Р Е Ш Е Н И
Е
№………./10.09.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на единадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Деспина
Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова
Иванка
Дрингова
при секретар Галина Славова,
като разгледа докладваното от съдията Дрингова
въззивно гражданско дело № 1245 по описа
за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 17494/28.02.2020г. на К.Т.Т.,
ЕГН ********** с адрес ***, чрез процесуален представител адв. К.Д., срещу
решение № 736 от 17.02.2020г., постановено по гр.дело № 6697/2019г. на
Варненския районен съд, 39-ти състав, с което е отхвърлен предявения от
въззивника иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България за
заплащане на сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат от нарушение на правото на разглеждане и решаване
в разумен срок по чл.6, пар.1 КЗПЧОС на ДП 19/2018г. по описа на Пето РУ на
МВР, пр.пр. 1078/2018г. по описа на ВРП, изразяващи се в страдание, чувство на
безизходица и за липса на справедливост, влошено психично състояние и
прекъсване на образованието му.
В жалбата е изложено становище за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като
постановено при съществени процесуални нарушения. Като такова сочи оставяне без
уважение искането за изискване на ДП № 19/2018г. по описа на Пето РУ- Варна.
Намира за необходимо приобщаването на преписката към доказателствения материал
за изясняване какви процесуално - следствени действия са извършени и налагащи
многократно увеличаване на срока му. Счита, че първоинстанционният съд не се е
съобразил със съдебната практика на ЕСПЧОС, както и фактът, че въззивникът е
бил непълнолетно лице. Отправеното искане е да се отмени обжалваното решение и
да се постанови друго, с което въззиваемият да бъде осъден да заплати на
въззивника обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5000
лв.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил
отговор от насрещната страна по жалбата. В съдебно засдание, представителятна
въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за
потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно
основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ от К.Т.Т.
срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 5000 лв.,
претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от
нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок по чл.6, пар.1
КЗПЧОС на ДП 19/2018г. по описа на Пето РУ на МВР, пр.пр. 1078/2018г. по описа
на ВРП, изразяващи се в страдание, чувство на безизходица и за липса на
справедливост, влошено психично състояние и прекъсване на образованието му.
В исковата молба се твърди, че от месец януари 2018г. ищецът, като
непълнолетен, е с наложена мярка „Задържане под стража“ по ДП №17/2018г. по
описа на ВОП, по което е образувано НОХД №1042/2018г. по описа на ВОС. Имало е образувани
няколко ДП, които били висящи и към настоящия момент - вече две години. Излага
се, че по повечето от тях не можело да се постигне присъда, тъй като били
маловажен случай. Сочи, че многократно е сезиран Инспекторатът към ВСС за
бездействието на органите на ВРП, с които се нарушавало правото на
непълнолетния за разглеждане и решаване на делата в разумен срок и въпреки това
без основание същите се спирали и след подаване на жалби се възобновявали, тъй
като поради малозначителност те следвало да бъдат прекратени. Едно от тях било
за сумата от 20 лева. Излага се, че ДП №19/2018г. е било спряно с постановление
от 06.02.2019г., но непосредствено след подаване на жалба от негова страна, е било
възобновено. По досъдебното производство е било повдигнато обвинение срещу
ищеца, като е бил разпитван без присъствие на адвокат с цел да признае вината
си. Всички действия на прокурора са били с единствената цел умишлено да се
утежни положението му по друго наказателно производство. От предявените
материали се установявало, че деянието не е извършено от него. Налице били
предпоставките за прекратяване на наказателното производство, вкл. и поради
малозначителност. Счита, че извън разумния срок по чл.6, пр.1 КЗПЧОС и до
настоящия момент ДП №19/2018г. по описа на Пето РУ не е приключило в разумния
срок, а напротив задържало се умишлено висящо с цел да се утежни положението на
ищеца, от което той претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в страдание,
чувство на безизходица и липса на справедливост. Твърди се, че вследствие на
продължителния престой в арестното помещение поради неизменение на мярката му
„Задържане под стража“, тъй като имал множество висящи производства, едно от
които било процесното, му били причинени неимуществени вреди като влошено
психично състояние. Бил настанен за експертиза в Първа психиатрична болница при
УМБАЛ “Света Марина“ за срок от един месец. През престоя в болницата бил без
достъп до чист въздух, изолиран и без контакти с външния свят, за което имало
съставен доклад на НПМ при Омбудсмана на Р България. Съгласно този доклад в
болничното заведение по отношение на ищеца са били използвани белезници в
противоречие на чл.114 от ЗИНЗС, което представлявало подлагане на болните,
лишени от свобода, на изтезания, на жестоко, нечовешко и унизително отношение.
Отделно от това наказателната репресия от органите на ДП и прокуратурата му
били причинили неимуществени вреди – прекъсване на образованието му. Моли се за
уважаване на предявения иск по тези съображения.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника, с който се оспорва предявения иск като неоснователен. Сочи
се, че липсват доказателства, че за Т. са произтекли вреди от поведението на
ответника. Поддържа се, че фактът, че срещу ищеца се води друго производство в
съдебна фаза не касае разследването по процесното ДП. Излага се и че визираната
в исковата молба мярка за неотклонение не касае ДП 19/2018г. Оспорва се като
голословно твърдението, че ДП е умишлено бавено с цел утежняване положението на
ищеца. Инспекторатът към ВСС не е установил нарушения при разглеждане на
делото. Обратното, констатирано е ритмично извършване на действията по
разследването и липса на виновно бездействие. Не е вярно и че по ДП 19/2018г.
не са извършвани процесуално-следствени действия. Относно разумния срок се
излага, че ДП е започнало на 17.01.2018г. и към днешна дата е изминала една
година и три месеца. Продължителността не надхвърля разумните срокове по
смисъла на Конвенцията. За този период активно се е провеждало разследване,
налице е фактическа и правна сложност на делото, както и броя на лицата, срещу
които се провежда сочи на протичане на делото в разумен срок. Описаното
състояние на ищеца се поддържа да няма отношение към воденото срещу него ДП. Не
е ясно по какъв начин срокът по висящото производство е довело до прекъсване на
образованието на ищеца. Поддържа се да липсва причинно-следствена връзка, както
и изобщо вредоносен фактически състав от неправомерно поведение на ответника.
Навежда доводи и за недопустимост на производството на основание чл.8, ал.2 ЗОДОВ, доколкото разследването по ДП е приключило към настоящия момент.
Липсвали доказателства, че е изчерпана административната процедура за
обезщетение по реда на глава трета „а“ ЗСВ. В евентуалност се възразява срещу
размера на претендираното обезщетение, който се поддържа да е завишен. Дори
ищецът да е претърпял вреди, то те са в резултат и на други водени срещу него
производства.
С атакуваното решение предявеният иск с правно основание чл.2б,
ал.1 от ЗОДОВ е отхвърлен изцяло като неоснователен.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото
на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са валидни
и допустими.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания.
Варненският
окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Приобщена
по делото е справка от ВРП /л.174-175/ за движението на пр. преписка ВРП №
1078/2018г., ДП № 19/2018г. по описа на V-то РПУ-Варна. От същата е видно, че
досъдебното производство е образувано на 17.01.2018г. за престъпление по
чл.198, ал.1 НК вр. чл. 18, ал. 1 НК с пострадало лице Станка Стоянова
Япаджиева. Водещ разследването - разследващ полицай П.Т.. По досъдебното
производство са извършени следните действия:
На
23.01.2018г. е разпределено чрез модула за случаен принцип на прокурор
Задгорска.
На
13.03.2018г. от разследващия полицай е постъпило предложение за продължаване на
срока на разследване. Наблюдаващият прокурор е уважил така направеното искане с
два месеца - до 17.05.2018г.
На
10.05.2018г. от разследващия полицай е постъпило предложение за продължаване на
срока. Административният ръководител е удължил направеното искане с два месеца
- до 17.07.2018г.
На
02.07.2018г. от разследващия полицай е постъпило предложение за продължаване на
срока. Административният ръководител е удължил направеното искане с два месеца
- до 17.09.2018г.
На
10.08.2018г. постъпва постановление от 07.08.2018г. за привличане към
наказателна отговорност на С.П.Д.за престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20,
ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, като му е наложена МНО
„Надзор на родителите".
На
03.08.2018г. М.Р.З., ЕГН ********** е привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл. 198, ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.18, ал.1 вр.чл.63, ал.1, т.3 НК.
На
03.08.2018 г. А.Б.Т., ЕГН ********** е привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл. 198, ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.18, ал.1 вр.чл.63, ал.1, т.3 НК.
На
31.08.2018г. досъдебното производство постъпва в РП-Варна на основание чл. 229,
ал.3 НПК, ведно с искане за продължаване на срока.
На
същата дата постъпва и постановление от 29.08.2018г. за привличане към
наказателна отговорност на К.Т.Т. за престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20,
ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК.
С
постановление от 03.09.2018г. досъдебното производство е върнато на
разследващия полицай, като наблюдаващият прокурор на основание чл.229, ал.3 НПК
е уважил частично направените искания от защитника на обв. К.Т. - адв. Балачев.
Срокът по досъдебното производство е продължен до 17.11.2018г.
На
26.09.2018г. досъдебното производство постъпва в РП-Варна с оглед предложение
по чл.159а НПК.
На
27.09.2018г. наблюдаващият прокурор внася в PC-Варна искане за разрешение за
предоставяне на данни по чл.159а НПК.
С
разпореждане от 02.10.2018г. PC-Варна
не уважава така направените искания.
С
писмо от 08.10.2018г. ДП №19/2018г. е върнато в Пето РУ-Варна.
На
25.10.2018г. досъдебното производство постъпва в РП-Варна с предложение за
привеждане на лицето К.Т.Т., ЕГН ********** от „Поправителен дом за
непълнолетни младежи" в Затвора-Враца в Затвора - Варна, за периода от
05.11.2018г. до 09.11.2018г., с оглед извършване на процесуално-следствени
действия.
На
26.10.2018г. наблюдаващият прокурор издава исканото разпореждане. На
02.11.2018г. е получено писмо от ОС- Варна.
На
07.11.2018г. от разследващия полицай е постъпило предложение за продължаване на
срока. Административният ръководител е удължил направеното искане с два месеца
- до 17.01.2019г.
На
03.12.2018г. досъдебното производство постъпва в РП-Варна с оглед направени
искания по чл. 229, ал.3 НПК.
С
постановление от 07.12.2018г. наблюдаващият делото прокурор не уважава
направените искания за извършване на допълнителни процесуално-следствени
действия.
На
18.12.2018г. от Затвор-Враца постъпва справка.
На
09.01.2019г. досъдебното производство постъпва в РП-Варна приключено, с мнение
за предаване на обвиняемите лица на съд.
На
16.01.2019г. в PC
- Варна е внесено
Споразумение за прекратяване на наказателното производство по отношение на М.Р.З.
по така повдигнатото обвинение. Същото съдът не одобрява. Наказателното
производство е върнато в РП- Варна.
На
04.02.2019г. постъпва молба от адв. Д., процесуален представител на обв. Т.. С
постановление от 04.02.2019г. наблюдаващият прокурор е постановил извършване на
допълнителни действия по разследването - издирване на свидетел-очевидец.
На
04.02.2019г. е изпратена справка в ОП-Варна относно неодобреното споразумение.
С постановление от 06.02.2019г. досъдебното производство е спряно на основание
чл. 244, ал.1, т.3 НПК.
С
писмо от 15.02.2019г. досъдебното производство е
изискано от PC-Варна,
с оглед постъпила жалба от адв. Д., процесуален представител на обв. Т..***
постъпва жалба от адв. Орлин Симеонов, процесуален представител на обв. Златев
срещу постановление за спиране на досъдебното производство от 06.02.2019г.
C постановление от 21.02.2019г.
досъдебното производство е възобновено, на основание чл.245, ал.2 НПК.
На
21.02.2019г. ДП№ 19/2018г. е изпратено в PC-Варна по искане. Срокът на досъдебното
производство е продължен до 21.04.2019г.
На
07.03.2019г. постъпва Определение от PC-Варна, с което прекратява съдебното производство.
На 12.04.2019г.
наблюдаващият делото прокурор, на основание чл.117 и чл.139 НПК извършва разпит
на свидетел.
На
18.04.2019г. срокът по ДП №19/2018г. е продължен до 21.06.2019г.
С
писмо от 02.05.2019г. PC-Варна
изисква досъдебното производство, с оглед постъпила жалба от адв. Д.,
процесуален представител на обв. Т..
С
писмо от 03.05.2019г. исканото ДП е изпратено в PC- Варна.
С
определение №892/16.05.2019г. по ЧНД 2059/2019г. на ВРС, съдът оставя жалбата
за ускоряване на наказателното производство без разглеждане.
На
28.05.2019г. е извършено предявяване на разследването на обвиняемите Александър
Татаров и Симеон Димитров.
На
30.05.2019г. до Затвора-Варна е изпратено писмо, с което се иска допускане на
наблюдаващия прокурор и адв. Балачев до сградата на затвора, с оглед извършване
предявяване на разследването на обв. Т..
На
30.05.2019г. е извършено предявяване на разследването на обвиняемия Милен
Златев.
На 31.05.2019г.
е извършено предявяване на разследването на обвиняемия К.Т..
С
постановление от 03.06.2019г. наблюдаващият прокурор не уважава направените при
предявяване на разследването искания от защитата на обв. Т. на основание
чл.229, ал.3 НПК.
С
постановление от 03.06.2019г. е извършено частично прекратяване на ДП № 19/2018г.
по отношение на повдигнатите обвинения на С.П.Д.по чл.198, ал.1, вр. чл.20,
ал.2, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 НК, като е отменена мярка за
неотклонение „Под надзор на родител" по отношение на същия, взета в хода
на досъдебното производство.
С
писмо от 12.06.2019г. PC
- Варна
изисква досъдебното производство с оглед постъпила жалба от адв. Д.,
процесуален представител на обв. Т..
С
писмо от 18.06.2019г. исканото ДП е изпратено в PC- Варна.
С
произнасяне от 15.07.2019г., съдът отменя постановлението на ВРП за частично
прекратяване от 03.06.2019г. и връща ДП.
С
постановление от 21.08.2019г. отново е извършено частично прекратяване на ДП №
19/2018г. по отношение на повдигнатите обвинения на С.П.Д.по чл.198, ал.1, вр.
чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 НК, като е отменена мярка за
неотклонение „Под надзор на родител" по отношение на същия, взета в хода
на досъдебното производство. След влизане в сила на постановлението, делото е
следвало да бъде внесено във ВРС с обвинителен акт по отношение на К.Т..
С
писмо от 19.08.2019г. досъдебното
производство е изискано за послужване по настоящото гражданско дело, но същото
не е предоставено поради извършване на процесуални действия.
С
писмо от 27.08.2019г. МВР-Дирекция „Вътрешна сигурност" изисква
предоставяне на копия от материали по ДП №19/2018г.
С
писмо от 04.09.2019г. PC-Варна
изисква досъдебното производство с оглед постъпила жалба от адв. Д..
С определение
на ВРС от 17.09.2019г., жалбата на адв. Д.
е оставена без уважение и досъдебното производство върнато. Определението на ВРС е потвърдено от ОС-Варна.
На
30.10.2019г. материалите са докладвани на наблюдаващия делото прокурор.
Видно
е от справка от Портал за достъп до съдебни дела на ВРС, че е образувано НОХД №
5437/2019 по описа на ВРС. Същото е образувано на 28.11.2019г. по обвинителен
акт, вх. документ 88147/27.11.2019г., пр. преписка № 1078/2018г. ВРП, ДП №
19/2018г. пето РПУ, подсъдим К.Т.Т. и М.Р.З. за престъпление по чл. 198 ал.1
вр.чл.20 ал.2 вр.чл.18 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 НК. Производството е насрочено за
открито разпоредително заседание на 30.01.2020г.
Съгласно
приобщеното становище от 08.01.2019 год. (л. 9-12), въз основа на сигнал вх. №
33094/28.12.2018 год. от адв. К.Д., в качеството и на защитник на К.Т.Т. –
обвиняем по ДП № 19/2018г. по описа на Пето РУ гр. Варна, от Инспектората към
ВСС e извършена проверка,
при която заключението е за липса на виновно бездействие от страна на
прокуратурата, което да е довело до необосновано забавяне на разследването.
Приобщен
по делото е доклад от проверка на Омбудсмана на Република България по жалба на
адв. К.Д. /л.24-34/.
Представени
са доказателства относно здравословното състояние на К.Т.Т..
Ангажирани
са от ищеца гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Тодор Валентинов Т. –
баща на ищеца, който излага доводи за извършени нарушения при разследването.
Мярката задържане под стража е била наложена по друго ДП. К. бил едва на 16г.,
с много слаба психика и преживял всичко много емоционално. Имал психични
проблеми, суицидни мисли, опитал да си счупи ръката във Враца, да се
самонарани. Дългият период на разследването го обезверил.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Основанието
за ангажиране на отговорността на държавата за действия на органите на
следствието и прокуратурата в хипотеза на чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ е обективния
факт, съставляващ нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1
от Конвенцията. За успешното провеждане на осъдителния иск в тежест на
ищеца е докаже, че по отношение на него е образувано досъдебно или съдебно
производство, последното не е приключило в разумен срок, претърпени вреди и
причинна връзка между последните и действията/бездействията на държавния орган,
ръководещ/разглеждащ производството. В чл.2б, ал.2 от ЗОДОВ примерно са
изброени фактите, които подлежат на преценка от решаващия съд, а именно - общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна
сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни
представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните
органи.
Установеният
регламент в чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи /КЗПЧОС/ гарантира справедлив процес на всеки, срещу който е повдигнато
наказателно обвинение. Произтичащите от чл. 6 на КЗПЧОС задължения имплицитно
включват и необходимостта от провеждане на ефективно разследване, при спазване
на установени стандарти на доказване при разглеждане на наказателното дело.
Ефективното разследване предполага всеобхватно, безпристрастно и разумно
предприемане на постъпки за събиране и проверка на относимите и необходими
доказателства, чрез изслушване на свидетелски показания, прилагане на документи
и назначаване на съдебни експертизи, с последващ доказателствен анализ и
адекватна интерпретация на релевантните за обвинението обстоятелства. Бързината
на наказателното производство не следва да е за сметка на прецизността и
качеството на неговото провеждане, преди всичко с оглед гарантиране правото на
защита на обвиняемия.
За
определяне продължителността на незаконосъобразното наказателно преследване
следва да се прецени кога е неговото начало и край. Европейският съд по правата
на човека (ЕСПЧ) е имал възможност да се произнесе по въпросите за разумния
срок, от които обаче може да се съди и за началото и края на наказателното
преследване, които са от значение за определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди претърпени от незаконосъобразно обвинение. ЕСПЧ приема, че
начало е момента, в който съответното лице е узнало, че срещу него има обвинение,
защото от този момент това лице започва да живее със страха, притесненията и
неудобството, че е наказателно преследвано, а това в българското право е
момента на предявяване на постановлението за привличане на обвиняем – /Така,
Решение от 27.06.1968 г. Neumeister, Publication de la Cour europeenne des
droits des l’homme, Serie A 8, р. 41./ Като край се сочи моментът, в който се
поставя край на несигурността в правното положение на лицето, което е обвинено,
а това е влизане в сила на съдебен акт или прекратяване на наказателното
производство /Така, Решение от 23.04.1987 г., Poiss, Publication de la Cour
europeenne des droits des l’homme, Serie A 117 - С, р. 103./
В конкретния
случай се установява, че ДП № 19/2018г. по описана Пето РУ – Варна е образувано
на 17.01.2018г., ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.198,
ал.1 НК на 29.08.2018г., а разследването е приключило с внасяне на обвинителен
акт в съда на 27.11.2019г. Досъдебното производство е приключило за по-малко от
две години, през което време е проведено всестранно разследване с оглед
доказване на обвинението, като са извършени
множество процесуални следствени действия. Задължението на разследващите органи
и прокурора да разкрият обективната истина, както и обстоятелството, че в производството
са били разследвани и други лица, освен ищеца, са наложили продължаване на
сроковете за разследване. Периодът на събиране на доказателства по конкретното
досъдебно производство настоящият състав намира за разумен, предвид естеството
на фактите, които са подлежали на установяване, способите за това, както и не
на последно място – поведението на
обвиняемия, неговите родители (доколкото към този момент е бил непълнолетен) и
избраната линия на защита. Срокът на воденото против ищеца досъдебно производство
е в съответствие с установената практика на ЕСПЧОС и се преценя от настоящия
съдебен състав като разумен по смисъла на ЗОДОВ и КЗПЧОС.
Дори и да се приеме, че производството по ДП №
19/2018г. по описа на Пето РУП- Варна не е приключило в разумен срок, анализът
на доказателствата сочи, че в случая не е налице причинна връзка между
продължителността на конкретното досъдебно производство и моралните вреди,
които се твърди да са настъпили. Мярката за неотклонение „задържане под стража“
е наложена на ищеца за различно деяние, за което е образувано самостоятелно
досъдебно производство, нямащо връзка с ДП № 19/2018г. по описа на Пето
РУП-Варна.
Предвид съвпадението на правните
изводи на двете инстанции решението на ВРС следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден
от горното, съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 736 от 17.02.2020г., постановено по гр.дело
№ 6697/2019г. на Варненския районен съд, 39-ти състав, с което е отхвърлен
предявения от К.Т.Т., ЕГН ********** с адрес *** иск с правно основание чл.
2б, ал. 1 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на
сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат от нарушение на правото на разглеждане и решаване в
разумен срок по чл.6, пар.1 КЗПЧОС на ДП 19/2018г. по описа на Пето РУ на МВР,
пр.пр. 1078/2018г. по описа на ВРП, изразяващи се в страдание, чувство на
безизходица и за липса на справедливост, влошено психично състояние и
прекъсване на образованието му.
Решението не подлежи на касационно обжалване,
по аргумент от чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.