4
С решение № 15 от 13.03.2007 г., постановено по гр.д.№ 130/2006 г., Крумовградският районен съд е осъдил Бекир Хасан Ахмед от с.Полковник Желязово, общ.Крумовград да отстъпи собствеността и предаде владението на Алдин Звезданов Арсов и Надежда Методиева Арсова, и двамата от гр.Крумовград, върху 47.00 кв.м. от северната част на недвижим имот, представляващ УПИ VІІ, отреден за имот с пл.№ 93, кв.14 по ПУП на с.Полковник Желязово, общ.Крумовград, утвърден със заповед № 439/03.05.1982 г., целият с площ от 602.218 кв.м., ведно с построената в него двуетажна полумасивна сграда със застроена площ от 72.00 кв.м. С решението си съдът е осъдил Бекир Хасан Ахмед да заплати на Алдин Звезданов Арсов и Надежда Методиева Арсова направените по делото разноски в размер на 305 лева. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Бекир Хасан Ахмед, който чрез своя процесуален представител го обжалва в срок. Счита, че с решението са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Твърди, че представените доказателства обуславяли неоснователност на предявения иск по чл.108 от ЗС. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск, като му се присъдят разноски. В съдено заседание, чрез своите процесуални представители, поддържа подадената жалба. Излагат се доводи за недопустимост на предявения иск, поради наличието на специален ред за реализиране на правата на въззиваемите. Въззиваемите Алдин Звезданов Арсов и Надежда Методиева Арсова, чрез своя представител по пълномощие, оспорват жалбата. Излагат се съображения, че регулационните отношения между страните били уредени и че са собственици на процесните 47 кв., които са били завладени неправомерно от въззивника. Молят съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд, като им се присъдят и направените по делото разноски. Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното: По делото е предявен от Алдин Звезданов Арсов и Надежда Методиева Арсова /въззиваеми пред настоящата инстанция/ против Бекир Хасан Ахмед /въззивник/ иск, с правно основание чл.108 от ЗС, за предаване владението на 47 кв.м. /след надлежно допуснато изменение на иска/ от северната част на недвижим имот, представляващ УПИ VІІ, отреден за имот с пл.№ 93, кв.14 по ПУП на с. Полковник Желязово, общ.Крумовград, утвърден със заповед № 439/03.05.1982 г., целият с площ от 602.218 кв.м. От представения по делото като доказателство нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 18, том ІІ, дело № 227/2004 г. по описа на Крумовградския районен съд се установява, че на 26.08.2004 г. въззиваемите Алдин Звезданов Арсов и Надежда Методиева Арсова /ищци по предявения иск/ са придобили чрез покупко – продажба собствеността върху УПИ /парцел/ VІІ-93, целият с площ от 602.218 кв.м., кв.14 по ПУП на с.Полковник Желязово, общ. Крумовград, одобрен със заповед № 439/03.05.1982 г., ведно с построената в него двуетажна полумасивна сграда със застроена площ от 72.00 кв.м. От приложеното като доказателство НОХД № 2/2006 г. по описа на Крумовградския районен съд се установява, че с влязла в законна сила присъда № 56 от 31.05.2006 г. въззивникът Бекир Хасан Ахмед е бил признат за виновен в това, че за периода от месец юли 2005 г. до месец октомври 2005 г. в с.Полковник Желязово, общ.Крумовград, осъществил едно оспорвано от другиго – въззиваемият Алдин Звезданов Арсов, свое предполагаемо право – поставил ограда между урегулиран поземлен имот /УПИ/ VІ-92, кв.14 по ПУП на с.Полковник Желязово, общ. Крумовград и отстранил три броя колчета, поставени по граничните точки на урегулиран поземлен имот /УПИ/ VІІ-93, с което завладял 30.58 кв.м. от имота – престъпление по чл.323, ал.1 от НК, като му е било наложено съответното наказание. Обстоятелството, че въззивникът Бекир Хасан Ахмед владее процесните 47 кв.м. от УПИ VІІ-93, кв.14, се установява както от назначената пред първата инстанция единична съдебно – техническа експертиза, така и от назначената през въззивната инстанция тройна съдебно – техническа експертиза, които не се оспорват от страните и се възприемат изцяло от съда. Съгласно експертизите въззивникът Бекир Хасан Ахмед, собственик на съседния имот с пл.№ 92, за който е отреден УПИ VІ, владее 47 кв.м., които е оградил с ограда и от които 30 кв.м., представляват придаваема част от имот с пл.№ 92 към УПИ VІІ-93 и 17 кв.м. от имот с пл.№ 96, представляват част от придаваема част от имот с пл.№ 96 към УПИ VІІ-93. Ползването на процесните 47 кв.м. от въззивника Бекир Ахмед и понастоящем се установява и от разпитаните пред тази инстанция свидетели Ахмед Ахмед и Мустафа Хасан, които установяват, че това место от 47 кв.м. е оградено от въззивника Бекир Ахмед, който го ползва. Впрочем самият Бекир Ахмед не оспорва това обстоятелство, като в съдебно заседание на 22.01.2007 г. изрично заявява, че сам няма да премахне оградата. Назначената по тройна съдебно – техническа експертиза установява също така, че с решение № 34 от 26.08.1985 г. Евгени Христов Димитров – праводател на въззиваемите Алдин Звезданов Арсов и Надежда Методиева Арсова, е придобил собствеността върху дворно място от 350 кв.м., за което е отреден и е включено в парцел VІІ-93 в кв.14, което дворно място към онзи момент е с неуредени регулационни сметки, както и че впоследствие същият е уредил регулационните сметки за частите от съседните имоти, които се придават към парцел VІІ-93, както следва: от имот с пл.№ 92 – 30 кв.м.; от имот с пл.№ 96 – 140 кв.м.; от имот с пл.№ 95 – 30 кв.м. и от имот с пл.№ 242 – 55 кв.м. Заключението на експертизата в тази й част се подкрепя от приложените към нотариално дело № 227/2004 г. /прието като доказателство по настоящото дело/ доказателства – решение № 34 от 26.08.1985 г. на Крумовградския районен съд и нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация № 4, том І, дело № 21/20.05.1986 г., за придобитите от Евгени Христов Димитров придаваеми места. Обстоятелството, че са били уредени регулационните сметки за придаваемата към УПИ VІІ-93 част от 30 кв.м. от имот с пл.№ 92 се установява по един безспорен начин и от разписката на л.3 от нотариално дело № 21/1986 г., видно от която въззивникът Бекир Хасан Ахмед /с тогавашни имена Билян Асенов Димитров/ изрично е декларирал, че е получил сумата от 60 лева от Евгени Христов Димитров за частта от 30 кв.м., която се придава към парцел VІІ-93 в кв14 по плана на с.Полковник Желязово и са си уредили отношенията с него. В тази връзка назначената по НОХД № 2/2006 г. графическа експертиза установява, че подписът на декларацията е положен лично от Бекир Хасан Ахмед. При тези доказателства въззивният съд намира, че предявения от Алдин Звезданов Арсов и Надежда Методиева Арсова срещу Бекир Хасан Ахмед ревандикационен иск за собственост на 47 кв.м., находящи се в северната част и представляващи част от УПИ VІІ-93, кв.14 по плана на с.Полковник Желязово, общ. Крумовград, е основателен. За да се уважи иска по чл.108 от ЗС е необходимо ищците /въззиваеми пред тази инстанция/ да са собственици на процесния имот и същия да се владее от ответника /въззивник/ без основание. В тази връзка от цитирания по – горе нотариален акт № 18/2004 г. се установява, че на 26.08.2004 г. въззиваемите Алдин Звезданов Арсов и Надежда Методиева Арсова са придобили чрез покупко – продажба собствеността върху УПИ VІІ-93, целият с площ от 602.218 кв.м., кв.14 по ПУП на с.Полковник Желязово, общ. Крумовград, одобрен със заповед № 439/03.05.1982 г., ведно с построената в него двуетажна полумасивна сграда със застроена площ от 72.00 кв.м. Установява се също така, че през месец юли 2005 г. въззивникът Бекир Хасан Ахмед е завладял процесните 47 кв.м., които е оградил с ограда и от които 30 кв.м., представляват придаваема част от имот с пл.№ 92 към УПИ VІІ-93 , а 17 кв.м. представляват част от придаваема част от имот с пл.№ 96 към УПИ VІІ-93. В тази насока са назначените по делото експертизи, приложеното НОХД № 2/2006 г. по описа на Крумовградския районен съд, както и признанието на самия въззивник – само относно факта на поставяне на оградата. Така изрично от влязлата в законна сила присъда по НОХД № 2/2006 г. на Крумовградския районен съд се установява, че за периода месец юли 2005 г. до месец октомври 2005 г. Бекир Хасан Ахмед е поставил ограда между УПИ VІІ-93 и УПИ VІ-92 и е отстранил три броя колчета, поставени по граничните точки на УПИ VІІ-93, с което през този период е завладял 30.58 кв.м. от този имот, като по този начин е осъществил състава на чл.323, ал.1 от НК, за което е бил признат за виновен и осъден. Прието е също така в мотивите към присъдата и решението на Кърджалийския окръжен съд, с което е потвърдена постановената осъдителна присъда, че Бекир Хасан Ахмед е пребивавал постоянно в Република Турция, като се завърнал през месец юли 2005 г. От обсъдените по – горе доказателства: назначената пред тази инстанция тройна съдебно – техническа експертиза, нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация № 4, том І, дело № 21/1986 г. и декларация от Бекир Хасан Ахмед /с тогавашни имена Билян Асенов Димитров/ се установява също, че към 20.05.1986 г. – датата на нотариалния акт, праводателят на въззиваемите е уредил регулационните сметки за частите от съседните имоти, които се придават към парцел VІІ-93, в това число и придаваемата част от 30 кв.м. от имот с пл.№ 92, която се владее от Бекир Ахмед, както и придаваемата част от имот с пл.№ 96, от която 17 кв.м. също се владеят от въззивника Бекир Ахмед. Във връзка с изложеното дотук, неоснователен е довода, че дворищнорегулационния план не е бил приложен в срока по § 6, ал.2 от Преходните разпоредби на Закона за устройство на територията, поради което неговото отчуждително действие е било прекратено на основание § 8, ал.1 от ПР на ЗУТ. Това е така, тъй като от една страна по делото се установи, че още през 1986 г. са били уредени регулаци¯нните сметки за придаваемите към УПИ VІІ-93 части, а от друга – че придадените части са били заети. В тази насока са обсъдените по – горе доказателства, установяващи, че Бекир Хасан Ахмед е пребивавал постоянно в Република Турция, като се завърнал през месец юли 2005 г., когато е поставил ограда между УПИ VІІ-93 и УПИ VІ-92 и е отстранил три броя колчета, поставени по граничните точки на УПИ VІІ-93, с което през този период е завладял 30.58 кв.м. от този имот, като по този начин е осъществил състава на чл.323, ал.1 от НК, за което е бил признат за виновен и осъден с влязла в законна сила присъда. Що се касае до направения довод за недопустимост на така предявения иск по чл.108 от ЗС, доколкото съществувал специален ред за защита на правата на ищците, то същия е неоснователен. От гореизложеното се установи, че същите са собственици на процесните 47 кв.м., които са заети без основание от въззивника Бекир Ахмед, който ги е оградил с ограда. При това положение за ищците /въззиваеми/ съществува правен интерес от предявяването на ревандикационния иск за собственост за защита на правата им и предаване владението върху тази част от имота. Предвид изложеното следва да се приеме за установено, че Бекир Хасан Ахмед владее неоснователно частта от 47 кв.м. от УПИ VІІ-93 в кв.14 по плана на с. Полковник Желязово, собственост на Алдин Звезданов Арсов и Надежда Методиева Арсова, от които 30 кв.м. – придаваема частот имот с пл.№ 92, а 17 кв.м. – част от придаваема част от имот с пл.№ 96, поради което искът по чл.108 от ЗС се явява основателен и като такъв следва да се уважи. Ето защо като е приел това и е уважил така предявения иск по чл.108 от ЗС, първоинстанционният съд е постанови правилно решение, което като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото следва да се осъди Бекир Хасан Ахмед да заплати на Алдин Звезданов Арсов и Надежда Методиева Арсова направените пред тази инстанция разноски за адвокат в размер на 200 лева. Водим от изложеното и на основание чл.208, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15 от 13.03.2007 г., постановено по гр.д.№ 130/ 2006 г. по описа на Крумовградския районен съд. ОСЪЖДА Бекир Хасан Ахмед от с.Полковник Жеязово, общ.Крумовград, с ЕГН ********** да заплати на Алдин Звезданов Арсов, с ЕГН ********** и Надежда Методиева Арсова, с ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес за призоваване – гр.Крумовград, ж.к. „Дружба” бл.2, вх.В, ет.2, ап.5, направените по делото разноски в размер на 200 лева. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в 30 - дневен срок от съобщението му на страните.
Председател : Членове : 1.
2. |