Р Е Ш Е Н И Е
№ 2 3 0 0
гр. Пловдив, 16.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
публично съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
БЕКЯРОВ
при участието секретаря Анелия
Деведжиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 4250/2019 г. по описа на
Районен съд Пловдив, XI н.с. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно
постановление (НП) № 679 от 30.05.2019 г., издадено от ****** ОИЗЕУО в Община
Пловдив, с което на Е.Д.Л. с ЕГН ********** на основание чл. 39, ал. 1 от Наредба за опазване
на околната среда на територията на Община Пловдив (нататък Наредбата) ѝ е
наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение на
чл. 3, ал. 5 от Наредбата.
В
жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на НП, като в
съдебно заседание застъпеното становище се потвърждава съобразно събраните
доказателства на съдебното производство и се моли да бъде отменено
постановлението поради неустановяване извършването на нарушение. Аргументите са
свързани с разминаване в посочената фактическа обстановка и неприсъствието на
проверката на място на жалбоподателката, свързани с доказателствата по делото и
формата на представените на жалбоподателката документи, с липсата на законово
нарушение, доколкото в действащите закони няма забрана за поведението на
жалбоподателката, а с подзаконов нормативен акт на въззиваемата страна се
въвежда такава забрана, за неспазване на сроковете по ч. 34 от ЗАНН, за липсата
на точно описание на обстоятелствата, около които е извършено нарушението, на
свидетелите, на недостоверността на събраните по време на преписката писмени
доказателства, за това че посочените предмети не са отпадъци, а строителни
материали, които се ползват, за неспазване на срока по чл. 52 от ЗАНН, а
евентуално се моли да бъде прието нарушението за „маловажен случай“ по чл. 28
от ЗАНН.
Въззиваемата страна Община Пловдив
оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Счита за неоснователни
възраженията изложени в жалбата, които се обсъждат в подробности.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
От
фактическа страна съдът установи следното:
На 10.10.2018
г. била извършена проверка на поземлен имот с идентификатор № ****** с адрес
гр. Пловдив, ул. „Места“ № 1,
чийто съсобственик била жалбоподателката Е.Л..
Констатирано е, че имотът е обрасъл с голямо количество саморасла растителност
и е замърсен с битови и строителни отпадъци. Установена е липса на врата на
имота. По този повод е издадено предписание за почистването на имота и
премахване на самораслата растителност в 14-дневен срок от получаването му.
Предписанието е изпратено до жалбоподателката с писмо изх. №
ОП10-19744/74/17.10.2018 г. Писмото е получено от жалбоподателката на
22.10.2018 г.
Около края на месец октомври – началото
на ноември 2018 г. след като собствениците на имота получили предписанието да
почистят двора, такова почистване било организирано от един от собствениците, а
именно Г.Б.. На почистването присъствал и сина на жалбоподателката
– Л.Л., както и трети човек, който бил нает да свърши
определена работа във връзка с почистването. Почистили двора от отпадъците,
които били разхвърляни из цялата му площ и ги събрали в близо 50-60 чувала,
които били извозени. Част от строителните материали, които решили, че могат да
бъдат използвани поради доброто им състояние, запазили, като ги подредили на
куп от 1,5 куб.м под навес в двора, който се намирал зад гаражната врата.
Намиращата се в двора саморасла растителност успели да изрежат съобразно
възможностите им, като окастрената част от растителността прехвърлили към
оградата със съседната кооперация. Неокастрена и непочистена останала част от растителността
в дъното на двора.
На 20.12.2018 г. във връзка с
издаденото предписание е извършена проверка на място от служители на Район
Централен към Община Пловдив, която е констатирала, че битовите отпадъци са
почистени, но не и строителните, а храстовата и дървесна растителност в имота
не е изрязана и почистена. По този повод е издаден протокол от Район Централен,
който с писмо изх. № 94012-25052/20.12.2018 г. е изпратен до Пловдивски
общински инспекторат /ПОИ/ за предприемане на действия по компетентност.
Това предизвикало проверка от
инспекторите към ПОИ Р.Т. и Т.Т., да извършват
проверка на място. На 02.01.2019 г. инспекторите посетили поземления имот и
около 10:45 ч. на дворното пространство на ул. „Места“ № 1 се установило, че
имотът не се поддържа, включително и го преценили като нечист, обрасъл е с
дървесна и храстова растителност, която не се стопанисва – изрязва и почиства,
както и че в дворът са струпани строителни материали и отпадъци – греди, тръби,
бетонови плочи и тухли в количество около 1,5 куб.м. Инспекторите не влезли в
имота, а направили проверка от външната страна на имота през една от вратите,
която била наклонена и леко пропаднала. Количеството материали определили на
око, т.е. без да бъде измерено. Видели, че в дъното на двора се намира къща.
Към момента на проверката никой от собствениците или техни представители не
присъствали на проверката.
След извършена от тях справка в регионалната
администрация са установени собствениците. Бил съставен констативен протокол
серия А № 107781 от 02.01.2019 г. Въз основа на тези констатации била изпратена
покана изх. № 18ПОИ879-(1) от 10.01.2019 г. до собствениците на имота да се
явят в тридневен срок от получаването ѝ между 15:30 и 16:30 ч. за
съставянето на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ в
сградата на ПОИ. Поканата е получена от Е.Л. чрез Л.Л.,
отбелязан като *** на жалбоподателката, на 15.01.2019
г.
Не се спори по собствеността на
поземления имот, като както свидетелят Л., така и самата жалбоподателка
потвърждават, че тя е съсобственик на същия.
По този повод бил съставен АУАН в отсъствие
на жалбоподателя за нарушение на чл. 3, ал. 5 от Наредбата на 18.01.2019 г.,
тъй като нито тя, нито неин представител не се явил за съставянето му. Актът е
връчен на Е.Л. на 19.01.2019 г., която е посочила писмено, че има възражения и
ще ги представи в законоустановения срок. На 22.01.2019 г. жалбоподателката
подала подробното си писмено възражение до Пловдивския общински инспекторат –
вх. № 19ПОИ-283 от 22.01.2019 г.
С оглед установяването на нарушението с
АУАН, административнонаказващия орган е издал и обжалваното НП, с което на жалбоподателката
е била наложена на основание чл. 39, ал. 1 от Наредбата глоба в размер на 100
лв. за нарушение на чл. 3, ал. 5 от Наредбата.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията
на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Р.Т. – актосъставител,
Т.Т., Л.Л. и Г.Б.. Съдът
кредитира техните показания като логични, непротиворечиви и съответстващи на
събраната по делото доказателствена съвкупност относно релевантните по делото
факти. Няма съществени разминавания между показанията на инспекторите и
свидетелите на жалбоподателката. Не се откриха основания и противоречия в
показанията на нито един от свидетелите, който да ги дискредитират и да
създават невъзможност да бъдат оценени с доверие показанията им. В тази връзка
съдът взе предвид, че свидетелите Л. и Б. са заинтересовани от спора (доколкото
първият е *** на жалбоподателката, а вторият съсобственик на процесния имот),
но въпреки това добросъвестно са изложили всички известни им обстоятелства,
включително и факти за състоянието на имота към момента на почистване, преди и
след това, както и опасността и следите от натрапици -
скитници, които са обитавали незаконно имота, т.е.
обстоятелства, които по начало не са такива, че да могат да черпят благоприятни
от тях последици. Те подробно са описали действията си по почистване на имота.
Подробни са показанията и на служителите на ПОИ, които лично са възприели
състоянието на двора в един по-късен момент от почистването. Възприели са
строителните материали и съществуващата растителност. Затова и съдът намира, че
и техните показания са добросъвестно дадени и отговарящи на обективната истина,
като не се установи заинтересоваността им от изхода на спора.
Описаната и възприета фактическа
обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – АУАН,
възражение, констативен протокол серия А № 107781 от 02.01.2019 г., писмо изх.
№ 94012-25052 от 20.12.2018 г. на Район централен към Община Пловдив, протокол
от 20.12.2018 г., писмо изх. № ОП10-19744/74/17.10.2018 г. на кмета на Район
централен към Община Пловдив ведно с предписание към него, покана с изх. №
18ПОИ879-(1) от 10.01.2019 г., заповеди на кмета на Община Пловдив, известия за
доставяне.
Относно
приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната
компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от
така представените заповеди № 16ОА1007 от 2016 г., заповед № 15ОА601 от 13.03.2015 и № 13ОА469 от 25.02.2013
г. на кмета на Община Пловдив.
При съставянето на АУАН и при издаването
на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане
на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден
при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не
създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на санкционираното
лице, като съдържа подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от
значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение, нито е
ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта
да направи и писмени възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят
е направил своите възражения, а сетне и в тридневния срок – писмено е възразил.
Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В тази връзка съдът счита за
неоснователно възражението на жалбоподателката за съставяне на актовете в
производството извън посочените срокове. Тримесечният срок за съставяне на АУАН
следва да се брои от момента на изтичане на дадения от администрацията срок за
предприемане на необходимите действия. Това именно е от изтичането на
14-дневния срок, който даден за изчистването на двора. Съгласно издаденото
предписание, тези 14 дни следва да се броят от получаването на предписанието.
Това именно е от 22.10.2018 г., съгласно приложеното известие за доставяне. В
такъв случай срокът по чл. 34 от ЗАНН ще започне да тече от 05.11.2018 г. и ще
изтече на 05.02.2019 г. Доколкото АУАН е съставен на 18.01.2019 г. срокът е
спазен.
От друга страна е спазено и правилото
на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, а именно актът да съставен в отсъствието на
нарушителката, само при положение, че същата е редовно поканена за съставянето
му и не се е явила. В тази връзка е представена покана с изх. № 18ПОИ879-(1) от
10.01.2019 г. до нея, която е приета от свидетеля Л., и затова жалбоподателката
следва да се счита за редовно уведомена.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя.
Нарушението е описано надлежно в НП от
фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и
подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при
които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на
защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво
точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на задължителни предписания.
От
правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства, съдът е на становище, че както съставителят на акта, така
и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателката като
нарушение на посочената разпоредба на чл. 3, ал. 5 от Наредбата. Посочената
норма гласи, че за неизпълнение на дадените от упълномощените длъжностни лица
предписания във връзка с констатирани нарушения по Наредбата на нарушителите се
налага глоба или имуществена санкция.
Безспорно се установява, че с предписание,
приложено към писмо с изх. ОП10-19744/74/17.10.2018 г. на
кмета на Район централен към Община Пловдив, съставено по повод на
извършена проверка от инспектори при Район централен към Община Пловдив, са дадени
указания към собствениците на поземлен имот с идентификатор №
****** с адрес гр. Пловдив, ул. „Места“ № 1, включително и жалбоподателката,
каквато се установява да е тя – съсобственик на имота. Първата част на
предписанието засяга неизпълнение на чл. 9, ал. 1 и 2 от Наредбата,
свързан със замърсяването на двора с
битови и строителни отпадъци.
Втората му част касае чл.
28, ал. 3 от Наредба за
развитие, поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив, която
гласи, че озеленените площи и декоративна растителност, разположени в имоти,
които не са общинска собственост, на територията на Община Пловдив, се опазват
и поддържат от собствениците им, съгласно дадените предписания от районната
администрация. При неизпълнение на предписанията относно зелените площи в 14
дневен срок, се налагат санкции в размер от 50 до 500 лв. и от 500 до 1000лв. – при повторно нарушение.
Установява се безспорно от показанията на
свидетелите Л. и Б., че е проведено около началото на ноември 2018 г. почистване
в двора на имота, в резултат на което битовите отпадъци са почистени, извозени
и изхвърлени. Това почистване е било по повод на изпълнение на даденото от
администрацията предписание в началото на октомври 2018 г. В подкрепа на
техните показания е и съставеният от общинската администрация протокол от
20.12.2018 г., в който ясно е констатирано, че битовите отпадъци са почистени.
В тази връзка съдът не счита, че показанията на общинските служители Т. и Т.
противоречат на показанията на Л. и Б. или пък на съставения и обсъден протокол
от 20.12.2018 г. Почистване действително се установява да е проведено, а
констатираното от инспекторите на ПОИ в протокола от02.01.2019 г. съдът счита
за обстоятелство, което е възникнало след почистването, а именно допълнително
настъпил факт на ново нерегламентирано изхвърляне на битови отпадъци, което не
е било предмет на предписанието. Не е и предмет на настоящото производство, тъй
като то е за спазване на дадено предписание. Следователно се установява
собствениците на поземления имот да са изпълнили предписанието в тази част,
като добросъвестно са организирали почистването му.
Колкото до намиращите се в имота строителни
материали, съдът е на мнение, че същите не представляват отпадъци и по преценка
на собствениците на имота са техни вещи, които желая да им послужат за
допълнително ползване в бъдеще. По смисъла на пар. 1,
т. 5 от ДР към Закона за управление на отпадъците „строителни отпадъци“ са отпадъците,
получени в резултат на строителната дейност на строителни площадки, както и
отпадъци от разрушаване или реконструкция на сгради и съоръжения. Кои вещи
представляват отпадък посочва т. 1 на същия параграф, а това са вещества,
предмети или части от предмети, от които притежателят се освобождава или
възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи, като не попада в една
от изброените категории. В този смисъл собствениците на имота са запазили и
подредили строителните материали, като са преценили и решили, че желая тяхната
допълнителна употреба. Следователно те не желаят да се освободят от тях и нямат
задължение да направят това, като те са намерили по-нататъшната употреба на
тези вещи, с което не е изпълнено условието на пар.
1, т. 1, б. „о“ от ДР. Именно подреждането на тези строителни вещи представлява
това действие, което обективира намерението на собствениците да се ползват от
тези вещи. А чрез това и жалбоподателката посредством
*** ѝ също е изразила волята си спрямо тях. Това подреждане е възприето и
от свидетелите Т. и Т., които лично са възприели подредените на едно място
греди, плочи, тухли, а не разхвърляни из целия двор. Не може обаче да бъде
дадена вяра на показанията на свидетеля Т. единствено е частта, с която споделя,
че строителните материали са скупчени на няколко
места и са видимо разхвърляни. Това не се потвърждава от нито един от
останалите свидетели, включително и Т., която е била с Т. на място и е видяла
само едно място, на което имало различни строителни материали. Всичко до тук
дава основание на съда да счита, че поземленият имот е изчистен от битовите и
строителните отпадъци, а складираните на едно място строителни материали, не
представляват строителен отпадък и действието им по съхранение не представлява
неизпълнение на дадено от администрацията предписание. Колкото до
констатираните от Т. и Т. други битови отпадъци, то съдът е на становище, че те
са допълнително акумулирани и изхвърлени в имота, след неговото почистване,
както вече се изложи по-горе. Това дава основание да се счете, че не е налице
незаконосъобразно поведение от страна на собствениците на имота и същите са
предприели действия по почистването му от разхвърляните в него отпадъци. Затова
и те не извършили вмененото им нарушение по чл. 3, ал. 5 от Наредбата за това
да не са изпълнили предписание по същата наредба, а именно предписанието
отнасящо се до неизпълнение на задължението им по чл. 9, ал. 1 и 2 от същата
наредба, касаещо поддържането на чистотата.
Що се отнася до неподкастрянето на растителността
в цялост и натрупания след това отпадък от извършеното в някаква степен от
страна на Л. и Б. подкастряне, съдът счита, че това им поведение не
представлява нарушение на посочената разпоредба на чл. 3, ал. 5 от Наредбата.
Преди всичко следва да се отбележи, че задължението за поддържане на зелените
площи на територията на Община Пловдив е уредено в Наредба за развитие,
поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив. Затова и правилно
администрацията е дала указания в приложеното предписание към писмо
изх. № ОП10-19744/74/17.10.2018 г. на кмета на Район централен към Община
Пловдив за изпълнение на чл. 28, ал. 3 от тази наредба, която касае
поддръжката и опазването на зелените площи в частната собственост. Тази разпоредба
предвижда санкция за неизпълнение на това предписание в предоставения 14-дневен
срок. Следователно действието по неподдържане на зелените площи, включително и
описаното в АУАН и НП поведение по неорязването и непочистването на имота от
самораслата растителност, е предмет на регулиране от Наредба за развитие,
поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив, а оттам и отделно
задължение от това, свързано с поддържането на имотите чисти от отпадъци, което
беше разгледано по-горе. Така посоченото поведение по отношение на
растителността е част от фактическия състав на административно нарушение по чл.
28, ал. 3 от Наредбата за развитие, поддържане и опазване на зелената система
на Община Пловдив, и не представлява нарушение по чл. 3, ал. 5 от Наредбата за
опазване на околната среда на територията на Община Пловдив. В този смисъл
неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателката по посочената
разпоредба на чл. 3, ал. 5 от Наредбата и за действия, предмет на коренно
различно задължение, респективно нарушение по друга наредба на Община Пловдив.
Оттам и неправилно е приложен материалния закон, което е допълнително основание
за отмяна на обжалваното НП.
На второ място, съдът счита, че натрупания от
страна на Л. и Б. отпадък от подкастрянето е отново допълнително натрупан
отпадък, който не е бил предмет на предписание от страна на контролиращата
администрация към 10.10.2018 г., когато е дадено
съответното указание. Освен това никой от инспекторите не е подвел поведението
на собствениците за това, че са натрупали растителен отпадък, като елемент от
фактическата страна на нарушение. Затова и за съда не съществува възможност да
санкционира отговорните лица по факти, които не са въведи по предвидения в закона
ред, по които следва да се произнесе.
Ето защо съдът счита, че от обективна
страна не е изпълнен фактическият състав на нарушението. В тежест на наказващия
орган е да обезпечи доказателствена съвкупност, обосноваваща достатъчно данни
за извършено нарушение при издаване на наказателно постановление, както и
проверката на действително осъществяване на нарушението. Като същото не е
изпълнено, а напротив, се доказа, че липсват данни авторът на деянието да е
извършил нарушение, като не е изпълнил даденото предписание, и същевременно
наказващият орган неправилно е квалифицирал част от деянието под диспозицията
на норма, която не включва такъв фактически състава като предпоставка за
налагане на санкция, НП е незаконосъобразно издадено и вмененото деяние не отговаря
на действителната фактическа обстановка и правна квалификация. Следователно обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено.
Така мотивиран, Районен съд Пловдив
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 679 от 30.05.2019 г., издадено
от ****** ОИЗЕУО в Община Пловдив, с което на Е.Д.Л. с ЕГН ********** на основание чл. 39, ал. 1 от Наредба за
опазване на околната среда на територията на Община Пловдив (Наредбата) е
наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение на
чл. 3, ал. 5 от Наредбата.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд Пловдив, на
основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала
А. Д.