ПРОТОКОЛ
№ 83
гр. Смолян, 11.02.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на десети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:*
при участието на секретаря *
Сложи за разглеждане докладваното от * Наказателно дело частен характер №
20245440200482 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
На второ четене в 13.50 ч. се явиха:………………………………
Частният тъжител Т. И. Ч., редовно призован, се явява лично и
с повереника си адв. * *, редовно упълномощена.
Подсъдимият К. П. П., редовно призован, се явява лично и със
защитник адв. С. М., надлежно упълномощен.
По делото е постъпила изисканата пр. пр. №1082/2024 г. по
описа на РП- Смолян.
Адв. *: Да се даде ход на делото.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Частният тъжител Т. Ч.: Да се гледа делото.
Подсъдимият К. П.: Да се гледа делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход
на делото и затова
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. *: Водим допуснатите ни свидетели.
Адв. М.: Също водим допуснатите ни свидетели.
1
Сне се самоличността на водените от частния тъжител
свидетели, както следва:
*****************
Сне се самоличността на водените от подсъдимия свидетели,
както следва:
***************
Съдът РАЗЯСНИ на свидетеля * П. правото му да откаже да
даде показания пред съда. Същият заяви, че желае да свидетелства.
Съдът НАПОМНИ на свидетелите отговорността по чл. 290 от
НК. Същите обещаха да говорят истината и бяха изведени от залата.
Свидетелят *: Приятел съм с Т. Ч.. През 2024 г. знам за
инцидент, случил се с него. Той ми се обади след случката, като аз не
съм очевидец на случилото се. Обади ми се и ме попита дали мога да
отида да го взема от дома му и да го закарам до гр. Пловдив. Отидох,
взех го от тях, от дома му в гр. Смолян. Той беше с лепенка и беше
посинял около очите. Каза ми, че са го били и ритали, че е претърпял
инцидент. Искаше да го закарам до гр. Пловдив. Закарах го до
Пловдив. Спирахме по пътя на две места, защото му се виеше свят.
Обясни ми, че инцидентът се е случил около казармата, горе на
Каптажа. Каза, че баща и син са му нанесли ударите. Говорихме си с
него, докато пътувахме. Каза, че са се спречкали нещо, ударили са го,
паднал е на земята. Аз не съм очевидец на случилото се. Това той ми го
каза. Втори път го карах след това до гр. Пловдив. В Пловдив първият
път бяхме, за да си изкара СМУ, а вторият път ходихме за преглед. Той
не се чувстваше добре, за да отиде сам, и ме помоли аз да го закарам.
Мисля, че след това е влизал в болница. Знам това от него, но не мога
да кажа по кое време е влизал в болницата. СъС.ието, в което беше, му
пречеше да шофира.Той ме извика три-четири дни след моментът, в
който е получил нараняването. Имаше под очите синини и лепенка на
челото. Той сподели, че му се вие свят и му се повръщаше. Т. ми
казваше къде да карам. Отидохме на паркинга около Медицински
университет. Не мога да кажа той къде влезна за преглед, не съм видял.
Доста време го чаках на паркинга, не мога да кажа точно време. Не
знам колко време продължиха оплакванията му. Карах го втория път
2
15-20 дни след първия път. Имаше оплаквания тогава, но не знам дали
имаше лепенка.
След разпита свидетелят напусна залата.
Свидетелят * Ч.: Някъде към 13.00 следобед бях в леглото си и
брат ми звънна по телефона. Бях му поръчал ключ от Пловдив. Извика
ме пред блока, да ми даде ключ. Казах му да ме изчака да сложа нещо
върху пижамата си, за да излезна. Излезнах. Даде ми ключа. Колата на
брат ми, с която той дойде, беше спряна до магазина на военните
блокове пред нас. Той ми даде ключа и четиримата слезнахме долу в
офиса- аз, брат ми, *- жената на брат ми и двегодишния *, синът на *.
Там брат ми имаше да си свърши работа в офиса, показахме на *
птичките и аз тръгнах да си ги изпращам нагоре към колата. На качване
към колата, по стълбите на магазина, жълтият бус на * и К. беше спрял
до кошовете вдясно.Видях нервност в * и К.. Те бяха в буса и гледаха
към нас. Определено бяха нервни. Не съм очаквал, че ще се случат
такива неща, въпреки че видях, че са изнервени, защото една седмица
преди случката аз и *- бащата на К., в продължение на един час сме си
правили мохабет на моста на *„*“, който беше чисто приятелски.
Понеже брат ми си беше изцапал ръцете, изкара мокра кърпа от колата
и започна да си забърсва ръцете. * седна в колата. Подадох й * на нея. В
момента на подаването на * от буса слезнаха * и сина му К., като
тръгнаха към нас. К. мина покрай мен, все едно не съм там, и се залепи
директно за брат ми. * застана зад мен. Брат ми си бършеше с кърпа
ръцете и в този момент К. го попита: „Ти какви забележки си правил на
майка ми.“. Брат ми без никаква физическа дейност му каза: „Моля, Ви
се, не ме занимавайте с глупости.“. Понеже не очаквах такова действие,
си стоях настрани с анцуга върху пижамата. К. започна да бута с
гърдите брат ми и да го заплашва. Брат ми му каза за втори път да се
съобразява, защото с нас има двегодишно дете. И с това не се
съобразиха. Третия път * беше зад мен и каза: „Т.е, ти започваш да
правиш много проблеми.“. Обърнах се към * и му казах: Чакай, бе, *,
какви проблеми, той, даже тук на махалата не живее.“. Брат ми не
живее в онази махала, аз живея там. К. каза: „Внимавай, защото ….“.
Аз се приближих и го попитах: Защото какво…? В този момент * ме
3
сграбчи за ръката отзад. Имам изкарано СМУ заради синините от
пръстите, където ме хвана. Сграбчи ме, обърнах се, виждайки че вече
ме е нападнал, обърнах се, хванах го за якето и го тръшнах на предния
капак на колата, която беше от другата страна на пътя, като отбелязвам,
че след като го оставих на колата, без да му нанасям други удари,
просто исках да му кажа стига до тук, през това време отзад явно брат
ми и К. вече се бяха. К. тъй или иначе беше започнал вече да налита,
както казах по-рано. С оставянето на * ги видях, че те са до буса и
тръгнах към брат ми и К. с мирни намерения, за да ги разделя. Ако съм
искал да удрям и да бия, щях първо да ударя *. Хванах * и го сложих на
капака, като му казах: Стига! До тук да е. Тръгнах към К. и брат ми, * в
това време се е изправи и ме блъсна в гръб, без да очаквам. Падането
беше жестоко. Имам изкарано СМУ за охлузвания от таза до ухото. В
този момент от адреналина станах много бързо от земята и отново
сграбчих *. В този момент, в който сграбчвам *, К. вече е съборил брат
ми на земята. Видях брат ми, понеже съм с лице към тях, как се изправя
на едното коляно и това, което видях, е как К. от един метър и половина
с една хубава засилка с левия крак /боц/ изрита брат ми в главата. Все
едно главата на брат ми беше футболна топка. Видях удара, който беше
жесток. Видях как брат ми заби главата си в бронята на колата, която
беше до него. Имаше кола от другата страна на пътя. Когато К. го рита,
брат ми явно изпадна в безсъзнание и заби главата в колата, която беше
на пътя. Падна ми пердето, за което съжалявам, израснал съм с К. и *,
но като видях как рита брат ми по главата, го блъснах по стълбите
надолу. К. вече беше до мен. Не си спомням дали ме хвана за дрехите,
или ме развъртя. Просто се намерих паднал. Той скочи върху мен и ми
нанесе три удара в лицето, от които успях да се опазя и нямам
последствия от това. Гледах го, следях му движенията и се опазих. В
този момент * беше извикала Т. *, който също е наше момче, с което
сме израснали заедно. Той ни раздели с К.. След това се изправих и му
казах: Въздухът ли ти свърши, свине?, защото дишаше така. Отидох
при брат ми и видях голяма локва с кръв. Видях брат си със спукано
чело. На челото му имаше голяма аркада. Аркадата беше около 5-6 см.
Отгоре челото му беше цялото отворено. Тогава К. отиде при баща му.
Дойде полиция. Не знам кой се обади на полицията. Дойде линейка.
4
Линейката прибра *, а Т. никой не го погледна. Той остана там на
земята. Дойдоха полицаите, започнахме да пишем обяснения на масата
пред магазина. В това време се появи майката на К. и каза, че и тя ще
седне да пише обяснения. Ядосах се, спрях да пиша, защото майка му
не присъстваше на случая, а искаше да пише обяснения. В този момент
се наложи да ми сложат белезници, защото нямаше да е добре
работата. Сложиха ми белезници и ме закараха в полицията. Доколкото
знам, малко по-късно са задържали и К.. След това него са го пуснали,
а мен ме държаха 24 часа. Не мога да кажа какво стана с брат ми. Аз
бях задържан в полицията. Брат ми дойде, да ми донесе в ареста храна.
Беше шит, беше залепен и бързаше да се прибира, понеже му беше
лошо. Оплакванията му продължиха 2 месеца. Лежа в болница. Ходил
съм му на свиждане. Имаше вливки, не можеше да стане от леглото да
ни изпрати до външната врата. Имаше лечение, гадеше му се, не
можеше да шофира, не можеше да стои прав, виеше му се свят. При
удара, който видях, добре, че остана жив. К. е 120 кила горе-долу,
висок е над 187 см., тъй като аз съм 183 см., а той е доста по-висок от
мен. Брат ми е към 180 см. и като го гледам е не повече от 78 кг. Като
ръст е видно, че К. превъзхожда брат ми. Знам, че К. е играл волейбол.
С него никога съм нямал проблеми до онзи момент. Дори той ме е
поздравявал поС.но в махалата. Брат ми не можеше да ходи на работа
след този случай. Беше в болница, в болнични, лежеше, не можеше да
стане и да отиде до тоалетна от световъртежи. Придружавал съм го до
болницата. Водил съм брат ми при д-р *, който е *. Знам, че на брат ми
са му правили скенер. Знам, че с лявото ухо чува по-зле след удара.
Периодично има оплаквания, но в рамките на тези два месеца беше със
силни болки и всичко останало, което изброих. Брат ми не беше никак
добре, лежеше в тях, лежеше в болницата. На Пловдив ходи. Беше му
много охлузен носа и от самия удар явно му бяха избили синини,
кръвоизливи под очите. Кръвоизливите стояха поне две седмици. Той
имаше нужда от помощ. Той не можеше да стане. * го водеше до
тоалетната. Нямало е извинение и съжаление от К.. Един ден срещнах
К. и му казах да изчака малко, като го попитах дали може да ми обясни
какво е направил онзи ден, отговорът му беше: „Не знам.“. Попитах го
рита ли се така човек, с който си израснал в една махала. Отношенията
5
ни се влошиха от старите- родителите ни. К. не е лошо момче. Явно
майка му и баща му са го надъхали. Нещата тръгват от доста години
назад. Бях в чужбина, когато брат ми ми се оплака за първи път. Една
вечер брат ми се е прибирал, като е оставил колата си пред магазина на
П.и. Но това място не се води по документи на П.и, а е обществено
място. Една вечер се събират бащата на К. и един комшия, причакват
брат ми, който слиза от колата, и го нападат в тъмното. Не знам
причината за конфликта на П.и с нашето семейство, но от тогава
започнаха проблемите. Знам от брат ми, че са подавали с предишната
му жена три жалби в полицията. Не знам дали има съставени протоколи
и предупреждения. Знам за конфликти между майките ни. Не мога да
кажа от кога са, защото съм бил в чужбина. Било е на една операция на
*, на жената на брат ми, която почина. Майка влиза в магазина на П.и и
си купува пъпеш, обаче от притеснение, тъй като жената е възрастна,
плаща с 50 евро, които аз съм й пратил. Връща се вкъщи, осъзнава
грешката си и се връща в магазина да си потърси рестото. Майката на
К. вместо да си признае грешката и да върне правилното ресто, се е
скарала с майка ми. Майка ми й е обяснила, че й е дала 50 евро, но * е
отрекла и от там също възникна конфликт между двете семейства.
Майката на К. е дърпала майка за косата по стълбите на блока. След
което, при положение че мен ме няма, майка ми се оплакала на брат ми,
след като * втори път е отишла и е изгонила майка ми от пейката пред
блока. Майка се оплаква на брат ми и се е стигнало до там той да отиде
да направи забележка на *, да не дърпа майка ми и да не се занимава с
нея като цяло. * е по-млада, по-висока е. Майка ми е 170 см. и 50 кг.
Давах писмени обяснения в полицията по повод сбиването. В
полицията съм писал подробно за случката. Не знам другите какво са
писали в обясненията си. Споменавал съм думата бухалка. Когато ми
падна черното пред очите, видях брат ми със сцепената глава и локвата
кръв, и ми идваше да се саморазправям вече и казах: Къде е бухалката?
Попитах брат ми къде е бухалката. Не съм го пращал да я взема, той
едвам седеше. Беше невъзможно физически за брат ми да отиде да я
вземе. Блъскал съм * два пъти в началото, когато ме хвана. Това е при
самоотбрана. Не съм направил никакво престъпление. Отбранявал съм
се. Не съм вдигал камък над главата си. По отношение на нищо не съм
6
вдигал камък. След случая брат ми два месеца не ходеше на работа.
Никъде другаде не е ходил да работи брат ми през тези два месеца.
Излизал е, когато сме ходили до болницата. Не е излизал по други
поводи. Болките на брат ми започнаха да отшумяват. Не мога да
отговоря дали световъртежът му е бил поС.ен. Оплакваше се от
световъртеж. Брат ми не можеше да става, придружавал съм го лично
аз до болницата. Той лежа в болницата на системи.
След разпита свидетелят напусна залата.
Свидетелката *: Инцидентът се случи на 19.04.2024 г., защото
на следващия ден детето имаше рожден ден и тичахме по задачи за
организирането му. Приятелят ми Т. имаше работа при брат му, който
живее на ул. * в гр. Смолян. Т. живее с мен на ул. Училищна 5 в гр.
Смолян. Отидохме при брат му и майка му на адреса на ул. *. Бяхме с
детето в колата. Той спря ав*била на улицата пред блока. Тогава
слезнахме. Брат му дойде, доколкото си спомням беше по пижама и
трябваше нещо да му подаде. Работата ни беше съвсем малко, около 10
минути. Детето трябваше да спи и затова бързахме, беше около 13.00 ч.
следобед. Тръгнахме да се качваме в колата. Качих се с детето в колата,
Т. се запъти към шофьорското място, за да може да си тръгнем по-
бързо. В същото време се чуха страшни викове. Бях вътре в колата и
нямаше как да разбера за какво точно става въпрос. Чух, че викаха Т.,
той се обърна и видях как към него се приближи висок млад мъж,
когото не познавам /свидетелката сочи подсъдимия/. Дотогава не го бях
виждала. Този мъж започна нещо да вика, но аз не чух за какво става
въпрос. Т. се опита да го избегне, като му каза да не го занимава с
глупости, тъй като имаше работа и бързаше. Тогава Т. направи крачка и
видях, че тръгна към колата да се качва. Високият мъж се приближи
към него и го избута напред. Т. падна и видях как си удари главата в
насрещния ав*бил. Пред нашата кола имаше паркирана друга кола.
Видях, че Т. си удари главата в тази другата кола. В този момент взимам
детето, излезнах, за да видя какво става въпрос. Излезнах от колата и
видях как Т. се опита да стане по някакъв начин. Видях как с всичка
сила този мъж с една голяма обувка изрита Т. в лицето. Паникьосах се,
детето плачеше. Т. се опита да стане, но не знам поради каква причина,
в момента, в който се опита да надигне главата си, мъжът го изрита в
7
същата област още един път. Започна да му шурти кръв. Чудех се дали
да отида при Т., или да оставя детето. Т. беше в много лошо съС.ие.
Помислих си, че Т. си „отиде“. Той остана на земята, не помръдваше от
земята. Беше паднал на земята и не мърдаше по никакъв начин.
Гледаше като омагьосан. Тогава оставих детето в колата. В същото
време от главния път се зададе бял бус по улицата и видях, че е мъж,
като започнах да викам за помощ, защото съм жена и няма какво да
направя. Мъжът спря буса и дойде да види какво се случва, но не мога
да кажа дали е видял вече нещо. Брат му на Т. помня, че когато К.
тръгна към Т., зад К. се появи още един мъж по-възрастен. К., като
беше над Т., дойде брат му *, да види какво става. След това вече се
появи възрастният господин, бащата на К.. Помня, че бащата на К.
дръпна *. * се обърна и помня, че го бутна. На тел. 112 се обади мъжът,
който дойде с белия бус. Разбрах, че се казва *. Дойде полиция, след
това дойде линейка. Помня, че предадох детето тогава на бабата и
стоях до Т., защото беше зле. Не можеше да се изправи. Стоях при него
през цялото време. След това аз го закарах в Спешно отделение. Там го
приеха и чакаше да прегледат какво му е общото съС.ие. Имаше рани
по главата. Имаше спукано на челото, виждаше му се месото до
дясната вежда и не спираше да кърви. Започнаха да му правят много
изследвания. След това го шиха на челото. Сложиха му лепенка. Кръв
течеше отвсякъде Цялото пространство между челото и носа беше
разцепено. Той остана в болницата, но не си спомням колко време е
останал в болницата. Остана да нощува там. След това много пъти го
приемаха в болницата. Няколко дни след това, пак лежеше в болницата,
в хирургия. Може би 2-3 месеца Т. беше в болнични и беше вкъщи,
като имаше световъртежи, не можеше да се храни, имаше силно
главоболие. Той по принцип е с високо кръвно и кръвното му нонстоп
се променяше. Имаше нощи, в които не съм спала, да ставам и да му
меря кръвното. Почти през цялото време беше на легло, като само е
ставал до тоалетна и да се храни, като в началото дори не можеше да
отиде до тоалетната и съм го придружавала. Имах и малко дете вкъщи.
На Т. му казаха, че има нужда от почивка и покой. Освен на челото
имаше по тялото, мисля че по ръката имаше охлузвания, а под очите
беше целия син. На следващия ден получи страшен оток. Цялото му
8
лице беше подуто, синьо. Доколкото разбрах, е имал счупена кост на
носа. Още на следващия ден получи тези отоци и синини.След като К.
го избута първия път, Т. падна и си удари главата в другата кола. След
това Т. се опита да стане. Т. беше с гръб към мен, аз бях в колата и не
видях как К. точно го бутна. Не бях през цялото време в колата. След
като първия път бутнаха Т., се изплаших и излезнах с детето на ръце от
колата. Т. се опита да подаде глава, но не и да се надигне, защото
нямаше как да се надигне. Явно от удара го беше заболяло. Кръвта се
появи след първия ритник на К.. Явно за К. не е била достатъчно,
защото се появи и втория ритник. Кръвта тръгна от лицето на Т., от
раната на челото му. Кръвта се стичаше. На земята имаше голямо петно
кръв. Може би два месеца стоеше това петно кръв на земята и никой не
го беше изчистил. Не знам дали * и Т. успяха да си дадат това, заради
което отидохме. Чувала съм думата бухалка. Доколкото си спомням, *
каза, че има бухалка в колата на Т., което не е вярно, защото аз не знам,
че има бухалка. Не помня на кого го е казал. * каза, че има бухалка на
К. или *, но не помня на кого каза, че ще отиде да вземе бухалка от
колата на Т.. Баща му на К. също беше там. Помня, че когато * дойде,
да види какво става, тогава баща му на К. го дръпна и * се обърна и
тогава го бутна. Има едни стълбички пред магазина, на които падна
бащата на К.. * бутна бащата на К., защото беше вече афектиран от
случката с брат му и помня, че * го бутна. * падна, като го видях как се
опря на ръката и започна да охка и пъшка. Видях * да вдига камък
върху главата си спрямо *. Това вече е след случката. Т. беше на легло
много време, близо 2-3 месеца беше в болнични. Ставал е, излизал е и
навън е ходил, като аз съм била с него. Не е бил през цялото време на
легло. Не е работил. Той е излизал, когато приятелят му го караше на
Пловдив. Нямам спомен Т. да е излизал за дълго време. Той е бил почти
през цялото време с мен. Главоболието му е било нонстоп.
Световъртежът не е бил толкова често, колкото главоболието, но се
появяваше доста често. Водих го в началото до тоалетната, защото не
можеше да ходи сам. Доста дълго време продължи това. Т. работи като
таксиметров шофьор.
След разпита свидетелката напусна залата.
Свидетелката *: Работя като таксиметров шофьор и съм тук по
9
повод случай свързан с Т. Ч., когато той се появи с марля на лицето и
това беше тема номер едно на разговор сред колегите, като казваха, че
е свързано с някакъв побой. Не съм очевидец на побоя. Но самата
визия и начинът, по който той излезе навън, направи впечатление.
Нямаше го може би няколко дни до седмица. Малко по-късно след това
се появи. Излезе по пиацата с колегите. Излезе с колата на нонстопа,
беше с колегите по пиаците на здравната каса. Спираше пред църквата,
влизаше в църквата. Той работи в църквата и по време на Великден, по
който празник тече голяма подготовка, той помагаше в църквата. Не
мога да кажа дали по често съм го виждала след побоя, отколкото
преди това. Може би по времето, когато течеше подготовката за
Великден в църквата, ми направи впечатление, че Т. имаше марля на
лицето, но на самия празник Великден я нямаше вече. След Великден
нямаше марля на лицето си. Колежка съм на Т., не съм в по-близки
отношения с него. Т. особено по празници редовно е в църквата.
Празникът, за който говоря, беше в края на април, началото на май. Не
работя с неговото сдружение. Била съм на работа, когато съм го
виждала, че влиза в църква. Нямам лични отношения с Т.. Ние нямаме
отношения с него, колеги сме. Не съм го питала относно съС.ието му.
Не мога да кажа колко време имаше следи от побоя, може би седмица-
две, десет дни. Качвал се е в ав*била си, виждала съм го на пиацата,
нареждал се е на пиацата. Това е било в края на април, началото на май.
След това също си е работил. Начинът, по който изглеждаше, и
начинът, по който се появи, беше номер едно тема на разговор сред
колегите.
След разпита свидетелката напусна залата
Свидетелят *: Между 12.30 ч.-12.50 ч. на обед през 2024 г., не
помня точно месеца, аз слизах по горната улица и чух, че има дразги
долу. Застанах на парапета на горната улица, защото видях, че има
сбиване. Това, което видях беше, че * и * бяха налегнали *. Те бяха
точно на главната улица до буса на *, който беше до кошовете за
боклук. Колата на Т., която е такси, беше спряна на улицата върху
магазина от обратната страна. Бусът и колата на Т. са на срещуположна
страна. * и * налегнаха *. * тръгна да пада назад, дръпна ги двамата за
10
якетата и те паднаха. * тръгна да ги разделя. * се изправи по някакъв
начин и от там вече хвана на * баща му и го хвърли през стълбите
надолу, като взе един камък и тръгна да го хвърля върху *. * застана
върху баща си, за да го предпази. После дойде патрулката, разправяха
се. С условна присъда съм и не искам да се забърквам в такива неща.
Видях как изнесоха * на носилка и си тръгнах. Не съм виждал някой
някого да рита. В суматохата може и да са се удряли. Преди да дойде
патрулката, имаше жена до *, който се беше опрял на таксито. Жената
му даваше салфетки. * по едно време викаше: „Къде са ключовете?“, за
да се отвори багажника и да се вземе бухалката. * викаше така на *. *
търсеше ключовете от колата на *. * и * бяха нападнали *, но от далече
няма как да видя дали са ударили К.. Видях К. как се опитваше да се
предпази с ръцете си. Бях на горната улица. От там виждах *, *, *, *. Те
не бяха закрити от ав*били. Имах много добра видимост. Дърветата са
отсечени. Първото нещо, което видях, беше, че * и * тръгнаха към *,
който беше с гръб и встрани от буса, в посока към магазина. * беше на
около метър и половина от буса в посока магазина. * в този момент
беше на улицата. Той беше с гръб към таксито си. Беше на максимум
метър и половина разС.ие. Т. и * бяха на около три метра един от друг и
се гледаха. * не можах да го видя точно в това време къде е. След това
изведнъж видях * и Т., че нападнаха *. Повалиха го. Хванаха го и *
падна по гръб на земята. * им е хванал якетата и тримата падаха
заедно. Видях как * и Т. налитат върху * и как * падна по гръб, като ги
завлече с якетата надолу. Ръцете на * бяха отдолу. Явно той ги е
повлякъл за якетата и те паднаха върху него. По мое мнение * се
защитаваше. * и Т. не държаха нищо в ръце, просто тръгнаха към *
нападателно, като го събориха с ръце. Не мога да кажа какво му
направиха, но мисля, че го бутаха с ръце. *, бащата на *, слезна от буса.
Той беше в буса и тръгна, за да ги раздели. Не успя да ги раздели,
защото * го бутна и той се удари в една жълта кола на техен комшия- *.
Тази кола беше паркирана върху магазина, но от дясната страна на
стълбите. След това стана сборичкване между *, *, * и * се опита да се
изправи, за да ги раздели, колкото можеше. След това * го хвана,
хвърли го през стълбите и падна пред магазина отдолу. * падна на
стълбите. * тръгна да взима камък. * взе един камък с големина две
11
педи и тръгна, като каза, че ще го убие. Вдигна камъка с ръце над глава
и * застана върху баща си, за да го предпази. * взе камъка и тръгна да
го хвърля. * не хвърли камъка. Не мога да кажа защо. Развикаха се
комшиите, дойде полицията и линейката дойде след това и * не хвърли
камъка. Видях Т. как се беше подпрял на колата и жената, която беше
до него, му даде една салфетка, която той си я слагаше на носа, като си
попиваше кръвта. Не се намеси друг съсед по-активно. Т.та се обади на
полицията. Видя ме, че съм отгоре. Попита ме защо не се меся, казах
му, че знае защо не се меся. * гледаше да помогне, с каквото може,
дори мисля, че помогна * да се качи в носилката и линейката. Жената
беше до колата. Ако не ме лъже паметта, задна, дясна врата беше
отворена. Не съм виждал дете. Жената стоеше до колата безучастна,
просто наблюдаваше. Конкретно видях, че го удари в гръб и в този
момент не мога да видя, защото това са големи, едри мъже. Видях само
някакво сборичкване. Не мога да видя конкретни удари. Нямаше никой,
който да ги разтървава. Споделих с *, че съм видял какво е станало.
Споделих го това с * преди Нова година. Виждали сме се с * дотогава
на здравей/здрасти. С присъда съм за алкохол. Хванаха ме да шофирам
с алкохол. Т. беше пред неговата кола. Не мога да кажа със сигурност
от къде дойде *. Бях тръгнал към магазина, да си пазарувам и затова
видях случилото се. Първо, чух виковете и след това видях какво стана.
Не мога да кажа кой, как, какво е викал. Не съм отишъл специално, да
гледам, че някой се е сбил. Като дойдоха полицията, бях горе на
парапета. Видях, че * го изнесоха с носилка. Никой не ме установи от
полицаите като очевидец и си тръгнах. Бях на около 2 метра пряко
надолу от тях и на три метра и половина е случката от мен.
След разпита свидетелят напусна залата.
Свидетелят * П.: С буса ходих да взема микровълнова и като се
прибирах, слизам на завоя и гледам жена си, която беше тръгнала да
храни родителите ми. Тя беше тръгнала към къщи. Спрях до магазина,
до кошовете и се обадих на сина, който е на квартира в долния блок,
като му казах да дойде да вземе микровълновата. Тамън дойде, аз бях в
буса, слизам от буса, той беше по стълбите. Реших да отворя вратата, за
да вземе микровълновата. В това време видях * и *, които тръгнаха и
започнаха да бутат сина ми. Аз отидох и се мъчих да ги разделям.
12
Почнах да бутам * и да бутам сина си, за да ги разделя. В това време *
ме бутна и паднах от другата страна, където имаше една лека кола.
Паднах до колата на земята по гръб и след това, като паднах, * и * взеха
да налагат К.. Изправих се и тръгнах към тях. Синът ми бутна *, който
падна до една кола на пътя от другата страна. Станах, отидох, * беше
паднал в колата, К. беше натиснал * и аз дърпам К., за да ги разделя. К.
стана, тогава и * стана. Бутна ме и от шкарпата паднах по гръб. Паднах
отдолу на бетонната площадка. Много ме заболя. К. се уплаши и
тръгна. В това време * започна да вика на *: „Къде са ключовете от
таксито? Дай ги, да взема бухалката!“. Псуваше, казваше, че ще ни
изтрепе, избие. Аз лежах. * не взе бухалката, но взе един камък, една
плоча, и скочи отдолу, вдигна ръцете нагоре, като каза: “Сега ще те
утрепя!“. Тогава синът ми скочи върху мене, за да ме предпази. В това
време Т.та попита: „Да викна ли полиция?“ и аз му казах да викне
полиция. Дойдоха полиция и линейка. * стоеше с камъка вдигнал ръце.
Дойде линейка и ме закараха на носилка в болницата. Там ми правиха
снимки и изследвания. Аз само мъчих да ги разтървавам. Това от * не
съм го очаквал никога. Дори му го казах. Всичко стана много бързо. По
мен нямаше кръв. По сина ми нямаше кръв. * беше паднал с главата
напред в другата кола. Синът беше затиснал *. Аз бутнах К. и * се
изправи. Той искаше да взима бухалката и тогава ме бутна мен и аз
паднах назад. Не съм видял дали е имало кръв по Т.. Всичко стана за
секунди. * беше напред с главата до другата кола. Беше паднал до
колата. Тогава стана *, който ме бутна и паднах назад. Не съм видял
никой друг освен Т.та, който беше до завоя и ме попита да викне ли
полиция. Не съм бутнал аз Т. на земята. Те започнаха да се блъскат- Т.,
* и *. Аз отидох, за да ги разделям. Бях до буса и това става зад мен.
Като се обърнах, * и * блъскаха К.. Това е преди да падна на колата. Т.
го видях на земята, когато ставах. След като * ме повали на земята,
видях, че Т. е паднал на земята надолу, а главата му беше към другата
кола. Т. после стана. Мен тогава * ме бутна и паднах назад. След това
ме взеха с линейка.
След разпита свидетелят напусна залата
Адв. *: Поддържам искането за назначаване на СМЕ, като
13
представяме снимки, направени след инцидента, с оглед установяване
местонахожденията на телесните увреждания, които ще помогнат при
изготвяне на експертизата. Допълнителни въпроси към задачата за
СМЕ нямаме. Моля да бъде призован за следващо съдебно заседание
свидетелят Т. Г., за когото се събраха данни, че е бил там и вероятно е
възприел инцидента в някакъв момент, като същият се е обадил на тел.
112. Считам, че свидетелските му показания ще способстват за
разкриването на обективната истина.
Адв. М.: Противопоставям се на приемането на представените
снимки. По отношение на разпита на свидетеля Т. Г., считам, че има
достатъчно данни по делото, че същият е дошъл към края на
инцидента, когато е приключил, така че едва ли с разпита му ще се
установят други факти, но предоставям на преценката на съда. Смятам,
че с разпита на този свидетел ще се установи, че е подал сигнала и е
помогнал за качването на * в линейката. Самият той с три изречения е
обяснил, че не е видял нищо друго. По отношение на назначаването на
СМЕ, моля, да ми бъде дадена възможност с допълнителна молба да
поставя допълнителни въпроси към задачата по СМЕ. Необходимо ми е
време, за да се запозная с протокола и свидетелските показания. Не
мога да запомня всички свидетели какво са казали и какъв е
механизмът на причиняване. Свидетелските показания в някои
моменти се покриват, в други се различават. Но да не усложнявам
Вашата работа ще задавам доуточняващи въпроси на вещото лице, ако
не отговори в експертизата на това, което ме интересува. Моля да ми
бъде дадена възможност в следващо съдебно заседание да представя
доказателства във връзка с твърденията на свидетелите, водени от
тъжителя.
Съдът счита, че следва да приобщи към доказателствата по
делото докладваната в днешно съдебно заседание пр. пр. №1082/2024 г.
по описа на РП- Смолян, като няма пречка да се приобщят чрез оглед
представените снимки от частния тъжител, доколкото същите имат
характера на предмета, върху който са останали следи от деянието по
твърдения на тъжителя Ч.. Ще следва да се назначи исканата СМЕ със
задача, формулирана в тъжбата, както и да се изготви актуална справка
за съдимост на подсъдимия К. П.. Ще следва да се уважи
14
доказателственото искане, направено от частното обвинение, а имено
да се призове като свидетел в следващо съдебно заседание Т. Г., който
беше споменат от разпитаните свидетели в днешно съдебно заседание
като очевидец. Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ПРИОБЩАВА на осн. чл. 283 НПК към
доказателствата по делото: пр. пр. №1082/2024 г. по описа на РП-
Смолян.
ПРИОБЩАВА чрез оглед снимки на частния тъжител,
представени на три листа формат А4, като съдът констатира, че на
снимките са налице пет изображения на частния тъжител Т. Ч..
НАЗНАЧАВА съдебно-медицинска експертиза вещото лице, по
която, след като се запознае с всички материали по делото, да отговори
на следните въпроси:
Какъв е механизмът на причиняване на нанесените телесни
увреждания на Т. Ч.?
Нанесените телесни увреждания придружени ли са с болки и
страдания и с какъв характер и интензитет са същите?
Каква е продължителността на оздравителния процес?
ВЪЗЛАГА задачата на вещото лице д. Б. при депозит от 500.00
лв., вносим в тридневен срок, считано от днес, по сметка на РС-Смолян
от частния тъжител.
ДОПУСКА при режим на призоваване свидетелят Т. Г. при
депозит от 50.00 лв., вносим от частния тъжител в тридневен срок,
считано от днес, по сметка на РС Смолян
ДА СЕ ИЗГОТВИ актуална справка за съдимост на подсъдимия
К. П..
Адв. *: Нямам други доказателствени искания.
Адв. М.: Няма да соча други доказателства на този етап.
Съдът намира делото за неизяснено от фактическа и правна
страна и затова
ОПРЕДЕЛИ:
15
НЕ ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 13.03.2025 г. от 13.00 ч., за
която дата и час частният тъжител Т. Ч., адв. *, подсъдимият К. П. и
адв. М. се считат уведомени в днешно съдебно заседание. Да се
призоват вещото лице, на когото да се изпрати задачата за СМЕ, и
свидетелят Т. Г. след внасяне на депозита.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието закрито в 16.30 ч.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
16