№ 2
гр. Кула, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на четвърти януари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д.а Ив. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря Нели Г. Йончева
като разгледа докладваното от Д.а Ив. Дамянова Цанкова Административно
наказателно дело № 20221330200084 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), образувано по жалба от Ж. С. Ж., ЕГН
********** от гр. П., ул. „Коматевско шосе“ № 302 чрез адв. П. П. П. – АК -
Видин срещу Наказателно постановление № 22-0291-000389 от 20.09.2022г.
на началник РУ в ОДМВР – Видин, РУ Кула, с което са му наложени
административни наказания по ЗДвП/Закона за движение по пътищата/, а
именно: на основание чл. 175, ал.3, предл. първо от ЗДвП – „Глоба“ в размер
на 200 лв. и „ Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца и са
му отнети 10 точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР
за извършено нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като
неправилно и незаконосъобразно, като се излагат твърдения, че нито
собственикът на процесния товарен автомобил, нито жалбоподателят са били
уведомени за прекратената регистрация на автомобила от надлежните органи,
които имат това задължение, от което следва, че липсва субективния елемент
на деянието.
В съдебното заседаниe жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от процесуалния си представител – адв. П. П., който
поддържа жалбата и моли съда същата да бъде уважена и наказателното
постановление да бъде отменено. Въззиваемата страна– началникът на РУ при
ОДМВР – Видин, РУ Кула не се явява и не се представлява. Не изразява
становище по жалбата.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия
Наказателно-процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение,
намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо
интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и
1
следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, същата е
основателна. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт,
при което намира следното:
От фактическа страна се установи следното:
На 30.06.2022г. регистрацията на товарен автомобил „ Мерцедес Спринтер
416 ЦДИ“ с рег. № ...., собственост на дружество „БУЛИНВЕСТ МЖ ГРУП“
ЕООД с едноличен собственик на капитала и управител Марияна Павлова
Павлова e служебно прекратена на основание чл. 143, ал.10 от ЗДвП, тъй като
автомобилът няма сключена валидна задължителна застраховка „ Гражданска
отговорност на автомобилистите“. На 04.09.2022г. в 12.15 часа,
жалбоподателят Ж. управлявал посочения товарен автомобил на път Е-79 в с.
Срацимир с посока на движение от гр. Видин към гр. Д. и е спрян за проверка
от свидетеля Д. И. Д. и неговия колега А.С.А. – полицейски служители в РУ
Кула, които извършили проверка на документите на жалбоподателя и на
управлявания от него автомобил, като при направена справка в базата данни
на МВР било установено, че автомобилът е с прекратена регистрация. За
констатираното полицейският служител Д. съставил на жалбоподателя Акт за
установяване на нарушение/АУАН/серия GA № 680645 от 04.09.2022г. за
това, че на 04.09.2022г., около 12.15 часа на път Е-79 в с. Срацимир с посока
на движение от гр. Видин към гр. Д. жалбоподателят Ж. управлявал товарен
автомобил„ Мерцедес Спринтер 416 ЦДИ“ с рег. № ...., собственост на
дружество „БУЛИНВЕСТ МЖ ГРУП“ ЕООД, който е с прекратена
регистрация на основание чл. 143, ал.10 от ЗДвП на 30.06.2022г., което
нарушение квалифицирал като такова по чл. 140, ал.1, предложение първо от
ЗДвП. Свидетелят Д. предявил посочения АУАН на жалбоподателя, който го
подписал и получил препис от същия, като в писмено сведение посочил, че не
е знаел, че регистрацията на управлявания от него автомобил е прекратена. В
законоустановения срок жалбоподателят не е депозирал писмено възражение.
По случая е образувана Прокурорска преписка вх. № 02433/2022г. по описа та
ТО – Кула на РП – Видин, по която е постановен отказ да се образува
досъдебно производство на 16.09.2022г. и материалите са изпратени на
началника на РУ ОДМВР- Видин, РУ – Кула, който издал атакуваното
наказателно постановление срещу жалбоподателя, като възприел изцяло
фактическата обстановка, посочена в АУАН и посоченото нарушение по чл.
140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.3, предложение първо от ЗДвП
наложил на жалбоподателя административни наказания „Глоба“ в размер на
200 лв. и „ Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, а на
основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети на
жалбоподателя 10 точки
Посочената фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните писмени и гласни доказателства, а именно:
свидетелските показания на разпитания от съда свидетел Д. И. Д.,
обжалваното постановление, цитирания от съда по – горе АУАН,
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
16.09.2022г. по Пр. пр. № 02433/2022г. на РП - Видин справка от ОДМВР
Видин, сектор „ Пътна полиция”за регистрацията на процесния автомобил,
както и справка за собствеността на същия. Съдебният състав даде вяра и
кредитира изцяло показанията на разпитания по делото свидетел Д., които са
непротиворечиви, конкретни и логични, пресъздават възприятията си за
случая с необходимата конкретика, още повече, че по делото не са установени
2
обстоятелства, от които да следва, че свидетелят е заинтересован от изхода на
административното производство, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Същите потвърждават изложеното в акта, което не се оспорва и от
жалбоподателя. Тези изявления представляват годни доказателства, относно
релевантните за делото обстоятелства. Доколкото от доказателствената
съвкупност по делото се установяват всички правно-релевантни факти, този
съдебен състав приема за безспорно установена посочената в акта и в НП
фактическа обстановка. АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва,
съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до
доказване на противното.По делото не бяха събрани каквито и да било
доказателства в обратната насока.
От цитираните справки на ОДМВР Видин, сектор „ Пътна полиция” , по
категоричен начин се установява, че към датата на проверката - 04.09.2022г.,
посоченият товарен автомобил не е собственост на жалбоподателя и е бил със
служебно прекратена регистрация. От свидетелските показания на посочения
свидетел, както и от съставения АУАН по категоричен начин се установява,
че на посочената дата около 12.15 часа жалбоподателят е управлявал
процесния товарен автомобил на път Е-79 в с. Срацимир с посока на
движение от гр. Видин към гр. Д.. Посочените обстоятелства не се оспорват и
от жалбоподателя.
Съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и
материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това си правомощие, съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и
съдържание - чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Актът и НП са издадени от
компетентни органи в рамките на правомощията им, като в конкретния
случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – началник РУП към ОДМВР Видин , РУ Кула, с оглед
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи.
АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – Д. И.
Д. – младши автоконтральор, който безспорно е длъжностно лице на
службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1
ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. В проведеното
срещу жалбоподателя административнонаказателно производство са спазени
сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН. Административно наказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок. Налице е и редовна
процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя, както и на НП.
Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, така, че да не
възниква съмнение относно неговото съдържание. Всички елементи от
състава му са изброени във фактическото описание, поради което правото на
защита на жалбоподателя е гарантирано. Конкретизирани са времето, мястото
и начина на извършване на нарушението, подробно са описани
обстоятелствата при които е извършено нарушението, което от своя страна е
описано в достатъчно конкретна степен, за да е наясно нарушителя за
извършването за какво конкретно административно нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. С оглед на посоченото, съдът
намира, че не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
3
НП, тъй като при реализиране на административно наказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административно наказателното
производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП, по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.
Не се спори по делото, че управляваният от жалбоподателя товарен
автомобил е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на
ЗДвП, както и че същият на 04.09.2022г., около 12.15 часа е управляван от
жалбоподателя на път Е-79 в с. Срацимир с посока на движение от гр. Видин
към гр. Д., който път е отворен за обществено ползване, което се доказва и от
свидетелските показания на свидетеля Д.. Не се спори също, а се доказва и от
събраните по делото доказателства – справка от ОДМВР – Видин, сектор „
Пътна полиция”, че на 04.09.2022г. служебно е прекратена регистрацията на
управлявания от жалбоподателя автомобил на основание чл. 143, ал.10 от
ЗДвП, тъй като същият не е имал валидно сключена действаща застраховка „
Гражданска отговорност” на автомобилистите, т.е. не е бил регистриран по
надлежния ред.
Съдът споделя възражението на жалбоподателя, че деянието е извършено
без вина, доколкото жалбоподателят не е знаел, че автомобилът е бил с
прекратена регистрация към 04.09.2022г., когато го е управлявал при
извършване на проверката. Безспорно по делото се установява, че
управляваният от жалбоподателя товарен автомобил към момента на
проверката не е негова собственост. В чл. 143, ал. 10 ЗДвП е регламентирано,
че „Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за
които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от
Кодекса за застраховането и се уведомява собственикът на пътното превозно
средство”. По делото не бяха ангажирани каквито и да било доказателства,
жалбоподателят или собственикът да са уведомени за прекратената
регистрация на товарния автомобил, респективно жалбоподателят да е
управлявал на 04.09.2022г. процесния товарен автомобил със знанието, че
управлява МПС, което е с прекратена регистрация, т.е не е регистрирано по
надлежния ред и в този смисъл не се установява субективната страна на
нарушението. Обстоятелството, че управляваният от жалбоподателя
автомобил фигурира в масивите на контролните органи като автомобил със
служебно прекратена регистрация, не представлява факт, обосноваващ сам по
себе си извод, че деянието съдържа всички обективни и субективни признаци
на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществява
както от обективна, така и от субективна страна състав на административно
нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП. Това е така, доколкото по аргумент от
чл.7, ал.1 от ЗАНН административното нарушение е деяние, което следва да е
извършено виновно – умишлено или непредпазливо, а в случая няма данни
жалбоподателят да е знаел, да е могъл да знае или да е длъжен да знае, че
автомобилът, който е управлявал, е със служебно прекратена регистрация.
В случая липсата на уведомяване на собственика има значение за
субективния елемент, защото за разлика от служебното прекратяване на
регистрацията по чл. 143, ал.15 ЗДвП, което става след изтичането на
двумесечния срок от придобиването на автомобила, ако не изпълни
задължението си да регистрира МПС, което е един точно фиксиран от
4
законодателя момент и респективно собственикът на автомобила знае кога ще
бъде прекратена регистрацията, ако не изпълни задължението си, в
хипотезата на чл. 143, ал.10 ЗДвП моментът на прекратяване на регистрацията
зависи от това кога ще бъде получено уведомление от Гаранционния фонд по
чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, което не е точно определено и
няма как да бъде.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че
жалбоподателят Ж. е осъществил от обективна, но не и от субективна страна
вмененото му административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, поради
което неправилно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност по същия текст.
С оглед посочените от съда съображения, наказателното постановление
следва да бъде отменено.
С жалбата е направено искане за присъждане на разноски. Такова искане е
направено и от процесуалния представител в откритото съдебно заседание, в
което е представил и списък на разноските, в който е посочил 600 лв. –
адвокатско възнаграждение. С жалбата е представен договор за правна защита
и съдействие между жалбоподателя и процесуалния му представител – адв. П.
с договорено възнаграждение в размер на 600 лв., платимо по банков път. Със
списъка на разноските процесуалнит представител на жалбоподателя е
представил платежно нареждане за банков превод за сумата 600 лв. с
посочено основание– хонорар, с наредител „ БУЛИНВЕСТ МЖ ГРУП „
ЕООД. Посоченото дружество е собственик на управлявания от
жалбоподателя товарен автомобил, но в платежното нареждане не е посочено
за какво точно е заплатен хонорара в размер на 600 лв., поради което съдът
намира, че по делото не са ангажирани доказателства за сторени от
жалбоподателя разноски във връзка с производството, поради което искането
за разноски следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0291-000389 от 20.09.2022г. на
началника РУ в ОДМВР – Видин, РУ Кула, с което на Ж. С. Ж., ЕГН
********** от гр. П., ул. „Коматевско шосе“ № 302 са му наложени
административни наказания по ЗДвП/Закона за движение по пътищата/, а
именно: на основание чл. 175, ал.3, предл. първо от ЗДвП – „Глоба“ в размер
на 200 лв. и „ Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца и са
му отнети 10 точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР
за извършено нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
ОТХВЪРЛЯ искането за разноски, като недоказано.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - гр. Видин
по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-
дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
5