№ 17315
гр. София, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110106189 по
описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
„Т...” ЕАД е предявило осъдителни искове с правна квалификация основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за следните суми, отнасящи се за недвижим
имот, находящ се в гр. София, община „К..“, бл..., вх. Б, ет. 4, ап..., абонатен номер ...:
Срещу З. Г. Г. за 2/8 от общия размер на задълженията или за сумата от 316, 95 лева –
главница за топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 02.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 33, 35 лева
– обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 08.01.2024 г., 9, 90 лева - главница за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от
02.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, и 1, 95 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.07.2021 г. до 08.01.2024 г.
Срещу М. Г. Г. за 2/8 от общия размер на задълженията или за сумата от 316, 95 лева –
главница за топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 02.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 33, 35 лева
– обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 08.01.2024 г., 9, 90 лева - главница за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от
02.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, и 1, 95 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.07.2021 г. до 08.01.2024 г.
Срещу Л. Г. Й. за 2/8 от общия размер на задълженията или за сумата от 316, 95 лева –
главница за топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 02.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 33, 35 лева
– обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 08.01.2024 г., 9, 90 лева - главница за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от
02.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, и 1, 95 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за
1
периода от 15.07.2021 г. до 08.01.2024 г.
Срещу Т. П. Г. за 1/8 от общия размер на задълженията или за сумата от 158, 47 лева –
главница за топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 02.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 16, 68 лева
– обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 08.01.2024 г., 4, 95 лева - главница за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от
02.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, и 0, 97 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.07.2021 г. до 08.01.2024 г.
Срещу К. П. Г. за 1/8 от общия размер на задълженията или за сумата от 158, 47 лева –
главница за топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 02.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 16, 68 лева
– обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 08.01.2024 г., 4, 95 лева - главница за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от
02.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, и 0, 97 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.07.2021 г. до 08.01.2024 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя
на ответниците, в качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответниците/техния
наследодател топлинна енергия, като той не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата
„Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на дружеството. Посочва, че съгласно общите условия клиентите
заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на
продавача на топлинна енергия.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника З. Г., с
който е направено възражение за изтекла погасителна давност.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответниците М. Г.
и Л. Й. чрез назначения особен представител, с който исковете се оспорват по основание и
размер. Направено е и възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника,
по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на
услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи
стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания
размер.
По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг, изпадането на ответниците в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да
докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
2
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, действаща през исковия период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция
на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота
- собственост или вещно право на ползване, освен в случаите на наличие на сключен писмен
договор между страните.
По делото е приет нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ №... от 16.02.1981 г.,
с който Г. Г. Г. е бил признат за собственик на следния недвижим имот: апартамент №...,
находящ се в бл..., вх. Б, ет. 4, в комплекс „К..“. Съгласно приложеното по делото
удостоверение от „Г..“ ЕООД стар адрес ж.к. „К.. ..... част“, ул. „К.., бл..., се отнася за
многофамилна жилищна сграда с три входа с настоящ адрес: ж.к. „К.. ..... част“, бл...3, с вх.
А, вх. Б и вх. В, с оглед на което съдът намира, че по делото е установено, че Г. Г. Г. е
придобил правото на собственост именно върху процесния недвижим имот, находящ се в гр.
София, община „К..“, бл..., вх. Б, ет. 4, ап.... От приложеното на л. 49 удостоверение за
наследници се установява, че той е починал на 08.11.2023 г. и е оставил за свои наследници
по закон петимата ответници, като З. Г., М. Г. и Л. Й. са негови деца, а другите двама
ответници Т. Г. и К. Г. са негови внучки. Предвид настъпилото наследствено правоприемство
след смъртта на собственика Г. Г. Г., който е бил клиент на топлинна енергия, петимата
ответници отговарят за натрупаните приживе негови задължения за реално потребена
топлинна енергия през процесния период при претендираните от ищеца квоти, а именно по
2/8 за трите му деца и по 1/8 за всяка от двете му внучки.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е,
че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което
след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и
компетентно изготвено. В него е посочено, че отоплителните тела в имота са били
демонтирани преди процесния период, поради което няма изчислена топлинна енергия за
отопление на имота. Няма изчислена топлинна енергия и за отопление на общите части.
Имало е поставени два водомера за топла вода, чиито показания са били отчетени реално.
Тази констатация се потвърждава и от представените от третото лице-помагач талони за
отчет на уреди за дялово разпределение (л. 128 – л. 130) с подпис за клиент. В заключението
е посочено още, че в изравнителната сметка за 2021 г./2022 г. е отбелязано, че водомерите са
с изтекъл срок на метрологичната проверка и на 31.01.2023 г. е било подадено уведомително
писмо водомерите да преминат метрологична проверка. Тъй като водомерите не са
преминали метрологична проверка, за периода от м. 02.2023 г. до м. 04.2023 г. е била
изчислена служебно топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на база 1 брой
потребител при служебно определен разход от 140 л. на денонощие. В приложената на л.
126 по делото изравнителна сметка, изготвена от третото лице-помагач за периода м. 05.2021
г. – м. 04.2022 г., се съдържа уведомление до абоната, че е било констатирано неизправно
3
функциониране на двата водомера, като нередностите могат да бъдат отстранени в срок до 1
месец. Съдът намира, че служебното начисление е било извършено правилно по реда на чл.
69, ал. 1, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Вещото лице е установило още, че
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е била изчислявана по формулата,
заложена в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. върху пълната отопляема кубатура на
апартамента съгласно акт за разпределение на кубатурата, представен на вещото лице.
Вещото лице посочва също така, че общият топломер е преминал метрологични проверки
през 2-годишен период и при проверките не са били констатирани отклонения извън
допустимите стойности. Съгласно изчисленията на вещото лице стойността на реално
потребената топлинна енергия за целия процесен период в процесния имот е 1653, 95 лв.
Следователно всяка от ответниците Т. Г. и К. Г. дължи по 1/8 от тази стойност или сума в
размер на по 206, 74 лв. С оглед диспозитивното начало предявените срещу тях искове за
главница за топлинна енергия следва да бъдат уважени в пълния предявен размер от по 158,
47 лв.
Следва да бъде разгледано и направеното възражение за изтекла погасителна давност,
наведено от тримата ответници З. Г., М. Г. и Л. Г.. Съгласно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и две
изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата, и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за
определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително
консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл.155,
ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в
полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от
вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не
се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 г., прогнозните месечни дължими суми
са дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
погасителната давност за процесните вземания започва да тече от 46-тия ден, т.е. за
вземането за м. май 2020 г. – от 15.07.2020 г., за вземането за м. ноември 2020 г. – от
15.01.2021 г. и т.н. Предвид датата на подаване на исковата молба – 02.02.2024 г.,
възражението за изтекла погасителна давност по отношение главниците за топлинна енергия
се явява частично основателно като погасени по давност за главниците за периода от
01.05.2020 г. до 30.11.2020 г., тъй като за вземането за м. декември 2020 г. погасителната
4
давност изтича след подаване на исковата молба. По реда на чл. 162 ГПК, като взе предвид
заключението на съдебно-техническата експертиза, съдът намира, че за периода 01.12.2020 г.
– 30.04.2023 г. стойността на реално потребената в имота топлинна енергия се равнява на
1423, 26 лв. (като отнесе общия брой месеци, включени в отоплителния период 2020 г./2021
г. и броят месеци, за които претенцията не е погасена по давност, към стойността на реално
потребената топлинна енергия за отоплителен период 2020 г./2021 г.). Всеки от тримата
ответници З. Г., М. Г. и Л. Г. дължи по 2/8 от тази сума, което се равнява на 355, 81 лв., като с
оглед диспозитивното начало исковете за главница за топлинна енергия срещу всеки от тях
следва да бъдат уважени в пълния предявен размер от 316, 95 лв. за периода от 01.12.2020 г.
до 30.04.2023 г., и да бъдат отхвърлени за периода от 01.05.2020 г. до 30.11.2020 г., без сума,
като погасени по давност.
По отношение на иска за дялово разпределение същият се явява основателен.
Услугата „дялово разпределение“ е поначало възмездна (арг. от разпоредбата на чл. 140, ал.
5, т. 8 ЗЕ) и се извършва съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ от топлопреносното
предприятие или по възлагане на лице, включено в регистъра по чл. 139а ЗЕ, каквото е
третото лице-помагач. Отношенията между топлопреносното предприятие и топлинния
счетоводител се уреждат от договор със съдържание, предвидено в чл. 139в, ал. 3 ЗЕ, като
етажните собственици могат да изберат лице, за извършване на услугата дялово
разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ. Съобразно действалите за периода ОУ за продажба на
топлинна енергия купувачите на топлинна енергия, какъвто е ответникът, заплащат на
продавача стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях
търговец (чл. 22, ал. 2 ОУ от 2016г.), която включва цена на обслужване на партидата на
клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка и цена за отчитане на един уред за
дялово разпределение и броя на уредите в имота, по ред и начин, определен от продавача и
обявен по подходящ начин на купувача (чл. 36 ОУ от 2016г.).
Установява се по делото, че за процесния период дяловото разпределение е
извършвано от избран от етажната собственост търговец – ФДР (не са наведени твърдения
или представени доказателства за оспорване на решенията по реда и в срока по ЗУЕС),
поради което ответниците дължат заплащане на нейната стойност на продавача на ТЕ
(ищецът) по силата на ОУ, които ги обвързват и срещу които същите не е възразили, щом
предоставената услуга е осъществена. По делото не е спорен размерът на дължимата
стойност на посочената услуга. Предвид датата на подаване на исковата молба, няма
погасени по давност вземания за главница за дялово разпределение, поради което
предявените срещу петимата ответници искове следва да бъдат уважени в пълните
предявени размери.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
Съгласно чл. 32, ал. 1 от общите условия от 2016 г., приложими към процесния
период, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
(т.е. с прогнозно, а не реално отчетено месечно количество топлинна енергия), се формира
въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечна фактура.
В чл. 32, ал. 3 от общите условия от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки за отчетния
период се издават кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността
на тази фактура по чл. 32 ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно чл. 33, ал.
4 обезщетение за забава в размер на законната лихва се начисява само за задълженията по чл.
32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. По делото не се установи и не се твърди
плащане от страна на ответника, като предвид обстоятелството, че съдът установи по-висок
размер на реално дължимата стойност за топлинна енергия, претенциите за обезщетение за
5
забава върху главницата за топлинна енергия следва да бъдат уважени в пълния предявен
размер.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, като част от главницата е и погасена по давност, поради което
се погасява и съответната част от обезщетението за забава, дължима върху нея.
Следователно претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за дялово разпределение следва да бъде изцяло отхвърлена.
По разноските:
Ищецът е направил разноски в общ размер от 876, 84 лв., от които 57, 94 лв. държавна
такса, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, 400 лв. депозит за особен представител, 300
лв. депозит за експертиза, 5 лв. държавна такса за издаване на съдебно удостоверение и 13,
90 лв. държавна такса за изготвяне на преписи. Съдът намира, че при разпределянето на
разноските сумата за депозит за особен представител следва да бъде взета предвид само при
изчисляване на разноските по исковете срещу М. Г. и Л. Й., тъй като тези разноски са
направени само във връзка с предявените срещу тях претенции, поради което никаква част
от разноските за особен представител не следва да бъде възлагана върху останалите
ответници. Съразмерно с уважената част от исковете, З. Г. дължи разноски в размер на 118,
57 лв., М. Г. и Л. Й. в размер на по 317, 49 лв. всеки от тях, А Т. Г. и К. Г. в размер на по 59,
28 лв. всяка от тях.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „К.. ..... част“, бл..., вх. Б,
ет. 4, ап..., да заплати на „Т...“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Я..” № .., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата
от 316, 95 лева – главница за топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. София,
община „К..“, бл..., вх. Б, ет. 4, ап..., абонатен номер ... за периода 01.12.2020 г. – 30.04.2023
г., ведно със законната лихва от 02.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането,
сумата от 33, 35 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 08.01.2024 г., сумата от 9, 90 лева -
главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 02.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.11.2020 г. като погасен
по давност и изцяло иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1, 95 лева – обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.07.2021 г. до 08.01.2024 г.
ОСЪЖДА М. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „К.. ..... част“, бл..., вх. Б,
ет. 4, ап..., да заплати на „Т...“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Я..” № .., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата
от 316, 95 лева – главница за топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. София,
община „К..“, бл..., вх. Б, ет. 4, ап..., абонатен номер ... за периода 01.12.2020 г. – 30.04.2023
г., ведно със законната лихва от 02.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането,
сумата от 33, 35 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 08.01.2024 г., сумата от 9, 90 лева -
главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 02.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.11.2020 г. като погасен
по давност и изцяло иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1, 95 лева – обезщетение за забава
6
в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.07.2021 г. до 08.01.2024 г.
ОСЪЖДА Л. Г. И.нова, ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „К..“, бл.., вх. Д, да
заплати на „Т...“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Я..” № ..,
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 316, 95
лева – главница за топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. София, община
„К..“, бл..., вх. Б, ет. 4, ап..., абонатен номер ... за периода 01.12.2020 г. – 30.04.2023 г., ведно
със законната лихва от 02.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 33,
35 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 08.01.2024 г., сумата от 9, 90 лева - главница за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от
02.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница
за топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.11.2020 г. като погасен по давност и
изцяло иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1, 95 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.07.2021 г. до
08.01.2024 г.
ОСЪЖДА Т. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „З...“, бл.., вх. В, ет. 2,
ап.., да заплати на „Т...“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Я..”
№ .., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 158,
47 лева – главница за топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. София, община
„К..“, бл..., вх. Б, ет. 4, ап..., абонатен номер ... за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2023 г., ведно
със законната лихва от 02.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 16,
68 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 08.01.2024 г., и сумата от 4, 95 лева - главница за
дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва
от 02.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ изцяло иска по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 0, 97 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.07.2021 г. до 08.01.2024 г.
ОСЪЖДА К. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „З...“, бл.., вх. В, ет. 2,
ап.., да заплати на „Т...“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Я..”
№ .., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 158,
47 лева – главница за топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. София, община
„К..“, бл..., вх. Б, ет. 4, ап..., абонатен номер ... за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2023 г., ведно
със законната лихва от 02.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 16,
68 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 08.01.2024 г., и сумата от 4, 95 лева - главница за
дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва
от 02.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ изцяло иска по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 0, 97 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.07.2021 г. до 08.01.2024 г.
ОСЪЖДА З. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „К.. ..... част“, бл..., вх. Б,
ет. 4, ап..., да заплати на „Т...“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Я..” № .., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 118, 57 лв. разноски по делото,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „К.. ..... част“, бл..., вх. Б,
ет. 4, ап..., да заплати на „Т...“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Я..” № .., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 317, 49 лв. разноски по делото,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Л. Г. И.нова, ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „К..“, бл.., вх. Д, да
заплати на „Т...“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Я..” № ..,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 317, 49 лв. разноски по делото, съразмерно с
уважената част от исковете.
7
ОСЪЖДА Т. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „З...“, бл.., вх. В, ет. 2,
ап.., да заплати на „Т...“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Я..”
№ .., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 59, 28 лв. разноски по делото, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА К. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „З...“, бл.., вх. В, ет. 2,
ап.., да заплати на „Т...“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Я..”
№ .., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 59, 28 лв. разноски по делото, съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач на страна на ищеца –
“Н...“ АД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8