№ 310
гр. Бургас, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20232100500176 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е пред БОС по повод въззивна жалба на ОД на МВР гр.Бургас,подадена
чрез процесуалния представител гл.юрисконсулт Г.В.,с адрес гр.Бургас,ул.“Христо
Ботев“№46 срещу Решение № 2870 от 14.12.2022г. постановено по гр.д.№ 6225/2022г.по
описа на БРС,с което ответникът ОД на МВР гр.Бургас е осъден да заплати на ищеца Е. И.
Д. с ЕГН-**********, сумата от 306.35 лева,представляваща допълнително трудово
възнаграждение за 36.54 часа положен от ищеца и неплатен извънреден труд,получен чрез
преизчисляване с коефициент 1.143 на положения нощен труд в дневен,за периода
01.10.2019г.-09.07.2020г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
30.09.2022г.до окончателното и изплащане,както и сумата от 75 лева,представляваща сборно
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.02.2020г.-29.09.2022г. и 350
лева разноски по делото.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за необоснованост и неправилност на
решението на БРС. Въззивникът счита,че необоснован и в противоречие с материалния
закон се явява крайният извод на съда,че е налице разлика между действително положения
нощен труд от въззиваемия и този,отчетен и изплатен от ОДМВР-Бургас.Намира за
несъобразено със специалната нормативна уредба заключението на съда,че тази разлика
представлява извънреден труд,който следва да се заплати съобразно часовата
ставка,предвидена за заплащане на извънреден труд,с коефициент 1.143. Оспорено е
1
становището на районния съд,че е налице празнота в специалната нормативна
уредба,касаеща служителите на МВР,която следва да бъде преодоляна чрез субсидиарно
приложение на общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата/НСОРЗ/ с аргумент,че в противен случай служителите на МВР ще бъдат поставени
в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения,регулирани от
КТ. Посочва се,че съдът не е отчел,че страните са обвързани от служебно
правоотношение,регламентирано в ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото
приложение,а в ЗМВР липсва препращаща норма,която да даде основание за субсидиарното
приложение на КТ и НСОРЗ.ЗМВР е специален нормативен акт,регламентиращ статута на
държавните служители по чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР и обосновава различен метод на правно
регулиране на работното време,трудовото възнаграждение и др. С оглед на това,размерът на
допълнителното трудово възнаграждение според въззивника също следва да се определи по
специалните правила,разписани в ЗМВР и издадени въз основа на него наредби и заповеди
на министъра на МВР.Поддържа изцяло становището,което е изложено в отговора на
исковата молба. Излага подробна правна аргументация за неправилност на решението на
БРС и във връзка с постановеното решение на СЕС по дело С-262/2020,по отправено
преюдициално запитване от РС-Луковит. Прави оплакване,че изложените подробно
съображения за приложимостта на специалния ред спрямо общия такъв неоснователно не са
били споделени от първата инстанция и неправилно съдът е приел,че при наличие на
непълнота в специалната уредба,касаеща служителите на МВР,следва субсидиарно да се
приложи общата НСОРЗ.Моли за отмяна на решението на БРС и отхвърляне на иска от
въззивната инстанция,няма доказателствени искания,претендира разноски.
В отговора на въззивната жалба въззиваемият Е. И. Д., чрез пълномощника му адв.Ц.
въззивната жалба е оспорена като неоснователна и се прави искане решението на БРС да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Изложени са правни доводи относно
липсата на нормативна уредба за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143,която не следва да се тълкува като забрана за преизчисляване на
положения нощен труд в дневен за служителите на МВР,каквато забрана би била
противоконституционна,а като празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време,режима на дежурство,времето за отдих и почивките на
държавните служители на МВР.При наличието на такава непълнота,въззиваемият сочи,че
следва да намери субсидиарно приложение общата НСОРЗ,както е приел и районният
съд.По отношение на размера се сочи,че са събрани доказателства за положен нощен труд от
ищеца,който преизчислен към дневен такъв с коефициент 1.143 води до получената
стойност на извънреден труд от 105.25 часа,както е приел БРС въз основа на
доказателствата,събрани по делото. Претендира разноски,няма доказателствени искания.
В съдебно заседание въззивната ОД на МВР –гр.Бургас се представлява от
гл.юрисконсулт В.,която поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и.Няма нови
доказателствени искания,претендира разноски.
В съдебно заседание въззиваемият Д. не се явява.Представлява се от адв.Ц.,която
2
оспорва въззивната жалба,няма нови доказателствени искания,претендира разноски.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното
съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.
От фактическа и правна страна по съществото на спора,БОС намери за установено
следното:
Не е спорно по делото ,че през процесния период ищецът Д. е полагал труд по
служебно правоотношение в системата на МВР, както и че е полагал нощен труд.Не е било
спорно също,че ищецът е работил на смени,включително и през нощта от 22.00 часа до
06.00 часа,по утвърдени предварително графици и при сумарно изчисляване на работното
време.По делото е допусната, изготвена и приета като доказателство съдебно-икономическа
експертиза, съгласно която за периода от 01.10.2019г. до 10.07.2020г. ищецът е положил
общо 248 часа нощен труд,който преизчислен в дневен с коефициент 1,143 възлиза на
283.46 часа дневен труд и разликата в двете стойности в размер на 35.46 часа представлява
труд, който не е отчетен в протоколите за положен труд и не е изплатен на ищеца. В
заключението на вещото лице се сочи,че от превръщането на нощния труд в дневен е
установено увеличение на положения труд и общият размер на трудовото възнаграждение за
извънреден труд за 35.46 часа възлиза на сума в размер на 306.35 лева,а дължимата лихва за
забава възлиза на сумата 75 лева. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и
е прието като доказателство по делото.С оглед така възприетата фактическа
обстановка,въззивният съд намира,че БРС е установил правилно относимите към спора
факти и е достигнал до изводи,които се споделят от настоящата инстанция.
От правна страна на спора съдът намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2
ЗМВР,като БРС е дал правилна правна квалификация на исковата претенция.
Решението на БРС е правилно, въззивният състав споделя мотивите му и препраща
към тях основание чл. 272 ГПК.
В отговор на оплакванията във въззивната жалба БОС намира за необходимо да внесе
следните допълнения по правната страна на спора:
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение
на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден
труд,съгласно разпоредбата на 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица,съобразно чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР).
Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
3
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за
служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР). Разпоредбата на чл. 188, ал. 2
ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и
6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.
Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР,редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Правилно е приел БРС,че през процесния период са действали различни подзаконови актове
- Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №8121-з-36 от 07.01.2020г.,които
предвиждат, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя
отработени часове. За процесния период е приложима и Наредба № 8121-з-
908/02.08.2018г.за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на
държавните служители в МВР за научна степен,за полагане на труд през нощта от 22.00 часа
до 06.00 часа,за полагане на труд на официални празници,за времето на разположение и за
изпълнение на специфични служебни дейности. БРС е направил задълбочен анализ на
правната уредба,като е достигнал до обоснован и правилен извод,че липсва специално
правило, което да определя методология за превръщането на отработените нощни часове в
дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните
служители в МВР.При установената непълнота в специалната правна уредба,районният съд
е приел,че същата следва да бъде запълнена с приложение на съответните норми от общата
НСОРЗ,в частност чл.9 ал.2.
Основното възражение в жалбата е, че по отношение на служителите на МВР следва
да се прилагат само наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, на основание
законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и
разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за
отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната
заплата/НСОРЗ/, тъй като се касае за специална уредба. При обсъждане на това
възражение,съдът съобрази,че в т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на ОСГТК
на ВКС са дадени разяснения,че общият закон намира субсидиарно приложение и по
отношение на служителите в МВР,назначени по служебно правоотношение.Обратното би
поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на
другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по
трудови правоотношения,включително и тези,работещи по трудови правоотношения в
системата на МВР. В същия смисъл е изложил мотиви и БРС в решението си,които се
споделят от настоящата инстанция. Налага се извод,че макар в действащия ЗМВР да няма
законова делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител (подобно на §1а -
4
нов – ДВ, бр.69/2008г.,отм. ДВ, бр.88/2010г. от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма
изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно
разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните
заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните
възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се определят с
наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство.
В чл.49 на ЗДСл законодателят е предвидил,че работното време на държавния
служител е 8 часа дневно и 40 часа седмично,като сумирано изчисляване на работното време
е допустимо само за период до 6 месеца,а при служители на ненормиран работен ден не се
допуска сумирано изчисляване на работното време. В чл.50а от ЗДСл има изрична
препратка към КТ досежно полаганият от държавни служители извънреден труд –
допустимост,продължителност,отчитане и заплащане. Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал.
7, т. 1 от ЗДСл. и чл. 20 и чл. 21 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната
администрация, допълнителното възнаграждение за всеки отработен нощен час или част от
него (след 22. 00 ч. до 06. 00 ч.) е до 0. 25 лева, а за положен извънреден труд за работа
при сумирано изчисляване на работното време се заплаща допълнително възнаграждение от
50% върху индивидуалната основна заплата. В НСОРЗ – чл. 8 (в относимата му редакция)
също е предвидено правило, че за всеки отработен нощен час или за част от него между 22.
00 ч. и 6. 00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0. 25 лева. Налага се извод,че
държавните служители в МВР също би следвало да имат право да получават
възнаграждение за положен от тях нощен и извънреден труд, като не могат да бъдат
поставяни в неравностойно положение спрямо другите държавни служители и полагащите
труд по трудово правоотношение ( вж.Решение № 311/08.01.2019 г. по гр. д. № 1144 по
описа за 2018 г. на ВКС, ІV-то Г. О., постановено по реда на чл. 290 от ГПК).В цитираните
по-горе наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно
което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване
на работното време,както е приел и БРС.Тъй като размерите на допълнителните
възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство и
при липса на изрична уредба в наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, то
следва да намери приложение Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,
равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т.е. приложимият коефициент е 1,143. Следователно,липсва нормативна основа,която
да дава аргументи в подкрепа на становището на въззивника, че приложимия коефициент е
1, тъй като по-скоро нормата разрешава полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа
за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно, без
да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е
5
положен. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудово
правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се регламентират
от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време,
работодателят отчита работното време на конкретния работник или служител в края на
отчетния период - в случая на тримесечие. В случай, че нормата работно време за този
период е надвишена, ще се отчете извънреден труд - часовете, получени над определената
норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ), са извънреден труд. По гореизложените съображения съдът намира за
неоснователно възражението в жалбата, че Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата не намира приложение по отношение на държавните служители в МВР.
По същите съображения,неоснователно е и оплакването в жалбата за неправилност на
извода на БРС,че за положения от ищеца нощен труд,след превръщането му в дневен,на
ищеца се дължи заплащане като за извънреден труд, тъй като ищецът е претендирал
заплащане на извънреден труд за време,попадащо в рамките на 24-часовите му
дежурства,положени по график,а не за труд,положен извън установеното работно време.
На съда е известно,че с разпореждане от 26.02.2020 г. е образувано Тълкувателно
дело № 1/2020 г. за приемане от ОСГК на ВКС на тълкувателно решение по въпроса: „При
отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерството
на вътрешните работи приложими ли са разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
същата наредба) или следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за
Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове?“. По този въпрос има формирана до момента противоречива съдебна
практика на съдилищата,на част от която въззивникът се е позовал.Преобладаващата част от
съдебните състави обаче,както и настоящият съдебен състав, приемат, че в Закона за МВР и
в приложимите наредби към него, с изключение на отменената Наредба № 8121з-407/2014
г., липсва правна регламентация относно преобразуване на часовете положен нощен труд в
дневен с коефициент 0,143 (такъв коефициент е бил регламентиран в отменената Наредба №
8121з-407/2014 г.) и поради това следва да се прилагат разпоредбите на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), а именно, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време. Според тези съдебни състави
прилагането на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния правен принцип за
равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията и в чл. 14 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. По спорния въпрос има
формирана и съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение № 311 от 08.01.2019 г. на
ВКС, Четвърто гражданско отделение по гр. дело № 1144 по описа за 2018 г. в производство
по чл. 290 от ГПК,която е в същия смисъл и която се споделя от настоящия съдебен състав.
6
По въпроса за субсидиарното приложение на общия ЗДСл при липса на правна уредба в
специалния ЗМВР, се е произнесъл и ВКС, който в мотивите към т. 23 от ТР 6/12 г. по тълк.
дело № 6/12 г. на ОСГТК е приел, че общият закон намира субсидиарно приложение и при
липса на изрична разпоредба в ЗМВР следва да се прилага ЗДСл.
Изводите направени от БРС в обжалваното решение,споделени и доразвити от
въззивния съд в мотивите на настоящото решение, не противоречат и на
постановеното решение на съда на ЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/2020,образувано по
преюдициално запитване от РС-Луковит по дело със същия предмет на спора. Очевидно
е,че с това решение не се отговаря конкретно на основния спорен въпрос относно
приложимостта на общата правна уредба на Република България в правоотношенията с
държавните служители , доколкото в обхвата на компетентността на СЕС са включени
общностните норми и вътрешноправните разпоредби,които съдържат такива норми,а не
националното право и функцията на този съд е не да тълкува националните правни норми.
Независимо от това, следва да се подчертае ,че съдът на ЕС е достигнал до правни изводи в
смисъл,че националното ни право изключва служителите на МВР от обхвата на общия
правен режим,като едновременно с това не предоставя на тези държавни
служители възможност за преобразуване на нощния труд в дневен. СЕС е изложил
становище ,че не се налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда ,че
нормалната продължителност на нощния труд за работниците в публичния сектор е по-
кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда.При всички случаи обаче
,ако това е така ,в полза на тези работници трябва да има други мерки за защита ,които да
компенсират това. По настоящото дело е установено,че в ЗМВР такива мерки за защита не
са предвидени и липсва изрична регламентация за възможността положеният труд да бъде
възмезден. Сочените от въззивника аргументи досежно наличие на компенсаторни
механизми,с оглед спецификата на служебните правоотношения,като например: по-голям
размер на основния платен годишен отпуск и допълнителен платен отпуск; обезщетения при
пенсиониране и др. ,предвидени в ЗМВР за служителите не се споделят от съда, тъй като те
не представляват допълнителна защита или обезщетение по смисъла на Директивата и
решението на СЕС по преюдициалното запитване. Такива придобивки ползват всички
служители на МВР,а не само служителите,полагащи нощен труд и на тях не може да се
придава качеството на обезщетение,след като не са насочени специално към категорията
служители,полагащи нощен труд,нито пък се предоставят поради и съобразно
продължителността на труда им през нощта. За съда се налага извод, че нощният труд
,полаган от служителите в МВР следва да бъде обезщетяван, но в българското
законодателство няма предвидено такова обезщетение,което да компенсира своеобразната
тежест на нощния труд на служителите на МВР,нито пък има методология за изчисление на
такова обезщетение. В т.76 от решението на СЕС е изложено,че аргументът за липсата на
механизъм за преобразуване ,обяснен със съображения от правен и икономически порядък,
не отразява допустима от закона цел,годна за обоснове разглежданата в главното
производство разлика в третирането /доколкото в запитването няма данни в тази насока,а се
акцентира върху абстрактни категории работници /.
7
Водим от горните мотиви, настоящият съдебен състав намира, че исковата претенция
за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание,както правилно е
приел и БРС. По отношение на размера решението на БРС също е правилно. Приетата по
делото СИЕ не е оспорена от въззивника, поради което и БОС възприема заключението на
вещото лице.
В заключение и като взе предвид, че направените от настоящия съдебен състав
фактически и правни изводи напълно съвпадат с тези, които е направил районния съд в
атакуваното първоинстанционно решение, БОС намира, че то следва да бъде потвърдено
като правилно,законосъобразно и обосновано.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено искането на въззиваемия Д.
да му бъдат присъдени и направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.Представени са доказателства за заплатен хонорар на адвокат Ц. в размер
на 400 лева,които разноски съдът присъжда в полза на въззиваемия.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Водим от горните мотиви ,Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2870 от 14.12.2022г. постановено по гр.д.№
6225/2022г.по описа на БРС.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр.Бургас,представлявана от директора К.К. да заплати на Е. И.
Д. с ЕГН-********** сума в размер на 400 лева,представляваща направените от него
съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8