Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 9
гр. Перник, 23.01.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание
на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
С участието на секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа
административно дело № 729/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 АПК, във вр.
с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба, подадена от В.К.Ш., ЕГН ********** ***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-1158-000603/05.08.2019 г., издадена от А.К.Р. – началник група към ОДМВР –
Перник, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. Б от ЗДвП е прекратена
регистрацията на пътно превозно средство с рег. ****за срок от шест месеца.
Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност
на оспорения акт. Оспорва изцяло отразените в заповедта фактически констатации.
Твърди, че не са били налице посочените в нея основания за издаването и.
Искането към съда е да я отмени.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не
се е явил и не е изпратил представител.
Ответният административен орган – началник група към ОДМВР
– Перник – А.К.Р., чрез процесуалния си представител юрисконсулт В., е изразил
становище за неоснователност на жалбата. Искането му към съда е да я отхвърли
по съображения, подробно изложени в съдебно заседание.
Административен съд – Перник, в настоящия състав, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на
страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото
доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания
по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във
вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ
на съдебно оспорване индивидуален административен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Административното производство е започнало със съставянето
на 05.08.2019 г. от младши автоконтрольор при ОДМВР - Перник на АУАН серия GA,
№ 7913. В него е отразено, че на
05.08.2019 г., в гр. Перник, ул. Освобождение жалбоподателят е управлявал
собствения си лек автомобил марка „****“, модел ****, с рег. ****и при
извършената проверка е отказал да му бъде извършена проба за употреба на
алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер AR ВВ-0038, поради което му е
издаден талон за медицинско изследване № 0019117 и е насочен за вземане на
кръвна проба за химичен анализ. Установените факти са квалифицирани като
нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП. Нарушителят е отказал да подпише
АУАН, което е удостове**** с подписите на двама свидетели.
В АУАН е посочено, че водачът не представя конролен талон
към свидетелството за управление на МПС и свидетелство за регистрация на МПС –
част ІІ. Отразено е също, че на място са иззети два броя регистрационни табели,
с рег. ****.
На място в 01.00 ч. на 05.08.2019 г., е попълнен талон за
изследване № 0019117 по образец – приложение № 1 към чл. 4, ал. 3 от Наредба №
1/19.07.2017 г. за реда за установяване на употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози и е указано на жалбоподателя да се яви в
ЦСМП при МБАЛ „Рахаила Ангелова“ в срок до 30 минути за извършване на
изследването. Последният е отказал да го получи, което е удостове**** с подписа
един свидетел .
Въз основа на съставения АУАН серия GA, № 7913/05.08.2019
г., А.К.Р. на длъжност началник група към ОДМВР – Перник, сектор „Пътна
полиция“ е издал оспорения административен акт – заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-1158-000603/05.08.2019 г., с която на
основание чл. 171, т. 2а, б. Б от ЗДвП е прекратена регистрацията на пътно
превозно средство с рег. № ****, собствено на жалбоподателя, за срок от шест
месеца. Препис от нея е връчена лично на В.Ш. на 18.11.2019 г.
В хода на съдебното производство не са ангажирани
доказателства и не са установени факти и обстоятелства, различни от възприетите
от ответния административен орган.
Оспорената заповед за прилагане на принудителна
административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал. 1 от АПК. По аргумент от чл. 146 от АПК, за да бъде законосъобразна следва
да е издадена от компетентен орган, при спазване на установените форма и
процедура, да съответства на материално правните разпоредби и на целта на
закона.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителната
административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП се прилага с мотивирана заповед
от ръководителите на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица.
Видно от заповед № 8121з-48/16.01.2015 г. на министъра на
вътрешните работи, по реда на чл. 165 от ЗДвП, като служби за контрол по
смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП са определени Областните дирекции на МВР. По
силата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП ръководителите им са компетентни да прилагат
принудителни административни мерки, като в същата разпоредба е предвидена
възможност те да делегират това свое правомощие на други длъжностни лица. От
заповед № 313з-1464/08.08.2017 г. на директора на ОДМВР – Перник се установява,
че той е оправомощил, посочените в т. 1 длъжностни лица да прилагат
принудителните административни мерки по реда на глава VІ от ЗДвП. Сред тях/т.1.1.3/
са началниците на групи в СПП при ОДМВР – Перник. Видно от удостоверение №
313р-670/13.01.2020 г. на ОДМВР – Перник издателят на оспорваната заповед – А.К.Р.
към 05.08.2019 г. е заемал длъжност началник на група „Административно-наказателна
дейност, отчет на водачи, на пътно-транспортни произшествия и информационно –
аналитична дейност“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник. Следователно
същият е компетентен да издаде административният акт, предмет на съдебен
контрол.
Оспорената заповед е издадена в изискуемата по аргумент от чл.
172, ал. 1 от ЗДвП, писмена форма и съдържа мотивите на издателя и за
прилагането на принудителната административна мярка. Изискването на чл. 172,
ал. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивираност е
изпълнено, когато са посочени фактическите основания за издаването на
административния акт и правната норма, която предвижда последиците от
настъпването им. В конкретния случай подробно, ясно и конкретно са изложени
обстоятелствата, които са послужили за основание на административния орган да
приложи разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, във вр. с чл. 171, т. 2А, б. Б от ЗДвП.
Те са достатъчни, за да може да се осъществи съдебен контрол за
законосъобразност на административния акт и същевременно неговият адресат да
разбере причините, поради които е издаден и свързаните с тях правни последици.
Срокът на принудителната административна мярка е определен
конкретно от административния орган и е в предвидения от закона минимум от шест
месеца.
Настоящият състав намира, че от събраните по делото писмени
доказателства, не се установява в хода на административното производство да са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи
отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
Оспорената заповед е материално
законосъобразна. Издадена е на основание чл. 171, т. 2а, б. Б от ЗДвП.
Разпоредбата предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на моторно
превозно средство за срок от шест месеца до една година на собственик, който го
управлява, при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или
с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за
употреба на наркотични вещества или техни аналози.
От АУАН № GA 7913/05.08.2019 г. по безспорен начин се установява,
че на 05.08.2019 г., в гр. Перник, ул. Освобождение
жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил марка „****“, модел ****,
с рег. № ****, като при проверка от служители на ОДМВР – Перник, е отказал да
му бъде извършена проба за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест
Дрегер AR ВВ-0038, поради което му е издаден талон за медицинско изследване №
0019117, получаването на което също е отказал – нарушение по чл. 174, ал. 3,
пр. 1-во от ЗДвП. АУАН е съставен от длъжностно лице, в кръга на правомощията
му. Съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Отразени са фактите,
включени в състава на нарушението по чл. чл. 174, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП и е
посочена относимата към тях законова разпоредба. Подписан е от съставителя,
свидетеля при установяване нарушението и двама свидетели, установили отказа на
нарушителя да положи подпис и да получи препис от него. Следователно, спазен е
реда, установен в ЗАНН за съставянето му и на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП
в съдебното производство се ползва с доказателствена сила за описаните в него
факти. Оборването им е в тежест на жалбоподателя. Той не е ангажирал
доказателства за наведените в жалбата оспорвания, поради което те са останали
недоказани. С оглед изложеното настоящият състав намира, че оспорената заповед
е издадена при наличие на една от алтернативно предвидените предпоставки в чл.
171, т. 2а, б. Б от ЗДвП, поради което е материално законосъобразна. Тя е и в
съответствие с целта на закона, посочена в чл. 171 от ЗДвП – „за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения“. Мярката има превантивен характер – да осуети
възможността адресата и да извърши други правонарушения по ЗДвП. За времето, в
което е прекратена регистрацията на МПС тя се постига чрез ограничаване
възможността на нарушителя да управлява МПС. Оспореният административен акт е
издаден при съблюдаване на тази целта, поради което по отношение на него не е
налице отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК.
Предвид всичко изложено, настоящият състав намира, че
оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона
форма, при спазване на административно-производствените правила, в съответствие
със закона и неговата цел, поради което е законосъобразен. Подадената жалба е
неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на ОДМВР – Перник следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното, Административен съд - Перник
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от В.К.Ш., ЕГН ********** ***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-1158-000603/05.08.2019 г., издадена от А.К.Р. – началник група към Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи - Перник, с която на основание
чл. 171, т. 2а, б. Б от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка –
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство с рег. № **** за срок
от 6 /шест/ месеца, като неоснователна.
ОСЪЖДА В.К.Ш., ЕГН ********** *** да заплати на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Перник сумата от 100 лв. /сто
лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 – ро от ЗДвП
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: /п/