№ 19539
гр. София, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110164929 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 348558/31.10.2024г. на СРС,
подадена от И. Б. Б. срещу В. М. З..
Ищцата И. Б. Б. чрез адв. Л. Г. – АК-София, е предявила срещу ответника В. М. З.
иск с правно основание по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да ú заплати сумата от
10000,00 лева, представляваща обезщетение за причинените ú неимуществени вреди –
злепоставяне, обида, уронване на авторитета, репутацията и доброто ú име, последица от
публикуван на 16.08.2024г. от ответника на собствената му страница в социалната мрежа
„Фейсбук“ текст с използвани в него от ответника по адрес на ищцата обидни и
клеветнически квалификации, а именно: „Като триъгълника, в който И. беше тъпия
ъгъл“, „Б. не изкара нищо, остана тъп ъгъл. Затова продължи да вършее по мафиотски
спални.“, „…ако някъде мафията е посяла семето си, И. Б. ще да е.“, „… знайте, че цял
живот е тъпия ъгъл.“, „И.П. плати на жена му да организира конкурса, за да го
спечели… любовницата“, и „Първият ú любовник И.П. – разстрелян“, ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба /31.10.2024г./ до окончателното
изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че е български топмодел, участвала е в редица конкурси, като
организира и участва и в благотворителни кампании. Счита за себе си, че е добър пример за
поведение в обществото. Сочи, че е добре и високо образована, има две деца, като развива и
успешен бизнес. На 16.08.2024г. ответникът В. З., който определял себе си като журналист,
публикувал в социалната мрежа „Фейсбук“ пост с провокативна снимка, представляваща
колаж от три снимки, като срещу всяка една от тях се съдържал текст: „Първият ú любовник
И.П. РАЗСТРЕЛЯН; Вторият ú любовник Р.В. АРЕСТУВАН; Третият ú любовник В.Б.
АРЕСТУВАН“, като бил качен и следният текст:
”И., това якенце циганката от ЦУМ ли ти го купи. Много евтинко, бе, като нея.“
Това попита И.П. съпругата му Д. в кафе-сладкарницата на гранд-хотел ”България”
преди много години. Забравил съм колко точно, но беше преди поредния конкурс ”Мис
България", който спечели баш въпросната ”циганка” - И. Б.. В сладкарницата настана
1
тъпо мълчание след тези думи! Като триъгълника, в който И. беше тъпия ъгъл - И.П.
плати на жена му да организира конкурса, за да го спечели... любовницата. Че Д. дори
излезе да я награди.
След години стана ясно защо г-жа П. приемаше ролята на Б. в семейството, дори ú
се правеше на приятелка пред хората. Първо спаси донякъде имиджа на мъжа си, второ...
Абе много пари изкара от второто!
Б. не изкара нищо, остана тъп ъгъл. Затова продължи да вършее по мафиотски
спални. Чичо В. с черепите, Р.В., В.Б.... Дето се вика, ако някъде мафията е посяла семето
си, И. Б. ще да е.
Затова, ако утре я видите някъде пак свидетел, не ú се връзвайте. Ако ви разправя
барселонски врели-некипели, знайте, че цял живот е тъпия ъгъл. Освен, ако не говори за
убийствата и арестите на мафиотите и литварите, които я издържат през годините.“
Публикацията била публична, споделена била от различни хора, медии и
информационни сайтове в социалните мрежи, като бързо се разпространила. Тя уронвала
престижа на ищцата, като целта ú била да убеди обществото, че Б. е замесена в нечисти
сделки, има интимна свързаност с престъпни структури, че върши незаконни действия и е
част от мафията. Тези внушения не били подкрепени с доказателства, а се правели
единствено с използване на обидни и клеветнически квалификации по неин адрес. Изтъква
се, че свободата на печата и средствата за масова информация, както и правото на мнение и
разпространяване на информация, не могат да се използват за накърняване на правата и
доброто име на другиго, както и за разпространение на неверни данни. Твърденията не били
заявени по начин, който да стане повод за иницииране на обществена дискусия, нито била
извършена каквато и да било проверка на верността им. Така се нарушавал и етичният
кодекс на българските медии, като се представяла съзнателно пред обществото публикация с
невярна, позорна и клеветническа информация и се приписвали престъпно поведение и явна
некадърност. В конкретния случай това провокативно и невярно съдържание се използвало,
за да се привлекат читатели и да им се повлияе. Използваните в публикацията изразни
средства носели различна метафорична тежест, като употребата им била в негативен
контекст. Публикацията създала на Б. значителни неудобства. Налагало се да отговаря на
поставени във връзка с нея въпроси, била разстроена, изнервена и раздразнителна.
Чувствала се унизена, изпитвала емоционален дискомфорт, ограничили се възможностите ú
за пълноценен живот. Публикацията била обсъждана и сред роднини, колеги и приятели,
включително с дъщерята на Б., която в тази връзка получила и подигравателни съобщения в
социалната мрежа „Инстаграм“. В насрочените по делото публични съдебни заседания
ищцата не се явява, като се представлява от адв. Г., който поддържа предявения иск,
включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения излага в Писмена
защита, вх. № 331767/13.10.2025г. на СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. М. З. не се е възползвал от правото си да
подаде отговор на исковата молба. В насрочените по делото публични съдебни заседания се
явява лично, като оспорва предявения иск, включително в хода на устните състезания.
Представя писмен отговор, който съдът счита за преклудиран. Заявява, че не оспорва, че е
публикувал описания в исковата молба текст, сочейки, че това е гражданска позиция.
Подробно обосновава тезата си и в допълнително представени Писмени бележки, вх. №
337224/16.10.2025г. на СРС.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба, предявения
с нея иск и позицията на ответника, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното:
Исковата молба е депозирана от надлежно процесуално легитимирано за това лице
при наличие на правен интерес, поради което предявеният с нея иск е допустим и следва да
2
бъде разгледан по същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно
доказване да установи извършено от ответника деяние, неговия противоправен характер,
наличието, естеството и интензитета на причинените от него вреди, причинната връзка на
същите с извършеното противоправно деяние. В тежест на ответника е да установи, че е
заплатил търсените спрямо него суми, както и наличието на обстоятелства, които го
освобождават от това задължение. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Ответникът не спори, че на 16.08.2024г. на страницата си в социалната мрежа
„Фейсбук“ е публикувал текст със съдържание и оформление, съответстващи на описаното в
исковата молба.
Съдът намира за общоизвестно обстоятелството, че ищцата И. Б. е публична личност,
която концентрира обществен интерес върху себе си като модел, участник в конкурси за
красота и открояваща се в обществения живот персона. Това допълнително става ясно от
множеството статии от медии, представени от ответника, в които се коментира личният и
социален живот на ищцата, миналото ú и други обстоятелства, към които аудиторията на
съответното издание проявява интерес.
По делото като свидетели са разпитани Р.Т. и Д.Д.. Показанията им съдът, като
прецени внимателно, кредитира като вътрешно и помежду си като цяло непротиворечиви, в
съзвучие с останалия събран по делото доказателствен материал и без индикации да са
дадени целенасочено пристрастно.
Свидетелката Т. познава ищцата от около десетина години. През последните пет
години се виждат доста често, като прекарват заедно летни и зимни почивки. Б. се
занимавала с маркетинг, била „пи-ар“ /на български език „връзки с обществеността“/ на
финансовата институция „***********“, занимавала се с благотворителност и инвестиции.
Знае за ответника, че е журналист, който е писал статии за Б.. Виждала е и процесната
публикация. Миналата година, докато били на почивка в Италия със семейството на
ищцата, приятели започнали да пращат екранни снимки и линкове към профила на
ответника, който бил публичен. Прочела публикацията, като в нея се сочело, че Б. е
„циганка“, „тъп ъгъл“, че семето на мафията отивало при Б., че не става за свидетел, че
участва в триъгълник, че е мутреса, че е тъпа. Свидетелката видяла реакцията на ищцата,
щом прочела статията: възприела я обидно, казала, че не може да повярва какво чете за себе
си. После се разплакала, отишла в другия край на къщата. Останала там сама, не искала да
вижда никого. Детето ú я викало, но тя помолила да го вземат, тъй като не желаела никой да
стои до нея. По принцип Б. била силна и мобилизирана. Приятели се възмущавали от
написаното, а на децата на ищцата пращали обидни съобщения. При повдигане на темата
отклонявала разговора, като казвала, че не иска да говори. По принцип имало статии,
посветени на Б., но тя не е виждала друга, която така да я разстрои.
Свидетелят Дамянов има общи бизнес дела с ищцата. Тя съжителствала с В.Д., за
когото работел свидетелят. Често се виждали, тъй като Б. се занимавала с връзките с
обществеността на компанията, която свидетелят управлявал – „***********“, и работели
съвместно по проекти. Знае за процесната публикация и я е чел. Хора, които работели във
фирмата, се обадили и казали, че има нещо в интернет, което трябва да се прочете. Била
негативна – измислици за житейския и личен път на И. Б.: че съжителства с бандити, че е
„лека“ жена. Директно реакция от страна на ищцата на статията свидетелят не е възприел,
но по това време имали планирана работа по медиен проект, а Б. отказвала да идва в офиса
към месец и половина – два /септември-октомври/, като обяснила, че след „тези глупости“ не
3
може да гледа хората в очите. Налагало се да правят работни срещи в жилището ú.
Постепенно се върнала към нормалния работен ритъм и идвала в офиса, но била
разочарована и разстроена. Имало много публикации за личния живот на Б., както и още
една такава с подобно негативно съдържание, но не от същия автор.
Съгласно чл. 39, ал. 1 от Конституцията всеки има право да изразява мнение и да го
разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.
Печатът и средствата за масово осведомяване са свободни и не подлежат на цензура (чл. 40,
ал. 1 КРБ). В тази връзка всички граждани и организации, още повече такива, които
професионално се занимават с отразяване и/или изучаване на обществения, културен и
политически живот, могат да анализират същия, да оповестяват факти и обстоятелства и да
дават положителни или отрицателни оценки за явления, тенденции и участници в него.
Негативните оценки, заявени по телевизията или обективирани в печатна публикация-
интервю във вестник, онлайн-издание или по друг начин за определена личност, открояваща
се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат
достойнството на личността (т. е. ако не осъществяват състав на престъпленията обида или
клевета). Легалната дефиниция на понятията обида и клевета се съдържат в разпоредбите на
чл. 146, чл. 147 и чл. 148 НК. При обидата деецът казва или извършва нещо унизително за
честта и достойнството на засегнатия в негово присъствие, като използва епитети, изрази
или жестове, които са унизителни от гледна точка на морала и накърняват неговата
самооценка като личност. При клеветата не се дава личностна оценка за пострадалия, а се
разгласяват неистински позорни обстоятелства или му се приписва неизвършено
престъпление с цел уронване на авторитета му в обществото. При клеветата съставомерната
информация се отнася до проверими събития или факти от миналото или настоящето на
засегнатия – р.252/18.02.2019г.-гр.д.4172/2017г.-ІVг.о. Оценките (мненията) не подлежат на
проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната
действителност. За вярност обаче могат да бъдат проверявани разпространените фактически
твърдения. Ако те са верни, разпространилият ги не носи отговорност, дори да позорят
адресата на публикацията, а ако не са верни, той носи отговорност, доколкото засягат
неблагоприятно адресата и доколкото не е положил дължимата грижа преди публичното им
оповестяване да провери достоверността на разпространената информация или, въпреки че е
бил наясно с неверността ú, я е разпространил. В мотивите съдът е длъжен да установи
извършени ли са посочените в исковата молба действия, да разграничи каква част от
изнесеното съставлява твърдение за факт и каква - оценка, съответно дали фактите са
неверни и позорни и дали оценките са в рамките на свободата на словото по чл. 39, ал. 1 от
КРБ. Той трябва да посочи конкретно кои действия ангажират отговорността на делинквента
и кои са правомерно извършени. Допустимата журналистическа и обществена критика по
отношение на публичните личности е с по-широки граници. Колкото по-известна е една
личност, толкова повече намеса в частноправната си сфера се налага да понася. Поради това
хората, чиято професия или поведение предполагат публична известност и обществена
активност, следва да понасят засиления интерес към себе си и да търпят повече укори,
включително с надхвърлящи в известна степен добрия тон изразни средства. Правото за
свободно разпространение на информация не може да се използва, за да нанасят обиди или
да се оклеветява. Критиките следва да се ограничат до границите, визирани в чл. 39, ал. 2 от
КРБ, а доколкото ги прекрачат, отправящите ги отговарят за причинените вреди. Обидни
биха били изрази, използвани извън контекста на коментираните събития и пряко засягащи
достойнството на адресата, но не и тези, при които личността се характеризира с негативни
изразни средства като участник в процеса, обект на неблагоприятния коментар. В този
смисъл е и практиката на Върховния касационен съд – р.204/12.06.2015г.-к.гр.д.7046/2014г.-
ІVг.о., р.148/10.07.2015г.-6318/2014г.-ІІІг.о., р.260/24.10.2017г.-к.гр.д.5190/2016г.-ІVг.о.,
р439/20.01.2016г.-к.гр.д.2773/2015г.-ІVг.о., и др. Обществената личност, доброволно заела
съответната роля в обществения живот, била тя в областта на политиката, изкуството,
4
медиите, и т.н., фокусира повишен интерес към себе си. Тя съзнателно, но неизбежно, се
излага на този повишен интерес, който се налага да понася в по-висока степен, сравнено с
другите хора. Тази необходимост обхваща не само положителния интерес, но и негативния,
изразяващ се в критика и неодобрение, при това с различни художествено-изразни похвати,
чието съдържание в известна степен е допустимо да надхвърля безобидното или
неутралното изразяване на неодобрение. Затова в тези случаи е необходимо да се търси
баланса между правото на свободна изразяване на мнение и разпространяване на
информация, обществения интерес и защитата на правото на чест, достойнство и добро име
на отделната личност, била тя и публична. Оттук и основните критерии за преценка са
доколко съответното изявление е направено целенасочено и преимуществено да накърни
личността и доброто име на публичната личност, съответно попада ли то в по-широките
рамки на допустимост на художествено-изразните и езикови средства за изразяване на
мнение в сферата на обществените отношения, в която е позиционирана дейността на
съответната обществена личност /арг. р.204/12.06.2015г.-гр.д.7046/2014г.-ВКС,ІVг.о.,
р.110/25.05.2017г.-гр.д.2808/2016г.-ВКС,ІVг.о./.
Процесната публикация съставлява негативно по своя характер изявление на
ответника по повод личния живот и поведението на ищцата Б.. Съдът приема, че те не
съставляват оценка, а по естеството си са твърдения за факти. И, докато оценъчните
съждения, стига да не съдържат обиди, представляват коментар на фактите и не могат да
бъдат проверявани за вярност, то фактическите твърдения напротив – подлежат на проверка
за вярност. Ако твърденията в публикацията изхождат от други лица/източници, то е
необходимо това да следва ясно от текста на публикувания материал, съответно дадената от
тези трети лица/източници информация трябва да е коректно пресъздадена, за да бъде
освободен авторът от отговорност /р.557/28.01.2011г.-к.гр.д.1599/2009г.-ВКС, ІІІг.о./.
Авторът на публикацията носи отговорност за публикуването на неверни фактически
твърдения, доколкото адресатът им е засегнат неблагоприятно и авторът не е положил
дължимата грижа да провери доколко така разпространената информация е достоверна, а
при наличието на съдържание, което може да се окачестви като обида, отговорност се носи
във всички случаи, независимо дали се касае за първоизточник или препубликуване
/р.62/06.03.2012г.-к.гр.д.1376/2011г.-ВКС,ІVг.о., опр.645/27.07.2020г.-к.гр.д.1115/2020г.-
ВКС,ІІІг.о., и цитираната в него съдебна практика/.
Действително ответникът е представил по делото разпечатки на статии, посветени на
И. Б., в които се съдържат твърдения и изказвания, подобни като съдържание на тези в
процесната публикация. В процесната публикация обаче не се съдържа никакво означение,
че съобщените в нея факти са от статии/публикации на други лица или други източници на
информация.
Съдържанието на статията в инвокираните от ищцата с исковата молба нейни пасажи
може да се раздели на две групи:
Първата от тях определя ищцата като „тъп ъгъл“. „Тъп ъгъл“ е понятие от
геометрията, което означава ъгъл, по-голям от 90°. В разговорния език обаче, „тъп ъгъл“ е
фраза с различна семантика, която следва от преносното значение на думата „тъп“ -
несхватлив, глупав, нечувствителен (Речник на българския език /онлайн/, поддържан от
Института за български език при Българската академия на науките,
https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D1%82%D1%8A%D0%BF/). В този смисъл изявлението за
някого, че е „тъп ъгъл“, следва да се разбира като посочването и разграничението му като
глупав, несхватлив, изигран, несъобразителен човек, в противовес на другите хора - ъгли в,
образно казано, геометричната фигура на конкретни обществени и/или междуличностни
отношения, които по аргумент на противното са „остри“, т.е. проницателни, със силно
развита чувствителност и усет за детайли (Речник на българския език /онлайн/, поддържан
от Института за български език при Българската академия на науките,
5
https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80/). Тези изводи са
въпрос на ежедневна употреба и владеене на официалния в Република България български
език, който е и съдебен език, поради което за тях не е необходимо прилагането на специални
знания. Така, тъй като ищцата е определена като „тъп ъгъл“, т.е. като „тъпа“, „несхватлива“,
„несъобразителна“, съдът намира, че по отношение на същата с процесната статия е
осъществена обида, доколкото по този начин е поставена в унизително отношение и е
уронено достойнството ú.
Втората група е свързана с твърдения, които свързват личността на Б. с мафията, т.е. с
група лица, които се занимават с незаконни дела, преследват лични и користни цели чрез
използване на незаконни/непочтени средства (Речник на българския език /онлайн/,
поддържан от Института за български език при Българската академия на науките,
https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%BC%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F/). Тези твърдения
се съпровождат с приписване на ищцата на позорно поведение: че същата е „лека“ жена с
многобройни и безредни сексуални контакти, значително повлияна, включително интимно,
от средите на организираната престъпност, което следва от употребените изрази, че тя
“вършее по мафиотски спални“ и “ако някъде мафията е посяла семето си, И. Б. ще да е“.
Текстът на публикацията, както и начинът ú на оформление, още повече затвърждават това
внушение, като изтъкват, че лицата, за които се твърди да са били „любовници“ на ищцата,
стигат до смърт /убийство/ или до арест.
По делото не бяха ангажирани доказателства, които да установяват по несъмнен
начин твърденията в публикацията. Това, че подобни на публикацията „новини“ са
разпространени и от други сайтове, разпечатки от които представя ответникът, не значи, че
те са верни, тъй като по естеството си съставляват възпроизвеждане на разпространявани
слухове и изказвания, а и в своя пост З. не упоменава те да са източник на информация.
Данните по конкретното дело, естеството на публикацията, направените в нея
твърдения и използваните в нея изразни средства не позволяват да се обоснове
безпротиворечив извод, че се касае за т.нар. „дело-шамар“, т.е. дело, целенасочено заведено
с цел сплашване и принуждаване към ограничаване на разпространяването на мнение и
информация, включително спрямо журналист.
При това положение съдът намира, че е доказано осъществено чрез процесната
публикация непозволено увреждане от страна на ответника спрямо ищцата, поради което
той следва да възмезди последвалите от това вреди. Представената на л. 96 от делото анкета
съставлява частно проучване, при това проведено при неясни условия на участие и
организатори, което няма доказателствено значение относно изхода от спора. Дори и по
отношение на определена разпознаваема в публичното пространство фигура да има полярни
нагласи, то това не освобождава от отговорност автора на публикация с обидни и/или
клеветнически изявления по отношение на това лице от отговорността за последвалите
вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди съобразно чл. 52 ЗЗД се определя по
справедливост. Съгласно ППВС 4-1968г. справедливостта не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението: характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и т.н. Паричният еквивалент на неимущественото увреждане
съдът определя към датата на деликта, изхождайки от обществено-икономическите условия
в страната, а присъдената от този момент лихва има компенсаторен характер и се дължи от
датата на увреждането (арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД), като размерът на присъденото обезщетение не
може да служи като източник за неоснователно обогатяване (арг. р.214/08.01.2019г.-
гр.д.3921/2017г.-ІVг.о.).
6
Ищцата е личност, известна в обществото, като публикацията на ответника,
съобразно данните по делото, е заявена публично в социална мрежа с широка популярност и
възможност за споделяне и препращане. Видно от показанията на разпитаните по делото
свидетели, ищцата се е почувствала обидена и унизена от публикацията, отказала е да
контактува с най-близките си за кратко. За по-дълъг период от време е била засегната
трудовата ú дейност, тъй като се притеснявала да отиде в офиса на компанията. Получавала е
съобщения, че е мутреса и тъпа. Макар според свидетелските показания това да е така, по
делото не бяха ангажирани конкретни доказателства за отправени към ищцата от трети лица
обиди и обвинения, последица от процесната статия. Представената на л.17-18 от делото
кореспонденция тип „чат“ не е ясно между кои лица точно е разменена, като по съдържание
същата е проява на съпричастност и съчувствие. Недоказано остана и кой и на кого е пратил
съобщенията, изобразени на снимка на екран на л. 19 от делото, означени като подадени от
потребител „m21m11r00“, поради което това доказателство също е със значително занижена
доказателствена стойност, включително и при вземане предвид на възраженията от страна
на ответника по този въпрос. Събраните по делото доказателства не установяват
интензивност на неимуществените вреди в така висока степен, както се сочи в исковата
молба. Ищцата е показала кратковременно изразена реакция на публикацията при
прочитането ú, а в последствие единствено отказва да коментира темата. Заявила е, че няма
да идва в офиса на фирмата, тъй като „не може да гледа хората в очите“, но същевременно и
въпреки това за нея няма пречка да провежда работни срещи в дома си. Наличието на
многобройни статии, посветени на личността и живота на ищцата, каквито са представени
от ответника, много от тях с подобна тематика и насоченост, също обосновават извод, че
конкретните претърпени от процесната публикация неблагоприятни последици са в
значително по-ниска степен от описаното в исковата молба.
В тази връзка съдът намира, че сумата от 3000,00 лева е достатъчна адекватно да
овъзмезди понесените от ищцата неимуществени вреди, като размерът ú отговаря на
критерия на справедливостта по чл. 52 ЗЗД и е съобразен със стопанското положение,
икономическите тенденции и условията за живот в нашата страна. За горницата над
3000,00 лева до пълния му предявен размер от 10000,00 лева искът подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски имат и
двете страни, но ответникът не е доказал разноски, поради което такива не му се следват.
Ищцата своевременно е заявила претенции за разноски, като е представен и списък по чл. 80
ГПК.
Ищцата е доказала разноски по делото в размер на общо 2400,00 лева, от които в
нейна полза и съобразно изхода от делото следва да бъдат присъдени 720,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. М. З., ЕГН **********, от град Пловдив, да заплати на И. Б. Б., ЕГН
**********, от град София, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата от 3000,00 лева,
представляваща обезщетение за причинените ú неимуществени вреди – злепоставяне, обида,
уронване на авторитета, репутацията и доброто ú име, последица от публикуван на
16.08.2024г. от ответника на собствената му страница в социалната мрежа „Фейсбук“ текст с
използвани в него от ответника по адрес на ищцата обидни и клеветнически квалификации,
а именно: „Като триъгълника, в който И. беше тъпия ъгъл“, „Б. не изкара нищо, остана
7
тъп ъгъл. Затова продължи да вършее по мафиотски спални.“, „…ако някъде мафията е
посяла семето си, И. Б. ще да е.“, „… знайте, че цял живот е тъпия ъгъл.“, „И.П. плати
на жена му да организира конкурса, за да го спечели… любовницата“, и „Първият ú
любовник И.П. – разстрелян“, ведно със законната лихва от подаването на исковата
молба /31.10.2024г./ до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за горницата над 3000,00 лева до пълния му предявен размер от 10000,00 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА В. М. З., ЕГН **********, от град Пловдив, да заплати на И. Б. Б., ЕГН
**********, от град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 720,00 лева,
представляващи разноски по делото пред първоинстанционния съд /гр.д. № 64929/2024г. на
СРС/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8