Р Е Ш Е Н И Е
№57
гр.Б., 09.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен
състав, в публичното заседание на четиринадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТАН ПЕТКОВ
при секретаря
Ива Тодорова, като разгледа докладваното от
съдия ПЕТКОВ НАД №236 по описа за 2018година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Ц.И.Т. с ЕГН**********,*** е обжалвал в
законния срок наказателно постановление
№680 от 16.03.2018г.,
издадено от Директора на регионална дирекция по горите - София, упълномощен със
заповед РД **-***/16.05.2011г. на
Министъра на земеделието и храните, с което за нарушение на чл.108, от ЗГ във вр. с чл.12б
ал.1 т.3 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските
територии, на
основание чл.257, ал.1, т.1 и чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ
му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 300.00
лева, като излага съображения за незаконосъобразност на същото и моли да бъде
отменено изцяло, със законните последици.
В съдебно заседание, жалбоподателят Ц.И.Т.
заедно с пълномощника си – адв. Виктор Велчев поддържат жалбата срещу горепосоченото наказателно
постановление и молят да бъде уважена,
съобразно изложените доводи в същата.
Въззивната организация – Регионална
дирекция по горите-гр.София, чрез пълномощника си гл.юрисконсулт И. И. в
съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено
издаденото наказателно постановление като законосъобразно, в предвид събраните
по делото доказателства.
Б.ска районна прокуратура, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът
приема, че от приложените по делото писменни
доказателства:АУАН№***/*******/18.10.2017г.;КП
№ 0002403/18.10.2017г.; известие за
доставяне; заповед № РД №
49-195/16.05.2011г. – заверени копия и събраните гласни
доказателства – показанията на свидетелите Д.В.К. и Л. Л. Ю., се установява следната фактическа обстановка:
На 18.10.2017г. около
15.00ч. свидетелите Д.В.К. – гл. спец.
Горски инспектор при РДГ – София и Л. Л.
Ю. ***, извършили проверка в отдел „31”, подотдели „к1” и „л1”,
находящи се в землището на с.Л., общ.Б..
Тогава св.К. и св.Ю. установили, че за двата подотдела били издадени
позволителни за сеч. В този момент в подотдел „к1” се извършвал добив на дърва,
като нито едно от лицата, които го осъществявали не представил на контролните
органи копие от позволителното за сеч и технологичния план и им заявили, че
такива не им били предоставени. Свидетелите К. и Ю. се свързали по телефона
с лицензирания лесовъд, отговарящ за сечището – жалбподателя
Ц.И.Т. и след като той пристигнал на място в негово присъствие съставили констативен протокол №
0002403/18.10.2017г. в който описали своите констатации. Същия ден, св.Керемдчиев, в присъствието на св.Ю. съставил АУАН № ***/*******/18.10.2017г. на Т. за това, че същият в
качеството му на лице по чл.108 от ЗГ не
е подсигурил наличие на копие от позволителното за сеч и от технологичния план
в сечището по време на осъществяването
на добива на дървесина. Актосъставителят квалифицирал деянието като нарушение на чл.108, от ЗГ във вр.
с чл.12б ал.1 т.3 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на
горските територии. Актът бил предявен на Т. за запознаване със съдържанието и за подпис,
при което той го подписал.
Въз основа
на така извършената проверка и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление №680 от 16.03.2018г. от Директора на регионална дирекция по горите - София.
Съдът
установи горната фактическа обстановка
от показанията на служителите на
РДГ-София и ИАГ - София, които кредитира изцяло. Същите добросъвестно са изпълнявали служебните си
задължения и не са заинтересовани от изхода на делото. Показанията им са категорични, логични, последователни и непротиворечиви,
изцяло кореспондиращи с писмените доказателства, приети по делото.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй
като е депозирана в срока по чл.59, ал.2
от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу
който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата
е основателна по следните съображения:
Съгласно чл.
57 ал.1 т.5, 6 и 7 от ЗАНН наказателното постановление трябва да съдържа
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено както и законните разпоредби, които са нарушени,
като е необходимо да е налице единство
между фактическо и юридическо описание на нарушението. В конкретния случай актосъставителят
и АНО са квалифицирали деянието на Т.
като нарушение на чл.108 от ЗГ във вр. с чл.12б
ал.1 т.3 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските
територии. Посочената като нарушена разпоредба на чл.108 от ЗГ съдържа три алинеи,
като съдът счита, че с непосочването на конкретна такава, поставя наказаното
лице в невъзможност да разбере коя точно правна норма му е вменено, че е нарушил, което неминуемо ограничава правото му на защита.
При това положение и при липса на посочена конкретна разпоредба, която
не е спазена от Т., в случая не може да се прецени действително ли е извършено
нарушението и в какво се изразява то. Не е в компетентността на съда да
преквалифицира нарушението и ако това правомощие не е упражнено правилно от
административно-наказващият орган, издаденото от него наказателно постановление
е незаконосъобразно и подлежи на отмяна.
От друга страна ако се
предположи, че АНО е искал да посочи като нарушена именно разпоредбата на чл.108, ал.3 от ЗГ, а не на ал.1 и ал.2 на
чл.108 от ЗГ / в последните не се
съдържат задължения/, то следва да се отбележи,
че в случая описаното нарушение в обстоятелствената част на НП не се отнася към
разпоредбата на чл.108, ал.3 от ЗГ. Това е така, тъй като в чл.108, ал.3 от ЗГ се съдържат задължения за лицата по чл.108, ал.2 от ЗГ да упражняват
контрол при добива на дървесина и да вземат мерки по предотвратяване и спиране
на незаконни действия при осъществяването на добива, т.е най общо казано, тази
разпоредба задължава тези лица да следят и да не допускат незаконни действия от
трети лица. В настоящия казус нарушението, което е вменено на Т. не касае упражняване на контрол от негова страна при добива на дървесина или за невземане на мерки за
недопускане и отстраняване на незаконни действия от трети лица, а за
неизпълнение на негово задължение към
други лица, а именно да осигури, да предостави в сечището копия от позволителното за сеч и
технологичния план. В този смисъл съдът счита, че актосъставителя
и АНО въобще неправилно са квалифицирали деянието на Т. като нарушение по чл.108 от ЗГ, т.е не е налице единство между
фактическо и юридическото описание на нарушението.
Само за пълнота на изложението
следва да се посочи и, че в случая не е
налице единство между акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление с
оглед на описанието на извършеното административно нарушение и конкретно с
датата на нарушението. В АУАН е
посочено, че датата на извършване на нарушението е 07.10.2017г. а в НП такава
дата не е отразена.
Допуснатите в
случая процесуални
нарушения са съществени и опорочават издаденото НП до степен на
незаконосъобразност, налагаща отмяната му, тъй като описанието
на нарушението, времето и мястото, където е извършено нарушението,
обстоятелствата на нарушението са основен обективен признак на всяко едно
нарушение, основен елемент от императивния реквизит на НП по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, именно чрез който се лимитират пределите на административното обвинение
от фактическа страна, в рамките на които (ведно с юридическото формулиране на административното обвинение чрез реквизита на НП по чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН) се реализира, както правото на защита
на нарушителя, така и съдебния контрол.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното
НП е незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено,
като предвид процесуалния характер на основанието за отмяна, разглеждането
по същество е безпредметно.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №680 от 16.03.2018г.,
издадено от Директора на регионална дирекция по горите - София, упълномощен със заповед РД **-***/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните против Ц.И.Т. с ЕГН**********,***, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :