О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Лом, 05.07.2022 г.
Ломският районен
съд, в публичното съдебно заседание на шести април, две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,
при
секретаря Р.Д., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 1458 по описа на съда
за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Предявен е иск от Л.Т.М., ЕГН **********,***,
срещу: С.А.С.,
ЕГН **********,***, В.С.И., ЕГН **********,***, С.С.Р., ЕГН **********,***, Р.И.Ц.,
ЕГН **********,***, Д.Е.Л., ЕГН **********,*** и Д.Е.Й., ЕГН **********,***; Д.Г.М.,
ЕГН **********,***, М.А.Г., ЕГН **********,***, Р.Й.М., ЕГН **********,***, К.З.М.,
ЕГН **********,***, И.З.М., ЕГН **********,***, Ц.С.Ф., ЕГН **********,***, М.Х.К.,
ЕГН **********,***, Ц.Х.А., ЕГН **********,***, Б.Л.П., ЕГН **********,***, Р.Г.В.,
ЕГН **********,***, Т.Т.Б., ЕГН **********,*** и И.Б.А., ЕГН **********,***, за
установяване на собственост
на земеделски имот към минал момент.
Ищецът Л.Т.М. твърди, че страните по делото са наследници
на Н.Р.М.,***, поч. 10.04.1933 год.
Той бил наследен от синовете си Д.и Й. и дъщерите Р. и Б., чиито низходящи са страните.
Твърди се, че приживе, през 1931 год. общият наследодател Н.М. е
завещал на внуците си Т.Л.М. (бащата
на ищеца) и Ц.М., починал на 04.06.1933 год., конкретни
имоти в землището нас. Мокреш, обл. Монтана. Конкретно на Т.М. били
завещани земеделски имоти с обща площ от 23,540 дка:
1.
Нива в м. Гладно поле с площ от 6 дка и 2 ара, при съседи: Е. Г., Б.
Н., път и Х. С.,
2.
Нива в м. Ковачишка межда от 2 дка и 5 ара, при съседи Л. Б., А.
и от две страни – обратало,
3.
Нива от 3 дка и 6 ара, при съседи М. К., път, Й. Ф. и А.,
4.
Нива в м. Жимарски валог, от 4 дка и 4 ара, при съседи Д. Е., път, К. Б. и В. Я.,
5.
Нива в м. Цибърски път от 6 дка и 1 ар, при съседи М. Н., П.
Ц., А. А. и път,
6.
5 ара от лозето в м. Руцино върло до съседи Ц. В., Г. Н. и път.
Приживе общият наследодател
Н.М. е притежавал земеделска
земя с обща площ от 89,675 дка.
Два от имотите му – нива, парцел 389, кв. 52 с площ от
54,260 дка и нива, парцел
388, кв. 75, с площ от 33,800дка са
били комасирани и нанесени и отразени в комасационния план на
с. Мокреш, като понастоящем представляват нива от
88,060 дка, имот № 009007,
ЕКАТТЕ 48859 по картата на землището
на с. Мокреш.
Останалите имоти, с площ
от общо 1,615 дка не са били комасирани и останали в реални граници с № 4490 – 0,050 дка –
градина, № 4950 – 1,020 дка – лозе, № 5459 – 0,390 дка – гръстеник и № 5539 – 0,155 дка – гръстеник.
Твърди се, че в комасационния план на
селото са били нанесени две ниви на
наследодателя, с обща площ от 88,06 дка, а другите му имоти, с обща площ от 1,600 дка, представляващи градина, лозе и два гръстелника
са били нанесени в кадастралния план на името на общия наследодател Н.М., като на името на заветниците Т.и ц.М. не са били нанесяни имоти.
Изтъква се, че комасационният план не
е титул за собственост. С оглед
съставеното в негова полза завещание, при обоществяването
на земеделските земи, извършено през 1950 год. чрез включването
им в ТКЗС, Т.М. отразил в делкарацията си, че внася 68,160 дка, от които 50,160 дка – в землището на с. Мокреш, като там изрично цитирал и завещанието.
Двата имота, предмет на завещанието – парцел № 389, кв.
52 с площ от 54,260 дка и парцел 388, кв. 75, с Решение № 121А/11.11.1994 год. на ПК вълчедръм
били възстановени на наследниците
на Н.М., въпреки, че част от тях
били заявени за възстановяване
от заветника Т.М. и към заявлението било приложено публичното
завещание на Н.М..
С Решение по Протокол
№ 50/14.07.1993 год. ПК Вълчедръм отказала да ги възстанови на заявителя, като приела, че
са част от земите на
общия наследодател.
Иска се: да бъде признато за установено по отношение на ответниците,
че към момента на образуване
на ТКЗС в с. Мокреш, обл. Монтана (1950 год.), титуляр на правото на собственост върху ниви с обща площ 23,540 дка, представляващи част от нива
от 88,060 дка, четвърта
категория, съставляваща имот
№ 009007, ЕКАТТЕ 48859 по картата на землището на с. Мокреш, обл.
Монтана, а сега – ПИ с идентификатор 48859.9.7
по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-172/23.01.2018 год. на изп.директор на АГКК, с площ
от 88077 кв.м. е бил Т.М..
Претендира разноски.
Писмен отговор в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответниците И.Б.А., чрез пълномощника
му, адв. Н. А., МАК и общ
от Б.Л.П. и М.А.Г., чрез назначеният им на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. Д. Ц., МАК.
Ответникът И.Б.А. счита иска за
недопустим, тъй като не налице правен интерес у ищеца, доколкото в представеното от него с и.м.
Решение № 121А/11.11.1994 год. на
ПК Вълчедръм е отразено, че
имотите се възстановяват на
общия наследодател по
заявление именно на заветника Т.Д.М., баща на ищеца. Отделно счита, че заявлението за членство в ТКЗС не е достатъчно
основание да се приеме, че тази земя
е само на внеслия я.
Оспорва изцяло завещанието.
Твърди, че към момента, в който това завещание е породило правни последици на името на завещателя не е имало такива имоти.
Счита, че искът следва
да се приеме за недопустим и производството
да се прекрати, респ. да се приеме за неоснователен и
се отхвърли. Претендира
разноски.
Ответниците Б.Л.П. и М.А.Г., чрез назначеният
им на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител адв. Др. Ц., МАК считат иска за вероятно допустим и вероятно основателен, но това не се установява от ангажираните доказателства, особено за твърдението, че 23,540
ка от внесените от Т.М. в ТКЗС общо 68,160 дка са били именно процесните, завещани му от Н.М..
Първоначалният ищец Л.Т.М. е починал в хода
на делото – на 06.05.2021 год.
и е заместен от наследниците си по закон, синовете
Г.Л.М., ЕГН ********** и А.Л.М., ЕГН **********.
В съдебно заседание ищецът Г.М.
не се явява и не се представлява. Не изразява становище по същество.
Ищецът А.М. се явява лично и с
пълномощника си адв. Ц.П., МАК, който поддържа иска като основателен и доказан
и моли да бъде уважен. Съображения излага в писмено становище. Претендира
разноски. Не представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответниците не се явяват.
От тях отв.
И.А.Б. се представлява от адв. Н.А., МАК, който оспорва иска, като навежда две
групи доводи, развити и в писмения му отговор: за недопустимост поради липса на
правен интерес, а евентуално – за неоснователност.
Ответниците М.А.Г. и Б.Л.П.
се представляват от назначеният на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител
адв. Д.Ц., МАК, който счита предявения иск за допустим и основателен.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
След смъртта си, на 09.04.1933 год., Н.Р.М.,*** е бил наследен от:
1.
Д.Н.М., син, поч. 28.02.1920
год., с наследници:
a.
С.Г.М., съпруга, поч. 12.12.1966 год.,
b.
Т.Д.М., син, поч.
10.06.1999 год., с наследници:
i.
Л.Т.М., син, поч. 06.05.2021 год., с
наследници:
· Г.Л.М., син и
· А.Л.М., син,
c. Ц. Д.М., син, поч.
26.06.1933 год., неженен, без низходящи,
d. С. Д. М., дъщеря, поч.
06.06.1988 год., с наследници:
i. А.С.С., дъщеря, поч. 18.01.1990 год., с наследници:
· С.А.С., съпруг,
· В.С.И., дъщеря и
· С.С.Р.,
дъщеря;
2. Й. Н.М., син, поч. 31.12.1973
год., с наследници:
a. А. Т. М., съпруга, поч.
10.10.1984 год.,
b. Д. Й. Ц., дъщеря, поч.
01.09.2009 год., с наследници:
i. Е.Й.Ц., син,
c. Г. Й. М., син, поч.
28.09.1990 год., с наследници:
i. Г. Т. М., съпруга, поч.
27.12.2010 год.,
ii. Д.Г.М., син,
iii. А. Г. А., дъщеря, поч.
15.12.2003 год., с наследници:
· А. Г.А., съпруг, поч. 05.12.2008 год.,
· М.А.Г., син;
d. З. Й. М., син, поч.
10.04.1985 год., с наследници:
i. Р.Й.М., съпруга,
ii. К.З.М., син,
iii. И.З.М., син;
3. Р. Н. Р., дъщеря, поч. 04.11.1946
год., с наследници:
a. М. П. Д., дъщеря, поч.
24.03.2008 год., с наследници:
i. С. Ф. Д., съпруг, поч.
04.02.2012 год.,
ii. Ц.С.Ф., син,
b. В. П. Б., дъщеря, поч.
03.07.2012 год., с наследници:
i. М.Х.К., дъщеря и
ii. Ц.Х.А., дъщеря;
c. Л.П. Р., син, поч.
17.04.1996 год., с наследници:
i. Б.Л.П., син,
ii. Ц. А. И. -
съпруга ІІ брак, поч. 24.04.1999 год., с
наследници:
· Р.Г.В., дъщеря,
· Т.Т.Б.,
син;
4. Б. Н. П., дъщеря, поч. 11.11.1971
год., с наследници:
a. К. Д.П., съпруг, поч.
06.09.1978 год.,
b. Й. К. Д., дъщеря, поч.
27.10.2005 год., с наследници:
i. А. И. Б., син, поч.
14.03.2013 год., с наследници:
· И.Б.А., син.
Видно от
представените Удостоверения за идентичност на лице, издадени от Община
Вълчедръм, Кметство с. Мокреш, Н.Р.М. и Н.Г. М., а също С.Г.М. и С. Д.М. са
имена на едни и същи лица.
С Публично
нотариално завещание от 16.05.1931 год., Н.Р.М. завещал на внуците
си Т.и Ц. Д.Н., двамата от с. Мокреш, общо на двамата, следните свои
недвижими имоти: 1./ Дворово място, находящо
се в с. Мокреш, махала "Припека", от 964 кв.м… 2./ Нива в района
на с.с., м. Гладно поле, от 6 дка и 2 ара, до:
Е. Г. Г., Б. Н., път и Х. П. С., 3./ Нива в с.р., м. Ковачишка
межда, от 2 дка и 5 ара, до: Л. П. Б., … А. и от 2 страни обратало, 4./ Нива с.р. и м., от 3 дка и 6 ара,
до: М. К., път, Й. Ф. и В. А.; 5./ Нива в с.р. и м., от 24 ара,
до: Б. Н., Г. А., Е. Т. и път; 6./ Нива в с.р., м. Жимански
валог, от 4 дка и 4 ара, до: Д. Е., път, К. Б. и В. Я., 7./ Нива
в с.р., м. Цибърски път, от 6 дка и 1 ар, до:
М. Н., П. Ц., А. А. и път и 8./ 5 ара от Лозето в същия район, м. Руцино бърдо, цялото от 1 декар, до съседи: Ц. В., Г. Н. и
от две страни път, а само петте ара - до Ц. В., Г. Н. и от две страни път.
Процедурата по
Комасация на с. Мокреш е започнала на 22.09.1925 год. с провеждане на допитване
и е приключила през 1939 год. с издаване на скици и удостоверения за нотариални
актове, като проектът за кадастралния план е бил изложен от 20.01. до
20.03.1933 год. (л. 137).
Приложено е
нечетливо копие от Заявление-декларация без дата от Т.Д.М. за членство в ТКЗС.
В заявлението е декларирано и внасянето на 68,160 дка обработваема земя.
Преписка №
2725/28.01.1992 год. и № 283/23.02.1992 год. на ПК Вълчедръм, обл. Монтана е
образувана по заявление на Т.Д.М. (внук на общия наследодател и заветник), в качеството му на наследник на Н.Г. М., за
възстановяване собствеността на 89,115 дка ниви в землището на с. Мокреш. На
гърба на заявлението е посочено „1. Желая да получа 68,160 дка“, като датата е
20.01.1992 год.
Приложен е и
Препис-извлечение от имотната ведомост на Н.Г. М., видно от който, същият е
притежавал шест земеделски имота със следните площи: 1./ 54,260 дка, 2./ 33,800
дка, 3./ 0,05 дка, 4./ 1,020 дка, 5./ 0,390 дка и 6./ 0,155 дка.
С Решение №
121А/11.11.1994 год. по преписка № 2725/28.01.1992 год. на ПК гр. Вълчедръм,
обл. Монтана, на наследниците на Н.Г. М.,*** е възстановено правото на
собственост, съгл. Плана за земеразделяне в землището на с. Мокреш, по
отношение на четири земеделски имота:
1.
Нива от 88,060
дка, имот № 009007,
2.
Нива от 1,020
дка, имот № 026050,
3.
Ливада от
0,545 дка, имот № 084029 и
4.
Ливада от
0,050 дка, имот № 087206.
Решението няма отхвърлителен диспозитив.
Въвод във владение
на наследодателя на ищците (и заветник) Т.Д.М. е
извършен с Протоколи № 120/07.10.1994
год., № 415/22.10.1994 год., № 335/21.07.1995 год.
Преписка №
4924/20.02.1992 год. на ПК Вълчедръм е образувана по заявление на Г. Й. Ц.,
като наследник на Й. Н.М., б.ж. на с. Мокреш.
Заявени са пет земеделски
имота: 1./ Нива от27 дка, 2./ Нива от 2,5 дка, 3./ Гръстеник
от 0,390 дка, 4./ Лозе от 0,5 дка и 5./ Пасище от 0,700 дка. На гърба на
заявлението е посочено „1. Желая да получа 30,090 дка“, като датата е
03.02.1992 год.
Приложено е копие
от Заявление-декларация от 29.08.1950 год. от Й. Н.М. за членство в ТКЗС. В
заявлението е декларирано и внасянето на 29,890 дка обработваема земя.
Приложен е и
Препис-извлечение от имотната ведомост на Й. Н.М., видно от който, същият е
притежавал три земеделски имота със следните площи: 1./ 0,500 дка, 2./ 0,300
дка, 3./ 0,700 дка – общо 1,200 дка.
С Решение №
50/14.07.1993 год., по преписка № 4924/21.02.1992 год. на ПК Вълчедръм, е
ОТКАЗАНО възстановяване на правото на собственост на наследниците на Й. Н.М. по
отношение на всички пет заявени имота с мотива: „Всички имоти се признават на
вх. № 2725“. По делото липсват данни това решение да е било обжалвано от
наследниците на Й. М..
От заключението на
изготвената от в.л. Д.Д. съдебно-техническа
експертиза, неоспорена от страните и приета по делото се установява, че през
1931 год., когато е съставено завещанието, все още не е бил изготвен стария
кадастрален план на имотите и придружаващият го имотен регистър. Такъв план е
бил изработен през 1933 год. и в окончателен вид след нанесените поправки –
одобрен със Заповед № 799/1939 год., но имотната ведомост, респ. партидната
книга към него не се съхраняват. Преглеждайки плана и имената, написани върху
него, вещото лице не е открило парцели, записани на Т.Д.Н.и Ц. Д.Н., нито на
други от наследниците на Н.М., на чието име са записани всички имоти.
Описаните в завета
имоти не съдържат данни по стар кадастрален план. В последствие имотите в
землището на с. Мокреш са комасирани и вече не са се
намирали в старите си реални граници, описани в завещанието. Имотна ведомост
към комасационния план не е открита, а към
реституционната преписка № 2725/28.01.1992 год., образувана по заявление на Т.М.
е приложено само извлечение за земите на Н.М..
Т.М. е подал
заявлението за възстановяване лично, към него е приложил завещанието и
заявлението си за членство в ТКЗС.
Вещото лице приема,
че към 1950 год. Т.М. се е включил в ТКЗС с 50,60 дка земеделски земи,
установява, че той не е заявил за възстановяване други имоти освен 89,675 дка,
не е твърдял, че притежава 50,60 дка или процесните 23,540 дка.
Друго заявление за
възстановяване лично на него на земеделски имоти Т.М. не е подавал. За това и
няма писмен отказ за възстановяване, нито образувана друга преписка (освен тази
за възстановяване имоти на наследниците на Й. М., която не е предмет на
настоящото производство).
Завещанието е от
16.05.1931 год., Кадастралният план е изготвен до 05.06.1931 год., а имотните
ведомости са съставяни през 1932 год. Комасационният
план за землището на с. Мокреш е утвърден
със Заповед № 94/10.06.1933 год.
Върху комасационния план, съхраняващ се в Геокартфонд
София (доколкото имотната ведомост не е запазена) вещото лице е установило два
имота, записани на Н.Р. М. – в кн. 27, кв. 52, имот 389 – нива от 54,260 дка и
в кн. 27, кв. 75, имот 388 – нива от 33,800 дка – общо 88,060 дка.
Върху комасационния план не са открити имоти, записани на Т.Д.М.,
на Ц. Д.Н.и на Й. Н.М.. Според вещото лице това означавало, че комасационният план, поне в графичната му част не е бил съобразен
със завещанието и тези площи са записани отново на името на общия наследодател.
Според вещото лице,
имотите от завета са включени във възстановените на наследниците на Н.М. имоти.
Този извод прави от това, че заявителят Т.М. е приложил завещанието, което го
ползва и опис-декларацията за включването си в ТКЗС с 50,60 дка.
Въпреки това в ПК
Вълчедръм изобщо не е била образувана преписка за възстановяване на земеделски
имоти на Т.Д.М. За това и няма как да има постановен отказ за възстановяване
(какъвто е постановен на наследниците на Й. М.).
След като през 1950
год. Т.М. е влязъл в ТКЗС с 50,160 дка, вещото лице допуска без категоричност,
че в тях са включени и процесните 23,540 дка, предмет на завета, но след
комасацията те са променили местоположението си, а липсва идентификация.
По преценка на ПК
Вълчедръм тези имоти са останали земеделски и са възстановени като такива с
плана за земеразделяне. Другите по-малки имоти от препис-извлечението са били
нанесени в кадастрален план.
В Решение №
121А/11.11.1994 год. на ПК Вълчедръм по преписка № 2725/28.01.1992 год., (л.
255) на наследниците на Н.М. са възстановени имот № 026050 – нива от 1,020 дка,
описана като лозе № 4950, парцели №№ 5459 – 0,390 дка и 5539 – 0,390 дка,
описани като гръстеник са възстановени с обединена
площ – ливада от 0,545 дка, имот № 084029. Парцел № 4490 – градина от 0,050 дка
е възстановена като ливада – имот № 087206.
В опис-декларацията
на Т.Д.М. са описани 50,160 дка земеделски земи в землището на с. Мокреш, от
които 50 дка – нива в м. Ковачишки път и гръстелник от 0,166 дка, местността не се чете.
Й. Н.М. е внесъл в
ТКЗС 29,890 дка ниви.
По своето
предназначение заявените 50 дка ниви, внесени в ТКЗС от Т.Д.М. съвпадат по
предназначение с имот № 389, кв. 52, с площ от 54,260 дка – нива и имот № 388,
кв. 75 нива от 33,800 дка по комасационния план на
землището на с. Мокреш.
При така
установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният
иск е по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Искът по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е
установителен, поради което и за воденето му е необходимо наличие на правен
интерес от исканото установяване. Такъв е налице, когато две страни твърдят
собственост спрямо един и същ имот към минал момент - образуването на
ТКЗС, и то във връзка с евентуалното му възстановяване.
Съгл. Определение
№ 108 от 9.03.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 71/2009 г., постановено в производство
по чл. 274, ал. 3 от ГПК, „постановеното по такъв иск решение има
преюдициално значение за възстановяването на земята по реда на ЗСПЗЗ.
Съгласно точка 2 от Тълкувателно решение 1 от
1997г. на ОСГК на ВКС по т.д. 1/1997г., оспорване принадлежността на правото на
собственост върху земеделска земя по съдебен ред на основание чл. 14, ал. 4 от
ЗСПЗЗ е допустимо при висящо или бъдещо производство по чл. 14, ал. 1 - 3 от
ЗСПЗЗ.
Съгл. т. 3.А от Тълкувателно решение №
4/14.03.2016 год., по тълк.д. № 4/2014 год., ОСГК на
ВКС: „Когато административното производство е
приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността или то не
може да започне поради изтичане на сроковете по чл. 11 ЗСПЗЗ, предявяването на
иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е процесуално
недопустимо.
В случай че ищецът
по иска с правна квалификация чл. 14, ал. 4
ЗСПЗЗ не е подал заявление в
срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ или не е предявил иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ до
изтичане на крайния преклузивен срок, посочен в §
22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, публ. в ДВ, бр. 13 от 2007 г.
/до 12.05.2007 г./, правото му да
иска от поземлената комисия /сега общинска служба по земеделие - ОСЗ/ издаване
на решение за възстановяване на собствеността в реални граници ще е погасено.
В този случай, дори
и искът с правна квалификация чл. 14, ал. 4
ЗСПЗЗ да бъде уважен, не би могло да се стигне нито до постановяване на
решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността на земеделската земя в полза
на ищеца, нито до възможност за образуване в бъдеще на административно производство
по чл. 14, ал. 1 - 3 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността на ищеца върху
спорната земеделска земя.
Поради това в тази
хипотеза ищецът няма правен интерес от предявяването на установителния
иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, с оглед на
което този иск би бил недопустим.
Именно такъв е настоящият случай.
Предпоставка за предявяване на установителния иск за собственост към
минал момент по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е наличието на правен интерес от предявяването му, а той се обуславя от наличието
на правен спор относно въпроса кому
да се възстанови конкретен имот и от
възможността при успешно доказване и уважаване на иска, ищецът, комуто е отказано възстановяване на правото на собственост да иска изменение на решението относно
лицата, в чиято полза е възстановена собствеността на основание чл. 14, ал.
7а от ЗСПЗЗ”.
От събраните в хода на съдебното дирене
доказателства, в т.ч. приложените реституционни преписки и заключението на
съдебно-техническата експертиза се установява, че нито наследодателят Т.Д.М.,
а след смъртта му – нито първоначалният ищец Л.Т.М. са подали заявление до ОСЗ
Вълчедръм за възстановяване правото на собственост по отношение на претендираните земеделски земи в преклузивния срок, посочен в § 22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, публ. в ДВ, бр. 13 от 2007 г. /до 12.05.2007 г./, а и до момента.
Поради това в случая за тях, респ. за ищците
не съществува правен интерес от предявяването на установителния
иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
За наличието на
процесуалните предпоставки респективно допустимостта на иска съдът следи
служебно.
Поради изложеното,
съдът следва да прекрати производството по иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ поради
неговата недопустимост.
С оглед изхода от
делото, направените разноски за воденето му пред настоящата инстанция следва да
останат за сметка на ищците.
Те следва да бъдат
осъдени да заплатят по сметка на РС Лом и изплатеното от бюджета на съда
възнаграждение за особения представител на ответниците
М.А. Г. и Б.Л.П. – адв. Д.Ц.,
МАК в размер на 400 лв., тъй
като от заплащане на
разноски е освободен първоначалният
ищец, но не и встъпилите в делото след смъртта му негови наследници,
по отношение на които не са
налице предпоставките на
чл. 83, ал. 3 ГПК.
Ответникът И.Б.А. е
представляван в производството от адв. Н.А., МАК,
който в писмения си отговор е заявил претенция за разноски. Не представя списък
по чл. 80 ГПК, а от приложеният на л. 168 договор за правна защита се
установява, че сторените от него разноски са в размер на 400 лв. На осн. чл. 78, ал. 4 ГПК тази сума също следва да бъде
възложена на ищците.
Воден от горните
мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л
И :
ОТМЕНЯ протоколното
си определение от 06.04.2022 год., с което е обявил за приключено съдебното
дирене и е даден ход на устните състезания.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ от Л.Т.М., ЕГН **********, заместен
в хода на делото от наследниците
си Г.Л.М., ЕГН ********** *** и А.Л.М., ЕГН ********** ***, срещу: С.А.С., ЕГН **********,***,
В.С.И., ЕГН **********,***, С.С.Р., ЕГН **********,***, Р.И.Ц., ЕГН **********,***,
Д.Е.Л., ЕГН **********,*** и Д.Е.Й., ЕГН **********,***; Д.Г.М., ЕГН **********,***,
М.А.Г., ЕГН **********,***, Р.Й.М., ЕГН **********,***, К.З.М., ЕГН **********,***,
И.З.М., ЕГН **********,***, Ц.С.Ф., ЕГН **********,***, М.Х.К., ЕГН **********,***,
Ц.Х.А., ЕГН **********,***, Б.Л.П., ЕГН **********,***, Р.Г.В., ЕГН **********,***,
Т.Т.Б., ЕГН **********,*** и И.Б.А., ЕГН **********,*** и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 1458/2019
година по описа на РС – Лом, ПОРАДИ НЕДОПУСТИМОСТ НА ИСКА.
ОСЪЖДА, на осн.
чл. 78, ал. 4 ГПК Г.Л.М., ЕГН **********
*** и А.Л.М., ЕГН ********** *** да заплатят на И.Б.А., ЕГН **********,***, разделно, по равно, сумата от общо 400 лв. (четиристотин лева) – съдебни
разноски пред тази инстанция.
ОСЪЖДА Г.Л.М., ЕГН ********** *** и А.Л.М., ЕГН ********** ***
да заплатят по сметка на РС Лом сумата от 400 лв. – разноски за особен представител, както и 5,00 лв. в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
Определението подлежи на обжалване пред ОС –
Монтана в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :