Решение по дело №254/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.

Образувано е по жалба на Д. Г. Г., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица],**** чрез адвокат Б. Г. от АК П. срещу Заповед № ЧР-СП-896 от 07.05.2025 година на **** на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ [област], с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 108 от ЗДСл и доклад вх. № **** от 05.05.2025 година, му е прекратено служебното правоотношение поради обективна невъзможност същият да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл.

Жалбоподателят твърди, че със Заповед № ЧР-СП-892 от 02.05.2025 година е бил възстановен на длъжността „Г. ***“ в отдел „****“, дирекция „**** в Агенция „Пътна инфраструктура“ въз основа на влязло в сила Решение № ****.2025 година, постановено по административно дело № ****/2024 година по описа на Административен съд – Перник, което е оставено в сила с Решение №**** от 23.04.2025 година, постановено по административно дело № ****/2025 година по описа на Върховния административен съд. Заявява, че на 08.05.2025 година му е връчена Заповед ЧР-СП-896 от 07.05.2025 година, издадена от **** на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ [област], с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 108 от ЗДСл и доклад вх. № **** от 05.05.2025 година, му е прекратено служебното правоотношение поради обективна невъзможност същият да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Моли съда да отмени оспорената заповед. Претендира присъждането на направените съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Б. Г. от АК П., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Подробни доводи развива в представените писмени бележки. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък по реда на чл. 80 от ГПК.

В проведеното съдебно заседание ответникът, редовно призован се представлява от главен юрисконсулт С. Т., която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, поради което моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приобщеното по делото служебно досие на служителя се установява, че със Заповед № ЧР-СП-43/25.02.2013 година на **** на УС на АПИ жалбоподателят е назначен за държавен служител с ранг ІV младши на длъжност „Старши инспектор” в АПИ, Дирекция „****”, отдел „****”, считано от 04.03.2013 г.

Със Заповед № ЧР-СП-472/12.12.2014 година служебното му правоотношение на тази длъжност е прекратено, считано от 12.12.2014 година, като за времето от 07.04.2015 г. до 09.10.2018 година е работил на длъжност „****” към АПИ – Областно пътно управление [област].

Със Заповед № ЧР – СП – 514/09.10.2018 г. на председателя на УС на АПИ, считано от същата дата е назначен за държавен служител, с ранг ІV младши, на длъжност „Г. ****” в отдел „***”, дирекция „****” в Агенция „Пътна инфраструктура”. Служебното му правоотношение е изменено със заповед № ЧР-СП-523/26.10.2018 г. на **** на УС на АПИ, като настоящия жалбоподател е продължил да изпълнява същата длъжност.

Със Заповед № ЧР-СП-800/27.06.2019 година на основание чл. 106, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 108 от ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение на Д. Г. Г. на длъжност „Г. ****” в дирекция „****”, отдел „****” към АПИ, поради съкращаване в щата, считано от 01.07.2019 г. Цитираната заповед е оспорена по съдебен ред, като с Решение № **** от 16.09.2021 година, постановено по административно дело № ****/2020 година по описа на Върховния административен съд е оставено в сила Решение № *** от 13.04.2020 година, постановено по административно дело № ****/2019 година на Административен съд – Перник, с което оспорената заповед е отменена.

В изпълнение на съдебните актове и по повод Заявление вх. № ****.2021 година на Д. Г., със Заповед № ЧР-СП-538/04.10.2021 година на **** на УС на АПИ, служебното правоотношение на настоящия жалбоподател е възстановено, считано от 05.10.2021 година на длъжността „Г. ****” в отдел „****”, в дирекция „****” при АПИ.

Със Заповед № ЧР-СП-1194/21.12.2022 година на ***** на УС на АПИ и Заповед № ****.2024 година на **** на АПИ основното месечно възнаграждение на служителя е повишавано, както и че за периода от възстановяване на служебното му правоотношение е атестиран за времето от 01.01.2023 година до 31.12.2023 година, като изпълнението на длъжностните му задължения е оценено: „Изпълнението напълно отговаря на изискванията“ – Формуляр за оценка.

Със Заповед № ЧР-СП-1359/14.10.2024 година издадена от ***на Агенция „Пътна инфраструктура“ по повод Доклад с вх. № *****.2024 година на **** на дирекция „****“ на основание чл. 107, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, служебното правоотношение на Д. Г. Г. е прекратено поради обективна невъзможност същият да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл., „изразяващи се в липса на качества да изпълнява длъжността ****, базирани на професионалния му опит в Агенция „Пътна инфраструктура“. На служителя липсват инициативност, комуникативност и ефективност при изпълнение на служебните му задължения. Чрез действията си/бездействията си служителят възпрепятства качеството и сроковете при изпълнението на спешни и неотложни задачи. Неглижира съществени събития и процеси, които имат ключово значение за дейността на Агенцията“. Посочената заповедта е оспорена по съдебен ред, като Решение № ** от 09.01.2025 година, постановено по административно дело № ***/2024 година по описа на Административен съд – Перник е отменена като незаконосъобразна. Така постановения съдебен акт е оставен в сила с Решение № ****от 23.04.2025 година, постановено по административно дело №****/2025 година по описа на Върховния административен съд.

Със Заповед № ЧР-СП-892 от 02.05.2025 година настоящия жалбоподател е възстановен на длъжността „Г. **** в отдел „****“, дирекция „*****“ в Агенция „Пътна инфраструктура“ въз основа на влязлото в сила съдебно решение.

Със Заповед № ЧР-СП-896 от 07.05.2025 година, издадена от *****на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ [област] на основание чл. 107, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 108 от ЗДСл и доклад вх. № **** от 05.05.2025 година служебното правоотношение на настоящия жалбоподател е прекратено, поради обективна невъзможност същият да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, „изразяващи се в липса на качества да изпълнява длъжността главен инспектор, базирани на професионалния му опит в Агенция „Пътна инфраструктура“. На служителя липсват инициативност, комуникативност и ефективност при изпълнение на служебните му задължения. Чрез действията си/бездействията си служителят възпрепятства качеството и сроковете при изпълнението на спешни и неотложни задачи. Неглижира съществени събития и процеси, които имат ключово значение за дейността на Агенцията“. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 08.05.2025 година, видно от собственоръчно положен подпис и дата, върху цитирания акт /лист 297/.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Оспорената Заповед № ЧР-СП-896 от 07.05.2025 година, издадена от ****на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ за прекратяване на служебно правоотношение е връчена на жалбоподателя на 08.05.2025 година, а жалбата срещу нея е депозирана на 16.05.2025 година. С оглед на това следва да се приеме, че същата е подадена в законоустановения за това срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, адресат на който е жалбоподателят. Предвид изложеното същата се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и следва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. В хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, какъвто е настоящият случай, се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения.

По отношение на компетентността на административния орган, следва да се има предвид, че **** на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ е органа по назначаването и като такъв е материално компетентен орган при прекратяване на служебното правоотношение. Въз основа на изложеното съдът счита, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от материално и териториално компетентен за това административен орган, предвид което не констатира да е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорената заповед е издадена в изискуемата от закона писмена форма, но настоящия съдебен състав констатира, че в същата не се съдържат фактически основания, които са послужили за издаването й. Съгласно текста на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл „служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да сдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба, а в случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 следва да бъдат посочени и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения“. Тази разпоредба е императивна, което означава, че в настоящият случай, доколкото основанието за прекратяване на служебно правоотношение е именно чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, то административният орган е бил длъжен да опише фактическата обстановка, която води до невъзможност за изпълнение на задълженията по конкретната длъжност поради причини непреодолими и за двете страни по правоотношението. Видно от съдържанието на оспорената заповед, в същата като причина за прекратяване на служебното правоотношение е посочено единствено, че е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител. Посочено е, че е налице липса на качества да изпълнява длъжността главен инспектор, базирани на професионалния му опит в Агенция „Пътна инфраструктура“, липсва инициативност, комуникативност и ефективност при изпълнение на служебните му задължения, както и неглижира съществени събития и процеси, които имат ключово значение за дейността на Агенцията“. Действителност са посочени факти, но липсва конкретика и недвусмислие, а именно: в какво се изразява обективната невъзможност на лицето да изпълнява служебните си задължения, нито конкретизира кои са качествата, необходими за заемане на длъжността и изпълнение на задълженията липсват на служителя, не е ясно в кои случаи на изпълнение на служебните си задължения служителят не проявява инициативност, комуникативност и ефективност, не е посочено с кое конкретно поведение /действие или бездействие/ служителят е възпрепятствал качеството и сроковете при изпълнението на спешни и неотложни задачи, нито кои са тези спешни и неотложни задачи, от кого са възложени, с какъв характер са били и какво се е целяло при изпълнението им, какво се има предвид под понятията спешност и неотложност, съответно – какви са били последиците от така соченото за породено препятствие именно следствие поведението на жалбоподателя, както и кои са тези съществени събития и процеси, които имат значение за дейността на Агенцията, така че да се установи в какво точно се изразява „неглижирането“ им от страна на жалбоподателя. Ето защо следва да се приеме по категоричен начин, че липсват фактически основания по смисъла на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за издаване на оспорената заповед, съответно не е изпълнено изискуемото се от страна на законодателя мотивиране на административния акт.

Според незагубилото действието си Тълкувателно решение № ***от 31.03.1975 година на ОСГК на ВС, мотивите към административният акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпътстващата документация по неговото издаване или най – късно до изпращането на жалбата срещу акта, в съпроводително писмо или в друг документ към изпратената преписка и не могат да се излагат едва в съдебно заседание по оспорване на акта. Тоест тези документи трябва да са част от самата административна преписка и съответно административният орган следва да се е основал на тях при издаване на административния акт. В конкретният случай съдът счита, че такива мотиви не могат да се извлекат от представената административна преписка. В обстоятелствената или диспозитивната част на процесния акт липсва изрично посочване на някакъв акт или становище,към който административният орган препраща и на чиито мотиви се позовава. От друга страна от съдържащите се в преписката документи не може да бъде направен какъвто и да било извод досежно наличието на факти, които водят до обективна невъзможност жалбоподателят да изпълнява служебните си задължения. В тази връзка съдът счита, че следва да посочи, че мотивите на административният орган не могат да бъдат заместени с тълкувания, предположения или други съждения от страна на съда или на страните в процеса и е недопустимо съдът да формира предположения, какви са били действителните съображения на административния орган за издаване на обжалвания административен акт. Липсата на точно и ясно посочени фактически основания, освен че нарушава правото на защита на засегнатото от издадения административен акт лице, така също и затруднява възможността за осъществяване на реален съдебен контрол във връзка с фактическите и правни основания за постановяване на оспорения акт.

Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав счита, че неизпълнението от страна на органа по назначаване на императивното изискване на чл. 108, ал. 1, изр. второ от ЗДСл за посочване на фактически обстоятелства, довели до издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е абсолютно и самостоятелно основание за отмяната й, поради неспазване на установената в специалния закон форма. Предвид това се констатира, че е налице основание за отмяна на оспорения административен акт по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

При издаване на заповедта не се установи да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да доведат до отмяната й на основание чл. 146, т. 3 от АПК.

Относно съответствието на издаденият административен акт с материалния закон съдът счита, че е налице основание по чл. 146, т. 4 от АПК, а аргументите за това са следните:

Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл посочва като правно основание за издаване на оспорената заповед, наличие на обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява задълженията си, извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл /посочваща хипотезите на прекратяване на служебно правоотношение поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания/. Тази невъзможност следва да е възникнала обективно, по време на служебното правоотношение, да не е обусловена от действията на страните по него и да е трайна. Легална дефиниция на понятието „обективна невъзможност“ не се съдържа, но в константата съдебна практика се приема, че се касае за състояние, което е възникнало по причини, които стоят извън волята на страните по служебното правоотношение, поради което тези причини се считат за непреодолими. Тоест, за да е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е необходимо да са налице кумулативно три условия: 1) да е създадена нова фактическа обстановка; 2) същата да води до невъзможност на служителя да изпълнява служебните си задължения; 3) причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните по правоотношението.

Изрично в разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. второ от ЗДСл е предвидено, че при прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. В случая като фактическо основание за издаване на оспорената заповед е посочено, че жалбоподателя не притежава качества за да изпълнява длъжността – инициативност, комуникативност и ефективност, както и че е възпрепятствал качеството и сроковете при изпълнението на спешни и неотложни задачи и е неглижирал събития и процеси с ключово значение за Агенцията. Така изложените фактически констатации освен, че са общи и бланкетни, са в противоречие с оценките от описаните по – горе атестации и отбелязването в тях, че „изпълнението напълно отговаря на изискванията“. Дори и хипотетично да се приеме наличието на мотивираност на процесната заповед, то така изложените мотиви не попадат в приложното поле на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, тъй като не е налице нито едно от трите кумулативно изискуеми предпоставки на нормата, описани по – горе. В тази връзка, съдът приема, че служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено с правното основание по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, но при посочване на едни бланкетни съображения, характеризиращи причините за прекратяването, които са субективни и не се подкрепят с никакви конкретни факти и доказателства за тях. необходима за качествено изпълнение на служебните задължения, т. е. липсва конкретната фактическа обосновка за проявлението на тези три кумулативни предпоставки в конкретния случай на извършено прекратяване на служебно правоотношение на основание на визираната правна норма. Ето защо, ответникът е постановил административен акт, който противоречи с приложения материален закон, тъй като липсват предпоставките по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл.

В допълнение съдът намира, че въпреки дадените указания с Определение № *** от 30.05.2025 година ответникът, върху който пада доказателствената тежест не е успял да докаже наличието на обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения, като съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК не е ангажирал доказателства, които да установят тази невъзможност. Както и по – горе се посочи като причина за прекратяване на служебното правоотношение е посочено само бланкетно наличие на обективна невъзможност, като всъщност освен дословно цитиране на правното основание за издаване на заповедта не са посочени други съображения.

От друга страна не се твърди да е извършвана промяна в основните изисквания за заемане на длъжността, които за обусловят наличие на такава обективна невъзможност, а напротив от приложените по делото доказателства се установява, че за да бъде назначен за държавен служител на конкретната длъжност, жалбоподателят е отговарял на минималните изисквания за образователна степен, професионален опит и ранг за заемане на длъжността, като не се твърди че са налице специфични изисквания за заемане на длъжността, които да са предвидени в нормативен акт на който той да не отговаря. За пълнота обаче съдът ще посочи, че дори да са били налице промени в изискванията за заемане на длъжност, то е непротиворечива практиката на Върховния административен съд, че промяна във фактическото положение, каквото е например въвеждането на нови изисквания за длъжност, не се дължи на обективна причина, а на субективна преценка от една от страните по правоотношението и тогава отново няма да е налице хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл.

Въз основа на това следва да се приеме, че е налице основание за отмяна на оспорения административен акт по чл. 146, т. 4 от АПК.

Относно съответствието на административния акт с целта на закона:

Нарушаването на материалния закон предполага и несъответствие с целта на закона, поради превратното му прилагане, а това е така доколкото прекратяването на служебното правоотношение на жалбоподателя е предприето на основания, които не се обхващат от законовата норма, респективно правомощието на административния орган за освобождаване на служителя не е добросъвестно.

Настоящият съдебен състав въз основа на гореизложеното приема, че при прекратяването на служебното правоотношение с оспорената заповед е налице недобросъвестно, до степен превратно упражняване на правомощието на органа по назначаването. В случая настоящото производство се явява поредно за настоящия жалбоподател, заемащ длъжността „Г. инспектор“ за оспорване на прекратяване на служебното правоотношение от страна на назначаващия орган. Хронологията на издаваните заповеди и резултата от съдебното им обжалване, сочат на категоричен извод за целенасочени действия от страна на административния орган за прекратяване на служебното правоотношение на служителя на всяка цена, независимо от наличието или не на законово правно основание за това.

С оглед на така изложените мотиви, настоящият съдебен състав счита, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липса на нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е немотивирана, издадена в противоречие с материалния закон и неговата цел, което я прави незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото е основателно направеното искане на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски в общ размер на 1 510 лева, от които 10 лева планета държавна такса и 1 500 лева платено адвокатско възнаграждение, поради което ответника по жалбата следва да му ги заплати.

С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на процесуалния представител на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, пр. последно от АПК настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № ЧР-СП-896 от 07.05.2025 година на **** на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ [област], с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 108 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Д. Г. Г., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ****, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, [населено място], [улица]да заплати на Д. Г. Г., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ***** съдебни разноски в размер на 1 510 /хиляда петстотин и десет/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на [държава] в 14-дневен срок от връчването му на страните.