МОТИВИ:
Подсъдимата Д.Д.К. – родена на xxxгод.
в гр. Монтана, българка, българска гражданка, с постоянен адрес: гр. Монтана, ж.
к. xxxx , със средно специално образование, по настоящем
работеща в Кралство Испания, разведена, не осъждана, с ЕГН: xxxxxxxxxx е
обвинена в тава, че на 05.05.2001г. и на 21.05.2001г. в гр. Монтана при
условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудила у Ч.Ц.Г. xxx заблуждение относно правото на собственост, че
тя и майка й Б.Т.К. са единствени наследнички на недвижими имоти както следва: 1.
Нива с площ 61, 360 дка., трета категория в м. ”Брестовете”, представляваща
имот № 013002 по плана за земеразделяне в землището на с. П., общ. Бойчиновци, обл.
Монтана и 2.Ливада с площ 35.640дка., трета категория в м. “Брестовете”, представляваща
имот № 019001 по плана за земеразделяне на с. П., общ. Бойчиновци, обл. Монтана
и с това причинила имотна вреда на наследниците на П. М. К. - Т.Е.К. xxx в
размер на 1 687, 50 лв. за първия имот и 534, 60лв. за втория - всичко на обща
стойност 2 222, 10лв / две хиляди двеста двадесет и два лева и десет стотинки/,
представляваща пазарната стойност на съсобствените й дялове от имотите към деня
на продажбата им и на Н.П.С. xxx в размер на 1 687, 50лв. за първият имот и 534,
60лв. за втория - всичко на обща стойност 2 222, 10лв. /две хиляди двеста
двадесет и два лв. и 10ст. /, представляваща пазарната стойност на
съсобствените й дялове от имотите към деня на продажбата им – престъпление по
чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Приет е за съвместно разглеждане с наказателната
отговорност на подсъдимата и предявен граждански иск от пострадалата Т.Е.К. xxx за
сумата в
размер на общо 2 222, 10лв., представляваща обезщетение за причинени от
деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на увреждане - 05.05.2001г. до окончателното и изплащане, както и за сумата
в размер на 100лв., направени разноски по водене на делото за адвокатско
възнаграждение. Приет е и предявен граждански иск от пострадалата Н.П.С. xxx за сумата
в размер на общо 2 222, 10лв. /две хиляди двеста двадесет и два лева и десет
стотинки/, представляваща обезщетение за причинени от деянието имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на
увреждане до окончателното и изплащане, както и за сумата в размер на 100лв., направени
разноски по водене на делото също за адвокатско възнаграждение. По
тяхно искане същите са конституирани като граждански ищци в процеса.
Представителят на обвинението поддържа
повдигнатото обвинение, счита същото за безспорно установено по делото от
събраните доказателства и моли съда да признае подсъдимата за виновна, като приложи
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б” от НК и замени предвиденото
наказание “лишаване от свобода” в текста на закона с “глоба” в размер на
800/осемстотин/лв., прилагайки по отношение на подсъдимата по – благоприятния
закон на основание чл. 2, ал. 2 от НК. Счита, че така определено същото би
изпълнило целите на наказанието както по отношение на подсъдимото лице, така и
по отношение на останалите членове на обществото, като им въздейства
предупредително и възпитателно. Намира предявените граждански искове за
основателни и моли съда да ги уважи в предявения размер.
Подсъдимата по делото прави самопризнание, като
изцяло признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
на РП - Монтана, като е изразила становище, че е съгласна да не се събират
доказателства за тези факти. Съзнава извършеното и съжалява. Защитникът на
подсъдимата предлага на съда да постанови присъда с която признае подсъдимата
за виновна, като определи наказанието при условията на чл. 55 от НК и замени
предвиденото в текста на закона наказание “лишаване от свобода” с “глоба”, към
средния размер на предвиденото за това наказание. Приложи чл. 2 от НК и определи
наказанието, прилагайки законът, който е най – благоприятен за дееца. Счита, че
така определено същото би било справедливо и би изпълнило предвидените в закона
цели на наказанието. Намира предявените граждански искове за основателни, поради
което и следва да бъдат уважени от съда.
Представените и приети от
съда по делото доказателства са писмени и гласни.
Съдът след като ги обсъди в
тяхната връзка и съобрази становищата на страните, приема за установено
следното:
С решение № 211/02.07.1996г.
Поземлена комисия - Община Бойчиновци възстановила правото на собственост на
наследниците на П. М. К., бивш жител xxx в землището на същото село съгласно
плана за земеразделяне. Възстановени били осем имота, два от които нива от 61.360дка,
трета категория в м. "Брестовете"- имот № 013002 и ливада от 35.640дка,
трета категория в м. "Брестовете" с № 019001.С протокол № 200П от 25.07.1996г.
св. Б.Т.К. била въведена във владение на имотите, описани в решение № 211/02.07.1996г.
на ПК- Бойчиновци, като пълномощник на наследниците на П. К., като в самия протокол
за въвод не е бил отразен номера на пълномощното.
На 20.11.2000г. подсъд. Д.К. подала молба - декларация до
кмета на с. П., обл. Монтана да й бъде издадено удостоверение за наследници на П.
М. К.- б. ж. на същото село. В молбата подсъд. К. декларирала, че след смъртта
си П. М. К. от с. П. е оставил като наследници Д. П. К. - син, починал; Е. П. К.-дъщеря,
починала; Д.Д.К. - внучка, жива и П. П. - дъщеря, починала на 1xxx. На
основание тази молба и след направена проверка в регистъра на населението на с.
П. длъжностното лице- св. В.К.А. изготвила удостоверение за наследници на П. М.
К. - № 09-00-146/ 20.11.2000г. Удостоверението било подписано от кмета на
населеното място - св. К.В.Я.. Св. К. и Я. посочват в показанията си, че лицето,
което подава молбата - декларация за издаване на удостоверение за наследници
посочва имената на наследниците и носи наказателна отговорност за подадените
данни по чл. 313 от НК. Също така св. К. заявява, че в регистъра за населението
на с. П., обл. Монтана са вписани само тези наследници, които са родени в
селото. В случая обаче не им била подадена информация от други населени места
за наследниците на П. М. К., поради което св. К. и Я. се били доверили на
посочените като наследници в молбата - декларация от подсъд. Д.К.. Последната
обаче не посочила всички наследници на П. К., а само починалите деца, както и себе
си като негова внучка. Не била посочила дори и майка си като наследник на
съпруга си - Д. П. К..
Видно от Удостоверение за наследници № 257/11.08.2008г. в
действителност наследници на П. М. К. са Д. П. К. - негов син, който е починал
и е оставил наследници в лицето на Б.Т.К. - съпруга и подсъд. Д.Д.К. - дьщеря; Е.
П. К. -дъщеря, която е починала и не е оставила наследници; П. П. Кожухарска-
дъщеря, също починала, но оставила като наследници пострадалата внучка Т.Е.К.; Н.
Е. Г.-внучка, починала, но оставила наследница пострадалата Н.П.С.. Предвид на
това всеки от наследниците притежавал по 1/4 ид. ч. от имотите, оставени от
общия им наследодател П. М. К., тъй като по между им не била извършвана делба.
След като се снабдила с удостоверение за наследници на П.
К., подсъдимата обявила за продан в агенция за недвижими имоти в гр. Монтана
два от наследствените имоти, а именно: нива от 61.360 дка, трета категория в м.
"Брестовете"- имот № 013002 и ливада от 35.640 дка, трета категория в
м. "Брестовете" - № 019001.През пролетта на 2001 г. св. Ч.Г. - регистриран
земеделски производител, разговарял със своя приятел - св. Б.Д.В. и му казал, че
желае да закупи компактен имот в района на гр. Монтана. След кратко време св. Д.
видял обявата за продажба на посочените имоти и уведомил св. Г. за тях, като му
дал и телефона на лицето, с което да контактува - подсъд. К.. В последствие св.
Г. се свързал с св. Е.Ф. - тогава адвокат при АК – Монтана, чрез която се
свързал с подсъдимата. Последната завела св. Г. в землището на с. П., където му
показала имотите, които се продават. Свидетелят харесал земята и се уговорили с
подсъд. К. да сключат сделка за имотите, като договорката относно цената била
само между тях двамата. При разговора подсъдимата заявила, че парите й трябват
спешно, за да покрие някакви задължения на мандра, на която е собственик, след
което желае да замине за чужбина, поради което договарянето относно цената на
земята не продължило дълго.
След като се договорили за цената, подсъдимата и св. Г.
поискали от св. Ф. да подготви документите за изповядване на сделката пред
нотариус. Видно от разпита на свидетелката, удостоверенията за наследници;
скиците на имота; декларациите и пълномощните по принцип се набавят от страните,
както се случило и в този случай, а нейно задължение било след това да изготви
нотариалния акт; да заяви сделката и да присъства по време на изповядването й
пред нотариус. Така се стигнало до сключването на сделката пред нотариус, като
преди това бил изготвен нотариален акт за продажбата на имот - нива с площ 61, 360
дка, трета категория на земята в м. ”Брестовете”, представляваща имот №013002
по плана за земеразделяне в землището на с. П., обл. Монтана. В акта било
отразено, че Б.Т.К. / майка на подсъдимата / и Д. Дим. К. продават на Ч.Г.
имота за сумата от 6 320лв. Нотариалният акт бил от дата 05.05.2001г. и бил
вписан с № 169, том V, рег. № 6800, дело № 311/ 2001 г. на нотариус Бисер
Петров с район - РС Монтана, в писан с рег. № 113.Видно от същият документ, при
съставянето на акта било представено Удостоверение за наследници № 09-00-146 /
20.11.2000г. на Община Бойчиновци - удостоверението, в което не фигурират
всички наследници на П. М. К., а само подсъд. Д.К.. Представено е било и
пълномощно № 708/2001 г. на Община Бойчиновци.
По-късно по същият начин бил продаден и имот - ливада от
35.640дка, трета категория в м. "Брестовете" -№ 019001, като
подсъдимата действала и като пълномощник на майка си Б.Т.. Имотът бил продаден
на св. Г. за сумата от 1 855 лв. с нотариален акт № 8, том VI, рег. № 7629, дело
№ 339 от 21.05.2001г. За сключване на сделката отново било представено
Удостоверение за наследници № 09-00-146/ 20.11.2000г. на Община Бойчиновци. Сделката
била изповяда при нотариус Бисер Петров-гр. Монтана.
Св. Г. при закупуването на имотите изобщо не се усъмнил в
собствеността им, че подсъд. К. не е единствен наследник и че няма други
наследници, тьй като документите били проверени от нотариуса, както и от
адвоката, изготвил нотариалният акт. Не е установено подсъдимата и св. Г. да са
се познавали преди продажбата на имотите.
След продажбата на земите подсъдимата не предприела
никакви мерки да потърси останалите наследници на П. М. К. и да им изплати част
от получената сума, която им се полага, дори изобщо не ги уведомила, че имотите
са продадени.
Едва в края на 2007г. св. Т.Е.К. при проверка в службата
по вписвания в гр. Монтана разбрала, че всъщност част от наследствените им земи
са продадени още през 2001 г. За констатираното от нея сезирала Районна
прокуратура - Монтана и по-късно било образувано и досъдебното производство
срещу подсъдимата.
Подсъдимата изобщо не била търсила св. К. и Н.П.С. - също
наследници на П. К.. Не били разговаряла с тях също така и за извършване на
делба на тези имоти. Без тяхно знание и съгласие подсъд. К. извършила
продажбата на процесиите имоти. При изповядване на сделките не било представено
нито пълномощно от св. К., нито от св. С..
От заключенията на вещите лица по изпълнената
съдебно-техническа и съдебно-оценъчна експертизи е установено, че стойността на
имотите към момента на тяхната продажба възлиза на 6 750лв. за имот № 013002 с
площ 61.360дка, III-та категория, м. “Брестовете” и 2 138лв. за имот № 019001, представляващ
ливада от 35.640дка, трета категория в м. "Брестовете". Тъй като
наследниците, които е оставил П. М. К. са четирима, то за всеки един от тях от
тези имоти ид. части е 1/4.Т. е за всеки един от тях се полагало 2 222, 10лв. общо
за двата имота/ 1687, 50лв + 534, 60лв /.
Установено е, че подсъд. К. е осъществила от обективна и
субективна страна и престъпление по чл. 316, вр. с чл. 308, ал. 1 от НК - за
това, че при изповядване на сделките е използвала документ с невярно съдържание,
за чието съставяне не може да й се търси наказателна отговорност. За това
престъпление обаче е предвидено наказание „Лишаване от свобода” до три години. Съгласно
чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК наказателното преследване се погасява когато са
изминали повече от пет години от осъществяването на деянието. В конкретният
случай деянието е извършено през м. май 2001г., т. е. се касае за изтекла абсолютна
погасителна давност по смисъла на чл. 81, ал. 3, вр. с чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК, тъй като са изминали повече от седем години и половина.
Събрани са доказателства и за извършено престъпление от
общ характер по смисъла на чл. 314, ал. 1 от НК от подсъд. К. - за това, че с
подаването на молбата - декларация на 20.11.2001г. е станала причина да се
внесат неверни обстоятелства в официален документ - Удостоверение за наследници
№ 09-00-146/20.11.2000г., съставен съгласно установения ред, т. е. умишлено е
заблудила св. В.К. и К.Я.. За извършеното от подсъд. К. се предвижда наказание
„Лишаване от свобода” до две години или пробация. В случая обаче отново е
изтекла абсолютната погасителна давност за това престъпление.
В предвид на горното в хода на досъдебното производство
на подсъд. К. не са предявени обвинения за извършени от нея престъпление по чл.
314 и чл. 316, вр. с чл. 308, ал. 1 от НК - поради изтекла абсолютна давност на
деянията.
От събраните доказателства по делото не е установено по
безспорен и категоричен начин, че св. К. и Я. са знаели за престъпните
намерение на подсъд. К. и че са действали в съучастие с нея. Поради това на
двамата свидетели и не са предявени обвинения в хода на досъдебното
производство.
В хода на разследването не е установено по безспорен и
категоричен начин, че св. Б.Т. - майка на подсъдимата е съпричастна към извършеното
от дъщеря и деяние. Т. е разпитана в качеството на свидетел, като са й
разяснени правата по чл. 119 от НПК и тя се е възползвала от тях, като е
отказала да дава показания.
По делото е било изискано от нотариус Бисер Петров с
район на действие - РС Монтана, да предостави документите по нотариално дело №
339/2001г., образувано с нотариален акт № 8, том VI, рег. № 7629 и по
нотариално дело № 311/2001г., образувано с нотариален акт № 169, том V, рег. №
6800 за послужване. Изисканите документи не са били представени, тъй като
съгласно Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните
кантори нотариалните дела се пазят пет години, като след изтичане на срока
подлежат на унищожаване.
Подсъд. К. до момента не е осъждана за престъпления от
общ характер, а от справката - характеристика се установява, че няма заведени
срещу нея заявителски материали за извършени престъпления, сред съседите си се
е ползвала с добро име, в момента работи в чужбина.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от самопризнанието на подсъдимата. Производството
по делото е разгледано по реда на чл. 370 и сл. от НПК. Съдът приема
самопризнанието на подсъдимата, която признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт на РП - Монтана. Самопризнанието се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което съдът
с определение в съдебно заседание по делото обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимата, без да събира доказателства
за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт на РП –
Монтана, на основание разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК. Същото напълно
съответства на показанията на разпитаните свидетели на досъдебното производство
по делото, същите се подкрепят от събраните по досъдебно производство № ЗМ -
206/2007год. по описа на ОД на МВР – Монтана писмени доказателства.
С
горното подсъдимата
е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26,
ал. 1 от НК - на 05.05.2001г. и на 21.05.2001г.
в гр. Монтана при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за
себе си имотна облага, възбудила у Ч.Ц.Г. xxx заблуждение относно правото на
собственост, че тя и майка й Б.Т.К. са единствени наследнички на недвижими
имоти както следва: 1. Нива с площ 61, 360 дка., трета категория в м. ”Брестовете”,
представляваща имот № 013002 по плана за земеразделяне в землището на с. П., общ.
Бойчиновци, обл. Монтана и 2. Ливада с площ 35.640дка., трета категория в м. “Брестовете”,
представляваща имот № 019001 по плана за земеразделяне на с. П., общ. Бойчиновци,
обл. Монтана и с това причинила имотна вреда на наследниците на П. М. К. - Т.Е.К.
xxx в размер на 1 687, 50 лв. за първия имот и 534, 60лв. за втория - всичко на
обща стойност 2 222, 10лв / две хиляди двеста двадесет и два лева и десет
стотинки/, представляваща пазарната стойност на съсобствените й дялове от
имотите към деня на продажбата им и на Н.П.С. xxx в размер на 1 687, 50лв. за
първият имот и 534, 60лв. за втория - всичко на обща стойност 2 222, 10лв. /две
хиляди двеста двадесет и два лв. и 10ст. /, представляваща пазарната стойност
на съсобствените й дялове от имотите към деня на продажбата им.
От субективна страна е налице пряк умисъл -
подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е
настъпването на общественоопасните последици и е целяла тяхното настъпване.
Причини за извършване на деянието са ниско правно
съзнание и правна култура, незачитане на законите и установените правила.
При
определяне на наказанието съдът взе предвид вида наказание, предвидено в
съответните текстове на НК, разпоредбите на общата част на същия закон касаещи
материята, както и смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. С
оглед индивидуализиране на наказанието, съдът съобрази степента на обществена
опасност на деянието, подбудите за неговото извършване, степента на обществена
опасност на подсъдимото лице, смекчаващите отговорността обстоятелства, съзнаването
на вината и съжаление за извършеното, чисто съдебно минала, съдействие за
разкриване на обективната истина, както и отегчаващите
отговорността обстоятелства – високата степен на обществена опасност на
деянието.
Съдът призна подсъдимата за виновна за
извършеното деяние, представляващо престъпление по чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, но приложи разпоредбата на чл. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б”, предл.
първо във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК, с оглед реда на разглеждане на
делото – на основание чл. 373, ал. 2 от НПК. Предвид горното съдът на основание
чл. 209, ал. 1, във вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б”, предл. първо във вр.
с чл. 2, ал. 2 от НК и чл. 36 от НК осъди
подсъдимата К. на ГЛОБА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА в размер на 700/СЕДЕМСТОТИН/ ЛВ. Съдът
замени наказанието “лишаване от свобода” с “глоба”, прилагайки редакцията на чл.
55, ал. 1, т. 2, б. “б”, предложение първо от НК, преди изменението с бр. 103
от 2004г. на ДВ., който е най – благоприятен за подсъдимото лице, на основание чл.
2, ал. 2 от НК.
Така определеното наказание, съдът намира, че е от вид и характер да
изпълни целите на специалната и генералната превенция. Целите на наказанието, както
по отношение на подсъдимата, като я мотивират занапред да спазва законите и
установения правен ред, така и по отношение на останалите членове на обществото,
като им въздейства предупредително и възпитателно.
По отношение на гражданската отговорност на подсъдимата:
Срещу нея е приет за съвместно разглеждане граждански иск
от Т.Е.К.
xxx за сумата в размер на общо 2 222, 10лв. / две хиляди двеста двадесет и два лева и
десет стотинки/, представляваща обезщетение за причинени от деянието
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на увреждане - 05.05.2001г. до окончателното и изплащане, както и сумата в
размер на 100лв. /сто лева/, направени разноски по водене на делото за
адвокатско възнаграждение.
С оглед на установената в процеса и цитирана по – горе в
мотивите фактическа обстановка, съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 45
от ЗЗД за репариране на вредите, които са пряка и непосредствена последица от
престъплението. В случая е налице необходимата кумулативна даденост на всички
предпоставки визирани в горната разпоредба – вреди, причинна връзка между
причинените вреди и вредоносния резултат, противоправност на деянието. С оглед
на това и предявеният граждански иск от пострадалата Т.Е.К. следва
да бъде уважен в размера на сумата от общо 2 222, 10лв. / две хиляди двеста
двадесет и два лева и десет стотинки/, представляваща обезщетение за
причинени от престъплението имуществени вреди, изразяващи се в равностойността
на полагащата и се идеална част от стойността на имотите, съгласно заключенията
на вещото лице по приетите като доказателство по делото експертизи. Върху
обезщетението за имуществени вреди съдът присъди и следващата се поискана лихва
от деня на деянието до окончателното и изплащане. Съдът присъди и следващите се
разноски направени по делото от пострадалата за адвокатско възнаграждение в
размер на сумата от 100/сто/ лева.
Срещу подсъд. Д.К. е приет за съвместно разглеждане и
граждански иск от пострадалата Н.П.С. xxx за сумата в размер на общо 2 222, 10лв. /две
хиляди двеста двадесет и два лева и десет стотинки/, представляваща обезщетение
за причинени от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
горната сума, считано от датата на увреждане - 05.05.2001г. до окончателното и
изплащане, както и сумата в размер на 100лв. /сто лева/, направени разноски по
водене на делото за адвокатско възнаграждение.
С оглед на установената по делото фактическа обстановка, съдът
и тук прие, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за репариране на
вредите, които са пряка и непосредствена последица от престъплението. Налице е
необходимата кумулативна даденост на всички предпоставки– вреди, причинна
връзка между причинените вреди и вредоносния резултат, противоправност на деянието.
С оглед на това и предявеният граждански иск от пострадалата Н.П.С. следва
да бъде уважен в размера на сумата от общо 2 222, 10лв. / две хиляди двеста
двадесет и два лева и десет стотинки/, представляваща обезщетение за
причинени от престъплението имуществени вреди, изразяващи се в равностойността
на полагащата и се идеална част от стойността на имотите, съгласно заключенията
на вещото лице по приетите като доказателство по делото експертизи. Върху
обезщетението за имуществени вреди съдът присъди и следващата се поискана лихва
от деня на увреждането до окончателното и изплащане. Присъди и следващите се
разноски направени по делото от пострадалата С. за адвокатско възнаграждение в
размер на сумата от 100/сто/ лева, установени от представения по делото договор
за правна защита и съдействие.
При горния
изход на делото, съдът постанови подсъдимата да заплати по сметка на ВСС сумата
от 200/двеста/ лева разноски по водене на делото, както и сумата от 5лв. държавна
такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
При така изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: