Р Е
Ш Е Н И Е № 959
гр. Перник, 18.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, десети граждански състав, в откритото съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ Илина Златарева
при секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 129 по описа на съда за 2019 год. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК
„АСФ Сървисис“ ЕООД е предявило против Община Перник положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за сума в размер на 5652,84 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор №147/30.10.2017г. за извършени и приети неотложни ремонтни дейности по приемо-предавателни протоколи и фактури с номера №№№**********/11.05.2018 г. на стойност 2535,74 лв., **********/31.07.2018 г. на стойност 1179,93 лв. и **********/07.12.2017 г. на стойност 1937,17 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане.
Твърди се в исковата молба, че между ищеца „АСФ Сървисис“ ЕООД и Община Перник е сключен писмен договор № 147 от 30.10.2017 г., по силата на който ответникът, в качеството на възложител, е възложил на ищеца, в качеството на изпълнител, да извършва неотложни ремонтни дейности на общински обекти на територията на Община Перник. Съгласно чл. 5 от договора възложителят заплащал на изпълнителя действително извършените СМР на база на двустранни протоколи за действително извършени работи, актувани количества и обем в рамките на обща стойност до 323 400 лв. с ДДС след представяне на фактури-оригинал от изпълнителя в срок от 30 календанни дни от полуването им. Твърди се, че за извършените подлежащи на заплащане дейности били съставени протоколи и издадени цитираните в исковата молба фактури, но ответникът не изпълнил задължението си за заплащане на приетата работа на обща стойност 5 652,84 лв.
В
законовия срок ответната Община Перник чрез пълномощника адв.М.М. е депозирала
отговор на исковата молба, с който предявеният иск е оспорен като частично
неоснователен. В отговора ответника признава обстоятелството, че между страните
е възникнало облигационно отношение със
сключването на договор № 147 от 30.10.2013 г. Признава факта, че ищецът „АСФ Сървисис“ ЕООД е изпълнил част от
предмета на договора, разписан в чл.1 от същия. Твърди се, че искът е частично
неоснователен, тъй като съгласно чл.5 от договора плащането се извършва след
подписване на протокол за извършените работи и представяне на фактура оригинал
от изпълнителя. Оспорва се искът за сумата от 2535,74 лв. за която е издадена
фактура №**********/11.05.2018г. със съображение, че от обстоятелствената част
на исковата молба се установявало частично плащане. Излагат се съображения за
недопустимост на акцесорен иск по чл.86 ЗЗД с твърдението, че в договора липсва
уговорен падеж, поради което липсва изпадане в забава на възложителя.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето производство ч.гр.дело № 8328/2018 г. по
описа на РС-Перник е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в
полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение срещу ответника за процесните
вземания на обща стойност 5652,84 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане, 115 лв. за разноски за
платена държавна такса и 430 лв. – за адвокатски хонорар.
Срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение в
законовия срок по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника.
С
доклада по делото е отделено като безспорно
на основание чл. 146, ал. 1 ГПК, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение с подписването на договор №147 от 30.10.2017г. От
последния се установява, че е сключен межу Община Перник като възложител и „АСФ
Сървисис“ ЕООД като изпълнител и с
предмет- извършването На неотложни ремонтни дейности на общински обекти на
територията на Община Перник. В чл.5 от договора е предвидено, че действително
извършените СМР се заплащат на базата на двустранни протоколи за действително
извършени работи, актувани количества и обем след представяне на
фактури-оригинал от изпълнителя в срок от 30 календарни дни от получаването им.
Видно от приетия неоспорен двустранно подписан протокол от 12.01.2017г., след извършена проверка на място от Н.Н.като представител на възложителя и Б.Б€- управител на „АСФ Сървис" ЕООД , са установени извършени и подлежащи на заплащане СМР на стойност 1937,17 лв. /л.35 от делото/
По делото е представена фактура № ********** от 07.12.2017г., издадена от „АСФ-Сървиз" ЕООД за извършени СМР по договор №147 от 30.10.2017г. на стойност 1937,17 лв. с ДДС, която не носи подпис за получател /л.17 от делото/.
Видно от приетия неоспорен двустранно подписан протокол от 01.03.2018г., след извършена проверка на място от инж. Туджарова като представител на възложителя са установени извършени и подлежащи на заплащане СМР на стойност 2535,74 лв. /л.14 от делото/
По делото е представена фактура № ********** от 11.05.2018г., издадена от „АСФ-Сървиз" ЕООД за извършени СМР по договор №147 от 30.10.2017г. на стойност 2535,74 лв. с ДДС, която носи подписите на инж. А. и нж. К.като представители на получателя /л.13 от делото/.
Неоспорен е и приетия като доказателство двустранно подписан протокол от 30.07.2018г., сс който след извършена проверка на място от инж. Б-П-като представител на възложителя е установил извършени и подлежащи на заплащане СМР на стойност 1179,93 лв. /л.16 от делото/
В тази връзка по делото е представена и фактура № ********** от 31.07.2018г., издадена от „АСФ-Сървиз" ЕООД за извършени СМР по договор №147 от 30.10.2017г. на стойност 1179,93 лв. с ДДС, която не носи подпис за получател / на л. 15 от делото/.
По делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Я.П., от заключението по която се установява, че процесните фактури №**********/07.12.2017г. и №**********/11.05.2018г. са осчетоводени в счетоводството на Община Перник по сметка доставчици на името на „АСФ-Сървисис" ЕООД. Вещото лице сочи, че фактура №**********/31.07.2018г. на стойност 1179,93 лв. не е осчетоводена.
Съдът възприема заключението на съдебно-счетоводната експертиза като обективно, компетентно и кореспондиращо със събраните писмени доказателства.
Видно от придружителна молба от „АСФ-Сървис“ ЕООД до Община Перник, със същата е изпратена фактура № **********/31.07.2018г., ведно с протокол към нея. Върху придружителното писмо е направено отбелязване за входирането му в ответната община на 31.07.2018г.
В тази връзка по делото е приета като доказателство и справка в деловодната система на Община Перник, в която е отразено, че подаденото заявление за приемане на фактура и протокол е със статус „чакаща“.
Други доказателства не са ангажирани по делото.
Така установеното от фактическа
страна сочи на следните изводи от правна
страна:
По
допустимостта на исковете:
Искът, предмет на настоящето производство, е предявен
по процесуалния ред на чл.422 вр.чл.415,
ал.1 ГПК, и цели установяване дължимостта на сумите по издадената по реда на
чл.410 ГПК заповед за изпълнение. От
данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по
отношение на процесното взмеане и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК поради което и същият се явява
процесуално допустим.
По основателността на исковете съдът намира
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД във връзка с чл. 266, ал. 1 ЗЗД. Претендира се възнаграждение за извършена работа по договор за изработка. Съгласно чл. 266, ал. 1 ЗЗД поръчващият трябва да изплати възнаграждение за приетата работа. Задължението за плащане възниква тогава, когато е налице сключен договор за изработка, изпълнение на конкретната възложена работа и приемане на работата. Това са и обстоятелствата, които следва да се установят от ищеца при условията на пълно и главно доказване в настоящето производство. В доказателствена тежест на ответника е да докаже изпълнението на своите задължения по договора, а именно заплащането на договореното възнаграждение.
По делото по безспорен начин се установи от ангажираните писмени доказателства – договор № 147 от 30.10.2017г., фактури, протоколи, както и от признанието на ответника, че между страните е налице твърдяното облигационно правоотношение, носещо типичните белези на договор за изработка, по което „АСФ-Сървис“ ЕООД като изпълнител е извършило по възлагане на Община Перник неотложни ремонтни дейности на общински обекти.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът признава, че е налице частично изпълнение по договора, като исковата претенция се оспорва само по отношение на вземането, обективирано във фактура №**********/11.05.2018г. на стойност 2535,74 лв. По отношение на същото от съвкупния анализ на приетите писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото се установява, че работата е приета, с което възниква насрещното задължението на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение за същата. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване ( така изрично Решение № 42/19.04.2010г. по т.д. № 593/2009г. по описа на ВКС, ІІ ТО).
По същите съображения и като съобрази признанието на ответника, съдът приема за доказано и съществуването на вземането на стойност 1937,17 лв. по фактура №**********/07.12.2017г., която също е включена в счетоводството на ищеца.
За пълнота на изложенето следва да се посочи, че макар от подписите, положени върху фактурите да не може да се направи извод, че лицата, които са ги подписали са били упълномощени от ответната община да приемат работата, безспорно е, че представляващият я е узнал за техните действия, като в случая знанието не се презумира, а се установява по безсъмнен начин от осчетоводяването им по надлежния ред.
Ответникът не оспорва възникването на задължението му по фактурата на стойност 1178,93 лв., като на основание чл. 175 ГПК съдът преценява признанието му в съвкупност с останалите събрани по делото писмени доказателства – протокол, фактура и извлечение от деловодната система на Община Перник, при което приема, че възникването на това вземане също е доказано.
При безспорното наличие на договорна връзка, изпълнение на възложената услуга от ищцовото дружество, и предвид обстоятелството, че ответната община не е ангажирала доказателства за плащане на уговореното възнаграждение, предявеният иск за реално изпълнение е доказан, както по основание,така и по размер, поради което следва да се уважи в цялост, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.11.2018 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
Съгласно
указанията, дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д.
№ 4/2013г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по
реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на спора разпределя отговорността
за разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода на спора и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от
ищеца съдебни разноски в заповедното и исковото производство съразмерно на
уважената част от исковата претенция. Сторените от „АСФ Сървис“ЕООД съдебни
разноски в производството по издаване на процесната заповед за изпълнение,
които му се следват в цялост от ответника, възлизат на 543,10 лева, от които сумата в
размер на 113,10 лева представлява заплатена държавна такса и сумата в размер
на 430 лева представлява заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на страната.
Направените от ищеца съдебни разноски в настоящото
производство възлизат на 963,10
лева, от които сумата в размер на 113,10 лева, представлява заплатена държавна такса за разглеждане на спора, сумата
в размер на 200 лева представлява внесен депозит за изслушване на
съдебно – счетоводна експертиза и сумата в размер на 650 лева, представлява заплатен адвокатски
хонорар на пълномощника на страната. Община Перник следва да бъде осъдена да
плати на ищцовото дружество така направените разноски в настоящето
производство.
С оглед изхода на спора на ответника не се
следват разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеня по реда на чл. 415 ГПК иск от „АСФ СЪРВИС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.Перник 2307,кв.Ралица,ул.“Пирин“ № 12/А против ОБЩИНА ПЕРНИК, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.Перник, ул. „Иван Рилски“, че ответникът дължи на ищеца на основание чл. 79, ал.1 във връзка с чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от общо 5652,84 лв. /пет хиляди шестстотин петдесет и два лева и 84 ст./, представляваща неизплатено договорно задължение по фактура **********/11.05.2018 г. на стойност 2535,74 лв., по фактура № **********/31.07.2018 г. на стойност 1179,93 лв. и по фактура № **********/07.12.2017 г. на стойност 1937,17 лв., ведно със законна лихва върху главницата 5652,84 лв. от 23.11.2018 г.- датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №6155/26.11.2018г. по ч.гр. д. № 8328/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЕРНИК, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.Перник, ул. „Иван Рилски“ да заплати на „АСФ СЪРВИС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.Перник 2307,кв.Ралица,ул.“Пирин“ № 12/А на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 543,10 лева, представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЕРНИК, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.Перник, ул. „Иван Рилски“ да заплати на „АСФ СЪРВИС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.Перник 2307, кв.Ралица,ул.“Пирин“ № 12/А на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 963,10 лева, представляваща сторени съдебни разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч.гр.д.№8328/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник, да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от настоящия съдебен акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: