Присъда по дело №620/2024 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 38
Дата: 19 юни 2025 г. (в сила от 5 юли 2025 г.)
Съдия: Емилиян Кирилов Ангелов
Дело: 20243630200620
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 25 март 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 38
гр. Шумен, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Емилиян К. Ангелов
при участието на секретаря В. Ст. С.
като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Наказателно дело частен
характер № 20243630200620 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Т. И. М., ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Търговище,
с постоянна адресна регистрация в ****, бълг. гр., неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че на
01.08.2019 г. в с. Черковна, на ул. Елин Пелин № 7, около 20.30 часа е причинил лека
телесна повреда на С. М. К., ЕГН **********, изразяваща се разкъсно контузни рани по
лицевата част на главата, охлузвания по предната повърхност на двете колене –
престъпление чл. 130, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, го освобождава
от наказателна отговорност и му налага административно наказание „глоба“ в размер
на 1000.00 лева. .
ПРИЗНАВА подсъдимия Т. И. М., ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в това, че на
01.08.2019 г. в с. Черковна, на ул. Елин Пелин № 7, около 20.30 часа се заканил на С. М. К.,
ЕГН ********** в извършване на престъпление против неговата личност и тази закана е
възбудила основателен страх за осъществяването й – престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК и
го ОПРАВДАВА.

ПРИЗНАВА подсъдимия К. Р. Х., ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Шумен, с
постоянна адресна регистрация в ****, бълг. гр., осъждан, за ВИНОВЕН в това, че на
01.08.2019 г. в с. Черковна, на ул. Елин Пелин № 7, около 20.30 часа е причинил лека
телесна повреда на С. М. К., ЕГН **********, изразяваща се в масивни кръвонасядания по
лявата раменица и лявата поясна област, поради което и на основание чл. 130, ал. 1 от НК,
вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК му налага наказание „глоба“ в размер на 1000.00 лева.
ПРИЗНАВА подсъдимия К. Р. Х., ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в това, че на
01.08.2019 г. в с. Черковна, на ул. Елин Пелин № 7, около 20.30 часа се заканил на С. М. К.,
ЕГН ********** в извършване на престъпление против неговата личност и тази закана е
възбудила основателен страх за осъществяването й – престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК и
го ОПРАВДАВА.

1
ОСЪЖДА подсъдимия Т. И. М., ЕГН ********** да заплати на С. М. К. сумата от
1000 лева, представляваща уважената част от предявения граждански иск за причинени
неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законната
лихва, считано от 01.08.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ гражданския иск в останалата му част, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск от С. М. К., ЕГН ********** срещу Т. И.
М., ЕГН **********, за нанесени неимуществени вреди в размер на 2000 лева, за деяние по
чл. 144, ал. 1 от НК.

ОСЪЖДА подсъдимия Т. И. М., ЕГН ********** да заплати държавна такса върху
уважената част от гражданския иск в размер на 50 /петдесет/ лева.

ОСЪЖДА подсъдимия К. Р. Х., ЕГН **********да заплати на С. М. К. сумата от
1000.00 лева, представляваща уважената част от предявения граждански иск за причинени
неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законната
лихва, считано от 01.08.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ гражданския иск в останалата му част, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск от С. М. К., ЕГН ********** срещу К. Р.
Х., ЕГН **********, за нанесени неимуществени вреди в размер на 2000 лева, за деяние по
чл. 144, ал. 1 от НК.

ОСЪЖДА подсъдимия К. Р. Х., ЕГН ********** да заплати държавна такса върху
уважената част от гражданския иск в размер на 50 /петдесет/ лева.

На основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата ОСЪЖДА
подсъдимия Т. И. М., ЕГН ********** да заплати на упълномощения от тъжителя адв. С.
от АК Търговище, сумата от 500.00 лева, представляващо дължимо адвокатско
възнаграждение определено на основание чл. 13, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатски възнаграждения.

На основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата ОСЪЖДА
подсъдимия К. Р. Х., ЕГН ********** да заплати на упълномощения от тъжителя адв. С. от
АК Търговище, сумата от 500.00 лева, представляващо дължимо адвокатско възнаграждение
определено на основание чл. 13, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатски възнаграждения.

На осн. чл. 189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия К. Р. Х., ЕГН ********** да
заплати по сметка на Районен съд Шумен, направени деловодни разноски за преводач, в
размер на 130 /сто и тридесет/ лева.
На осн. чл. 189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия К. Р. Х., ЕГН ********** да
заплати на С. М. К., направени деловодни разноски в размер на 6.00 /шест/ лева
На осн. чл. 189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Т. И. М., ЕГН ********** да
заплати на С. М. К., направени деловодни разноски в размер на 6.00 /шест/ лева
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред ШОС в 15-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Делото е образувано, след депозирана частна тъжба на 31.01.2024г. от С.М.К. от
с.Черковна общ.Търговище против Т.И.М. и К.Р.Х. с обвинения за извършени престъпления
на 01.08.2019г. по чл.130 ал.1 НК, чл.146 ал.1 НК и по чл.144 ал.1 НК. Тъжбата е депозирана
до РС гр.Търговище, но след отвод на всички съдии, делото е изпратено за разглеждане от
ШРС. Следва да се отбележи, че между същите страни и със същите обвинения в РС
гр.Търговище е водено НЧХД№100/2020г., което е приключило с присъда, която
впоследствие е била отменена от Окръжен съд гр.Търговище, който е върнал делото за ново
разглеждане от друг състав.
Настоящият съдебен състав е назначил служебен защитник на подс.К.Х. в лицето на
адв.А. от ШАК, а адв.И. от АК гр.Търговище е упълномощен процесуален представител на
подс.Т.М., като и двамата подсъдими не се явяват в съдебно заседание. Интересите на
частния тъжител, който редовно призован се явява във всички съдебни заседание се
защитават от адв.М. и адв.С. от АК гр.Търговище. С определение от 11.12.2024г., съдът
прекрати производството по настоящото дело относно извършеното от двамата подсъдими
престъпление, наказуемо по чл.146 ал.1 НК, поради изтичане на предвидената в закона
абсолютна давност. В съдебно заседание са приети за съвместно разглеждане и предявените
от частния тъжител К. граждански искове срещу подсъдимите за причинени неимуществени
вреди в размер на по 3500 лева за престъплението по чл.130 ал.1 НК и в размер на по 2000
лева за престъплението по чл.144 ал.1 НК.
В заключителното съдебно заседание адв.М. - процесуален представител на частния
тъжител поддържа така възведените обвинения и пледира за постановяване на осъдителни
присъди.
Ппроцесуалните представители на подсъдимите, съответно адв.И. и адв.А. пледират
за постановяване на оправдателни присъди.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Страните по
делото се познават много добре, тъй като обитават съседни имоти в с.Черковна
общ.Търговище , но отношенията им били изключително влошени, с оглед воденето на
предходни съдебни спорове. На 01.08.2019г., възникнал пореден скандал между тъжителя и
подсъдимите, като по неизвестна за съда причина подсъдимите отишли в близост до
къщата, обитавана от тъжителя и започнали да го обиждат, последния решил да отвори
входната врата и да им потърси сметка защо го обиждат, но подс.Х. взел една желязна
пръчка и му нанесъл няколко удара по тялото, а подс.И. му нанесъл удари с юмрук и с крака
в областта на главата , като частния тъжител паднал на земята . Впоследствие двамата
подсъдими избягали.
От съдебмномедицинско удостоверение №233/2019г., издадено на 02.08.2019г, след
проведен преглед на С.М.К. , става ясно, че на същия са установени разкъсно контузни рани
в лицевата част на главата, масивни кръвонасядания по главата, масивни кръвонасядания по
лявата ръменница и охлузвания по предната повърхност на двете колена, като тези
увреждания обуславят временно разстройство на здравето неопасно за живота на К..


Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на
свидетелските показания на Ф. К.а и В.П., както и от приобщените, съгласно изискванията
на НПК останали събрани доказателства по делото.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до
единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на
съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:
1
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от
НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че всеки един от подсъдимите е
осъществил състава на чл.130 ал.1 НК, тъй като е причинил лека телесна повреда на С.М.К.
, изразяваща се във временно разстройство на здравето :
* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността;
* от обективна страна всеки един от подсъдимите, чрез своите действия е
въздействал на организма на частния тъжител, което е довело до изменение в отделни
тъкани и системи на частния тъжител.
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;


* от субективна страна престъплението е извършено от всеки един от подсъдимите
с евентуален умисъл - подсъдимият е предвиждал конкретното увреждане и е съзнавал
общественоопасния му характер, като е допускал настъпването на съставомерния резултат,
към който се е отнасял безразлично, преследвайки някаква друга цел, останала неясна за
съда;
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи
несъобразяването и незачитането на обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.
В конкретната хипотеза, по отношение на подс.Т.М., съдът следва да приложи
разпоредбата на чл.78а НК, тъй като пълнолетно лице се освобождава от наказателна
отговорност от съда и му се налага административно наказание “глоба” в размер от 1000лв.
до 5000лв., когато: за престъплението, извършено умишлено се предвижда наказание
“лишаване от свобода” до 3 години или друго по-леко наказание, деецът не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
този раздел и причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени. В
настоящия случай за престъплението извършено от подс.М. се предвижда наказание
“лишаване от свобода” до две години или “пробация” а. Освен това видно от справката за
съдимост на подс М. , той е неосъждан и няма отбелязани налагани мерки по чл.78а от НК, а
от деянието няма преки и съставомерни имуществени вреди. Предвид тези обстоятелства ,
съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл.78а ал.1, поради което и освободи
подсъдимият от наказателна отговорности и му наложи административно наказание в
размер, идентичен с минимално предвидения, а именно “глоба” в размер на 1000лв. Така
определеното наказание и така определения размер на наказанието, съдът счита за
справедливи и съответстващи на тежеста, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на
законите и добрите нрави от страна на осъденият. Освен това съдът счита, че така
определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме
възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
При определяне на наказанието на подс.Х., с оглед невъзможността за приложение на
чл.78а НК/веднъж вече е освобождаван от наказателна отговорност/, съдът взе предвид, че
последния не е осъждана, липсват данни за други противоправни прояви, а е изминал и
значителен период от извършването на престъплението, поради което и му наложи наказание
с приложение на чл.55 ал.1 т.2 б“б“ НК, като му наложи наказание „глоба“ в размер на 1000
лева.
2
По отношение на предявените граждански искове за претърпените от С.М.К.
неимуществени вреди , съдът счита, че същите са допустими и частично основателни по
следните правни съображения: Претендира се гражданска отговорност за причинени в
резултат на процесното деяние неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна
последица свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В
случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В
кръга на претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни
последици настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква разглежданата
отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е
противоправно поведение от страна и на двамата подсъдими, в резултат на което са
възникнали вредите от деянието им и тези вреди са в причинна връзка с определена
обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за неимуществените
вреди следва да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни последици, които са
настъпили в резултат на деянието, въпреки, че засегнатите блага в тези случаи нямат цена.
Следва да се съчетае действителната незаместимост на загубеното благо с необходимостта
да се даде обезщетение, макар и несъвършено. чл.52 от ЗЗД указва съдът да определи
размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. От правилото на чл.52
ЗЗД произтича, че не само размерът, но и основанието на обезщетението е подчинено на
справедливостта /т.13 от Пост. №7/59г. на Пленума на ВС/. Понятието “справедливост” по
смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва дза се имат предвид при определяне
размера на обезщетението, а именно – характерът на увреждането, начинът на
извършването, обстоятелствата при които е извършеното, допълнителното влошаване на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания и пр./Пост. №4/68г. на Пленума на
ВС/. Именно съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за
обезщетение за неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е
справедливо така претендираните граждански искове да бъдат уважени до размер от по 1000
лв. / хиляда лева/, ведно със законната лихва считано от 01.08.2019г., като взема предвид
претърпените болки и страдания в резултат на нанесените травматични увреждания в
резултат на деянието на подсъдимите, причинната връзка между тях. В останалата им част
до пълния предявен размер исковете следва да бъдат отхвърлени.
По делото не се събраха, каквито и да било доказателства за осъществени от страна
на подсъдимите Х. и М. престъпления, наказуеми по чл.144 ал.1 НК, а именно, че са
отправяли закани в извършване на престъпления срещу личността на тъжителя К. и това
заканване би могло да предизвика основателен страх за осъществяването му поради което и
съдът ги призна за невиновни и съответно ги оправда.
Съдът осъди подсъдимите да заплатят направените от частния тъжител деловодни
разноски, както и разноски за адвокатско възнаграждение, определено от съда на основание
чл.38 ал.1 от Закона за адвокатурата.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
3
Съобщи за изтекли лични данни