Решение по КНАХД №302/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Постъпила е касационна жалба от Л. Л. К. от [населено място], общ. Дулово, против Решение № 60 от 17.07.2025 г., постановено по АНД № 20243410200138/2024 г. по описа на Районен съд – Дулово, с което е изменено Наказателно постановление № 19-2300167/31.08.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра. С обжалваното решение съдът е намалил наказанието, наложено на жалбоподателката за извършено нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ, от 2000 на 1500 лв. В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, неправилно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва се изводът на въззивния съд за наличието на трудово правоотношение, неуредено с трудов договор, като се твърди, че се касае до договор за изработка, уреден с граждански договор. Иска се решението да бъде отменено, като бъде отменено наказателното постановление. Претендират се разноски.

Ответникът директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра счита оспореното решение за правилно и моли да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Установените от въззивния съд факти сочат, че на 28.07.2023 г. инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра извършили проверка за спазване на трудовото законодателство и правилата за безопасност в птицеферма в , Община Дулово, стопанисвана от Земеделски производител Л. Л. К.. При проверката е установено, че в обекта полага труд лицето Ф. Р. Т. – разтоварва палети и каси и товари пилета, без да има сключен писмен трудов договор с работодателя. В писмено обяснение Ф. Т. е посочил, че работи за ЗП Л. К. от 24.07.2023 г., на граждански договор, с работно време от 8 до 17 ч., от понеделник до петък, работата му се възлага от К. и получава заплата 300 лв. на седмица. Представен е граждански договор от 24.07.2023 г., с който ЗП Л. К. възлага на Ф. Т. срещу възнаграждение да извършва товарене на птици, като датата на товаренето се определя в зависимост от производствения процес, но не по-късно от 31.07.2023 г.

По реда на чл. 405а КТ с Постановление от 02.08.2023 г. е обявено съществуването на трудово правоотношение между Ф. Р. Т. и ЗП Л. Л. К., като на работодателя е дадено предписание да предложи на работника сключването на трудов договор. Предписанието е изпълнено, като е сключен трудов договор № 10 от 04.08.2023 г.

На ЗП Л. Л. К. е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 19-2300167 от 14.08.2023 г. за това, че на 28.07.2023 г. Ф. Р. Т. е изпълнявал трудовите си задължения при отсъствието на сключен трудов договор в предписаната писмена форма - нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ. Въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление № 19-2300167 от 31.08.2023 г., с което на основание чл. 414, ал. 3 КТ на ЗП Л. Л. К. в качеството й на работодател е наложена глоба в размер на 2000 лв.

С оспореното по касационен ред решение въззивният съд е приел, че АУАН и НП имат изискуемото от чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН съдържание и при издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По същество районният съд е преценил, че констатираното нарушение е доказано и правилно е квалифицирано по чл. 62, ал. 1 КТ поради това, че жалбоподателката в качеството си на работодател не е изпълнила задължението си да сключи писмен трудов договор с наетото от нея лице преди то да постъпи на работа. Съдът е изложил съображения, че административнонаказателната отговорност не се изключва от сключения между страните граждански договор, тъй като правоотношението притежава белезите на трудово и следва да се третира като такова. По отношение на административното наказание въззивният съд е счел, че при липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства и за постигане целите на наказването глобата следва да бъде намалена до минимално предвидения размер. С тези мотиви е изменил наказателното постановление, като е намалил наложеното наказание глоба на 1500 лв.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Не са налице сочените касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК.

Въззивният съд не е допуснал процесуални нарушения нито при събирането на доказателствата, нито при тяхната оценка. Фактите по делото са изяснени и въз основа на тях са формирани обосновани правни изводи, съответстващи на материалния закон.

Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 КТ определя, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Съгласно чл. 62, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма.

Доказано е по делото, че Ф. Р. Т. фактически е престирал своя труд в полза на ЗП Л. Л. К.. Работил е на конкретно работно място, с определено работно време и при договорено трудово възнаграждение, което характеризира възникналото правоотношение като трудово.

Касационната инстанция не споделя тезата на жалбоподателката, че отношенията между нея и лицето Ф. Т. са гражданскоправни и са уредени в сключения договор за изработка. Съгласно чл. 238 и сл. ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск и със свои средства да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение за приетата работа. Изпълнителят по този договор дължи определен веществен резултат, като сам избира времето и начина на изработването му и при качествено изпълнение има право на предварително договорено възнаграждение. Докато при трудовия договор работникът е задължен да спазва работно време, да полага труда си на определено работно място и да изпълнява задълженията си съобразно установените от работодателя вид и организация на работата. Трудовото възнаграждение е правно регламентирано с определен минимален размер и периодичност на изплащане. Ф. Т. е предоставял работната си сила в полза на жалбоподателката при условия, характерни за трудовия договор, поради което тя има качеството на негов работодател и е била длъжна да сключи такъв в необходимата писмена форма. Неизпълнението на това задължение съставлява нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ, поради което правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3 КТ.

С оглед изхода на делото в полза на ответника по касационната жалба се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 63д, ал. 3 и ал. 5 ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 27е НЗПП в минималния размер от 130 лв.

Предвид изложеното и на основание чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 60 от 17.07.2025 г., постановено по АНД № 20243410200138/2024 г. по описа на Районен съд – Дулово.

ОСЪЖДА Л. Л. К. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Силистра за разноски в касационното производство сумата 130 лв.

Решението е окончателно.