РЕШЕНИЕ
№ 12125
гр. София, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от Гражданско дело № 20221110135756 по описа
за 2022 година
намери следното:
Делото е образувано по искова молба от ДЗИ О за ЕАД срещу С о с
искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 442,31 лева –
заплатено от ищеца застрахователно обезщетение вследствие на настъпило
ПТП, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Ищецът твърди, че на 12.07.2021г. в гр.
София при движение и използване на обходен маршрут на поради
извършвани ремонтни дейности водачът на МПС марка „БМВ" модел „X 5 М
50 Д" с рег. № преминал през несигнализиран, необезопасен и неподсигурен
участък от пътното платно с наличие на дупка, запълнена с чакъл и част от
бордюр, като вследствие на надигане на бордюра, били нанесени
имуществени вреди на посочения по-горе автомобил. Към момента на
настъпване на пътния инцидент за лекия автомобил била сключена валидна
застраховка Каско към ищеца. След подадено заявление била образувана
щета, изготвени били опис - заключение, калкулация по щета и
ликвидационен акт, въз основа на които на „Ф " ООД, в качеството му на
лизингополучател било изплатено застрахователно обезщетение в общ размер
на 427,31 лева, с преводно нареждане от 15.07.2021г. Пътят, по който се
движил автомобилът при настъпване на произшествието, бил част от
общинската пътна мрежа, за поддържането на която отговарял ответникът.
Ищецът счита, че му се дължат изплатеното обезщетение и ликвидационни
разходи в размер на 15 лева и моли съда да осъди ответника да му ги заплати.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба. Не
оспорва плащането от ищеца на застрахователното обезщетение, както и
наличието на застрахователно правоотношение. Оспорва наличието на
1
необезопасен и изрязан участък на пътното платно на мястото на възникване
на твърдяното ПТП. Оспорва факта на възникване на задължение за ищеца да
заплати застрахователно обезщетение. Оспорва наличието и механизма на
процесното ПТП. Счита, че размерът на щетите бил преценен завишено.
Прави възражение за съпричиняване от страна на водача на вредите по
процесния автомобил, който не бил съобразил поведението си на пътя с
конкретната пътна обстановка. Моли съда да отхвърли иска като
неоснователен.
В последното по делото съдебно заседание страните, редовно призовани,
изпращат представители и поддържат исканията си.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Безспорен между страните е факта, на извършеното плащане на
застрахователно обезщетение, както и наличието на застрахователно
правоотношение.
По делото е представено уведомление за щета № от 13.07.2021 г. (л. 7 от
делото), от който се установява, че на 12.07.2021 г. водачът Г. С. е управлявал
процесния автомобил, като през обходният маршрут на бул. Тодор
Каблешков, който бил в ремонт към онзи момент, преминал през дупка,
запълнена с чакъл и част от бордюр, вследствие на което бордюрът се
надигнал и нанесъл щети по автомобила. От представените опис-заключения
по образуваната щета (л. 22 и л. 23 от делото) се установява, че ищецът е
определил застрахователно обезщетение в размер на 427,31 лева, изплатени
на доверен сервиз, видно от представеното платежно нареждане (л. 26 от
делото).
По делото като свидетел беше разпитан Г. Р. С. – водач на автомобила.
Заявява, че си спомня за инцидента. През 2011 г. се движел по , който се
ремонтирал по посока от бул. България към посока ул. Там имало изкопи
направени, нахвърляни материали от ремонтните дейности. Целият бул.
Тодор Каблешков бил в ремонт, но в тази част имало обход. Обходът бил
наляво покрай блокови пространства, за да може да се излезе на Лидл.
Свидетелят преминал през насипите и отдолу излязъл бордюр, който бил
засипан. Следствие на това предна лява гума на автомобила била скъсана и
предна лява джанта била ударена. Свидетелят се движел с 20 км./ч. Можело
да се минава по бул. Тодор Каблешков имало обходни маршрути. Свидетелят
видял бордюра и затова спрял. Не бил звънял на застраховател. Било събота.
Автомобилът бил БМВ Х5. Обходният маршрут бил около бензиностанция
Петрол. Нямало забранителни знаци за преминаване. Свидетелят знаел за
въведената временна организация на движението. Не може да каже на коя
улица станало ПТП. Било малко преди кварталната бензиностанция на
Петрол.
Свидетелските показания съдът намира за вътрешно и взаимно
съответстващи на останалата част от доказателствената съвкупност, като
липсата на спомени за отделни детайли, като точната дата на ПТП са лесно
обясними с оглед изминалия период от време и особеностите на човешката
памет.
По делото е изслушана и приета неоспорена от страните съдебно
автотехническа експертиза. Установява, че най-вероятният механизъм на
2
осъществяване на ПТП е посоченият в протокола и свидетелските показания,
като причинените вреди са в пряка причинно-следствена връзка с него.
Размерът на щетите по средни пазарни цени възлиза на 541,28 лева.
Въз основа на така възприетите факти, съдът достига до следните правни
изводи: С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
ответника, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като
в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение. Заплащането на
обезщетението и наличието на застрахователно правоотношение не се
оспорват от страните. Механизмът на ПТП, настъпилите вреди, както и
причинната връзка между двете, съдът намира за установени от
представеното уведомление за щета, приетата експертиза и свидетелските
показания.
С оглед на всичко изложено, съдът приема, че е настъпил застрахователен
риск, носен от ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение,
същият е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 427,31 лева.
Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото
лице - пряк причинител на вредата, така и правата на увредения срещу лицата,
които носят отговорност за чужди виновни действия - в този смисъл р. V от
ППВС № 7/4.10.1978 г.
Не се спори, че улиците, на които е реализирано произшествието, се
намират в населено място и не са част от републиканската пътна мрежа, а
представляват местен път по смисъла на Закона за пътищата и като такъв са
публична собственост на Столична община. На това основание именно
ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му,
включително да означи съответната неравност, дупка, с необходимите пътни
знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно,
както и да отстрани съответни препятствия във възможно най-кратък срок –
така чл. 167, ал. 1 ЗДвП. Общината като юридическо лице осъществява тези
дейности чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. Установената дупка по пътното платно представлява
"препятствие на пътя" по смисъла на § 6, т. 37 от ДР ЗДвП, тъй като нарушава
целостта на пътното покритие и създава опасност на движението. По делото
не се доказа тази дупка да е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да
указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си. Налице е
бездействие на служителите на Общината, натоварени със задължението да
сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да
обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание,
ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
Налице е основание за суброгация срещу ответника. Не се установява
съпричиняване на вредоносния резултат. Следва да се отбележи, че в
дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание
за неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива.
Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо
препятствие по смисъла на, за да е налице задължение за водача да избира
3
скоростта така, че да може да спре.
Според заключението на САТЕ пазарната стойност на щетите към датата
на застрахователното събитие е 541,28 лв. с ДДС.
Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните
вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане. Ето защо в
полза на ищеца е възникнало вземане в размер на извършеното плащане, а
именно 427,31 лева – обезщетение и 15 лева ликвидационни разходи. Искът
следва да бъде уважен за цялата претендирана сума, както и да се присъди и
законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата
молба – 01.07.2022 г. до окончателното погасяване.
С оглед изхода на производството, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 50 лв. – държавна такса в
настоящото производство, 360 лева – възнаграждение за изготвяне на
експертиза и 50 лева – депозит за разпит на свидетел. При този изход на спора
на ответника не се дължат разноски.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С О ЕИК: с адрес на управление да заплати на ДЗИ – О з
ЕАД, ЕИК: *********, със служебен адрес: гр. на основание чл. 410 КЗ във
вр. с чл. 49 от ЗЗД сума в размер на 427,31 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение, вследствие на настъпило ПТП на 12.07.2021г. в
гр. София при обходен маршрут на с участието на МПС марка „БМВ" модел
„X 5 М 50 Д" с рег. № и сумата от 15 лева – ликвидационни разходи, ведно
със законната лихва върху пълната сума от 442,31 лв. от 01.07.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С О ЕИК: да заплати на ДЗИ – О за ЕАД, ЕИК: на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лв. – държавна такса в настоящото
производство, 360 лева – възнаграждение за изготвяне на експертиза и 50 лева
– депозит за разпит на свидетел.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4