РЕШЕНИЕ
№ 975
гр. София, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110132169 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от ФИРМА АД срещу СО, с
която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. чл. 49 вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 122,24 лева, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +“ по щета №44012132027375 за
настъпило на 06.10.2020 г. от виновно и противоправно поведение, изразяващо се в
необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно на длъжностно лице, чийто
възложител е ответникът, и ликвидационни разноски за неговото определяне, ведно със
законната лихва от предявяване на иска – 08.06.2021 г., до окончателното плащане на
сумата.
С определение от 07.12.2021 г. на основание чл. 219, ал.1 ГПК, в производството като
трето лице помагач на страната на ответника е конституирано ФИРМА , и е приет за
съвместно разглеждане предявения против него в срока по чл. 219, ал. 3 ГПК в условията на
евентуалност обратен иск за заплащане на горните суми на основание чл. 54 вр. чл. 49 ЗЗД.
Ищецът ФИРМА АД основава претенцията си на твърдения, че на 06.10.2020 г. в град
София, при движение по бул. „Евлоги Георгиев“, до Орлов мост, водачът на лек автомобил
„Ауди А7“ с рег. № по време на движение попада в необезопасена и несигнализирана дупка
на пътното платно, вследствие на което са причинени имуществени вреди на автомобила, за
който към момента на процесното ПТП имало сключена имуществена застраховка „Каско+“,
обективирана в полица № 440220213001008 със срок на действие от 03.02.2020 до 02.02.2021
г. По заведената пред ищеца преписка по щета и след направен опис на повредите е
определено обезщетение в размер на 107,24 лева , което застрахователят е заплатил на
25.11.2020 г. Поддържа, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в
правата на застрахования за възстановяване на платеното обезщетение ведно с
ликвидационните разходи за определянето му срещу причинителя на вредите. Твърди, че
ответникът носи гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение
да поддържа в изправност пътното платно, съответно да вземе мерки за обезопасяването на
опасности по него. Поддържа, че е изпратил регресна покана до ответника за заплащане на
1
сумата 122,24 лева, включваща сторените за определяне на обезщетението ликвидационни
разходи в размер на 15,00 лева, но претенцията останала незаплатена. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът СО оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан, за което излага подробни съображения. Счита за недоказано
наличието на влязъл в сила застрахователен договор между страните. Оспорва настъпилото
събитие да е покрит от застрахователя риск, при който да дължи застрахователно
обезщетение. Заявява, че не са представени доказателства за установяване на твърдените
вреди в посочените размери и причинени от сочения от ищеца механизъм. Поддържа, че не
са налице доказателства за наличието на процесната дупка. Посочва, че претендираното
обезщетение е в завишен размер, тъй като при определянето му не е взета предвид
амортизацията на автомобила. Оспорва ищецът да е заплатил процесното обезщетение по
застраховката. Оспорва дължимостта за плащане на претендираните ликвидационни
разноски поради липса на правно основание. Моли за отхвърляне на предявения иск,
евентуално за неговото намаляване поради съпричиняване от страна на водача на
автомобила. Навежда твърдения за наличието на сключен договор за поддържане и текущ
ремонт на уличната мрежа от 11.06.2019 г. с ФИРМА, съгласно който последният в
качеството си на изпълнител е поел задължение да осигури необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение по пътя. Предвид това посочва, че наличието
на необезопасена и необозначена дупка на пътя представлява неизпълнение на договора, за
което следва да бъде ангажирана отговорността на ФИРМА. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице
досежно увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чиито възложител е ответника, е
настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното
си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение
в размер на действителните вреди, причинна връзка между застрахователното събитие и
вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на
пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка на същия, респ.
множество такива неравности, вид и размер на претърпените вреди. Вината на съответния
служител/изпълнител се презумира до доказване на противното, което е в тежест на
ответника. В тежест на ответника е да докаже и своите правоизключващи,
правоунищожаващи или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти,
каквото е възражението за съпричиняване, като установи соченото от него поведение на
водача на МПС, което е в причинна връзка с резултата.
По делото е представена комбинирана застрахователна полица №440220213001008 от
10.12.2019 г. за автомобилна застраховака „Каско +“ с валидност от 03.02.2020 г. до
02.02.2021 г. сключена между ищцовото дружество в качеството му на застраховател и
собственика на обекта на застраховката лек автомобил „Ауди С7“ с рег. №, ведно с
приложимите Общи условия за автомобилна застраховка „Каско“ на застрахователя.
Собствеността върху обекта на застрахователния договор не се оспорва и се установява от
представеното по делото свидетелство за регистрация - част II. Застрахователният договор е
влязъл в сила противно на възраженията на ответника за липса на извършен оглед при
сключването му като условие за влизането му в сила, тъй като според Общите условия на
застрахователя (т.3.9) при подновяване на застрахователния договор без прекъсване оглед
на автомобила се извършва по преценка на застрахователя. В случая от представената
2
комбинирана застрахователна полица №440219213000838 от 03.01.2019 г. със срок на
действие от 03.02.2019 г. до 02.02.2020 г. , сключена между ищеца и собственика на лек
автомобил „Ауди С7“ с рег. № се установява, че се касае за продължаване на
застрахователното правоотношение, при което оглед на автомобила действително не е бил
направен. Възраженията на ответника, че не е заплатена цялата дължима премия също са
неоснователни предвид представените от ищеца документи касаещи заплащане на
премийните вноски. Предвид изложеното съдът прави извод, че е налице валидно
застрахователно правоотношение със срок на застрахователно покритие от 03.02.2020 г. до
02.02.2021 г. обективирано в застрахователна полица №440220213001008 от 10.12.2019 г.
За установяване механизма на произшествието по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля ЛЮДМ. ИВ. ДЖ. и е изслушано и прието без
оспорвания от страните заключение на съдебно автотехническа експертиза, според които
при движение на 06.10.2020 г. в град София, по бул. „Евлиги и Христо Георгиеви“ в района
на Орлов мост лек автомобил „Ауди С7“ с рег. № попада в дупка на платното за движение, в
който смисъл е и представеното пред застрахователя и по делото уведомление за щета от
07.10.2020 г. Вещото лице посочва, че щетата по лек автомобил „Ауди С7“ с рег. № № -
увреждане на предна дясна джанта се намира в пряка – причинно следствена връзка с
настъпилото на 06.10.2020 г. произшествие. В подкрепа на горния извод следва да се ценят
и събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля ЛЮДМ. ИВ. ДЖ. - водач на
увредения автомобил, който посочва, че движейки се по булеварда зад автобус е преминал
през дупка, след което се е наложило да спре на автобусната спирка, тъй като джантата се е
изкривила. Свидетелят посочва, че не е могъл да смени лентата за движение, тъй като е
имало трафик, както и че дупката не е била сигнализирана или обезопасена. В същото време
ответникът не установява различен механизъм на произшествието, който да се намира в
причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат, а това са все обстоятелства, които той трябва да установи при
условията на пълно и главно доказване. Не бе установено от страна на ответника и
възражението му, че е налице изключен от застрахователния договор риск, доколкото
доказателствената тежест в тази насока е била негова. По наведените от ответника
твърдения, че предвид сключения договор за обществена поръчка № СОА19-ДГ55-
382/11.06.2019 г. за възлагане дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа
и пътните съоръжения в района на бул. „Евлоги и Христо Георгиева“ на третото лице –
помагач ФИРМА, за изпълнението на които е подписан Констативен протокол от 23.09.2020
г. за приемане на извършениете СМР дейности, не следва да отговаря по предявения иск,
следва да се посочи, че при установена на пътното платно необезопасена дупка съдът
приема за доказана причинно–следствена връзка между обезщетените от ищеца вреди и
неизпълнението на ответника на задължението му да поддържа пътя в състояние, годно за
безопасната му експлоатация, включително и чрез възлагането на тази дейност на друго
лице. Представеният протокол като частен диспозитивен документ не обвързва съда да
приеме констатираното в него състояние на пътната настилка към момента на процесното
ПТП.
Установено е, че за нанесените увреждания по лек автомобил „Ауди С7“ с рег. № при
ищеца е била заведена щета с №44012132027375, по която след е заплатено
застрахователното обезщетение в размер на 107.24 лева съответстващо на стойността на
извършение ремонт. За извършеното плащане по делото е представено, неоспорено от
ответника, платежно нареждане от 25.11.2020 г. След плащането на застрахователно
обезщетение правата на застрахования срещу третото лице са преминали върху
застрахователя и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, той е встъпил в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение. Следователно е
налице основание за възникване на регресното право. Обемът на суброгационното право
включва, както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за
чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г.
3
Според разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата за собственик на
общинските пътища е определена Общината. На основание чл. 31 и от Закона за пътищата
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от
общините. Следователно СО като титуляр на правото на собственост на общински пътища и
задължено във връзка с поддръжката им лице се явява пасивно легитимирана по искове за
вреди, причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка. Същото се обосновава
и от факта, че служители на ответника или лица на които е възложено от ответника по
договор, каквито твърдения са наведени по делото, не са положили дължимата грижа да
обезопасят дупката в пътното платно, като по този начин са предпоставили и настъпването
на вредоносни последици от нея, поради което възраженията на ответника, че не е пасивно
легитимиран да отговаря по предявените искове са неоснователни. Установената дупка по
пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19 от
ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за
движението. Доколкото не се твърди, а и не се установи, че тази дупка е била обезопасена с
нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат
движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/, а и да е имало каквато и да е друга
указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 31
ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на ответника или на други
изпълнители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги
отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП
вреди.
Недоказани по делото са твърденията на ответника за наличие на съпричиняване на
вредите, поради нарушения на правилата за движение от водача управлявал застрахования
от ищеца автомобил, за които твърдения ответникът, който носи тежестта не е представил
никакви доказателства. По делото не се установи поведение на водача на процесното МПС,
което да нарушава правилата за движение по пътищата и това да е довело до попадането му
в процесната дупка. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС
не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за наличие на
такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие
по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта
така, че да може да спре. Ето защо и съдът приема, че единствена причина за настъпилото
ПТП с материални увреждания по автомобила, е състоянието на пътя.
Не е спорно, че с регресна покана от 21.12.2020 г., получена от ответника на 29.12.2020
г. ищецът е предявил извънсъдебната си претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение ведно с ликвидационни разходи в размер на 15.00 лева, но плащане не е
последвало.
Според разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се
стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Също така обезщетението на може
да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество без прилагане на
обезценка – чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ и съответно лимитирано от застрахователната сума по
договора – чл. 389, ал. 1 КЗ. Съгласно неоспореното от страните и прието по делото
заключение на съдебната автотехническа експертиза стойността, необходима за
възстановяване на констатираните увреждания по „Ауди С7“ с рег. № изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 149.38 лева. Ищцовото дружество е
заплатило застрахователно обезщетение в размер на 107.24 лева, която сума е в по–малък
размер от установения дължим такъв за възстановяване на уврежданията, поради
направеното от ответника възражение за завишеност на заплатеното обезщетение е
неоснователно. Съдът намира, че сумата 15.00 лева, съставлява обичаен разход за
приключване на застрахователната щета, в който смисъл е и заключението на съдебно
4
автотехническата експертиза, поради което следва да се включи в общия размер на
дължимата от ответника сума, като общият размер на дълга възлиза на 122.24 лева. Ето защо
исковата претенция на застрахователя следва да бъде уважена в цялост.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 08.06.2021 г. до окончателното й изплащане.
По иска по чл. 54 вр. чл. 49 ЗЗД№ СОА19-ДГ55-382/11.06.2019 г. за възлагане
дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения в
района на бул. „Евлоги и Христо Георгиева“ на третото лице – помагач ФИРМА
С оглед основателността на първоначално предявения иск за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът дължи произнасяне и по предявения в условията на
евентуалност обратен иск на ответника СО против третото лице – помагач ФИРМА с
правно основание чл. 54, вр. чл. 49 ЗЗД. По своята процесуална характеристика,
предявяването на обратен иск по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК съставлява последващо
обективно съединяване на искове при условията на положителна евентуалност.
Регресният иск по чл. 54 ЗЗД е възможен само при наличие на гаранционно –
обезпечителна отговорност на възложител на непозволено увреждане, която в настоящия
случай е налице. Основанието да се разгледа регресният иск е фактът на плащане на
обезщетението от възложителя или както е в хипотезата на обективно съединяване с обратен
иск вследствие на уважен осъдителен иск срещу възложителя.
Според разпоредбата на чл. 54 ЗЗД лицето, което отговаря за вреди, причинени
виновно от другиго има иск против него за това, което е платил. Не е спорно по делото, че
участъкът от пътя, на който е било реализирано процесното произшествие, е собственост на
общината като част от общински път, чието изграждане, ремонт и поддържане се
осъществява от СО на основание чл. 31 ЗП. Като титуляр на правото на собственост СО е
възложила поддържането и текущия ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения на
територията на общината - Зона IV на ФИРМА на основание сключен договор за
обществена № СОА19-ДГ55-382/11.06.2019 г. Съгласно представения договор възложителят
възлага, а изпълнителят се задължава да извършва на територията на СО - Зона IV – „Район
Искър, Слатина, Изгрев и Средец“ дейностите по поддържане и текущ ремонт уличната
мрежа и пътните съоръжения като според чл. 1.2.1 в дейностите се включват дейностите по
текущ ремонт и поддържане на пътните настилки на цялата улична мрежа в границите на
определената в договора зона. Страните по този иск не спорят, че участъкът от пътя, където
е настъпило процесното транспортно произшествие попада в обхвата на договора, като
време на действие (48 месеца, считано от регистрационни индекс) и място на действие.
Наличието на необезопасена дупка на пътното платно навежда на извода за неточно или
лошо изпълнение на задълженията по договора от страна на ответника, обратно на
представения по делото констативен протокол от 24.09.2020 г. Ето защо за претърпяната от
водача на лек автомобил „Ауди С7“ с рег. № вреда, която е последица от поведението на
изпълнителя ФИРМА, чрез който СО осъществява поддръжката на пътя като негов
собственик, последният има право на вземане от виновния изпълнител. Следователно са
налице основания за възникване на регресното вземане по чл. 54 ЗЗД. Доколкото главната
претенция следва да бъде уважена за сумата 122.24 лева, то и обратният иск се явява
основателен до този размер, с оглед обема на регресното вземане, а именно стойността на
вредите, заплатени от възложителя като обезщетение. Отговорността на ответника по чл. 54
ЗЗД се разпростира и върху законната лихва, която ответникът по главния иск следва да
заплати.
По разноските
С оглед изхода на спора, разноски се дължат в полза на ищеца по главния иск на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените и
претендирани разноски в общ размер на 618.0 лева за платена държавна такса, депозити за
вещо лице и свидетел и 168.00 лева – за адвокатско възнаграждение. Ищецът по обратния
иск е реализирал разноски в общ размер на 50.00 за платена държавна такса, които следва да
5
се възложат в тежест на ответника по него в цялост. Останалите претендирани разноски като
сторени по главния осъдителен иск, който е уважен изцяло, следва да останат в тежест на
ответника по него.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СО, ЕИК ЕИК с адрес АДРЕС да заплати ФИРМА със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Витоша“ №89Б на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр.
чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 122,24 лева, представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +“ по щета №44012132027375
за настъпило на 06.10.2020 г. от виновно и противоправно поведение, изразяващо се в
необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно на длъжностно лице, чийто
възложител е ответникът, ведно с ликвидационни разноски и ведно със законната лихва от
предявяване на иска – 08.06.2021 г., до окончателното плащане на сумата, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 618.00 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА ФИРМА ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на управление; АДРЕС да
заплати на СО, ЕИК ЕИК с адрес АДРЕС на основание чл. 54 вр. чл. 49 ЗЗД сумата 122.24
лева, представляваща регресно вземане за платено обезщетение, което СО е осъдена да
заплати на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, ПРИ УСЛОВИЕ, че тази сума
бъде заплатена от СО, ЕИК ЕИК на ФИРМА.
ОСЪЖДА ФИРМА ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на управление; АДРЕС да
заплати на СО, ЕИК ЕИК с адрес АДРЕС на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 50.00 лева
– държавна такса.
Решението по главния иск с правно основание чл. 410, ал. 1 ,т. 2 КЗ е постановено с
участието на трето лице помагач на страната на ответника - Хидрострой“ АД ЕИК ЕИК.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6