.1 от КСО, контролът по спазване на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, се осъществява от контролните органи на Националния осигурителен институт, като според чл. 107, ал. 2, т.1 от КСО, контролни органи на НОИ са инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на НОИ. По силата на чл. 108, ал.1, т. 1 и 3 от КСО, при изпълнение на служебните си задължения контролните органи на НОИ, извършват проверки и ревизии и дават задължителни предписания са спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на НОИ.

Редът и начинът за извършване на дейностите по осъществяване на контрол по спазване на нормативните актове по държавното обществено осигуряване, са уредени в Инструкция № 1 от 03.04.2015 г., издадена от управителя на НОИ по законовата делегация на чл. 108, ал. 3 от КСО.

Съгласно чл. 27, т. 1 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, проверката е действие или съвкупност от действия, предприети от контролните органи по чл. 3, за събиране, установяване и изясняване на факти и обстоятелства, свързани със спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване. Разпоредбата на чл. 29, ал. 1 и ал. 2 от Инструкцията регламентира, че проверката се извършва на основание писмена заповед, издадена от ръководителя на съответното ТП на НОИ или от упълномощено от него лице по образец, утвърден от управителя на НОИ и която следва да съдържа реквизитите, посочени в т.1 – т. 3 на ал. 1 от същата разпоредба. Изключение от общото правило за издаване на заповед за възлагане на проверка е предвидено в чл. 29, ал. 5 от посочената инструкция, според която заповед по ал. 1 не се издава, когато проверката се извършва само по данните в информационната система на НОИ, като в този случай проверката се възлага с писмена резолюция на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното ТП на НОИ.

В процесните Задължителни предписания № ЗД-1-08-01360745/31.05.2023 г., издадени от старши инспектор по осигуряването – контролен орган в ТП на НОИ – Кърджали, е посочено, че същите са издадени по повод извършена проверка, резултатите от която са материализирани в Констативен протокол № КВ-5-08-01360694/31.05.2023 г. От своя страна, проверката е била инициирана по реда на чл. 28, ал. 1, т. 2 от Инструкцията, респ. по искане на ръководител „ПО“, отправено към началник на отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ /КПК/ в ТП на НОИ - Кърджали /вх. № 21102-08-350/23.05.2023 г. – л. 29/, имащо за цел удостоверяването на осигурителния стаж и доход на Ф.М.М. като самоосигуряващо се лице - регистриран земеделски стопанин по реда на чл. 41, ал. 1 от НПОС. По силата на посочената норма, за времето след 1 януари 2016 г. самоосигуряващите се лица установяват осигурителния стаж и доход въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистри на НОИ. В конкретния случай, за преценка наличието на необходимите условия за удостоверяването на осигурителния стаж и доход на жалбоподателя в качеството му на самоосигуряващо се лице, контролния орган на ТП на НОИ – Кърджали е извършил набор от проверки в информационната система на НОИ, за което свидетелстват приложените към административната преписка справки от съответните регистри на НОИ – за регистрация на самоосигуряващо се лице и деклариран вид осигуряване, за регистриран земеделски стопанин, за подадени с Декларация обр. № 1 и орб. № 5 данни, както и за внесените в приход на ДОО осигурителни вноски /л. 22 – л. 28/. Действително при проверката, с оглед изясняване на факти и обстоятелства, са били изискани и ползвани данни, предоставени и от други институции, в случая предоставени от ОД „Земеделие“ Кърджали справки за дейността на земеделския стопанин, като според настоящия състав, това обстоятелство само по себе си не води до извод за наличие на допуснати в хода на проверката съществени нарушения на процесуалните правила, които да влекат след себе си нищожност на издадените въз основа на тази проверка задължителни предписания, в какъвто смисъл са наведените в жалбата и съдебно заседание доводи. Според съда нарушението на административнопроизводствените правила би било съществено, ако недопускането му би довело до издаване на краен акт със съдържание, различно от релевантния или пък, ако допуснатото нарушение е довело до ограничаване на правата на адресата, какъвто не е настоящият случай. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност, само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление.

Видно от констативния протокол, проверката е била осъществена във връзка с горното искане за потвърждаване на осигурителен стаж на самоосигуряващо се лице и е била възложена с резолюция на началник на сектор „Контрол по разходите на държавното обществено осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, респ. проверката не е била възложена със заповед по реда на чл. 29, ал. 1 от Инструкция №1 от 03.04.2015 г., а по реда на ал. 5. Това обстоятелство се установява и от поставената върху релевантното писмо с изх. № 21102-08-350/23.05.2023 г. /в горния десен ъгъл – л. 29/ резолюция, с което всъщност е възложена проверката и е определен контролния орган ТП на НОИ – Кърджали /Г. А./, който следва да извърши проверката. Дори проверката да беше възложена със заповед по реда на чл. 29, ал. 1 от Инструкцията, то при същата биха се констатирали същите обстоятелства като тези обективирани в горния протокол, поради което доводите в жалбата, че процесните задължителни предписания са нищожни, поради това, че са издадени в нарушение на разпоредбите на Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионната дейност от контролните органи на НОИ, съдът намира за неоснователни.

Предвид гореизложеното, съдът намира за неоснователни и необосновани, въведените в жалбата доводи за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, аргументирани с липсата на заповед за възлагане на проверката.

Като неоснователен съдът преценя и доводът в жалбата, че по една проверка не може да се издават две задължителни предписания. По силата на чл. 37, ал. 1 от Инструкцията № 1 от 03.04.2015 г. при нарушаване на разпоредбите на нормативните актове по ДОО, включително и на сключените за съответната година договори за провеждане на дейността по профилактика и рехабилитация, Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя във връзка с възложените на НОИ дейности контролните органи по чл. 3, т. 1 и 3 дават задължителни предписания на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване. Нито в цитираната инструкция, нито в КСО, се съдържа законово въведено правило, забраняващо контролните органи на НОИ да издават повече от едно задължително предписания вследствие на констатирани нарушения в хода на извършена от тях проверка. В конкретния случай с оглед констатациите, обективирани в Констативен протокол № КВ-5-08-01360694/31.05.2023 г., на Ф.М. са издадени две задължителни предписания, а именно: ЗП с № ЗД-1-08-01360745/31.05.2023 г./л. 12/ – предмет на настоящото съдебно производство и ЗП с № ЗД-1-08-01360703/31.05.2023 г./л. 11/, като видно от същите, на техния адресат е вменено задължение за заличаване на подадените данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, отнасящи се за два различни периода. Доколкото процесната проверката е обхващала период от около 5 години, според съда няма пречка задължителни предписания да бъдат издадени за отделни периоди на проверката, какъвто е и настоящият случай.

 

Обосновани и в съответствие с материалния закон се явяват и изложените в обжалваното решение доводи на административния орган, че Ф.М.М. не е притежавал качество на регистриран земеделски стопанин по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО за периода 02.10.2017 г.  – 31.12.2021 г., предвид на това, че същия не е произвеждал продукция, предназначена за продажба, каквото е изискването на посочената разпоредба.

В тази връзка, осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.

Съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Лицата, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по КСО са посочени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от КСО, а в ал. 3 на същата, тези, задължително осигурените за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт лица, в това число и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители – т. 4. Нормата на чл. 4, ал. 4 от КСО предвижда възможност за лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4, по свой избор да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.

По силата на § 1, т. 5 от ДР на КСО регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

Според чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване – в т.ч. регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Текстът на ал. 2 сочи, че при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. В ал. 3 е предвидено, че самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване определят вида на осигуряването си с декларация по образец, утвърдено от изпълнителния директора на НАП.

В настоящото производство е безспорно, че Ф.М.М. е регистриран като земеделски стопанин в Регистъра по чл. 7, ал. 1 от ЗПЗП, воден от МЗХ по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, считано от 02.10.2017 г., както и че в това си качество същия се е регистрирал като самоосигуряващо се лице по реда на чл. 1, ал. 1 на НООСЛБГРЧМЛ. Спорно е обстоятелството, осъществявал ли е жалбоподателя трудова дейност като регистриран земеделски стопанин за периода от 02.10.2017 г. до 31.12.2021 г., респ. отговарял ли е на условията на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО за посочения период.

В тази връзка, следва да се отбележи, че наличието на регистрация за дадено лице в горепосочения регистър на земеделските стопани не се явява самостоятелно и достатъчно основание, за да възникне осигурителното правоотношение с произтичащите от него осигурителни права, тъй като не е налице идентичност между качеството регистриран земеделски стопанин по смисъла на ЗПЗП и осигурено лице по смисъла на КСО. По аргумент от цитирания по-горе § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност като земеделски стопанин, произвеждайки продукция (растителна и/или животинска), предназначена за продажба, независимо, че е регистрирано по установения ред, не може да има качеството на „осигурено лице“, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. С други думи, изискването на горепосочената разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО, е лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител като произвежда продукция, предназначена за продажба и при наличието на надлежна регистрация.

        Както вече бе посочено по-горе, на 02.10.2017 г. жалбоподателят се е регистрирал като земеделски стопанин по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, при което е заявил отглеждането на 15 бр. птици – кокошки-носачки. Същите данни са били заявени от земеделския стопанин и при извършената на 14.01.2019 г. пререгистрация. В тази връзка, според чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от Закона за животновъдството (в редакцията, действаща към момента на посочените дати на регистрация и пререгистрация), животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се определят като лично стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на пазара произведените в обекта суровини и храни (ал. 4), а животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се определят като ферми и се регистрират по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност (ал. 5). Съгласно чл. 137, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (в редакцията за процесните периоди), собствениците или ползвателите на животновъдни обекти подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната ОДБХ.

С оглед така посочената нормативна уредба и предвид дефиницията за регистриран земеделски стопанин по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, за да се приеме, че жалбоподателя отговаря на условието, визирано в цитираната разпоредба,  а именно да е регистриран по установения ред, по отношение на него освен регистрация в регистъра по чл. 7 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. следва да е налице и регистрация в ОДБХ на животновъден обект тип ферма по смисъла на чл. 13, ал. 5 от Закона за животновъдството. В тази връзка, по делото не са ангажирани и представените доказателства от страна на жалбоподателя, които да установят, че такъв обект е регистриран по описания ред, като освен това липсват и твърдения въобще да е било подавано заявление за регистрация на обект от посочения тип. Изложеното обосновава извода, че за коментираните по-горе периоди за жалбоподателя не е бил изпълнен целия състав на разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, а именно да е регистриран като земеделски стопанин по съответния ред, включващ освен регистрация като земеделски стопанин по Наредба № 3 от 29.01.1999 г. и регистрация на обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, предназначени за предлагане на пазара. По аргумент от последното следва и извода, че жалбоподателя не попада в кръга на лицата по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, поради което същия не следва да се счита за осигурено лице по смисъла § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, до какъвто извод правилно е достигнал и административния орган, издал оспореното решение. В този смисъл е и действащата съдебна практика – напр.: Решение № 3152 от 24.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8608/2022 г., VI о. ; Решение № 2195 от 8.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8681/2021 г., VI о.; Решение № 2629 от 14.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5220/2022 г., VI о.  

За пълнота на горното следва да се отбележи, че броя на заявените за отглеждане от М. кокошки-носачки (15 бр.) аргументира обичайна за едно домакинство животинска продукция, с цел задоволяване на лични нужди, но не и предназначена за продажба. В този смисъл посочения брой на отглежданите домашни птици е характерно за всяка стопанство на средностатистическо семейство, особено за такива, които живеят в малки населени места, каквото е и това на жалбоподателя – ***. В тази връзка следва да се отбележи и това, че липсват каквито и да са твърдения и данни по делото, че жалбоподателят е осъществявал продажби на животинска продукция през процесния период, добивана от регистрираните птици.

На следващо място, настоящият състав споделя и изводите на административния орган, отнасящи се до заявените от жалбоподателя култури за отглеждане -  естествени ливади, декларирани пред ОД „Земеделие“ – Кърджали през 2020 г., 2021 г. и 2022 г. В тази смисъл, с оглед заявените площи за стопанисване при извършените пререгистрации като земеделски стопанин през посочените години (11.02.2020 г., 02.03.2021 г. и 25.01.2022 г.), а именно 0.1050 ха, съдът намира, че така посочените данни не обосновават извод за производство на продукция, предназначена за продажба, каквото е изискването на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО.

По своята същност ливадата представлява земна площ, покрита с многогодишна мезофитна тревиста растителност. В зависимост дали тревното покритие е създадено от човека или не, биват изкуствени или естествени. В селското стопанство, под ливада по-специално се разбира тревна площ предназначена за добив на сено. За целта, тя се оставя свободно да израсне и след това се коси – за разлика от пасищата, които директно се пасат от добитъка.

По смисъла на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, допустими за подпомагане са постоянно затревени площи - ливади за косене, представляващи площи с плътна тревна покривка, които се ползват за добив на сено/сенаж чрез косене.

Съдът намира за неоснователни и недоказани доводите на пълномощника на жалбоподателя, че последния е упражнявал трудова дейност като земеделски производител, като е произвеждал животинска и/или растителна продукция, предназначена за продажба. В тази връзка следва да се отбележи, че представените по делото 2 бр. копия на фактури от 23.08.2020 г. и 21.09.2021 г. за продажба съответно на 8 бр. купи сено и 52 бр. бали сено, не установяват осъществяването на трудова дейност от лицето. Аргумент в тази насока е и това, че горепосочените доказателства представляват частни документи, които не се ползват с формална доказателствена сила, обвързваща съда, относно удостоверените в него факти. Цитираните доказателства сами по себе си не биха могли да обосноват извода за извършване на трудова дейност като земеделски стопанин от страна на жалбоподателя, тъй като същите съдържат данни единствено за осъществени разпоредителни сделки. Отделно от това, посочените количества продадено сено /бали и купи/, с оглед заявената от Ф.М. площ за отглеждане на естествени ливади – 0.1050 ха, съпоставимо с официалните данни за добиви от полски култури в България – реколта 2020 г. и 2021 г. на министерство на земеделието (публикувани на електронната страница на МЗХ), видно от които средният добив на сено от постоянни ливади за регион Кърджали е съответно 2603 кг. на ха и 1819 кг. на ха, то е обективно невъзможно от така заявената площ да бъдат добити визираните в горепосочените доказателства 52 бали сено.  

Следва да се посочи, че коментираните по-горе фактури, представени едва в хода на съдебното производства, съществено противоречат и на показанията на разпитания по делото св. М., в които свидетелят твърдо сочи, че М. не продавал добитото сено, а му го давал за изхранване животните му. Отделно от това, представените фактури – 2бр., са единственото доказателство, ангажирано от жалбоподател, в подкрепа на твърденията му за продажби на сено. Същите обаче не биха могли сами по себе си установят този факт, което взето в съвкупност с гореизложеното, обосновава извода, че същите са съставени за нуждите на съдебното производство, поради което съдържанието им не се кредитира от съда.  Следва да се отбележи и изявлението на жалбоподателя в хода на устните състезания по делото, че през време на пандемията е пребивавал в ***, с оглед което е очевидно, че през този период същият не би могъл реално да упражнява дейност като земеделски стопанин в България.    

В заключение, настоящия състав намира, че липсват доказателства, установяващи от една страна, че жалбоподателят е осъществявал трудова дейност като регистриран земеделски стопанин за процесния период, а от друга и такива, че въобще е произвел някаква продукция, предназначена за пазара. Независимо, че законът не изисква доказване на обстоятелството, че продукцията от стопанство в действителност е била продавана, то в случая не са представени и безспорни доказателства, че е произведена животинска и/или растителна продукция в съответен вид стопанство, за която е възможно да бъде предлагана на пазара за реализиране на продажбата й.

По изложените съображения, съдът намира, че по отношение на Ф.М.М. не са налице кумулативно предвидените предпоставки в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, поради което и с оглед изискванията на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО, същият не се явява осигурено лице (земеделски стопанин) по смисъла на КСО, респ. подадените по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в това му качество данни се явяват некоректни. В този смисъл, законосъобразно и правилно с оспорените задължителни предписания на жалбоподателя е вменено задължение, подадените за него данни в качеството му на самоосигуряващо се лице земеделски стопанин, да бъдат заличени. 

Предвид горното съдът счита, че процесното Решение № 2153-08-162/06.07.2023 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Ф.М. против Задължителни предписания № ЗД-1-08-01360745/31.05.2023 г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Кърджали, се явява законосъобразно, респ. постановено при липса на отменителните основания по чл. 146 от АПК, като депозираната против него жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

При този изход на делото и предвид надлежно въведеното искане от страна на процесуалния представител на директора на ТП на НОИ – Кърджали за присъждането на разноски, произтичащи от юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Ф.М.М. от ***, с ЕГН **********, срещу Решение № 2153-08-162/06.07.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му против Задължителни предписания № ЗД-1-08-01360745/31.05.2023 г., издадени от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Кърджали.

ОСЪЖДА Ф.М.М. от ***, с ЕГН **********, да заплати на ТП на НОИ – Кърджали, с административен адрес: ***, деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, в 14 – дневен срок от съобщаването му страните.

 

 

                                                                              Председател: