№ 89
гр. Раднево, 03.10.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на трети октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина Вълчанова
при участието на секретаря Иванка Д. Стоянова
в присъствието на прокурора В. Ив. Г.
като разгледа докладваното от Христина Вълчанова Частно наказателно дело
№ 20255520200184 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 65, ал. 1 и сл. от НПК.
Постъпила е молба от обвиняемия А. А. М., чрез адв. Е. Х. - обвиняем
по ДП № 327 ЗМ - 127/2025 г. по описа на РУ Раднево, с което се иска
изменение на взетата спрямо М. мярка за неотклонение „Задържане под
стража” в „Домашен арест“.
В съдебно заседание молбата за промяна на мярката за неотклонение се
поддържа изцяло от обвиняемия А. А. М. и от защитника му - адв. Е. Х..
Адв.Х. моли съда на подзащитния му да бъде изменена наложената марка за
неотклонение в „Домашен арест”, като сочи доводи за това.
Представителят на РП – Стара Загора, ТО Раднево в съдебно заседание
излага становище, че молбата за промяна мярката за неотклонение „задържане
под стража”, взета спрямо обвиняемия А. А. М. е неоснователна и като такава
не следва да бъде уважавана. Прокурорът се аргументира с това, че към
настоящия момент не са настъпили нови обстоятелства, които да обосновават
изменението на взетата спрямо молителя най-тежка мярка за неотклонение в
по-лека такава. Прокурорът възразява, че няма данни и за заболяване на
черния дроб, а са налични само и единствено твърдения на адв.Х. в тази
насока.
Съдът, след като се запозна с материалите по досъдебното
производство № ЗМ 127/2025 г. по описа на РУ-Раднево, установи, че същото
е водено срещу А. А. М. – роден на ****, българин, бълг. гражданин, със
средно образование, неженен, осъждан, ЕГН **********, като същият е
привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по 214, ал.3,
т.2, вр. с ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б. „а“, вр. с чл.26, ал.1 от НК.
С протоколно определение от 17.06.2025г. по ЧНД № 138/2025 г. по
описа на РС - Раднево на А. А. М. – обвиняем по досъдебно производство №
ЗМ 127/2025 г. по описа на РУ-Раднево е взета мярка за неотклонение
1
"Задържане под стража". Определението на РС – Раднево не е обжалвано в
законовия срок пред Окръжен съд Стара Загора.
След внимателен анализ на приложените по делото писмени и гласни
доказателства съдът възприе извода, че въпреки предоставените писмени
доказателства от страна на защитата на обвиняемия, от които е видно че
обвиняемия е с хроничен Хепатит тип Б, както и от изложеното от защитника
му, съпругата му е в напреднала бременност, въпросните обстоятелства не се
явяват достатъчни, за да обезпечат нуждата от изменение на взетата спрямо
обвиняемия М. мярка задържане под стража в по-лека такава.
Към местата за "ЛОС" е обезпечена медицинска грижа, с каквато не
би се отличавал домът на обвиняемия или друго място, където би търпял
исканата от защитата мярка за неотклонение, включително и в контекста със
спорния въпрос със здравното осигуряване, в който смисъл и продължаващо
му задържане, в известна степен обезпечава и неговите интереси. Ненапразно
по време на изслушване на вещото лице Б. стана ясно, че всъщност местата за
лишаване от свобода осигуряват много по – сигурна среда за обвиняемия, тъй
като там няма достъп до алкохол, както и до каквито и да е други субстанции,
които биха били увреждащи за неговото здраве. Не така са поставени нещата в
дома на обвиняемия, имайки предвид и неговата здравна и социално-
обществена среда.
Съдът намира, че доводите за здравословно неразположение на
обвиняем не обосновават в конкретния случай изменение на мярката за
неотклонение в по-лека такава. На първо място от приложените по делото
медицински документи и от изслушаната днес в съдебно заседание съдебно-
медицинска експертиза не се установява обвиняемият да страда от тежко
заболяване с траен характер, както и че неразположенията по повод на които
са били извършвани медицински прегледи и му е била оказвана медицинска
помощ са овладени. Няма медицински данни М. да страда от цироза, а само
твърдения на него и защитниците му. В представения амбулаторен лист се
сочи, че е извършен преглед по повод съобщена тежест в дясното подребрие,
киселини без гадене и повръщане. Сочи се, че му е изписана терапия с
медикаменти. Твърди се от М. и защитниците му, че има болки в дясното
подребрие, но тези твърдения не са подкрепени от медицински доказателства.
Дори напротив: в съдебно заседание стана ясно, че така сочената от адв. Х.
болест „Цироза”, която напълно недоказана изобщо не продуцира болки.
Напротив : според експерта Б. тя протича тихо и безсимптомно, което
обезмисля всички останали доводи на защита за отсъствие на медицински
грижи и диета в местата за лишаване от свобода.
В хода на съдебното следствие съдът назначи съдебно-медицинска
експертиза, която установява следното :
Липсват сигурни критерии, въз основа на които да бъде
класифицирано заболяването на пациента М.. Неслучайно гастроентерологът
доктор Игнатова е посочила диагноза „Болест на черния дроб, неуточнена”, а
2
не „Цироза на черния дроб”. Следва да се предположи, че М. най-вероятно
страда от хроничен хепатит, което обяснява резултатите от изследванията.
Хроничния хепатит може да се счита за прецироза, но не и за цироза.
Диетата на пациенти, страдащи от чернодробна цироза трябва да е
изцяло базирана на чисти храни с минимална обработка. Но заболяването на
обвиняемия не е уточнено. Лечението изключва приема на какъвто и да е
алкохол, цигари и трансмазнини. Категорично установява доктор Б., че
състоянието към момента позволява пребиваването на М. в условията на
мярка „Задържане под стража”.
От приложеното изследване на черния дроб ГГТ се установява, че
няма данни за налична опасност от драстично влошаване на състоянието на
М.. Доктор Б. е установил, че е необходим и достатъчен към настоящия
момент спазването на хранителния режим, описан по-горе. А този режим е
напълно достъпен в условията на арест.
С оглед изложеното съдът намира, че данните за здравословното
състояние на обвиняемия не обуславят извод за несъвместимост на
здравословното му състояние с изпълнението на взетата по отношение на него
мярка. Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 255 от ЗИНЗС
предвижда достатъчно гаранции за оказване на медицинска помощ на
задържаните лица, в случай на необходимост, като разпоредбата поставя
изискване те да се посещават от лекар най-малко веднъж седмично, а в
неотложни случаи незабавно, при спешни случай да се осигурява незабавна
медицинска помощ, а при необходимост задържаният да се настанява в
специализирано лечебно заведение, включително извън местата за лишаване
от свобода, по реда на чл. 250 от същия закон. Доктор Б. установи, че дори да
е болен от цироза пациента се нуждае от изследвания на състоянието си
веднъж или два пъти в годината.
С оглед изложеното съдът намира за неоснователни доводите, че
медицинската помощ, която може да се окаже на обвиняемия в условията на
ареста е неподходяща и несъвместима със здравословните му нужди. В тази
насока е Решението Кудла срещу Полша, в което се приема, че на
задържаните лица следва да се оказва навременна и ефективна медицинска
помощ, във връзка с чл. 3 от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи, като изисквания стандарт е за ефективна и навременна
медицинска помощ, а не за най-добрата възможна медицинска помощ
достъпна на гражданите, намиращи се извън местата за лишаване от свобода.
Съдът не споделя и направените искания за промяна на мярката за
неотклонение във връзка с бременността на съпругата му. По делото
действително има представени писмени доказателства, установяващи
бременност, но към момента на извършване на престъплението месец юни,
същата вече е била бременна. Както се установи от разпита й съдебно
заседание забременяла е през месец февруари. Установи се също, че и към
момента в който са живеели под един покрив с обвиняемия същия е бил
3
безработен и без право да управлява МПС. В този случай при положение, че
самата свидетелка установи, че така или иначе са живели единствено и само с
доходите на майката на М., няма Реална нужда от помощта на последния при
раждането на детето. Бременността на съпругата е физиологично състояние,
което обуславя бъдещо настъпване на някои функционални промени, които
засягат различни органи и системи на жената и се дължат предимно на
промени в хормоналните нива при бременната. Обвиняемият е следвало да
съобрази поведението си и да прецизира постъпките си, след като са му били
предварително известни посочените житейски обстоятелства, свързани и
пряко относими в сферата на личния му живот и семейството. Като не го е
сторил, той сам е поставил близките си в затруднено положение, след
разкриване на престъпната деятелност с вероятно неговата съпричастност.
В този смисъл съдът не намира, че са налице променени
обстоятелства от момента на вземане на мярка за неотклонение поради
следните съображения:
1.„Болест на черния дроб, неуточнена” е съществувала и към момента
на задържането му и навярно много преди това.
2. Съпругата му е била бременна не само към момента на задържането
му а и към момента на извършването на престъплението.
Всички останали съображения на съда, взети предвид при вземането
на мярката за неотклонение са налични и към настоящия момент. Опасността
да се укрие или да извърши друго престъпление се предполага тъй като
повдигнато обвинение е за престъпление, извършено в условията на опА.
рецидив.
Според съда, въз основа на събраните доказателства по реда на НПК
се извлича извода, че е налице основателно предположение за наличие на
виновно поведение от страна на обвиняемия М. във връзка с повдигнатото му
обвинение.
В контекста на изложеното до момента следва да се има предвид и
обстоятелството, че видно от приложената справка за съдимост обвиняемия
М. е осъждан многократно за извършени престъпление от общ характер, като
деянието за което същият е обвинен по настоящото дело е извършено две
години и девет месеца след освобождаването от Затвора, при поредното
изтърпяване на наказание "Лишаване от свобода". Т.е. налице са
предпоставките на чл.29, ал.1, б. „а” и „б” НК, което предполага наличие на
предпоставката за укриване и извършване на ново престъпление от общ
характер.
Към момента на вземане на мярката за неотклонение М. сам е
потвърдил, че няма оплаквания в приложената на лист.90 и 91 от
досъдебното производство Декларация за правата на задържаното лице.
От събраните в хода на това производство доказателства се установява, че
заболяването му, което е с неизяснена точна диагноза датира от преди
задържането му. Не са налични обстоятелства, които са изменени и
4
предполагат изменение на мярката за неотклонение.
В хода на производството по делото са събрани множество
доказателства, установяващи обоснованото предположение, че обвиняемия е
извършил престъплението, за което е обвинен. Налични са множество разпити
на свидетели, отделно от това по делото е наличен протокол за доброволно
предаване на бял плик, за който М. е пояснил, че е считал, че в плика се
съдържа сумата от 5000 лева, която е поискал от пострадалия Поповски,
защото искал да му отмъсти. От всички разпитани свидетели впечатление
прави разпита на свидетеля В.Ф.К., от чиито показания съдът затвърждава
извода си за наличие на опасност обвиняемия да извърши нови престъпления,
при евентуално променена мярка за неотклонение.
С оглед на изложеното, съдът намира, че спрямо обвиняемия са
налице предвидените в чл. 63, ал. 1 от НПК условия и не са отпаднали
основанията мотивирали съда да вземе мярка за неотклонение "Задържане под
стража", поради и което съдебният състав счита, че следва да остави молбата
на обвиняемия без уважение и да се потвърди първоначално взетата мярка за
неотклонение "Задържане под стража" спрямо същия.
Водим от горното и на основание чл. 65, ал. 4 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на обвиняемия А. А. М., ЕГН
********** за изменение на взетата по отношение на него мярка за
неотклонение „Задържане под стража” в по-лека, като неоснователно.
ПОТВЪРЖДАВА взетата по отношение на обвиняемия А. А. М. –
роден на ****, българин, бълг. гражданин, със средно образование, неженен,
осъждан, ЕГН **********, обвиняем по досъдебно производство № 327 ЗМ -
127/2025 г. по описа на РУ Раднево мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ
ПОД СТРАЖА”.
Определението подлежи на незабавно изпълнение.
На основание чл. 65, ал. 6 от НПК, съдът определя двумесечен срок,
считано от влизане в сила на настоящето определение, в който ново искане за
изменение на МНО "Задържане под стража" не може да бъде направено, освен
когато искането се основава на влошаване на здравословното състояние на
обвиняемия.
Определението подлежи на обжалване и протест в 3 /три/-дневен срок от
днес пред Окръжен съд – Стара Загора.
В случай на обжалване и протест, насрочва делото за разглеждане пред
Окръжен съд – Стара Загора на 22.10.2025 г. от 10:00 часа, за която дата е
уведомен защитника адв. Х..
Препис от определението да се изпрати на Началник ОЗИН, сектор
„Арести” гр. Стара Загора, и на Районна прокуратура Стара Загора,
5
Териториално отделение Раднево за сведение.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
6