№ 7534
гр. София, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Виктория Р. Митева
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20251100500822 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20985/19.11.2024г. по гр.д. № 59919 по описа за 2023г.
на Софийски районен съд, 27-ми състав Агенция „Пътна
Инфраструктура” Булстат ********* е осъдена да заплати на „ДЗИ-Общо
застраховане“ЕАД, ЕИК ********* на основание на чл. 410 от КЗ и чл. 86
от ЗЗД сумата от 452,76лв., ведно със законната лихва от предявяване на
иска – 01.11.2023г., до изплащането й, представляващи регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка по щета
№ 44012131937699 с включени ликвидационни разноски от 15лв. , образувана
за вреди по лек автомобил „Ауди“ модел „Кю 7“, рег. № ******** по ПТП,
реализирано на 08.12.2019г. в района на с.Пасарел при движение по ул.
„Самоковско шосе“ с посока от гр. Самоков към гр. София; на основание на
чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 668лв ., представляващи съдебни разноски.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
397684/06.12.2024г. по регистъра на СРС от ответника по исковете - Агенция
„Пътна Инфраструктура” Булстат ********* в частта, в която исковете са
уважени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено
1
при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон,
необосновано. Полицата не съдържала задължителните реквизити, защото
само сочела че покрити рискове са по Клауза Пълно Каско”, представените ОУ
били неактуални, не съдържали подпис на страните. Представените ОУ не
били датирани, не било установено че те са приложимите за процесния
договор. Не било установено да е настъпил покрит риск, не било установено
водач не е бил под въздействие на алкохол, медикаменти и вещества с
наркотично или упойващо действие, нито че застраховател извършил
проверка за настъпване на ПТП поради износване, стареене, умора на
материала, скрит дефект и т.н., че ПТП не е настъпило поради умишлени
действия на водача, груба негова небрежност или такава на лица, с които
живее, негови работници, служители. Документи по преписка не съдържали
реквизити – подписи и становище на юрисконсулт, главен счетоводител,
специалист, управител. Не бил приет протокол за ПТП , който да отговаря на
изисквания за същото, издаден от органи на КАТ, не описвал размер и
особености на препятствието на пътя, нямало снимки, местопроизшествие не
било посетено от служители на КАТ. Посочените обстоятелства в преписката
по щетата не се установявали от събраните по делото доказателства. Книжата
по застрахователната преписка били частни документи, които своевременно
оспорил , посочените в тях обстоятелства не се установявали по делото.
Нямало снимки на мястото на ПТП. Не било установено водач на автомобила
да е спазил правилата за движение по пътищата, че той се е движел със
съобразена скорост включително при съобразяване на сезона-зимен.
Доказателства за скоростта на движение на водача не били събрани
Заключението на вещото лице не можело да установи механизма , а възможен
механизъм включвал и бордюр, навлизане в отводнителна шахта или друга
твърда по-висока неравност на терена. Не било установено застрахователят да
е проверил изключенията , които са основание за отказ да се изплати
застрахователно обезщетение. Доказателствата по делото не установявали, че
имал задължение да поддържа пътя и че вредите са резултат от поведение във
връзка с такова задължение. Поведението на водача на МПС било възможно
да е допринесло за вредите, той се бил движел със скорост, която препятствала
възможността му да възприеме препятствието на пътя и да спре.
Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията за
разноски на насрещните страни.
2
Въззиваемият-ищец „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, ЕИК *********
в предоставения срок е оспорил жалбата. Посочил е, че решението в
обжалваната част е правилно. Събраните доказателства установявали
валидно застрахователно правоотношение по време на което настъпила
повреда на застрахованото имущество в размер на сумата, за която иск е
уважен, че тези вреди са настъпили от попадане в неравност на пътя,
поддържането на който било задължение на въззивника. Протокол за ПТП,
гласни доказателства, заключението по техническата експертиза установявали
механизма на настъпването на ПТПV Показанията на свидетеля били логични,
последователни, ясни, подкрепени били от останалите доказателства по
делото. Този свидетел бил водач на автомобила, но не той получил
обезщетението и така извод за заинтересоваността му не можело да се
обоснове. Място на произшествие било посетено от КАТ и те установили че
пътна настилка била нарушена , необозначена и необезопасена. Полицата
била подписана, премията била платена, полицата сочела че застрахован е
запознат и приема Общите условия, не било установено да са налице
изключенията от покритието. Приетите ОУ били приложимите за договора,
направени изменения в тези ОУ не касаели процесния случай. Не било
установено водач да е допринесъл за настъпването на ПТП и на вредите.
Претендирало е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
309141/01.11.2023г. по регистъра на СРС на„ДЗИ-Общо
застраховане“ЕАД, ЕИК ********* срещу Агенция „Пътна
Инфраструктура” Булстат *********, с която е поискало съдът на основание
на основание на чл. 410 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му
заплати сумата от общо от 452,76лв., ведно със законната лихва от
предявяване на иска – 01.11.2023г., до изплащането й, представляващи
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение в размер от
437,76лв. и ликвидационни разноски от 15лв. по имуществена застраховка
полица № 440119220018396 по щета № 44012131937699 , образувана за вреди
по лек автомобил „Ауди“ модел „Кю 7“, рег. № ********, причинени при ПТП
на 08.12.2019г. в района на с.Пасарел при движение по ул. „Самоковско шосе“
3
с посока от гр. Самоков към гр. София от попадане в несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно. Навело е твърдения, че към
08.12.2019г. бил обвързан от валидно правоотношение по застраховка „Каско”
за автомобил „Ауди Кю 7, който се движел по ул. „Самоковско шосе“ и
преминал през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно,
водачът не можел да я избегне и заобиколи, при което понесъл вреди, ищецът
определил обезщетението на сумата от 437,76лв. и я платил на 28.11.2016г.,
направил и ликвидационни разноски от 15лв. , поканил ответника да му
заплати сумата , но ответникът не го направил, а следвало да го направи,
защото съгласно чл. 30, ал.1 вр. с чл. 19, ал.1, т.1 от Закона за пътищата бил
длъжен да поддържа републиканския път . Претендирал е разноски.
Ответникът - Агенция „Пътна Инфраструктура” Булстат *********, в
предоставения му срок е оспорил исковете по съображенията, които са
посочени и във въззивната жалба и които не е необходимо да се повтарят.
Претендирало е разноски
С Определение от 02.04.2024г. районният съд е посочил, че не се спори
по делото и не е необходимо да се ангажират доказателства за
обстоятелствата , че при ищеца е образувана щетата, посочена в исковата
молба, че по същата е определено и платено застрахователно обезщетение от
437,76лв. на застрахования, че са направени ликвидационни разноски от 15лв.
, както и че бул. „Самоковско шосе“ в района на с.Пасарел е републикански
път, част от републиканска пътна мрежа.
По делото са приети комбинирана застрахователна полица по
застраховка „Каско ” № 440119220018396/10.11.2019г., носеща подписи за
страните по нея , Общи условия , преписка по щета № 44012131937699 ,
съгласно които ДЗИ-Общо застраховане“ АД на 10.11.2019г. е сключило с „
Фестико“ЕООД договор за застраховка „Каско-Пълно каско-доверен сервиз” и
„Помощ на пътя“ клауза „Премиум“ и „Чужбина“ за период от 15.11.2019г.
до 14.11.2020г. за територия на Република България за МПС „Ауди Кю 7”, рег.
№ ******** при застрахователна сума от 33700лв. и застрахователна премия
от 1892,18лв. платима на две вноски. В полицата е посочено, че застрахован е
получил и се е съгласил с Общите условия , застрахователен риск е ПТП, което
е неочаквано събитие, възникнало в процеса на движение или при паркирано
събитие, довело до вреди. В преписката се съдържа уведомление от
4
09.12.2019г от водач на автомобила – Д.Д. , по което е образувана щета за
обезщетяване на вреди по това МПС , настъпили от попадане в необезопасена
и необозначена дупка на пътно платно на ул. „Самоковско шосе“ на около 2
км. от с.Пасарел на 08.12.2019г., при което ползвал и пътна помощ,
застраховател приел че вредите предни десни джанта и гума, задна дясна
гума и лява задна джанта съществуват и за отстраняването им е необходима
сума от 437,76лв. , начислил 15лв. ликвидационни разноски, поканил
ответника да му ги възстанови.
С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-
счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и проверки при ищеца е посочило, че вноските по премията по
полицата са платени както следва - платени са на 10.11.2019г. 946,09лв. , на
13.05.2020г. е платена сумата от 508,33лв. Посочило е, че втората вноска била
946,09лв., но от нея било приспаднато обезщетението от 437,76лв. и затова
била платена като премия сума от 508,33лв. По щетата на 27.01.2020г. била
платена 437,76лв. като обезщетение.
Приет е Протокол за ПТП № 1766778/08.12.2019г. носещ подписи за
съставителите – служител на КАТ и на водач на автомобила, съгласно който
протокол е съставен в 17,20ч. за ПТП настъпило в 16ч. на ул. „Самоковско
шосе“ при което автомобил Ауди Кю 7“, рег. № ********, управлявано от Д.Д.
при движение по улицата в посока от гр. Самоков към гр. София на 2 км.
преди с. Пасарел попада в необезопасена и необозначена дупка с остри
върхове на платно за движение, като по автомобил са нанесени щети по 2 бр.
гуми с джанти, ходова част.
Разпитан по делото св. Д.Д. е посочил, че през 2019г. управлявал Ауди
Кю 7“, прибирал се от гр.Самоков към гр. София и спукал предна и задна
гуми в района на с. Пасарел- около 2 км. преди селото. Пътувал в обедни или
следобедни часове – около 14-15ч., при един ляв завой попаднал в дупка която
била в средата на платното, била голяма дупка, но не я видял, защото пред
него имало друг автомобил. Попаднал в дупката, спукал гума, спукал предна
и задна гума, обадил се на тел. 112 и полицията дошла, след това преместил
колата с пътна помощ. Дупката била в дясното платно, близо до осевата
линия, в лявата част на платното, не била сигнализирана. Движел се със
скорост около 50-60 км/ч., на около 10м. от предния автомобил , дупката била
5
точно в завоя. Дупката била широка около 40см., дълга около 70-80см.
полицията дошла след 40-60 минути, направили оглед, не помнел дали
направили снимки.
С приетото и неоспорено от страните заключение по съдебно-авто-
техническата експертиза, което съдът кредитира като задълбочено и
неопровергано от другите събрани по делото доказателства, вещото лице е
посочило, че процесните вреди могат да настъпят от ПТП с механизъм
посочен в исковата молба, пазарната стойност на материали и работи за
отстраняване на вредите бил 564,07лв. Тези вреди можело да се получат и при
друг механизъм. Нямало данни за друго произшествие, различно от това по
протокола за ПТП.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Доколкото застрахователното събитие е настъпило през 2019г., съдът
приема, че приложимият материален закон за процесния случай е Кодекса за
застраховането /в сила от 01.01.2016г/.
Предявените са с правно основание чл. 410 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
При този иск в тежест на ищеца е да установи деликтна отговорност на
ответника по отношение на увредения-застрахован по смисъла на чл. 49 и чл.
45 и сл. от ЗЗД вр. с чл. чл. 30 и чл. 49, ал.1, т. 4 от Закона за пътищата-
неизпълнение на задължението й по закон, да поддържа републикански
пътища, в следствие на който деликт - причиняване на застрахователно
събитие, са настъпили вреди, последвало е плащане на застрахователно
обезщетение от застрахователя по валидно застрахователно правоотношение в
размер на пазарната им стойност към настъпване на събитието, за които
предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно доказване..
6
Съгласно разпоредбата на чл. 410 от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахованото лице срещу причинителят на вредата до размера на
изплатеното обезщетение и на обичайните разходи.
Съгласно разпоредбата на чл. 30 и чл. 49, ал.1, т. 4 от Закона за
пътищата Агенция Пътна Инфраструктура осъществява дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища, като от
бюджета на агенцията се финансират разходи за изграждане, ремонт и
поддържане на републиканските пътища.
Републикански път съгласно чл. 3, ал.1 от ЗПътищата са
автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети
клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и
образуват държавната пътна мрежа. Отделни републикански пътища са
включени в трансевропейската пътна мрежа.
Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило вредата,
след плащането на застрахователното обезщетение, е регресно право, а
встъпването в правата на застрахования срещу третото лице е суброгационно
право, поради което съдът приема, че в случая се касае за особен
самостоятелен регресен иск на застрахователя, произтичащ по силата на
закона, като основанието му е плащането на сумите на правоимащите лица по
силата на договора за застраховка и произтичащото от закона право на регрес
– чл. 410 от КЗ, като именно с оглед на това плащане застрахователят встъпва
в правата на застрахованите лица. Встъпвайки в правата на застрахования,
застрахователят не би могъл да получи повече права от тези, които има
застрахования срещу третото лице и застрахователят носи риска от всички
възможни възражения, които може да направи третото лице на застрахования.
Съдът приема, че в конкретния случай от събраните по делото писмени
доказателства, заключение по експертиза и показания на св.Д., които съдът
кредитира като логични, последователни, резултат от лични впечатления на
свидетеля, неопровергани от другите доказателства, по делото са установени
онези предпоставки, които обуславят наличието на основание за ангажиране
отговорността на ответника – деликт, извършен от лица, на които ответник е
възложил поддръжка и обезопасяване на път на ул. Самоковско шосе“ в
посока от гр. Самоков към гр. София на около 2 км. преди с.Пасарел,
7
представляващ неизпълнение на задължението й да поддържа в безопасно
състояние пътя, в следствие на който деликт, представляващ и
застрахователно събитие, на 08.12.2019г. застраховано при ищеца лице по
имуществена застраховка, е претърпяло имуществени вреди, за
обезщетяването на които ищец е заплатил обезщетение в размер на
процесната сума от 437,76лв, начислени ликвидационни разноски от 15лв.
съответстват на обичайния размер на същите ищец е поканил ответника да ги
заплати, но това не е направено.
Приетият по делото договор за застраховка, Общи условия установяват,
към 08.12.2019г. ищецът и Фестико“ЕООД са били обвързани от валидно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско – клауза Пълно каско” за
лек автомобил „Ауди Кю7”, рег. № ******** при застрахователна сума от
33700лв. Приетата по делото полица, носи подпис за страните по нея,
препраща към Общи условия, които застрахован е посочил в полицата, че е
получил и е съгласен, такива са приети по делото. Не се твърди и не се
установява други Общи условия да са били валидни към дата на сключване на
договора за застраховка – 10.11.2019г., съответно съдържание на същите да е
било различно от това по приетите по делото такива. Така съдът приема, че
покрит застрахователен риск по договора е било ПТП, тоест увреждане на
автомобила по време на движение. Полицата и Общите условия съдържат
задължителните реквизити на застрахователния договор. Установява се от
заключението по съдебно-счетоводната експертиза, че първата вноска по
премията е платена преди процесното ПТП. Съдът кредитира заключението по
счетоводната експертиза като вярно, неопровергано от останалите
доказателства по делото, неоспорено от страните.
Съдът приема за установено по делото, че на 08.12.2019г. на бул.
Самоковско шосе“ на 2 км. преди с. Пасарел в посока от гр. Самоков към гр.
София лек автомобил „Ауди Кю7”, рег. № ******** е попаднал в
несигнализирана и необезопасена голяма дупка на пътно платно с размери
40см/70см., при което са спукани две гуми на автомобила, увредени са и две
джанти. Тези обстоятелства се установяват от приетия по делото Протокол за
ПТП и показания на св. Д., които са резултат от личните впечатления на
свидетеля, последователни и логични, неопровергани от другите
доказателства по делото и които съдът кредитира. Протоколът за ПТП е
съставен около 1 час след настъпването на ПТП, той е съставен от служители
8
на КАТ, посетили местопроизшествието при което посещение са установили
наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътно платно с остри
ръбове, че автомобил е със спукани две гуми, евентуално и повреди по ходова
част. В тази част записванията по протокола са резултат от личните
впечатления на служителя на КАТ. Доколкото тези записвания не са
опровергани от други доказателства по делото, като съобрази и характера на
документа в тази му част, то съдът приема, че приетият по делото Протокол за
ПТП установява така закрепените в него обстоятелства. Тези обстоятелства
се установяват и от показанията на св. Д., който е описал точно механизма на
настъпването на вредите и самите вреди. Показанията са подкрепени от
приетите по делото уведомление за щета и декларация. Вещото лице по
техническата експертиза е посочило, че тези вреди могат да настъпят при така
посочен механизъм. Съдът кредитира заключението на вещото лице като
вярно и задълбочено, неопровергано от останалите доказателства по делото.
Действително, вещото лице е посочило, че спукването на гумите е можело да
настъпи и при друг механизъм но доказателства по делото, че конкретен такъв
е осъществен не са ангажирани.
Неоснователни са оплакванията на въззивника, че поведението на водача
на МПС допринесло за настъпването на вредите. Доказателства, че водач се е
движел с несъобразена скорост и при неспазване на дистанция не са
ангажирани по делото, а в доказателствена тежест на въззивника е било да го
направи по делото. Свидетелят Д. е посочил, че се е движел със скорост
около 50-60 км/ч., на около 10 м. след движещ се пред него автомобил и този
друг автомобил обективно пречел на възможността да възприеме дупката на
платното, че не е имало възможност да я избегне. Няма основание да не се
кредитират тези показания и съображения за този извод съдът изложи по-горе.
Не е установено по делото дупката да е била обезопасена и
сигнализирана, че водач на автомобил е провел противоправно поведение,
допринесло за настъпването на вредите, поради което и възраженията за
съпричиняване са неоснователни.
Не е било в доказателствена тежест на ищеца да доказва, че е не е налице
изключен застрахователен риск и оплакванията на въззивника основани на
недоказване на липсата на изключения са неоснователни.
За да се приеме за основателен иска не е необходимо документи по
9
преписка по застрахователна щета да бъдат подписани от счетоводител,
юрисконсулт, управител на ищеца. Релевантните по делото обстоятелства са
настъпването на застрахователно събитие поради поведение, за което
ответникът отговаря, настъпване на конкретни вреди и обезщетяването им в
размер на пазарната им стойност към дата на ПТП, валидно застрахователно
правоотношение между ищеца и собственика на автомобила по
имуществената застраховка. Тези обстоятелства по съображения изложени по-
горе са установени по делото и доводи на въззивника в обратния смисъл са
неоснователни.
При така възприето съдът приема, че по делото е установено, че
причината за настъпването на вредите е неизпълнение на задължението на
ответника, да поддържа в безопасно състояние платно на участъка на пътя .
По размера на обезщетението:
Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя е
равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното
събитие. Обезщетението не може да надвишава възстановителната стойност
на имуществото при частична увреда. Възстановителната стойност е
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, изработка, монтаж и други, без
прилагане на обезценка.
По делото се установи от приетото по делото заключение по съдебно-
автотехническа експертиза че пазарната стойност на материали и работи за
отстраняване на вредите е в размер на 4367,76лв., че обичайните
ликвидационни разноски са 15лв. Съдът кредитира заключението на вещото
лице като вярно и задълбочено, неопровергано от останалите събрани по
делото доказателства, неоспорено от страните. Не се спори по делото, че
застрахователят е платил за обезщетяване на вредите сумата, като е начислил
ликвидационни разноски от 15лв. С оглед гореизложеното съдът приема за
правилен извода на СРС за валидно възникнало вземане на ищеца към
ответника за възстановяването им.
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението в обжалваната част
е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
10
следва да се постави в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия разноски за производство пред СГС в размер на 168лв.
за възнаграждение за адвокат.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20985/19.11.2024г. по гр.д. № 59919 по
описа за 2023г. на Софийски районен съд, 27-ми състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна Инфраструктура” Булстат ********* да
заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, ЕИК ********* на основание на
чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 168лв. /сто шестдесет и осем лева/,
представляващи съдебни разноски за производство пред СГС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11