№ 646
гр. София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Темислав М. Димитров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100511943 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №11943/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на К. Х. Г. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №20001541 от 07.01.2022 г постановено по гр.д.
№57054/20 г на СРС , 26 състав , поправено с решение №20055629 от 30.08.2022 г в частта ,
с която на основание чл.422 ал.1 ГПК е признато за установено спрямо въззивника , че
дължи на „П.К.Б.“ ЕООД ЕИК ******* гр.София сумата от 353,36 лева незаплатена
възнаградителна лихва за периода до 27.08.2019 г по договор за потребителски кредит
№********** от 16.07.2018 г ; за която сума /частично/ е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 19.05.2020 г по ч.гр.д.№11352/20 г на СРС , 26 състав . Решението на СРС се
обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като уговорената
възнаградителна лихва от 41,17 % е много завишена и противоречи на добрите нрави .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Счита ,
че доводите във въззивната жалба са преклудирани и не са подкрепени с доказателства . ГПР
по договора не противоречи на чл.19 ал.4 ЗПК – не е повече от 5 пъти размера на законната
лихва , в случая 50 % .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 24.01.2022 г ,
поради което въззивната жалба от 02.02.2022 г е подадена в срок .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
1
СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във
всички случаи съдът е длъжен служебно да определи правна квалификация на исковете .
За да уважи иска СРС е приел , че ищецът е предоставил на ответника сумата от 1000 лева,
която е следвало да се върне на 24 месечни вноски, ведно с уговорената между страните
възнаградителна лихва. Според ССЕ за процесния период се дължи възнаградителна лихва
от 353,36 лева и процесният иск е основателен .
Решението на СРС е неправилно в обжалваната част поради неправилна правна
квалификация . В случая първоинстанционният съд не е посочил надлежна правна
квалификация в решението си . Правна квалификация само по чл.422 ГПК е на практика
липсваща правна квалификация – въпросната разпоредба е процесуална и е относима към
различни видове договори /наем , заем , влог , дарение , изработка и пр./
Въпреки дадената от въззивния съд възможност СРС отказва да поправи решението си в
тази част , както и да посочи заповедта за изпълнение , по повод на която се води делото .
Решението на СРС трябва да се отмени и да се впише правна квалификация на исковете по
чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.240 ал.2 ЗЗД . В диспозитива на решението на СРС задължително
трябва да се посочи и заповедта за изпълнение , по повод на която се води установителния
иск , като това следва от чл.236 ал.1 т.5 ГПК /“какво постановява съдът по съществото на
спора“/ .
Иначе правилно СРС е приел , че се дължи процесната сума . Договореният лихвен процент
от 41,17 % не може да се счете за нищожен като противоречащ на добрите нрави . Налице е
„бърз кредит „ , който по правило е високорисков , съответно лихвите и ГПР по него
обикновено са по-големи от тези по банковите кредити . Лична преценка на съответния
потребител е дали да ползва подобен – много често неизгоден - кредитен продукт . В чл.19
ал.4 ЗПК законът е ограничил възможността ГПР да не надхвърля пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута . Потребителски
заеми/кредити с лихви и ГПР до този размер - макар и да се преценяват като неизгодни - не
противоречат на закона . Липсва противоречие и с добрите нрави . Общественото
нравствено чувство се засяга не от всеки неизгоден договор , а само ако е прехвърлена
общоприета мяра за справедливост и нормалност . В случая тази мяра не е надхвърлена –
предвид чл.19 ал.4 ЗПК не може да се приеме , че ГПР който съответства на закона в същото
време противоречи на добрите нрави.
2
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени в обжалваната част и да се
постанови ново такова положителна установителна част , при правилна правна
квалификация и надлежн индивидуализиране на спорното право . Пред СГС разноски се
дължат от въззивника – 50 лева юрисконсултско възнаграждение .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20001541 от 07.01.2022 г постановено по гр.д.№57054/20 г на СРС ,
26 състав , поправено с решение №20055629 от 30.08.2022 г в частта , с която на основание
е признато за установено спрямо К. Х. Г. ЕГН ********** от гр.София , че Г. дължи на
„П.К.Б.“ ЕООД ЕИК ******* гр.София сумата от 353,36 лева незаплатена възнаградителна
лихва за периода до 27.08.2019 г по договор за потребителски кредит №********** от
16.07.2018 г ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на „П.К.Б.“ ЕООД ЕИК ******* гр.София , че К.
Х. Г. ЕГН ********** от гр.София дължи на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.240 ал.2
ЗЗД сумата от 353,36 лева незаплатена възнаградителна лихва за периода до 27.08.2019 г по
договор за потребителски кредит №********** от 16.07.2018 г ; за която сума /частично/ е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 19.05.2020 г по ч.гр.д.№11352/20 г на СРС
, 26 състав .
ОСЪЖДА К. Х. Г. ЕГН ********** от гр.София да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД ЕИК
******* гр.София сумата от 50 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3