Решение по гр. дело №4/2020 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 260180
Дата: 25 май 2021 г. (в сила от 10 ноември 2021 г.)
Съдия: Дарина Василева Байданова
Дело: 20205140100004
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   № …….

                                                        гр.Кърджали, 25.05.2021г.

 

                                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                        Кърджалийски районен съд, Трети граждански състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                                     Председател: Дарина Байданова

 

в присъствието на секретаря Марияна Суркова, след като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4 по описа за 2020г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание  чл.124,ал.1 от ГПК за установяване на недължимост на вземане за разноски по издаден изпълнителен лист по гр.дело №1833/2018г. по описа на РС Хасково.

Ищецът „Био-Лидер 8“ ЕООД, с.Стамболово, обл. Хасково против Б.А.С. *** твърди, че се намира във висящ гражданско-правен спор с ответника по гр.д. № 1833/2018 г. по описа на Районен съд Хасково и второинстаиционното му в.гр.д.№ 250/2019 г. по описа на Окръжен съд Хасково и според ищеца поради допусната от Окръжен съд Хасково грешка в съдебно решение № 186 от 22.05.2019 г., постановено по в.гр.д.№ 250/2019 г., към 22.05.2019 г., първоначално било счетено, че решението на съда не подлежи на обжалване пред ВКС и в диспозитива на същото било записано, че то е окончателно. Същата грешка впоследствие била частично коригирана с решение № 300 от 31.07.2019 г. по същото в.гр.д № 250/2019 г. на ХОС, което също било определено като окончателно, но на страните била дадена възможност с изрични съобщения да обжалват в едномесечен срок пред ВКСи което решение било по молба за допълване и поправка на ОФГ в Решение 186/22.05.2019 г. по в.гр.д.№ 250/2019 ХОС. Твърди се в исковата молба, че след неколкократни разпореждания по спора относно процесуалната възможност за обжалване пред ВКС, по в.гр.д.№ 250/2019 г. на ХОС били администрирани 3 броя жалби, подадени пред Апелативен съд Пловдив, по процедурите на обжалване на връщане на 2 броя касационни жалби от „Био - Лидер 8" ЕООД против решения на въззивната инстанция на делото. Твърди се , че последното извършено действие по делото било на 19.12.2019г., когато били депозирани в срок 3 броя платежни нареждания за заплащене на държавни такси по сметка на Апелативен съд Пловдив за горепосочените жалби. Твърди се в исковата молба, че независимо, че на ответника била известна грешката на Окръжен съд Хасково, както и че решение № 186 от 22.05.2019 г. на ХОС подлежи на обжалване, респ. решението по гр.д.№ 1833/2018 г. на ХРС все още не е влязло в сила, същият  през месец юни 2019 г. подал до Районен съд Хасково по гр.д.№ 1833/2018г. молба за издаване на изпълнителен лист за разноските на първа и втора  инстанция, като  посочил, че решението е влязло в сила, която молба била уважена от ХРС, респ. против ищеца бил издаден ИЛ за сумата от 1200 лева. Ищецът счита, че при положение, че съдебното решение не е влязло в сила, ответникът не може да получи правата за издаване на изпълнителен лист за разноските по делото, защото съдебните решения в частта за разноските не представляват изпълнително основание по смисъла на чл. 404 ГПК. Излага съображения, като се позовава на на Определение № 29 от 17.01.2013 г. по ч. пр. д. № 943 /2012 г. на Върховен касационен съд и Определение № 567 от 09.12.2011 г. по ч.пр. д. № 565/2011 г. на Върховен касационен съд. Счита, че за ищеца е налице правен интерес да подаде настоящия иск, с който да поиска да бъде признато за установено, че не дължи сумата от 1200 лева по изпълнителен лист, издаден през м. юни 2019 г. от Районен съд Хасково по гр.д.№ 1833/2018 г. по описа на съда, поради обстоятелството, че същият изпълнителен лист представлява изцяло вземане по разноските по делото, като последното все още не е приключило и решението му не е влязло в сила. Респ. и на основание липсата на горното вземане към момента на издаване на изпълнителния лист ищецът обуславя правния си интерес да поиска обезсилване на същия изпълнителен лист, като издаден преждевременно и без правно основание. Моли да се постанови решение, по силата на което да бъде прието за установено, че „Био Лидер 8" ЕООД не дължи на Б.А.С. сумата от 1200 лева по издадения по гр.д.№ 1833/2018 г. по описа на ХРС изпълнителен лист, поради характера на вземането, а именно - за разноски, при липсата на влязло в сила решение, а освен това , да се постанови обезсилване на същия изпълнителен лист, като издаден преди влизане в сила на съдебното решение, при все още висящ съдебен процес и при липса на правно основание за същото издаване. Ищецът претендира всички, сторени по делото разноски. В съдебно заседяние чрез упълномощен представител поддържа иска.

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК депозира отговор на исковата молба от ответника, с който счита предявения иск за недопустим и неоснователен. Сочи, че с Решение № 62/01.02.2019г. по гр.д. № 1833/2018г. Хасковският районен съд е отхвърлил предявения иск от „Био Лидер 8" ООД срещу Б.А.С. с правно основание чл. 76 от ЗС ответницата да бъде осъдена да предаде на дружеството фактическата власт върху нива с площ 35.00 дка, представляваща имот № 057040, четвърта категория, с начин на трайно ползване „трайни насаждения", находящ се в местността „Новите места" в землището на с. Поповец, общ. Стамболово, обл. Хасково, ЕКАТТЕ 57618, и е присъдил на ответника по делото  деловодни разноски в размер на 700 лв. С Решение № 186/22.05.2019г. по В.гр.д. № 250/2019г. Хасковският окръжен съд е потвърдил решението на Хасковския районен съд и е присъдил на ответника деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 500 лв., като е посочил, че решението е окончателно и не подлежи на обжалване. На ответника е бил издаден заверен препис от влязлото в сила решение с посочване, че съдебният акт е влязъл в законна сила на 22.05.2019г. Сочи, че на 29.05.2019г. в полза на ответницата е издаден изпълнителен лист за присъдените деловодни разноски в двете инстанции на производството в общ размер 1200 лв., по депозирана от нея молба с вх. № 9922/28.05.2019г., който е получен от нея, но до този момент не е образувала изпълнително производство за получаване на дължимата ѝ сума по изпълнителния лист. Сочи се още, че на 22.06.2019г. „Био Лидер 8" ЕООД /междувременно дружеството било преобразувано от ООД в ЕООД/, е подало молба за поправка на очевидна фактическа грешка във въззивното решение № 186/22.05.2019г. , относно посочването, че е окончателно, както и с искане съдът да допълни решението си, като изложи мотиви относно доводи, по които не се бил произнесъл. С Решение. № 300/31.07.2019г. Хасковският окръжен съд е оставил без уважение исканията на „Био Лидер 8" ЕООД, който е подал касационни жалби срещу въззивните решения. Касационните жалби са били върнати, поради неотстраняване в срок на нередовности в тях. Против разпорежданията на съда за връщане на касационните жалби са подадени частни жалби до Апелативен съд Пловдив с вх. №№ 11232, 11233 и 11234 от 26.11.2019г., които са процес на администриране. На 03.01.2020г. „Био Лидер 8" ЕООД е депозирал в Хасковския районен съд жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист по гр.д. № 1833/2018г. на Районен съд Хасково на основание чл. 407 ал. 1 от ГПК. Счита, че изложените обстоятелства обосновават недопустимост на предявения иск, като излага подробни съображения.  Счита за неоснователно твърдението, че към датата на постановяване на разпореждането на Хасковския районен съд за издаване на изпълнителен лист за присъдените в двете съдебни инстанции деловодни разноски 1200 лв., не е налице влязъл в сила съдебен акт, а напротив, към датата на разпореждането е налице влязъл в сила съдебен акт по гр.д. № 1833/2018г. на Районен съд Хасково, което произтича от изричното отбелязване в Решение № 186/22.05.2019г. по В.гр.д. № 250/2019г. на Хасковския окръжен съд, че решението е окончателно. Счита, че не е в правомощието на районния съд да преценява правилно ли е това отбелязване и е оглед на тази преценка да откаже издаване на изпълнителен лист. Сочи, че молбата за издаване на изпълнителния лист е подадена на 28.05.2019г., веднага след връщане на делото на първата съдебна инстанция, а изпълнителният лист е издаден на 29.05.2019г., или преди ищецът да подаде молба за поправка на очевидна фактическа грешка във въззивното решение в частта на отбелязването, че решението е окончателно. Сочи, че именно развитото от ищеца производство по чл. 237 от ГПК и подадените впоследствие касационни жалби мотивирали ответника в настоящото производство  да не образува изпълнително производство до приключване на тези производства. Предвид върнатите касационни жалби, поради неотстраняване в срок на дадени указания да се отстранят нередовности в тях, счита, че към настоящия момент е налице е влязъл в сила съдебен акт, и присъдените в него суми за деловодни разноски са дължими, като обжалването с частни жалби на връщането на касационните жалби не променя този извод. Алтернативно, ако съдът приеме предявения иск за допустим, моли да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски. В съдебно заседание лично и с адвокат по пълномощие поддържа отговора и моли съда да остави без разглеждане иска или да го отхвърли. Представя списък на разноските.

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства - писмени и гласни, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

          Не се оспорва по делото, а и се установява от събраните по делото доказателства, че в полза на ответницата по настоящото дело са присъдени деловодни разноски по гр.д.№ 1833/2018г. по описа Районен съд Хасково в размер на 700,00лв. и по в.гр.д.№ 250/2019г. по описа на Окръжен съд Хасково в размер на 500,00лв., за които е издаден изпълнителен лист от 29.05.2019г. Против окончателните решения № 186/ 22.05.2019г. и решение № 300/31.07.2019г., постановени по в.гр.д.№250/2019г. по описа на Окръжен съд Хасково са подадени касационни жалби от ищеца в настоящото производство, по които е постановено връщане, поради неотстраняване на нередовности и делото е в процес на администриране в Окръжен съд Хасково по подадени частни жалби с вх.№ 11232, 11233 и 11234/26.11.2019г. срещу постановените от съда разпореждания. С определение № 46/09.02.2021г. по г.д. № 3243/2020г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 186/22.05.2019г. по в.гр.д. № 250/2019г. по описа на ХОС.

          В производство по чл.407 във вр. с чл.274 от ГПК, образувано по в.ч.гр.д.№ 132/2021г. на ХОС е постановено окончателно определение № 260207/19.03.2021г. по описа на ХОС, с което е потвърдено разпореждане от 29.05.2019г. по гр.д. № 1833/2018г. на РС-Хасково за издаване на ИЛ за присъдените в полза на Б.А.С. деловодни разноски в общ размер на 1200,00лв./700,00лв. за първа инстанция и 500,00лв. за въззивната инстанция/.

Не се оспорва твърдението на ответника, че изпълнително дело за принудително събиране на разноските не е образувано. 

С оглед горното, съдът намира предявения отрицателен установителен иск за неоснователен, поради което същият следва да бъде отхвърлен.    

Установено бе,че към датата на приключване на устните състезания в настоящото производство е налице влязъл в сила съдебен акт  - решение по гр.д. № 1833/2018г. на ХРС, респ. решение по в.гр.д. № 250/2019г. на ХОС - на 09.02.2021г., послужило като основание за издаване на ИЛ от 29.05.2019г. в полза на ответника Б.А.С., както и че в производство по чл.407 от ГПК е налице на 19.03.2021г. окончателно произнасяне по дължимостта на разноските по визирания ИЛ.  В конкретния случай, процесуалната позиция на ищеца за несъществуване на вземането за разноски се обосновава единствено с критики срещу преценката на съда за наличие на условията по чл. 406, ал. 1 от ГПК за издаване на изпълнителен лист. Понастоящем спорът относно наличието на условията по чл.406, ал.1 от ГПК е окончателно разрешен, с оглед на което исковата претенция е неоснователна. 

При този изход на делото ищецът няма право на разноски.

Ответникът на осн. чл.78,ал.3 от ГПК има право на направените по делото разноски съразмерно отхвърлената част от иска, или, в пълен размер, възлизащи съгласно представения списък на разноските и представените доказателства за заплатено в брой адвокатско възнаграждение, на сума в размер на 500,00лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.  

           Водим от горното, съдът

 

                                                                      Р Е Ш И:

 

           ОТХВЪРЛЯ предявения от „Био-Лидер 8“ ЕООД, с.Стамболово, обл. Хасково, с ЕИК *********, против Б.А.С.,с ЕГН **********,***, установителен иск с пр.осн. чл.124, ал.1 от ГПК за недължимост на вземане за разноски в размер на 1200,00лв., за които е издаден  изпълнителен лист от 29.05.2019г. по гр.дело № 1833/2018г. по описа на РС-Хасково.

          ОСЪЖДА „Био-Лидер 8“ ЕООД, с.Стамболово, обл. Хасково, с ЕИК *********, да заплати на Б.А.С.,с ЕГН **********,*** направените по делото разноски в размер на 500,00лв.

                                                                                                                         

           Решението може да се обжалва пред ОС Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                    Съдия: