Р Е
Ш Е Н
И Е № 181
гр.Кюстендил,
23.09.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
секретар
Антоанета Масларска и с участието на прокурор Михаил Крушовски от ОП Кюстендил,
като разгледа докладваното от съдия Карамфилова КАНД №207/2022г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.208
и сл. от АПК.
„Ф.Д.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** обжалва
решение №125/26.05.2022г. на ДРС, постановено по АНД №210/2022г. Развиват се
съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи касационни
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на решението и отмяна
на НП. Претендират се разноски за двете инстанции.
Ответникът чрез пълномощника
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за оставане в сила
решението на районния съд. Не се претендират разноски. Прави се възражение за
прекомерност на разноските на касатора.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното
решение.
Предмет на касационно оспорване
е решение №125/26.05.2022г. на ДРС, постановено по АНД №210/2022г., с което е изменено
НП №3/13.01.2022г. на директора на РИОСВ - София. „Ф.Д.“ ООД *** е санкционирано, като му е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лв.
на основание чл.166, т.2, пр.1 във вр.с чл.165, ал.2 от ЗООС.
Въззивният съд е формирал извод за
доказаност на нарушението от обективна и субективна страна, но е приел, че
размерът на наказанието е завишен и е изменил НП, к намалявайки имуществената
санкция на 5 000 лв.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност на оспореното
решение на ДРС. Същото обаче е недопустимо по следните съображения:
Производството пред въззивния съд е започнало по жалба на „Ф.Д.“ ООД ***/13.01.2022г.
на директора на РИОСВ - София. За констатирано нарушение по чл.166, т.2, пр.1
от ЗООС е съставен АУАН №138/26.12.2021г., а въз основа на него е издадено
процесното НП.
Настоящият касационен състав констатира
недопустимост на обжалваното решение. Съгласно разпоредбата на чл.61, ал.1 от ЗАНН /изм., бр.109 от 2020г.,
в сила от 23.12.2021г./ и приложима в настоящия случай, доколкото АНД №210/2022г.
по описа на ДРС е образувано след 23.12.2021г., при разглеждане на делото пред
районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително
този по чл.55, ал.2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане
или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или
учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, т.4, както
и допуснатите от съда свидетели.
В случая обжалваното пред въззивната
инстанция наказателно постановление е издадено от директора на РИОСВ - София, а
като ответник е конституирана и призована РИОСВ - София. Това налага извода, че
с оглед настъпилата законодателна промяна в ЗАНН, в производството пред районния
съд е взел участие ненадлежен ответник и спрямо него е постановен съдебния акт
/срав. призовки и съдебен протокол/. Нормата на
чл.61, ал.1 от ЗАНН е процесуална и императивна и с влизането си в сила
следва да се прилага от въззивния съд. Надлежен ответник по делото е следвало
да бъде наказващият орган – директора на РИОСВ – София, а не регионалната
инспекция. В този смисъл касационният съд счита, че е налице неправилно конституиране на страна, което пък
е основание за недопустимост на първоинстанционното решение. Същото следва да
се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на ДРС с
указания за конституиране на надлежния ответник и разглеждане на делото с
негово участие.
Изводът на касационната инстанция за
недопустимост на обжалвания пред нея съдебен акт прави безпредметно обсъждането
на доводите на касатора за неправилност на решението на районния съд. От една
страна, само валиден и допустим съдебен акт подлежи на проверка за
съответствието му с материалния закон и съблюдаването на процесуалните правила.
От друга страна, в случай на обсъждането им в настоящото производство би се
допуснало предрешаване на спора, тъй като проверката за законосъобразността на
наказателното постановление следва да бъде извършена при новото разглеждане на
делото от въззивния съд.
По отношение искането за разноски следва
да се произнесе въззивния съд при новото разглеждане на делото, при условията
на чл.226, ал.3 от АПК.
Воден от горното и на основание чл.221,
ал.3 от АПК, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
решение №125/26.05.2022г. на Дупнишкия районен съд, постановено по АНД №210/2022г.
и връща делото за ново разглеждане
от друг състав на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: