№ 579
гр. Пазарджик, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20215220201061 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. ЗДР. В. ЕГН **********, от с.К.,
общ.Столична, ул."****, чрез адв.Ив. Б., против ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА
НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА серия Г №0030211 на ОДМВР ПАЗАРДЖИК, с
който на жалбоподателя на основание връзка с член чл.638 ал.4 вр.чл.638 ал.1
т.1 вр.чл.461 т.1 от КЗ е наложена глоба в размер на 250 лева .
В жалбата се твърди незаконосъобразност на НП и се настоява на отмяна
на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника, поддържа
жалбата и искането си за отмяна на НП с конкретен довод относно
неизправност на ЕФ, резултат на порочна процедура по
установяване/заснемане на нарушението.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се изпраща законов или
процесуален представител.
1
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните
по делото гласни и писмени доказателства, Съдът установи:
На 06.06.2020 г., в 9.34 часа, с ATCC TWIN CAM №SD2D0027 било
заснето на АМ Тракия, км. 92 движение с посока на МПС с ДКН ****, за
което МПС не е имало към момента на това движение сключен договор за
задължителна застраховка гражданска отговорност (ЗЗГО).
Установен бил собственикът на автомобила в лицето на жалбоподателя.
С издадения ЕФ за извършеното нарушение на член 483 , алинея 1 , точка
1 от КЗ, във връзка с член чл.638 ал.4 КЗ вр. Ал.1т.1 вр. Чл. 461, т.1 КЗ е
наложена глоба в размер на 250 лева.
ЕФ не е процесуално неизправен, тъй като има пълно съответствие между
описателната и санкционна част, като описателната съдържа достатъчно и ясни
обстоятелства по извършване на нарушението. При описанието му се сочи, че
има движение , чиято посока е отразена – тоест несъмнено е дори при липсата
на отразено „управление“, че се касае именно за такова по отношение на
автомобил, собственост на посоченото физическо лице, който е без сключен
договор за ЗЗГО е нарушение именно по посочените в ЕФ квалификационни
текстове .
Фишът е издаден при установено управление на процесното МПС , за
което няма спор и е установена липсата на посочения застрахователен договор.
Не могат да се споделят възприети в някои съдебни решения съображения, че
както управлението, така и липсата на договор следва да бъдат установени към
един и към момент – при заснемането с АТСС, респ. и именно от това
средство. Редакцията на нормата на чл. 638, ал.4 от КЗ предвижда, че „ когато
с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност. Тоест, съвсем ясно е предвидено, че
установяването с техническо средство или система е по отношение на
управлението , а проверката относно наличието на договор може и да не бъде
извършена с такова.
2
Както става ясно писмото на л. 2 и от приложената на л.13 екранна
снимка от ползвания софтуерен продукт, ползван при обработка на данни,
събрани с процесното АТСС ( който съдържа информация за локация, снимка
и номер на процесното МПС) , системата е работила по заложен „приоритет „ –
„застраховка“, за която е маркиран удивителен знак. Тоест проверка – досежно
наличието на договор за ЗЗГО към този момент е била към момента на
заснемането. Дали обаче тя е извършвана само тогава ( към момента на
заснемането) или впоследствие, е напълно без значение, тъй като изискването
за издаването на процесния фиш на основание чл. 638, ал.4 от КЗ е само
управлението да е установено с АТСС.
Неговото издаване в процесния случай е на посоченото законово
основание. С Тълкувателно решение 1/14г. ВАС призна възможността за
поставяне на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, като изрично указа необходимостта да се
извършва по „определена процедура и с оглед спазването на определени
изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията).. Процесният ЕФ е издаден на
основание чл. 647, ал.3 от КЗ за нарушение по чл. 638, ал.3 от КЗ , като и
двете норми в своето изр. първо предвиждат състав на едно и също нарушение:
„ когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и
заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш
в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда,
предвидени в Закона за движение по пътищата“. Така е въведен напълно
самостоятелен и независим от въведените с ал. 1 и ал.3 на чл. 638 състави на
нарушения (съответно за собственик и водач) , като препратката в ал.4 на
чл. 638 към чл. 638, ал.1 от КЗ е само досежно наказанието ( … се налага
глобата, предвидена в ал. 1, т.1 – доколкото в случая се касае до
физически лице ). Законодателното решение е разграничението на чл. 638,
ал.1 и на чл. 638, ал.3 КЗ , доколкото в двата случая се понася отговорност от
собственика за неизпълнение на задължението на сключване на договор за
ЗЗГО за притежаван автомобил, но предвиден е различен ред за реализиране на
отговорността.
В чл. 647, ал.1 и 2 от КЗ е предвиден общия ред за търсене на
3
административно-наказателна отговорност - издаване на АУАН и НП при
установени нарушение по чл. 638 , ал.1 и ал.3.. За нарушението обаче по ал. 4
на чл. 638 редът е различен. Той е регламентиран с чл. 647 , ал.4 КЗ- издаване
на ЕФ на основание въведеното с нея изискване - да е установено управление (
за разлика от ал.1, където е достатъчно само притежаването на МПС без
договор за ЗЗГО) по специален начин – със АТСС на МПС, за което не е
сключен задължителен договор за ЗЗГО. Чл. 638, ал.1 от КЗ предвижда
отговорност чрез съставяне на АУАН и издаване НП за собственика.
Отговорността на собственика по ал.1 на чл. 638 е абсолютна ( без значение
дали МПС е било управлявано или не) , а по ал.3 - само по отношение на лице,
което е водач (МПС се управлява) – и по същия ред. Нормата на чл. 638, ал.4
предвижда ясно и категорично отговорност за собственика ( виж изр. ІІ) , но
при установено по посочения специален начин( чрез АТСС) управление на
МПС. Това не е недомислие в закона, а обмислено и целенасочено решение.
Съставите по чл. 638, ал.1 и ал.3 КЗ освен, че І-во. се осъществяват от
субекти, притежаващи различни качества : по ал. 1- собственика ( чл. 438, ал.1
т.1) , а по ал. 3 - водачът – несобственик , имат и ІІ-ро - различни изпълнители
деяния: 1. По ал. 1– несключване на договор за ЗЗГО на притежаван автомобил
, а по 2. ал.3- управление на МПС, за което не е сключен договор за ЗЗГО. В
първия случая се санкционира неправомерно действие, а във втория -
неправомерно бездействие. Затова, ако се управлява МПС, за което не е
сключен този застрахователен договор , отговорност може да се търси от
водача по чл. 638, ал.3 от КЗ, а собственикът ще отговаря по ал.1 – за
неизпълнение на задължението си сключване на договора, а ако той управлява
МПС – по ал.1 ; защото субект на нарушението по ал. 3 на чл. 638 е водач и
несобственик. Тоест – отговорността на собственика по ал.1 на чл. 638 КЗ е
абсолютна и във всички случаи, дори при неуправление на автомобила,
достатъчно е да притежава правото на собственост върху него и да не е
сключил застрахователния договор от процесния вид. Редът за реализиране на
отговорността е чрез съставяне на АУАН и НП.
Собственикът ще носи отговорност и когато се управлява от друго лице
собственото му МПС, но това управление следва да е установено с АТСС – чл.
647, ал.3 и чл. 638, ал.4 от КЗ.
Тези норми ( втората санкционна) въвеждат самостоятелен ( спрямо
4
коментираните горе два) състав на нарушение, като отговорността е за
собственика за несключване на договор по отношение на собствено МПС, за
което е установено управление на посочената дата. Неправилно се възприема
от някои съдилища, че щом се касае управление на МПС отговорност следва да
носи само водача и е във вр. с ал.3. Първо – както се посочи вече
препращането от чл. 638, ал.4 към ал.1 е само досежно размера на
предвиденото в двете точки на ал.1 наказание ( глоба или имуществена
санкция), тоест досежно наказанието ,но не и досежно основанието за
реализиране на отговорността – тоест самото нарушение.
Съвсем ясно и недвусмислено е било решението на законодателя да
въведе този самостоятелен състав, за който той е препратил само към реда и
условията на чл. 189 , ал.4 от ЗДвП, но не и към основанията за издаване
на ЕФ. И мотив, че волята е именно такава, са изричните решения да се
санкционира на това основание само собственика ( чиято отговорност е
абсолютна) и в тази връзка да не се прилага ал. 5 на чл. 189 -деклариране на
обстоятелството кое лице е управлявало МПС, за да понесе то
отговорността за управление със скорост над позволената ( нарушението е
различно и негов субект може да е само водач, освен в хипотезата по чл. 188 )
И тъй като чл. 647, ал.3 от КЗ, препраща ( само !) към реда и условията
на ЗДвП (но не и основанията) за издаване на ЕФ, а в случая ползваната АТСС
е мобилна ( виж и на л. 21), поради което следва неизменна проверка и дали
са спазени нормативните изисквания при ползването й.
В процесния случай движението е заснето от мобилна система за контрол
на скоростта на МПС; дефиниция по §6 ЗДЗДвП - т. 65. Същата е
функционирала напълно независимо от оператор. Съгласно чл. 4 от НАРЕДБА
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (в сила от 16.01.2018 г.) -за осъществяване на контрол
на участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на
пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи
удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт
по метрология. Възможността с такъв вид средство за измерване да се
5
установява нарушение, за което може да се издаде електронен фиш е
законодателно призната с чл. 189, ал.4 от ЗДвП ( ДВ 19/15г). Същата, както
всъщност и Наредбата 8121з-532/12,05,15г. са били в сила и са действащи
нормативни източници към момента на установяване нарушението.
Принадлежността на процесното устройство към точно този вид средство
за измерване е призната на база на установената дефиниция и данните в
документите на л. 7. Действително приложеният протокол е от последваща ,
периодична проверка, но заключението в него ( виж предпоследен абзац на
л.17) е, че „ при първоначалната проверка се установи съответствие с
одобрения тип…“
За ползването на процесната АТС се прави възражение от защитата( виж
на л. 30), основано впоследствие и на събраната по нейна инициатива
информация с писмо на ГДНП към МВР на л. 34. От съдържанието на писмото
става ясно, че ATCC TWIN CAM №SD2D0027 „ не била въведена със заповед
за реална експлоатация“. С последващо уточнение ( виж на л. 43) се признава,
че „процесното устройство е внедрено през 2018г. в опитна експлоатация и с
реални данни позволява да бъдат установявани действително извършени
нарушения по ЗДвП“. Издадена е била административна заповед от 17.09.18г.
за въвеждане в такъв вид експлоатация на това АТСС в няколко териториални
дирекции на МВР, сред които и ОД МВР Пазарджик. В цитираното вече писмо
на л. 43 се сочи, че след въвеждането в експлоатация на ATCC TWIN CAM
№SD2D0027, приложими за него са Условията и реда за ползването му
Наредба 8121з-532/12.05.15. Приложими за практическата експлоатация са
Методическите указания на л. 8 за дейността на полицейските служители с
процесната АТСС ( виж на л. 9 , от където става ясно, че наименованието
произхожда от наименованието на камерата ATCC TWIN , а пътната радарна
система е тип mSpeeDet 2 D, която единствено подлежи на периодична
проверка по Закона за измерванията , тъй като съставлява средство за
измерване ( чл. 3 ) , поради което и тя е отразена в удостоверението на л. 7.
Практически АТСС е компонент от няколко отделни устройства, сред които
видеозаснемащо устройство ( което само заснема движение на МПС и не е
средство за измерване ), радарен скоростомер (който е средство за измерване)
и други компоненти , посочени в абз. І на л. 8 от Методическите указания.
Така, че - става ясно: първо - от двете последователни писма на МВР, че има
6
въвеждане експлоатация на процесната АТСС и за тази цел дори са издадени
Методическите указания и заповедта за предаване на определени дирекции,
вкл. тази в Пазарджик и второ, - че система е надлежно одобрена за ползване и
периодично проверена.
В случая и достоверността на показанията на уреда е гарантирана, тъй
като данните в ЕФ са възпроизведени от приложените като веществено
доказателствено средство( виж чл. 189, ал.15 ЗДвП ) - фотос ведно с отразени
конкретни параметри - виж на л. 13 разпечатка от генерирания от ползвания
програмен продукт. Самото изображение илюстрира процесния автомобил,
разположението му на пътното платно и конкретно посоката, в която се сочи,
че е станало измерването, обективира дори разпознат рег. номер автомобила в
достатъчно близък за възприемането му план. Посочени са координатите на
местоизвършването – - виж на л.13 , които са напълно достатъчни за
„индивидуализация на мястото на контрол“ ( виж решение 1018/16.12.20г. на
АС Пазарджик по канд 1138/29).В ЕФ местодвижението е конкретно и ясно
посочено на съответния път. Абсолютно без значение е къде е пътят, като се
има предвид застрахователният обект по ЗЗГО - по чл. 477 , ал.1 КЗ
(гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства).
Няма намеса в работата на системата и липсва субективен фактор към
момента на установяване на нарушението. Такава има едва след като са
интегрирани всички отчетени и записани данни, за да се материализира
информацията на хартиен носител ( виж писмото на л. 2, както и на л. 23)
Несъмнено е, че заснемането е станало със автоматизирано техническо
средство. Налице е попълнен от служителя на СПП ОД МВР Пазарджик -
оператор със системата протокол по чл. 10 от Наредбата 8121 з-532/ 15 г. (
виж на л. 6) . Протоколът е от датата на нарушението, чиито час попада в
периода от време, през който автоматизираното техническо средство (АТСС) е
било в работен режим ( виж в протокола). Същият отразява и патрулния
автомобил, в който е било поставено
АТСС
-то с неговия регистрационен номер и
7
разположение. Като местоизвършване се сочи „територията на област
Пазарджик“ с начало и край на участъка сектор „Пътна полиция“ , което е
достоверно отразено, предвид информацията относно практическата работа с
АТСС, от които става ясно, че активира с включване на двигателя на
служебния автомобил, в който е разположено и се деактивира 20 минути след
изключването му, като всяко средство, което попада в обхвата на камерата,
бива заснето автоматично посредством регистрационния си номер и при
установяване от паралелната проверка за липса на сключен договор за ЗЗГО за
него. По тези съображения , следва да се приеме, че съвсем коректно е отразен
в протокола обхвата на проверката, като в ЕФ , предвид възможностите на
АТСС, е конкретизирано местоизвършването.
Не е спазено изискването на чл. 10 от Наредбата за фотос, който да
онагледява знак за поставяне на система на контрол,като такъв не е представен
по делото и в придружителното писмо не е заявено, че е бил изготвен. При
наличие на официалния документ по чл. 10 от Наредбата, липсата на
съпровождащ протокола фотос не води до липса на достоверни данни за
спазване на изискването на позициониране на пътния знак , тъй като тази
информация е удостоверена с протокола. ( виж решение на ПРС по анд 571/19
потвърдено с Решение на АС Пазарджик от4.12.2019г. по канд 835/2019 ).
Наред с това и което е по-същество в случая – от цитираното вече писмо на л.
2 по делото стана ясно, че АТСС е в служебния автомобил и се активира с
включване на двигателя, като е в работен режим до изключването му,тоест
АТСС не е стационарно, коет да поставя обективна възможност за знака .
Както липсата на фотос не е от решаващо значение за изправността на
конкретната процедура , така не е и липсата на други реквизити в протокол
по чл. 10. Протоколът е утвърден като образец в приложение към Наредбата,
ясно онагледява определени реквизити, които задължително следва да се
попълват, с което се създават гаранции за тяхната достоверност, предвид и
контролния режим от по-висшестоящ орган.
Предвид чл. 1 от Наредба 8121 з-532/ 15 г., тя урежда изцяло реда и
условията за ползване на мобилни АТСС за контрол на правилата за движение
по пътищата, а не само за контрол за скоростта. Спазването на този ред и
условия е гаранция за възможността по този облекчен ред да се издаде този
8
вид санкционен документ – ЕФ и това изискване е в посоченото ТР 1/ 2014на
ВАС : „ Поставянето на технически средства, които автоматично да
записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от
Конституцията). …… Във връзка с използването на мобилни технически
средства правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да
дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата,
при които контролните органи имат право да ги използват. Нито ЗДвП
обаче, нито който и да е друг закон регламентира процедура, регулираща
действията на контролните органи при използването на мобилни технически
средства……“ . В резултат на този безусловен упрек се прие цитираната горе
Наредбата 8121 з-532/ 15 г. – на 12 май 2015г. – за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Ако е спазен реда и условията по нея –
законосъобразността на ЕФ от гледна точка на процедурата по установяване на
нарушението чрез заснемане с АТСС е гарантирана. И обратното –
нарушението в условията и реда по Наредбата водят до незаконосъобразност
на издадения при опорочена процедура ЕФ.
Тук следва изключително важното уточнение - цитираното горе
Тълкувателно решение е от 2014г., Наредбата е приета на 12.05.2015г. , а КЗ е
в сила от 01.01.2016г. Тоест – както се посочи вече, Наредбата е приета
предвид критиките в ТР, прието по повод противоречива съдебна практика по
обжалвани ЕФ за превишена скорост. Затова и част от процедурата по
Наредбата касае основно контрола на скоростта, а поради това и реквизитите
в протокола за ползване на АТСС ( чл. 10) детайлно отразяват обстоятелства,
които имат за цел да гарантират точното й установяване. Според чл. 10 от
Наредбата следва да се попълни протокола по утвърден в приложения към нея
образец и такъв е бил попълнен за процесната проверка – виж на л. 6.
Протоколът отразява всички важни обстоятелства, които са от решаващо
значение за нормативната възможност да се издаде фиша. От чл. 11 на
Наредбата, а и от писмото на л. 2 става ясно, че мобилната АТСС се ползва
със служебни автомобили, които са 1.позиционирани и тя е „работеща на
място на контрол“ или 2.са в „пътно-транспортния поток“ – тоест в процес на
движение . Точно такова е нормативното предвиждане на чл.11 от Наредбата.
9
Според ал. 2 на чл.11 „В случаите на осъществяване на контрол с мобилно
АТСС във време на движение нарушителите се спират на място и се
предприемат действия за реализиране на административно-наказателната
отговорност за извършеното нарушение. За нарушения, установени с
мобилни АТСС във време на движение, електронни фишове не се
издават“. Нормата на ал.2 следва да се тълкува в систематиката на ал.1 ,
която определя двата вида мобилно АТСС – (стационарно и в движещ се
служебен автомобил) и изрично посочва, че те се ползват за „измерване
скоростта на пътя“ . Затова и напълно логично е предписаното с ал.2 – че
когато такъв контрол ( за скорост) се осъществява с АТСС във време на
движение, нарушителите се спират на място и се предприемат действия по
реализиране на административно-наказателна отговорност, като фишове не се
съставят. И е така, тъй като, когато и измервателният уред също в движение,
скоростта няма да е достоверно установена. Това обаче няма никакво значение
за нарушението, установено по реда на чл. 647, ал.3 КЗ, тъй като за да е
осъществено то, трябва да има заснето с АТСС управление/движение на МПС.
В протокола по чл. 10 това обстоятелство ( дали мобилната АТСС е в
стационарен режим или е във движение
) следва да се отрази задължително при контрол на скоростта и то е
предвидено по образеца: „режим на измерване“ ( виж образеца по
приложението ) и следва да се отрази какъв вид е : „С- стационарен„ или „ Д –
в движение“. И е така, защото фактът дали заснемането се прави с
мобилна АТСС в стационарен режим или в движение е от значение – но само
при ползване на АТСС за контрол на скоростта . В случая липсва отразяване
в протокола, но това обстоятелство не е релевантно за контрола на
изпълнението на задължение за ЗЗ“ГО“ , тъй като при него е от значение само
дали е заснето управление/движение на МПС ( защото така изисква състава
на чл. 683, ал.4/чл. 647,ал.3 ) , по отношение на което се проверява наличие на
договор за такъв вид застраховка. В същия смисъл следва да се дискутират и
възприемат липсите на други реквизити по протокола – място на пътния знак
за въвеждане ограничение на скоростта, отстояние до АТСС в метри, точно
местонахождение на мястото на контрол и др., които са изключително от
значение във връзка с установяване на конкретна стойност на скоростта на
10
конкретно място.
Поради това и процесния протокол следва да се приеме, че съдържа
всички необходими, предвид целта за която е ползвана АТСС в случая. В него
е посочено достатъчно ясно ,че мястото на контрол е АМ Тракия, за целия
участък на която е валидно задължението за собственика за сключване на
ЗЗГО, посочен е времевия диапазон на проверката, респ. заснемането с АТСС ,
номерът на първото изображение , броят на установените нарушения ,
поставен и подпис срещу имената на пътния полицай, който е позиционирал
уреда, а протоколът е бил предаден за съхранение ведно с наличните записи от
процесния контрол на посочения ръководител; същият е надлежно регистриран
– виж горе вляво
При това и като се има предвид изложеното горе, за целите, за които е
ползвано АТСС – заснемане управление на МПС ( за да се провери дали към
този момент има договор за него за ЗЗГО), протоколът е надлежно попълнен с
необходимите реквизити, за да бъде гаранция за достоверност на отразените в
него обстоятелства по ползване на АТСС.
За последното има протокол от периодична проверка , както и фотос на
МПС в процес на движение и към момента на заснемането и рег. Номер- в
близък план, както и схема( виж на л. 14) за точното местонахождение на
автомобила към момента на заснемането, което създава яснота относно и
удостоверява мястото на нарушението ( виж решения на Адм.с Пазарджик
канд №№ 1185/20 и 1138/20).
Предвид горното - използването на заснемащото техническо средство,
регистриращо извършени нарушения от процесния вид, е станало по
нормативно определена процедура, при спазване на поставените изисквания и
технически инструкции на производителя на измервателния уред.
Не е спорно и е установено, че собственик на процесното МПС е
жалбоподателя ( виж СР МПС на л. 16 ). Не е изпълнено задължението по чл.
483, ал.1 т-.1 от КЗ за сключване на договор за ЗЗГО за този автомобил (който
факт не е спорен, а е доказан и чрез справка онлайн в Гаранционен фонд по
рег. № на МПС) .
Съвсем ясно става, че субект на нарушението е собственика на
11
автомобила, който в случая е посоченото ясно и достатъчно
индивидуализирано физическо лице .
Нарушението правилно е квалифицирано като такова по чл. 638, ал.4, вр.
ал.1т.1 вр. чл. 483, ал.1 т.1 от КЗ врчл. 461, т.1 от КЗ , доколкото първата чл.
638, ал.4 препраща към ал. 1,т.1, който препраща към чл. 483, ал.1 т.1 от КЗ, а
чл. 461, т.1 въвежда задължителния характерна процесния вид застраховка .
Наложената санкция е в твърд размер и не подлежи на изменение.
Неоснователна поради това решение е претенцията на жалбоподателя
за присъждане в негова полза на сторените разноски за процесуално
представителство. Основателна обаче по същите съображения е претенцията
( виж на л. 28)за разноски в полза на ОД МВР Пазарджик, които на основание
чл. 63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН вр. чл. 144 от АПКи чл. 78 и чл. 32, ал. 3, пр.2
ГПК, предвид проведените съдебни заседания и обема на доказателствения
материал следва да се определи в размер на 100 лева. Тези сума следва да се
възложи в тежест на жалбоподателя и в полза на ОД МВР Пазарджик.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА
серия Г №0030211 на ОДМВР ПАЗАРДЖИК, с който на Н. ЗДР. В. ЕГН
**********, от с.К., общ.Столична, ул."****, е наложена глоба в размер на 250
лева .
ОСЪЖДА ОДМВР ПАЗАРДЖИК да заплати на Н. ЗДР. В., с ЕГН
********** сума в размер на 250 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
12