Решение по дело №2535/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260298
Дата: 19 февруари 2021 г. (в сила от 2 март 2021 г.)
Съдия: Никола Петров Чомпалов
Дело: 20201100902535
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 22 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                                               гр.София, 19.02.2021 г.

 

     СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

 

      При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2535/2020 г., взе предвид следното:

     Производството е по реда на чл. 625 от ТЗ. СГС е сезиран с молба от длъжника „Х.Л.“ ЕАД, с която се иска да се открие производство по несъстоятелност поради състояние на неплатежеспособност. Твърди се от молителя, че е в състояние не неплатежеспособност, защото обективно не е в състояние да изпълнява задълженията си по търговски сделки, както и публични задължения към НАП. Сочи се, че публичните задължения възлизат на 65 081 лв., а задълженията към кредитора К.С.К.възлизат на 142 578 лв. Иска се да се обяви неплатежеспособността на длъжника и да се открие производство по несъстоятелност.

    Представен е счетоводен баланс към 31.12.2016 г. и отчет за приходи и разходи за 2016 г.     

    Представен е счетоводен баланс към 31.12.2017 г. и отчет за приходи и разходи за 2017 г.    

    Представен е счетоводен баланс към 31.12.2018 г. и отчет за приходи и разходи за 2018 г.    

    Представен е счетоводен баланс към 31.12.2019 г. и отчет за приходи и разходи за 2019 г.    

    Представен е счетоводен баланс към 31.12.2020 г.

    Установява се от заключението на ССЕ, че за 2016 г. коефицентът на обща ликвидност е със стойност 1,3380; коефицентът на бърза ликвидност е със стойност 0,000; коефицентът на незабавна ликвидност е със стойност 0,000; коефицентът на абсолютна ликвидност е със стойност 0,000;  за 2017 г. коефицентът на обща ликвидност е със стойност 1,3194; коефицентът на бърза ликвидност е със стойност 0,000; коефицентът на незабавна ликвидност е със стойност 0,000; коефицентът на абсолютна ликвидност е със стойност 0,000; за 2018 г. коефицентът на обща ликвидност е със стойност 0,6769; коефицентът на бърза ликвидност е със стойност 0,000; коефицентът на незабавна ликвидност е със стойност 0,000; коефицентът на абсолютна ликвидност е със стойност 0,000; за 2019 г. коефицентът на обща ликвидност е със стойност 0,000; коефицентът на бърза ликвидност е със стойност 0,000; коефицентът на незабавна ликвидност е със стойност 0,000; коефицентът на абсолютна ликвидност е със стойност 0,000; към 30.11.2020 г. всички коефиценти на ликвидност са с нулеви стойности. Вещото лице е констатирало, че в търговските книги на молителя са направени записвания за публични задължения към НАП в размер на 65 080,56 лв., както и задължения към К.С.К.по договор за заем в размер на 142 578 лв.

     Представено е постановление на НАП от 01.08.2019 г. за налагане на обезпечителни мерки върху притежавани от молителя ценни книги и МПС за събиране на публични задължения в размер на 94 828,70 лв.

 

  При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

    Предмет на производството пред първоинстанционния съд е искане на длъжника с правно основание чл.625 ТЗ.

 

    Установи се от заключението на ССЕ, че в търговските книги на молителя са направени записвания за публични задължения към НАП в размер на 65 080,56 лв., както и че с постановление на НАП от 01.08.2019 г. е наложен запор върху притежавани от молителя ценни книги и МПС за обезпечение на негови публични задължения в размер на 94 828,70 лв.

Публичните задължения са за неплатени данъци по ЗДДС, ДОО, ДЗПО, ЗО и ДДФЛ, а вземанията на държавата за дължими данъци по  ЗДДС, ДОО, ДЗПО, ЗО и ДДФЛ са публични вземания, защото попадат сред посочените в нормата на чл.162 ал.2 ДОПК вземания. Тези публичноправни задължения на молителя, и по конкретно за дължим данък по ЗДДС, произтичат от извършваната от него търговска дейност, защото обект на облагане с този данък са предоставяните възмездно стоки и услуги – чл.2 ЗДДС, насочени към печалба, които са в обхвата на извършваната от молителя търговска дейност.

      От заключението на ССЕ се установи и че в търговските книги на молителя е направено записване за съществуване на негово задължение към К.С.К.в размер на 142 578 лв. по договор за заем. Договорът за заем, доколкото няма данни за друго, следва да се приеме, че е сключен от молителя във връзка с упражняваното от него занятие, поради което на основание чл. 286, ал. 1 ТЗ това задължение произтича от субективна търговска сделка.

   Доколкото няма данни за погасяване на публичните задължения, както и на задълженията по договора за заем, който има характер на субективна търговска сделка, съдът приема за доказано, че молителят е в неизпълнение на изискуеми парични публичноправни задължения и на задължения, произтичащи от търговска сделка.

   От събраните по делото доказателства се установяват факти, които сочат, че длъжникът е в продължително обективно и трайно състояние на неспособност да изпълнява текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. От неоспореното заключение на ССЕ се установява, че за 2018 г., за 2019 г. и към 30.11.2020 г. краткосрочните задължения на молителя надвишават по стойност неговите краткотрайните активи. Коефицентите за обща и бърза ликвидност са под единица, а коефицентът за обща ликвидност е основен индикатор и има водещо значение за способността на предприятието да посреща задълженията. Неговите ниски нива / под единица/ за 2018 г., за 2019 г. и към 30.11.2020 г. е основание за фактическия извод, че е налице недостиг на краткотрайни активи, който не позволява на длъжника да покрива краткосрочните си задълженията.

    Коефициентът на обща ликвидност има водещо значение и се изразява в съотношението на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви, а при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко от групите краткотрайни активи, но не всичките групи.  Нивата на този коефицент /под единица/ през посочените години показват по категоричен и несъмнен начин, че е налице трайно и обективно състояние на невъзможност длъжникът да изпълнява с наличното бързо ликвидно имущество своите краткосрочни парични задължения.

    При тези факти съдът приема за установено по несъмнен и категоричен начин, че длъжникът се намира в трайно състояние на обективна невъзможност да покрива краткосрочните си парични задължения със своите налични краткотрайни активи. Тази обективна невъзможност е в резултат на трайно и продължително състояние на недостиг на бързоликвидни имуществени блага, който е причината за неизпълнението на изискуемите парични задължения. 

     В подкрепа този извод са показателите на коефицента за бърза ликвидност, които са с нулеви стойности. Коефицентите за абсолютна и незабавна ликвидност са също спомагателни, поради което техните лоши показатели /нулеви стойности/ са в подкрепа на фактическия извод за състояние на неспособност длъжникът да покрива с наличните краткотрайни активи текущите си задължения. Коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост са помощни, а техните стойности през периода потвърждават извода за лошото финансово състояние на търговското предприятие на молителя. Лошите показатели на коефицента за финансова автономост /с норматив 0,33/ при ниски показатели на коефицентите за обща и бърза ликвидност, сочат на състояние на неплатежеспособност на търговеца.

    От събраните по делото доказателства не се установяват факти,  които да сочат, че към настоящия момент молителят длъжник е преодолял влошеното финансово състояние, в което се намира през последните няколко години.

     За начална дата на неплатежеспособността следва да се определи 31.12.2018 г., защото от заключението на ССЕ се установява, че още към 31.12.2018 г. е налице обективно състояние на невъзможност да се покриват задълженията към всички кредитори. Най-ранната дата, към която със сигурност длъжникът се е намирал в обективна невъзможност да покрива краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи, е 31.12.2018 г., доколкото към тази дата в.лице е констатирало в таблицата към заключението, че краткосрочните задължения значително превишават по стойност краткотрайните активи и показателите на коефицентите за ликвидност са под приетите нормативи – показателят на коефицента на обща ликвидност е със стойност 0,6769, а останалите коефиценти на ликвидност са с нулеви стойности.

      С определение от съдебното заседание на 21.01.2021 г., вписано в книгата по чл.634в ТЗ на 26.01.2021 г., съдът е указал на основание чл.629б ТЗ на молителя длъжник, че в едноседмичен срок следва да внесат сумата от 5000 лв. по сметка на СГС, която е необходима за покриване на началните разноски, ведно с предупреждение, че при непредставяне в едноседмичен срок на документ за внасяне на сумата ще настъпят последиците по чл.632 ал.1 ТЗ. Тъй като не е представен документ за внасяне на определената от съда сума, необходима за покриване на началните разноски, следва да се постанови решение по чл.632 ал.1 ТЗ.

     С оглед на изложеното съдът намира, че следва едновременно да се обяви длъжникът в неплатежеспособност и в несъстоятелност и да се постанови прекратяване на дейността, а производството по несъстоятелност следва да се спре.

    Мотивиран съдът

РЕШИ:

    

      ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖЕСПОСОБНОСТТА на „Х.Л.“ ЕАД, ***.

      ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежеспособността – 31.12.2018 г.

      ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ  по отношение на „Х.Л.“ ЕАД, ***.

      ПОСТАНОВЯВА  прекратяване дейността на предприятието на „Х.Л.“ ЕАД, ***.

    ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Х.Л.“ ЕАД, ***.

    СПИРА на основание чл.632 ал.1 ТЗ производството по несъстоятелност на длъжника „Х.Л.“ ЕАД, ЕИК ********, по т.дело N 2535/20 г. на СГС.

     УКАЗВА на длъжника „Х.Л.“ ЕАД, ЕИК ********, и на неговите кредитори, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписването на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако удостоверят, че е налице достатъчно имущество или се предплатят началните разноски в размер на 5000 лв.

      При непоискване да бъде възобновено спряното производство по несъстоятелност в едногодишния срок по чл. 632 ал. 2 ТЗ, производството ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от търговския регистър.

 

     ОСЪЖДА „Х.Л.“ ЕАД, ***, на основание чл.78 ал.6 ГПК, вр. с чл.620 ал.1 ТЗ, да заплати чрез масата на несъстоятелността по сметка на СГС държавната такса в размер на 250 лв.

 

     Решението може да се обжалва пред САС в 7-дневен срок от вписване в ТР.

     Да се впише в книгата по чл.634в ТЗ.

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: