РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. К. , *.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Гюрай А. Мурадов
при участието на секретаря Стефка Ф. Атанасова
като разгледа докладваното от Гюрай А. Мурадов Административно
наказателно дело № 20215320200016 по описа за 2021 година
Установи следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 16-68 от *.*.2020 г. на Н.о. „Р.к. Ю.Б.“-
гр. П. към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА /ИАРА/ на П. М. М. с ЕГН
********** от с.Д., обл.П., ул.“*-та“ №* е наложено административно
наказание на основание чл.75, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите
/ЗРА/- глоба в размер на 600 лева, за нарушение по чл.38, ал.1 от същия закон.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и
го обжалва, като с жалбата прави искане за отмяната му като
незаконосъобразно и необосновано. Излага доводи за допуснати процесуални
нарушения и за маловажност на случая.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, явява се лично, като
поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. Не се претендират разноски.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, се
представлява от юрисконсулт М.А., която моли НП да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намери за установено от фактическа страна следното:
1
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана от съда е основателна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
показанията на разпитаните в качеството на свидетели Д.М. - като
актосъставител и А.Т., както и приобщените писмени доказателства -
наказателно постановление № 16-18 от *.*.2020 г., известие за доставянето
му, АУАН бл. № В 0017504 от 27.*.2020 г., заповед № РД 09-1177 от
20.*.2019 г., заповед № РД 09-25 от 21.01.2014 г., копие от карта за д.с., съдът
намира за установено следното:
На 27.*.2020 г. свидетелите Д.М. и А.Т. и двамата служители на ИАРА,
извършили проверка на лица, ловящи риба на язовир „Д.“ в общ.К.. Около
11.00ч. проверили и жалбоподателя, който ловял риба с 3 въдици.
Установили, че М. притежава риболовен билет, след което проверили и улова
му, който бил в два живарника. М. бил уловил неуточнен брой риби от вида
„Ш.“ и „У.“. Д.М. и А.Т. измерили със служебна и сертифицирана рулетка
дължината на рибите и от двата вида и установили, че 2 бр. риби от вида „У.“
са маломерни, т.е. с размер под 15см., а именно 14 см., като те не следва да се
ловят и задържат. Те били върнати живи във водата, като това обстоятелство
е заявено от жалбоподателя и не се опровергава от показанията на Д.М. и
А.Т..
Там, на място св. Д.М. съставил на П. М. М. с ЕГН ********** АУАН
бл. № В 0017504 от 27.*.2020 г., за нарушение на разпоредбата на чл.38, ал.1
от ЗРА, тъй като на 27.*.2020 г., в 11.00 часа, на язовир „Д.“, в местността
срещу „П.“, общ. К. лови риба с 3 бр. въдици. Същият е уловил и задържал за
себе си в живарник 2 бр. маломерни риби от вида „У.“ с размери: 14 см.
Рибата е измерена със сертифицирана рулетка с №0*6.
Свидетел по съставения АУАН бил св.Т..
Така съставеният АУАН бил връчен на жалбоподателят, който не
вписал възражение по констатациите в акта. Била взета и картата за д.с. на М..
Въз основа на така съставения АУАН, на *.*.2020 г. оправомощено
длъжностно лице издало атакуваното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя било наложено административно наказание на основание
чл.75 ал.1 от ЗРА - глоба в размер на 600 лева, за нарушение по чл.38, ал.1 от
същия закон.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
06.01.2021 г., а жалбата срещу него депозирана на 11.01.2021 г.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни
доказателства, които са логични, последователни и непротиворечиви,
подкрепят се и от писмените доказателства по делото, надлежно приобщени
2
от съда.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна:
Следва да се посочи, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи в кръга на правомощията им.
След като анализира събраните доказателства и взе в предвид
възраженията и аргументите изложени в жалбата, съдът следва да провери
изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление.
Настоящото производство е от административно-наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, това
деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното
постановление като нарушител. Следва и да се отбележи, че актовете за
установяване на административни нарушения нямат обвързваща,
доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като
при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, а съгласно
чл.14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се
счита за невинен до доказване на противното. Това от своя страна означава,
че в тежест на административно-наказващия орган е да докаже по безспорен
начин пред съда, че има административно нарушение и то е извършено от
наказаното лице. Освен това, за да бъде наказателното постановление
правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени
изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на
наказателното постановление.
Съдът споделя правния извод на наказващия орган, че в конкретния
случай, след като е уловил и задържал 2 бр. риба от вида „У.“ с размери 14
см., при допустим минимален размер 15 см., жалбоподателя с виновното си
поведение формално е осъществил състава на административно нарушение по
чл.38, ал.1 от ЗРА. Посочената в наказателното постановление цифрово
означение на правната квалификация на нарушението /изписана с цифри/ е
прецизирана. Изложеното ясно и точно словесно описание в НП на
фактическите обстоятелства, при които е осъществено нарушението не води
до неяснота и невъзможност нарушителя да разбере в какво точно се изразява
нарушението и въз основа на какви доказателства се гради обвинителната
теза. Не е допуснато процесуално нарушение в НП, което да е съществено и
да води до ограничаване правото на защита.
Съдът намира за необходимо да посочи, че описаното в НП и АУАН
административно нарушение се явява безспорно доказано, тъй като св.Д.М. и
св.А.Т. заявяват, че са установили М. да лови риба и до него е имало 2
живарника с вече уловена риба от които 2 бр. риба от вида „У.“ с размери: 14
см., при допустим минимален размер 15 см. Той не оспорил пред тях тези
обстоятелства и констатации и подписал съставения му АУАН без
3
възражение. Т.е. изцяло в насока на развитата обвинителна теза се явяват
показанията на св.Д.М. и св.А.Т., които са очевидци на деянието, като същите
пред съда правдиво и безпротиворечиво посочиха конкретни релевантни
факти, относими към предмета на спора, включително и обстоятелствата, при
които установили улова и го измерили.
Независимо от факта, че извършеното от жалбоподателя деяние
формално осъществява признаците на административно нарушение по чл.38,
ал.1 от ЗРА, съдът счита, че последващите действия на наказващия орган с
издаване на НП и привличането му към отговорност по чл.75, ал.1 от ЗРА се
явяват незаконосъобразни и в нарушение на материалния закон, при условие,
че е налице „маловажен случай” на нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Поначало, при извършване на преценка дали са налице основанията на чл.28
от ЗАНН наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като
отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от
нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН. Когато конкретно деяние
представлява "маловажен" случай на административно нарушение, той следва
да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба,
наказващият орган съобразно делегираните му по силата на ЗАНН
правомощия в качеството на „особена юрисдикция” освобождава от
административно-наказателна отговорност, а това освобождаване не може да
почива на преценка по целесъобразност. Преценката за "маловажност на
случая" подлежи на съдебен контрол. В обхвата му се включва и проверката
за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. В случаите, когато
съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но
наказващият орган не го е приложил, това е правно основание за отмяна на
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със
закона. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен
орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в
пълнота фактите, релевантни за спора с който е сезиран. При това, съдът е
задължен да изследва и решава всички въпроси по фактите и по правото, от
които зависи изходът на делото. От анализа на цитираните правни норми се
налага извода, че преценката на административно-наказващия орган за
"маловажност" на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и
същата подлежи на съдебен контрол /в тази насока ТР №1/*.*.07 г. по н.д.
№1/2005 г. на ОСНК на ВКС.
Съдът счита, че са налице обективните предпоставки за определяне на
настоящият случай като маловажен по смисъла на чл.28, б.а от ЗАНН. Този
извод несъмнено се обективира от цялостната преценка на събраните
доказателства. Налице са всички онези основания, които касаят
приложението на разпоредбата на чл.28 б.а от ЗАНН.
По смисъла на чл.28 от ЗАНН и субсидиарно приложимата разпоредба
на чл.93, т.9 от НК, във връзка с чл.11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при
който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства, представлява
4
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на административно нарушение от съответния вид. Този критерий на
преценка се прилага за всички деяния, когато трябва да се реши въпросът
дали случаят е маловажен или не. В процесния случай е установен улов на 2
бр. риба от вида „У.“ с размери 14 см., при допустим минимален размер от 15
см., като няма данни наказаното лице преди това да е извършвало други
нарушения по ЗРА, поради което въззивния съд счита, че следва да намери
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Вярно е, че за съставомерността
на деянието е без значение количеството на уловената маломерна риба, както
и колко точно риби са под минимално допустимия размер и с колко точно
сантиметра, но това, както и останалите установени по делото обстоятелства,
касаещи извършеното нарушение, са релевантни за преценката досежно
съществуването на предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Значимостта на охраняваните обществени отношения, свързани с
опазването на рибния ресурс на определен етап от развитието му с оглед
незастрашаване на нейната популация са обусловили законодателното
разрешение уловът на риба с тегло и размери под минимално допустимите да
бъде предвидено като противоправно и обществено опасно деяние,
квалифицирано като административно нарушение по чл.38, ал.1 от ЗРА. Това
обаче не означава, че с оглед цялостната характеристика на деянието и дееца,
и обстоятелствата, относими към извършеното нарушение, не може да е
налице по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. От
установената по делото фактическа обстановка и при съблюдаване на
критериите по чл.93, т.9 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН, съдът счита, че
извършеното нарушение представлява такова с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид, с оглед на което то следва да се квалифицира като маловажен
случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В
конкретния случай освобождаването от административно-наказателна
отговорност по чл.28 от ЗАНН не е в противоречие с целите на наказанието
по чл.* от ЗАНН - предупреждението към нарушителя, че при повторно
извършване на такова нарушение ще му бъде наложена глоба е било
адекватното за случая решение на наказващия орган. В съответствие с
приетото с Тълкувателно решение № 1 от *.*.2007 г. по тълк. н.д. № 1/2005 г.
на ВКС, неприлагането от административно-наказващия орган на нормата на
чл. 28 от ЗАНН при наличието на предпоставките за това, води до материална
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
В допълнение е необходимо да се посочи и следното: при налагане на
административното наказание следва да се съблюдава и принципът за
пропорционалност между деянието, последиците от същото и предвидената
санкция, произтичащ от чл.35, ал.3 от НК - наказанието да бъде съответно на
престъплението и да постига целите му по чл.36 от същия кодекс, както и от
легалното определение по чл.93, т.9 от НК - да бъде съобразена липсата или
незначителността на вредните последици. Предвидените административни
5
санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. При
приложение на принципа на пропорционалност и критериите за преценката
му и предвид преследваната цел за устойчиво развитие на рибните ресурси,
възстановяване и опазване на биологичното равновесие и обогатяване на
разнообразието на рибните ресурси във водните екосистеми за постигането на
която са регламентирани правилата за стопански и любителски риболов,
както и за отговорен риболов, налагането на конкретната санкция в размер на
600 лева при данните, че се касае за изолирано деяние от страна на дееца,
както и, че не са налице данни за реално застрашаване на биологичното
разнообразие и естественото възпроизводство на популациите от риба и други
водни организми, надхвърля границите на подходящото и необходимото за
постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели.
Безспорно е, че обществената опасност на деянието и дееца са
изключително ниски, а наложената санкция, дори в един минимален размер
от 600 лева, би била неоправдано висока. За това настоящият съдебен състав
счита, че като най-съответно на извършеното административно нарушение се
явява спрямо него да бъде приложена разпоредбата на чл.28 б.а от ЗАНН,
като се предупреди, че при следващо нарушение ще бъде наказан, а водената
преписка да се прекрати с мотивирана резолюция. Маловажните случаи на
административни нарушения не се наказват и административното
производство се прекратява по заповед на административно-наказващия
орган, защото са налице обективни предпоставки за това - нарушението е за
първи път, то е с ниска степен на засягане на охраняваните обществени
отношения, не са настъпили някакви конкретни противоправни последици.
На конкретният нарушител за конкретно вмененото му административно
нарушение не е следвало да бъде наложена посочената в НП “глоба” в размер
от 600 лева, защото тя се явява несъответна на обществената опасност на
деянието и дееца. Законосъобразно е в настоящият случай единствено да се
предупреди жалбоподателя, че при повторно нарушение ще му бъде наложена
такава санкция. Тези обстоятелства не са били правилно преценени от
наказващия орган, защото макар формално да се позовава на тяхното
обсъждане, липсва в издаденият административен акт онази необходима
оценка на събраните факти и преценка на изяснените обстоятелства по
извършеното административно нарушение. Ако бе подходено с необходимият
за това анализ при спазване на изискванията на чл.27 от ЗАНН, то
несъмненият извод би се явил за необходимостта от това, да не се стига до
ангажиране и понасяне на административно-наказателна отговорност от
страна на жалбоподателя. Като не е изпълнил и отчел тези предпоставки, той
неправилно е наложил административно наказание.
Поради горните мотиви, обжалваното наказателно постановление
следва да се отмени.
С оглед изхода на делото, право на разноски има жалбоподателя, но
такива не се претендират, съответно не се и присъждат.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
6
РЕШИ:
1.ОТМЕНЯ наказателно постановление № 16-68 от *.*.2020 г. на Н.о.
„Р.к. Ю.Б.“- гр. П. към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА /ИАРА/, с което
на П. М. М. с ЕГН ********** от с.Д., обл.П., ул.“*-та“ №* е наложено
административно наказание на основание чл.75, ал.1 от Закона за рибарството
и аквакултурите /ЗРА/- глоба в размер на 600 лева, за нарушение по чл.38,
ал.1 от същия закон.
2.РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в 14-
дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. П..
Ст.А.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7