Решение по дело №611/2020 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 260125
Дата: 8 октомври 2021 г. (в сила от 1 ноември 2021 г.)
Съдия: Борислава Славчева
Дело: 20201620200611
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 декември 2020 г.

Съдържание на акта

  

                                  Р   Е   Ш   Е  Н   И   Е                          

 

                                                  

 

                                          Гр.Лом, 08.10.2021г.

                     

 

                           В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

       Ломски районен съд, втори наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди  двадесет и първа, година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : Б.СЛАВЧЕВА

 

       при секретаря Любомира Петрова, като се запозна с докладваното от съдията Славчева АНД № 611/20г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното :

 

        С Наказателно постановление № Л-33/ЗМВР от 19.10.2020г. издадено от ВПД Началник РУ гр.Лом, към ОД на МВР гр.Монтана гл.инсп.О. И., упълномощен със МЗ рег.№ 8121з-1098/25.08.2017г. на МВР,  на жалбоподателката Д.Н.Н. с ЕГН ********** ***, на осн. чл.257, ал.1 от ЗМВР и е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 200лв /двест лева/, за нарушение на чл.64, ал.2 от ЗМВР.

       В с.з. жалбоподателката редовно призована не се явява, не се представлява.

       Въззиваемият не се явява, не се представлява.

       Доказателствата по делото са писмени и гласни.

       Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

       С Наказателно постановление № Л-33/ЗМВР от 19.10.2020г. издадено от ВПД Началник РУ гр.Лом, към ОД на МВР гр.Монтана гл.инсп.О. И., упълномощен със МЗ рег.№ 8121з-1098/25.08.2017г. на МВР,  на жалбоподателката Д.Н.Н. с ЕГН ********** *** от с.Аспарухово, обл.Монтана, на осн. чл.257, ал.1 от ЗМВР и е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 200лв /двеста лева/, за нарушение на чл.64, ал.2 от ЗМВР, а именно за това, че на 09.09.2020г. около 20ч. в с.Расово, обл.Монтана, на ул.“….., след отправени многократно устни разпореждания, които са разбираеми за лицето, а именно да се отдръпне от мястото на извършване на проверка спрямо Р. *** и да не възпрепятства същата, последната не изпълнила разпореденото и, като продължила действията си.

        В с.з. жалбоподателката редовно призован не се явява,  не се представлява. В депозираната жалба моли съда да отмени изцяло издаденото НП, като неправилно и незаконосъобразно, тъй като липсват доказателства да е извършила описаното деяние. Алтернативно оспорва и размера на наложеното и наказание, като особено голям и незаслужен.

        Въззиваемият редовно призован не се явява, не се представлява

        Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице имащо правен интерес и в предвиденият от закона 7-дневен срок.

        Разгледана по същество жалбата е основателна.

        На 09.09.2020г. около 18,30ч. на ПУ – Медковец, обл.Монтана е получен сигнал, че лице от с.Расово, обл.Монтана – Р. М. В., управлява в с.Аспарухово, обл.Монтана лек автомобил, марка „БМВ“ под въздействие на алкохола. Във връзка с полученият сигнал била извършена проверка от полицейските служители св.Ц.Ц. и Р.Р. и около 19,55ч. същият бил установен и спрян за проверка на ул.“Г.Димитров“ пред частен дом с . Последният отказал да изпълни полицейските му разпореждания, като започнал да употребява сила и възпрепятства проверката. След пристигането на полицейските служители на място се събрали близки и познати на Р. Василев, между които била и жалбоподателката, които направили опит да възпрепятстват проверката и започнали да се блъскат в тях и да държат на дистанция Р. М.. Св.Л. и Р. неколкократно предупредили жалбоподателката и останалите лица да преустановят тези свои действия, но ответна реакция не се получила. Това накарало св.Р. да уведоми дежурния ОДЧ при РУ гр.Лом и да поиска съдействие от полицейските служители в РУ гр.Лом. След пристигането на полицейските служители от РУ гр.Лом Миленов бил натоварен в полицейският патрул и откаран в РУ гр.Лом.

       Тъй като към онзи момент полицейските служители били ангажирани с транспортирането на М. в РУ гр.Лом където продължили проверката, няколко дни по-късно – на 18.09.2020г. св.Л. призовал жалбоподателката и в присъствието на св.Ц.Ц. и съставил АУАН № 33/ЗМВР, в който описал извършеното на 09.09.2020г. нарушение на чл.64, ал.2 от ЗМВР. Актът бил връчен на нарушителката, като последната отказала да го подпише, който отказ е удостоверен с подписа на св.Р..

       Впоследствие възоснова на съставеният АУАН, АНО издал атакуваното НП, с което наложил на Н., на осн. чл.257, ал.1 от ЗМВР административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 200лв /двеста лева/, за нарушение на чл.64, ал.2 от ЗМВР.

       Горното се установява от фактическа страна от събраните по делото писмени доказателства – приложени докладни записки, от показанията на разпитаните в с.з. свидетели Ц.Ц., Данаил Л. и Р.Р., които съдът кредитира, като обективни, последователни и взаимносвързани, както помежду си, така и със събраните по делото писмени доказателства.

      Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установеният ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание налагано по административен ред. Следователно деянието обявено за административно нарушение трябва да е извършено виновни –умишлено или непредпазливо, като законодателят е предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в предвидените от закона случай.

        В случая административнонаказателната отговорност на жалбоподателят е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл.64, ал.2 от ЗМВР, съгласно която разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му, а съгласно разпоредбата на ал.2 на същия законов текст разпорежданията могат да бъдат дадени и устно.

      В настоящия случай от материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите  Ц., Л. и Р. се установява, че на жалбоподателката е било дадено устно разпореждане  „да се отдръпне от мястото на извършване на проверката спрямо лицето Р. Василев от с.Расово и да не възпрепятства  същата“. Нареждането от страна на полицейския орган е било дадено недвусмислено и правомерно, като жалбоподателката не е имала основание да му се противопостави и  да не го изпълни.

       Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите Ц., Л. и Р. доколкото същите са непротиворечи, кореспондират помежду си и потвърждават изцяло изложената по-горе фактическа обстановка. И тримата свидетели пряко са възприели поведението на жалбоподателката и осъществените от нейна страна действия, изразяващи се в отправените изрази и отказът да изпълни даденото и разпореждане.

        От страна на жалбоподателката не са представени доказателства, които да оборват или да поставят под съмнение изложената по-горе фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи.

       Ето защо, съдът намира, че от всичко изложено до тук се доказва по безспорен и несъмнен начин, че Н. съзнателно не е изпълнила даденото и устно разпореждане и с действията си е осъществила от обективната и субективна страна посоченото в  АУАН и НП административно нарушение.

       Административно-наказателната разпоредба на чл.257, ал.1 от ЗМВР предвижда административно наказание “глоба” в размер от 100лв /сто лева/ до 500лв /петстотин лева/ за лице, което не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление. Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно  посочената санкционна норма.

        В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание “глоба” в размер около средния, предвиден в закона, без да изложи каквито и да е мотиви и съображения в тази насока. Съдът съобразявайки тежестта на извършеното нарушение, степента на неговата обществена опасност и степента на обществена опасност на дееца, намира за справедливо и съответно на извършеното нарушение, наказанието да бъде в размер на предвидения в разпоредбата на чл.257, ал.1 от ЗМВР минимум. В тази връзка съдът намира, че наказателното постановление  следва да бъде изменено в посочения по-горе смисъл, като наложената на жалбоподателя глоба следва да бъде намалена от 200лв /двеста лева/ на 100лв /сто лева/.

       Водим от горното съдът намира, че депозираната жалба се явява частично основателна, и като такава следва да бъде частично уважена, а обжалваното НП да бъде изменено, като бъде намален размера на наложеното наказание до предвидения законов минимум, за това,  и на осн.  чл.63 от ЗАНН

 

                                            Р  Е  Ш  И  :

 

 

        ИЗМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № Л-33/ЗМВР от 19.10.2020г. издадено от ВПД Началник РУ гр.Лом, към ОД на МВР гр.Монтана гл.инсп.О. И., упълномощен със МЗ рег.№ 8121з-1098/25.08.2017г. на МВР,  с което на жалбоподателката Д.Н.Н. с ЕГН ********** ***, на осн. чл.257, ал.1 от ЗМВР и е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 200лв /двеста лева/, за нарушение на чл.64, ал.2 от ЗМВР, като НАМАЛЯВА размера на наказанието ОТ 200лв /двеста лева/ НА 100лв /сто лева/.

       

         Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, за неговото изготвяне.

 

       След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на Началника на РУ гр.Лом за сведение и изпълнение.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ :