Р Е
Ш Е Н
И Е №438
гр.Пловдив,13.04.2017 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,гражданско
отделение,Ігр.с.,в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди и
седемнадесета година ,в състав:
Съдия:Атанаска
Букорещлиева
при участието на секретаря Е.А.,като разгледа докладваното
гр.д.№ 1227 по описа за 2015г. , за да се произнесе ,взе предвид следното:
Предявени са от Я.Р.П., ЕГН ********** и Й.Р.П.,
ЕГН **********,*** ,както и от Н.Г.Ч. ,ЕГН **********,***, при условията на
обективно и субективно съединяване искове с правна квалификация чл.124,ал.1 ГПК
/след извършеното на основание чл.213 ГПК присъединяване на гр.дело №2110/2015г. към настоящото дело с определение от
18.10.2016г./.
В исковата молба на ищците Я.П. и
Й.П. ,се твърди, че първият ищец е
собственик по дарение, сключено с
нотариален акт № 84, том VІІІ,per.
№ 2295, дело №
1704 от 07.02.2005г. на СВ- ***,
приращение и давностно владение, изтекло в негова
полза лично и присъединено от праводателите му А. Й. П. и Р. О. П. за периода от 1996г. до 2006г. /включително и до 2015г./, на
следните недвижими имоти:поземлен имот без
идентификатор ,с
площ от 456 кв.м,
находящ се в ****,
кадастрален район 510 от кадастралната карта на ***, съставляващ
реална част от поземлен имот с идентификатор 56784.510.748 ,с обща площ от
16396кв.м,при
граници на имота: от север -собствен имот -/реалната част от
имот 748, в която е построена сграда с идентификатор 56784.510.748.21/; от изток -
частта от имот 748, обособена за общо ползване като вътрешна улица; от юг - В.М. /реалната част от
имот 748, в която е построена сграда с идентификатор
56784.510.748.4/
и от запад - имот 56784.510.751, който ПИ /реална част от имот 748/ е означен като: а./ дял
14 с площ от 397кв.м
и площ от 59 кв.м
в новопроектирана вътрешна улица в скицата-проект за делба на имот 748 и б./ УПИ
XXXIV-
"за жилищно и обществено застрояване" в квартал 89, с площ от 397
кв.м
и площ от 59 кв.м
в новопроектирана вътрешна улица в скицата-предложение за изменение на ПУП-ПРЗ; сграда с
идентификатор 56784. 510.748.12 на два етажа, със
застроена площ от 73кв.м и с
предназначение "друг вид сграда за обитаване", построена
от ищеца Я.П. в процесния поземлен имот - реалната част от имот 748, подробно
описана по-горе,
- още през 2006 година.
Сочи се, че ищецът Я. Р. П. е собственик по силата на договор за покупко- продажба,
сключен с нотариален акт № 100, том I, per. № 2271, дело № 79 от 15.08.2011г. ,вписан акт 159,том 54, и давностно владение, изтекло в негова
полза лично и присъединено от праводателите му- Ц. Г.М. и Г. Ц. М. за периода от 1993г. до днес и на следния недвижим имот: поземлен имот без идентификатор, с
площ от 1368 кв.м, находящ се в ****,
кадастрален район 510 от кад. карта на *** и
съставляващ реална част от имот 748, при граници на имота: от север - имот на Е.М.
/реална
част от имот 748, представляваща северозападния ъгъл на имота/; от изток
-частта от имот 748, обособена за общо ползване като вътрешна улица; от юг -
собствен имот /описаната
реална част от имот 748, в която е
построена сграда 12/ и от запад - имот 56784.510.751,
който поземлен имот /реална част от имот 748/ е означен като: а./ дял
15,
с площ от 1209 кв.м
и площ от 177 кв.м
в новопроектирана вътрешна улица в скицата-проект за делба на имот 748 и б./ УПИ
XXXV - "за жилищно и обществено застрояване" в квартал 89, с площ от 1209 кв.м и
площ от 177 кв.м в новопроектирана вътрешна улица в
скицата-предложение за изменение на ПУП-ПРЗ.
Твърди се ,че Я.П. е собственик по
покупко-продажба, сключена с нотариален акт № 103, том II, per.
№4146, дело №261/ 21.11.2013г. на Нотариус
№ 544, вписан акт №33,
том 92, per. №
33198, дело №16215
от 21.11.2013г. на СВ – гр. ***, и
давностно владение, изтекло в негова полза лично и
присъединено от праводателя му- В. Ц. П. за периода от
1993г.
до настоящия момент, на следния
недвижим имот: поземлен имот без
идентификатор ,с
площ от 1368 кв.м,
находящ се в ****,
квартал 510 от кадастралната карта на града и съставляващ реална част от имот
748, при граници на имота: от север - имот на Ф.Т. и др. /реална част от
имот 748, представляваща североизточния ъгъл на имота/; от изток - имот
56784.510.742 и имот 56784.510.743; от юг - Й.П. /реалната част от
имот 748,
в която е построена сграда с идентификатор 56784.510.748.14/ и от запад -
частта от имот 748, обособена за общо ползване като вътрешна улица, който
поземлен имот /реална
част от имот 748/
е означен като: а./ дял
16 с площ от 1203 кв.м и площ от 183 кв.м в
новопроектирана вътрешна улица в скицата-проект за делба на имот 748 и б./УПИ
XX - "за жилищно и обществено застрояване" в квартал 89а ,с площ от 1203 кв.м и
площ от 183 кв.м
в новопроектирана вътрешна улица в скицата-предложение за изменение на ПУП-ПРЗ
.
От страна на ищеца Й.Р.П. се твърди, че същият е собственик
по силата на договор за дарение, сключен с нотариален акт № 7, том VI, per. № 6785, дело № 884 от 31.12.2003г. на
СВ-гр. ***,
приращение и давностно владение, изтекло в
негова полза лично за периода от 2003г. до днес, на следните недв. имоти:1.поземлен имот
без идентификатор, с площ от 456
кв.м,
находящ се в ****,
кадастрален район 510 от кадастралната карта на града и съставляващ реална част
от имот 748, при граници на имота: от север - имот на ищеца Я.П. /реалната част от
имот 748, в която е построена сграда с идентификатор 56784. 510.748.22/; от изток - имот
56784.510.743;
от юг - имот на В.М. /реалната част от имот 748, в
която са построени сгради с идентификатори 56784. 510.748.3 и
56784.510.748.13/
и от запад-частта
от имот 748,обособена за общо ползване като вътрешна улица, който поземлен имот
/реална
част от имот 748/
е означен като: а./дял
13,
с площ от 409 кв.м
и площ от 47кв.м
в новопроектирана вътрешна улица в скицата-проект за делба на имот 748 и б./ УПИ XXI -
"за жилищно и обществено застрояване" в квартал 89а ,с
площ от 409 кв.м и площ от 47 кв.м в новопроектирана вътрешна улица в
скицата-предложение за изменение на ПУП-ПРЗ и 2./ сграда с идентификатор
56784.510.748.14 на два етажа, със застроена площ от 100 кв.м и с
предназначение- "друг вид сграда за обитаване",построена в
процесния поземлен имот-реална част от имот 748 /подробно описан в т. 1/ - от
ищеца Й.П. през 2003г.
Изложено е от ищците, че
имот 748 по кадастралната карта на *** е възстановен с първоначален номер
036018 в КВС на землището на град *** като нива в местността ***, с обща площ
от 16396 кв.м. Още от самото му възникване -през 1993г. имотът е бил фактически
разделен и се владее съобразно правата на собствениците в реално обособени
части, границите между които са материализирани на място с различни огради.
Заявява се, че в повечето от така оформените дворни места владеещите ги
собственици са построили сгради -жилищни, стопански, леки постройки и др.,като
от 1993г. и до настоящия момент спор между собствениците на имот 748 /бивш
36018/ относно правата им върху обособените дворни места не е имало. Същите са
предприели необходимите действия за извършване
делба на имот 748 и за регулационни изменения на УПИ ХІ-036015 , като са
били изготвени скица-проект за делба на имота, а впоследствие -и
скица-предложение за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ XI-036015, но
поради значителния брой на собствениците на имота и отсъствието на някои от тях
от страната, делба на имота не е извършена, нито са осъществени регулационни
изменения на посочения УПИ. Независимо че обособените реални части от имот 748
продължават да се владеят като самостоятелни, без каквато и да е промяна, то с
оглед дългия период от време, в който
собствениците му не са довършили започнатите
правно-технически процедури за признаване на правата им и реалното кадастрално и регулационно отразяване на
имотите им в действащите карта и планове на ***, както и поради отсъствие на някои от тях, и липсата на ясно заявена
позиция, ищците считат ,че са спорни правата на всички собственици на имот 748
върху обособените през 1993г. части от имот 748 и построените в имота сгради и
че за тях е налице правен интерес от предявяване на процесните искове .
Предвид изложените факти и
обстоятелства, се иска от съда да постанови решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответниците ,че ищците са собственици на
гореописаните недвижими имоти. Заявено е от ищците искане за присъждане на
разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК e постъпил
отговор от ответницата И.К., с който се признават предявените против нея
искове. Твърди се от същата, че не е оспорвала правата на ищците по никакъв начин,
трайно и дългогодишно владее нейните дялове от процесния имот, искала е и е
съдействала за извършване на правно-техническите процедури по отношение на
него.Признават се обстоятелствата,че имотът е бил фактически разделен и се
владее съобразно правата на собствениците в реално обособените части, границите
между които са материализирани с огради, като ищците владеят тези, описани в
исковата молба, а ответницата владее дял 3 и дял 4 по скицата-проект за делба
на имот 748,съответстващи на УПИ ХХІХ и УПИ ХХVІ от скицата-предложение за
изменение на ПУП-ПРЗ. Ответницата моли да не се възлагат в нейна тежест
разноски по делото,тъй като признава исковете и с поведението си не е дала
повод за завеждане на делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от
ответника Г.Й.Ш. ,който има идентично съдържание с отговора на отв.К..
Ответникът признава предявените против него искове ,не оспорва
обстоятелствата,че имот 748 е бил фактически разделен и че се владее съобразно
правата на собствениците в реално обособените части, като ищците владеят
посочените такива в исковата молба, а ответникът Ш. и неговият брат М.Ш.
владеят дял 5 и дял 6 по скицата-проект за делба на имот 748, съответстващи на
УПИ ХХV и УПИ ХХХ от скицата-предложение за изменение на ПУП-ПРЗ. Същият счита ,че с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и моли да не възлагат в негова тежест разноски .
От
ответницата по исковете на ищците П. и ищца по присъединеното
гр.д.№2110/2015г.- Н.Г.Ч. е постъпил в срока по чл.131 от ГПК отговор на
исковата молба ,с който е изразено становище за неоснователност на заявените
претенции. Поддържа се от ответницата, че е собственик на нива с площ от 2,737
дка в землището на *** от комаса-ционния план към 1940г., която е отделена от
общия имот с площ от 16,425дка . Твърди се, че собствеността върху посочения
недвижим имот същата е придобила по силата на договор за дарение, сключен с
нотариален акт №34, том 68, н.д.№16812/1997г. на нотариус В. Б.. Съображения по спора са развити и в
писмена защита на адвокат Д.-пълномощник на Н.Ч..
В
срока по чл.131 от ГПК е депозиран от ответника В.М. отговор на исковата молба,
с който същият взема становище ,че предявените искове са основателни. Признават
се от него обстоятелствата,че ищците владеят реални части от дворното място и
посочените сгради,че имотът е разделен фактически още през 1993г. , като всеки
от съсобствениците владее реална част от него.Тъй като с поведението си не е
станал повод за завеждане на настоящото дело, ответникът моли да не се
присъждат разноски в негова тежест.
Постъпил
е отговор на исковата молба и от ответницата М.П.А.. В същия е изразено становище,
че предявените искове са недопустими доколкото се претендира от ищците,че са
собственици на идеални части от имот, с предназначение –нива, при който са
налице граници само по отношение на целия ПИ с идентификатор 56784.510.748 по
плана на кв.****. Твърди се от ответницата, че съгласно Постановление за
възлагане на недвижим имот от 18.08. 2010г. на ЧСИ М.О. е придобила
собствеността върху 1/ 2 идеална част от 2737/16425 идеални части от имот с
№036015,парцел 15,масив 36,в землището на ****,при граници, посочени в
Постановлението. Заявява се, че така описаният имот е част от ПИ и
идентификатор 56784.510.748, като последният се владее от различни собственици,
някои от които са построили сгради в него. В случай че съдът приеме за
допустими претенциите на ищците, ответницата изразява становище за тяхната
основателност. Направено е искане да не се възлагат в нейна тежест разноски.
От ответниците С.Г., Р.Н.,*** К., Л. К., Ф.Т., В.И., Е.Т., Е.И., И.А., М.Б., П.А., И.А., Т.А.,
Д.М., В.Г., С.Г., В.М. не е подаден отговор на исковата молба.
В исковата молба на Н.Ч. са изложени обстоятелства, че
ищцата е собственик на недвижим имот –бивша нива от 2,737 дка , находяща се
в землището на **** парцел 15, имот 253 от Комасационен план от 1940г.,
представляващ реална част от ПИ с идентификатор
56784.510.748 по кадастралната
карта на **** , с обща площ от
16,425 дка, за който е отреден УПИ-ХІ-0360015 за жилищно и
обществено застрояване в кв.89 по плана на ПУП и ПРЗ и схеми за кв.****,с
административен адрес- ****, при посочените съседи-от югоизток-ПИ
56784.510.747, за който е отреден УПИ Х-36077; ПИ 56784.510.746- път; ПИ
56784.510.9503-ул.***; от югозапад-ПИ 56784.510.749,за който е отреден УПИ ХІІ-360062;
от северозапад- ПИ 56784.510.748, за който е отреден УПИ ХІ-360015.
Гореописания имот същата е придобила по силата на договор за дарение, сключен
на 21.10.1997г. с нотариален акт №34, том 68, н.д. №16812/1997г. на нотариус В.
Б.. Твърди се, че с Решение №Т-484/21.06.1993г. на ПК-*** на праводателката на
ищцата-Н.Д.Ч. /нейна майка/ е възстановено правото на собственост в
съществу-ващи стари реални граници на нива от 2,737 дка,ІV-та категория,в
землището на ***, кв.36,п.15,имот №253. Заявява се, че имотът не е нанесен като
отделен такъв в одобрената кадастрална карта на ***. Претендираният терен с
посочената площ е включен съгласно действащия регулационен план в УПИ
ХІ-360015, а съгласно действащата кадастрална карта-в поземлен имот с идентификатор
56784.510.748, като представлява
реално обособена част от последния. Правният интерес от предявяване на
установителния иск за собственост ищцата обосновава с оспорване на правата й от
страна на ответниците ,които не изразяват съгласие процесният имот да бъде
нанесен в кадастралния и регулационния
план. Същата сочи, че е отправила искане до СГКК-*** за попълване на
непълноти в кадастралната карта ,както и е инициирала процедура за изменение на
устройствен план, но получила отказ. С молба от 20.07.2016г. ищцата е навела и
твърдения, че към 1946г. претендираният от нея имот е бил собственост на М. В. М.
,починал през ***,след неговата смърт имотът е владян от Н.В. М.-баба на
ищцата, през 1957г. част от имота-980кв. м е била включена в блок на ТКЗС,
като останалата част- дворно място от
1757 кв.м ,заедно с построената в него жилищна сграда и други постройки, е
владяна от Н. М. ,а след нейната смърт
/през периода 1990г.-21.10.1997г./ от дъщеря й-Н. Ч., която го е дарила на
своята дъщеря-Н.Ч..
С
оглед изложеното ,се иска от съда да постанови решение, с което да се признае
за установено по отношение на ответниците ,че ищцата е собственик на недвижимия
имот, описан
по-горе, на основание
договора за дарение от 21.10.1997г., сключен с
праводателката й Н. Ч. ,придобила същия по силата на успешно проведено
реституционно производство .
Допълнителни
съображения по спора са изложени в писмена защита на адвокат Д.-пълномощник на
ищцата Ч..Направено е искане за присъждане на разноски.
От ответницата И.К. в срока по
чл.131 ГПК e депозиран
отговор,в който се заявява, че същата не оспорва правата на собственост на
ищцата. Сочи се, че имот 748 е бил
фактически разделен и се владее съобразно правата на собствениците в реално
обособените части, границите между които са материали-зирани с огради.
Ответницата моли да не се възлагат в нейна тежест разноски по делото, тъй като признава
иска и с поведението си не е дала повод за завеждане на делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба и от ответниците Я.Р.П.,Й.Р.П. ,В.Й.М. и В.К.М.. В
него са изложени твърдения, че по реда на ЗСПЗЗ е възстановена собствеността на
страните/праводатели на страните по делото върху идеални части от имот №036018
по КВС на землището на ****, представляващ нива в местността ***, с обща площ
16396 кв.м, който имот е заснет като ПИ с идентификатор 56784.510.748 в кадастралната
карта на ****, както и че от самото възникване през 1993г. имотът е бил
фактически разделен и се владее съобразно правата на собствениците в реално
обособени части /съобразно имотите, притежавани от праводателите още преди
комасирането на земите през 1940г. респ. преди включване на земите в ТКЗС през
периода 1945-1955г./, границите между които са материализирани на място с
различни огради, като в повечето от така оформените дворни места владеещите ги
собственици са построили сгради -жилищни, стопански, леки постройки и др.
Твърди се, че през средата на имот 748 и по цялата негова дължина преминава
черен път, осигуряващ достъп до отделните имоти , обособени от площта на имот
748. Пътят съществува от момента на възстановяване на собствеността върху имота
/бивш 036018,сега 748/ през 1993г. и по общо съгласие на собствениците е
разширен и настлан с чакъл както с оглед запазването му, така и за спокойното
преминаване на МПС по него, като същият се владее в периода от 1993г. до
настоящия момент от всички съсобственици на имот 748 като улица. Посочено е в
отговора, че по РП на ****, одобрен с решение №469 ,взето с протокол №33/16.12.2010г. на ОбНС-***, за
имот 748 е отреден УПИ ХІ-036015 в кв.89, който обхваща цялата негова площ
–отделните обособени самостоятелни имоти и пътя до тях, като не е имало спор
между собствениците на имота относно правата им върху обособените дворни места
и описания път. Предприети са били от същите действия за извършване делба на
имот 748 и за регулационни изменения на УПИ ХІ-036015 . Били са изготвени
скица- проект за делба на имота, в която вече обособените части са посочени
като нови самостоятелни имоти, пътят е обособен като улица, обслужваща всички
имоти ,като минимални части от последните са придадени към улицата, а
впоследствие- и скица-предложение за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ XI-036015,
според която за обособените части от
имота са отредени самостоятелни УПИ ,а пътят и минимални площи от реалните
части са отредени за улица. Предвид значителния
брой на собствениците на имота и отсъствието на някои от тях от страната обаче
делба на имота не е извършена, нито са осъществени регулационни изменения на
УПИ ХІ-036015
.В отговора са индиви-дуализирани ,според представените скица-проект за делба и
скица-предложение за изменение на ПУП, реално обособени части от имот 748,
които се притежават от ищцата ,респ. нейната праводателка преди това. Заявява
се ,че ответниците не оспорват и никога не са оспорвали правата на ищцата респ.
на нейната праводателка върху така описаните поземлените имоти. Оспорва се от
тях изключителната собственост на ищцата
респ. на нейната праводателка върху частта от имот 748,представляваща черен
път –улица , подробно описана в т.8 от
отговора. Поддържа се, че тази част от имота е собственост на всички лица-
съсобственици на имот 748 ,на основание изтекло в тяхна полза давностно
владение за периода 1993г. до датата на образуване на настоящото дело ,като
правата на отделните съсобственици върху целия обособен път вкл. и върху
частта, разположена между имотите на ищцата, са равни на съотношението между
индивидуално притежаваните от тях права върху самостоятелните имоти ,обособени
от площта на имот 748 и общата площ на последния .Или притежаваните от ответниците по отговора
идеални части от пътя /улицата са 5231/16396 ,а правата на ищцата върху същия
път респ. от частта му, разположена между имотите й, възлизат на 2370/16396
идеални части. Съобразно изложеното ,ответниците молят да се отхвърли
предявения иск, като неоснователен и недоказан, по отношение на придобитите от
тях права общо в размер на 5231/16396 идеални части и за разликата от реално
притежаваните от ищцата права в размер на 2370/16396 идеални части до пълната
собственост върху пътя/улицата.
В срока по чл.131 от ГПК не са постъпили
отговори от останалите ответници.
След като прецени събраните по
делото доказателства , поотделно и в тяхната съвкупност , съдът намира за
установено следното:
Видно е от представените нотариални актове за дарение на
недвижим имот с №7, том VІ, рег. №6785, д.№884/2003г. и №59, том І, рег.№1062, д.№56/2005г., че с
договори за дарение ,сключени съотв. на 31.12.2003г. и 07.02.2005г., А. Й. П. и
Р. О.П. са дарили на синовете си Й.П. и Я.П. по 1 /2 идеална част от придобития по време на брака
им и представляващ СИО недвижим имот, а именно 912,5/2737 идеални части от нива
,цялата с площ от 2,737 дка, находяща се в землището на кв. ***, кв.36, парцел
15, който парцел се състои от 16,428 дка, имот №25 по комасационния план,
изработен 1940г. ,а по скица-имот с №036015 в землището на ***,при съседи:И. В.,
А. Л. ,К. Д. К., Н. М. и път.
Горепосоченият имот праводателите
на ищците са придобили по силата на договор за покупко-продажба ,обективиран в
нотариален акт №97 ,том 55,д.№16957/ 1996г., с който Й. К.М. продава на дъщеря
си А. Й. П. 910/2737 идеални части от нива от 2,737 дка ,кв.36, парцел 15, имот
№253 от комасационния план от 1940г.
Установява се ,че с договор
,сключен на 05.08.2011г. с нотариален акт №100 , том І, рег.№2271,д.№79/2011г. Я.П. е закупил от Ц. Г.М.
имот ,представляващ 1368,5/16426 идеални части от поземлен имот с
идентификатор 56784.510.748 по КККР, с адрес- ****, местност ***, гр.***, за който е посочено ,че е идентичен с описания
в нотариален акт 54/2007г. Видно от последния, закупеният от ищеца имот е
придобит от Ц. Г. М. по дарение от неговия баща Г. Ц. М. /договор за дарение от
20.12.2007г.,обективиран в нотариален акт №54,том ІІІ, рег. №3695,н.д.№447/07г./.
На 21.11.2013г. ,с нотариален акт №103, том ІІ, рег.№4146, д.№261/2013г.,Я.П. е закупил от В. Ц. П.
/сестра на Г. Ц. М. и дъщеря на Ц. В. М., видно от удостоверение за наследници
№1100-7578/20.04.2016г./ и недвижим имот, съставляващ 1368,5/16426 идеални
части от позем-лен имот с идентификатор 56784.510.748.
Приети са по делото изготвените
през 2009г. скица-проект за делба на ПИ 56784. 510.748 /стар имот 036015 по
плана на землище ***/ и
скица-предложение за изменение на ПУП/ПЗР/ за УПИ ХІ-036015 –за жилищно и
обществено застрояване от кв.89 /нов/ по плана на кв.*** /ПИ 56784.510.748 по
кадастрал-ната карта на ***/ и за образуване на 18 нови УПИ.
От ищцата по присъединеното гр.дело №2110/2015г.- Н.Ч. са
ангажирани писмени доказателства, от които се
установява, че по искова молба на Е.В.
М.-А.
против Н.В. М. ,Ц. В. М., Д. В. М., К. В. М. и П. В.Д. -всички наследници на М.
В. М. ,починал на ***г., /видно от удостоверение за наследници
№И-6241/17.11.2016г./ е образувано гр. дело №608/1947г. за делба на недвижимия
имот, притежаван приживе от наследодателя им и посочен в удостоверение
№576/1947г. на *** кметско наместничество. С протоколно определение, постановено
в съдебно заседание на 22.01.1947г., е допуснато извършването на съдебна делба
между съделителите, при равни дялове, на имот ,който според представеното
удостоверение №576/14.07.1947г., представлява една нива от 16 дка в *** землище
,м. *** .С определение на съда от 19.05.1948г. е утвърден изготвен разделителен
протокол от 18.03.1948г. ,който обаче не е представен.
С писмо от 15.12.2016г. от ОСЗ-***
са постъпили и са приети като доказателства по делото постановените от ПК-***
решения ,касаещи парцел 15, имот №253 от комасационен план от 1940г. ,както и
преписката по заявление с вх.№Т-414/22.07.1991г. на Н. Ч..
Установява се от тях, че в
сроковете, предвидени в ЗСПЗЗ, гореописаният недвижим имот е заявен пред ПК от
наследниците на Н.В. М., Ц. В. М., К. В. М. и П. В.Д.. С решение №Т-481 от 21.06.1993г. на ПК-***,
постановено по заявление №Т-95/ 21.09.1991г. на Г. Ц. М., е възстановено на
основание чл.18 ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ правото на собственост на наследниците на Ц.
В. М. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имоти, сред които
нива от 2,737 дка, четвърта категория , находяща се в землището на ***, кв.36, парцел 15, имот 253 от
Комасационния план, изработен през 1940г., представляваща част от общ имот от 16,425 дка ,при
съседи-И.В., А.Л., К. К., Н. М.,път. С решение №Т-482 от 21.06.1993г. е
възстановено правото на собстве-ност на наследниците на П. В. М. в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на нива от 2,737 дка в землището на ***,
кв.36-парцел 15, имот 253 от Комасационния план, изработен 1940г.,
представляваща част
от общ имот от
16,425 дка, при същите граници. По заявление на Н. Д. Ч. е възстановено с
решение №Т-484 от 21.06.1993г. на ПК-*** правото на собственост на наследниците
на Н.В. М. в съществуващи /възста-новими/ стари реални граници на нива със
същата площ -2,737 дка, четвърта категория , находяща се в землището на ***, кв.36-парцел 15,имот 253 от Комаса-ционния
план,изработен през 1940г.,представляваща част от общ имот от 16,425 дка , при посочените съседи –И. В.,
А.Л., К.К., Н. М., път, заявена с пореден №1 от заявлението и установена с
делбен протокол от 22.01. 1947г./с който
е допуснато извършването на делба на имота / . По преписка вх.№Т-486 , образувана
по заявление на В. Б., е постановено решение на ПК-*** от 21.06.1993г. ,с което
е възстановено на основание чл.18ж,ал.1 от ППЗСПЗЗ, правото на собственост на
наследниците на К. В. М. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на
нива от 2,737 дка, четвърта категория , находяща се в землището на ***,
кв.36-парцел 15, имот 253 от Комаса-ционния план,изработен през 1940г.,
представляваща част
от общ имот от
16,425 дка. Съществуват данни ,че заявления са подадени и от наследниците на Д.
В. М. и Е.В. А., но не са представени постановените от ПК решения по тях.
Установява се от приетите по
делото удостоверения №94-В/21.01.2000г.
и № И -6241/17.11.2016г. за наследници на В. В. М. и М. В. М., че Н.В. М.
е починала на ***г. и е оставила за свой наследник по закон Н. Д.Ч.-майка на
ищцата Н.Г.А./Ч./.
Видно е от нотариален акт
№174/1974г.,че Н.В. М. е призната за собственик по наследство, делба и
давностно владение на недвижим имот , извън регулацията на ***, находящ се на
ул.***, представля-ващ дворно място ,цялото от 600 кв.м, при граници- от юг-
ул. ***,от изток-ТКЗС ***, от север-ТКЗС ***, и от запад-Помпена станция, ведно
с изградената в дворното място жилищна сграда на 80 кв.м, барака, обор и навес.
С посоченото по-горе решение
№Т-484/21.06.1993г. на ПК-*** е възстано-вено правото на собственост на наследниците
на Н. М. в съществуващи /възстановими/ реални граници на описания имот ,който Н. Ч. е дарила на дъщеря си- Н.Г.А. /Ч./ с договор за дарение ,сключен
на 21.10.1997г. с нотариален акт №34/1997г.
По делото е допусната
съдебно-техническа експертиза, с вещо лице инж. В.Г., от чиито заключения
–основно и допълнителни е видно, че имот №036015 по КВС на землището на ***
/възстановен по реда на ЗСПЗЗ/ е идентичен с поземлен имот с кадастрален
идентификатор 56784.510.748
по кадастралната карта на ***, който е записан като собственост на посочените
лица в т.ч. страните по делото. Констатирано е от вещото лице ,че
съществуващите на място вътрешни огради и сгради в обособените поземлени имоти
в рамките на общия ПИ 748 са отразени в представената по делото скица-проект за
делба ,която е съобразена с направено за целта геодезично заснемане.
За сградите не са налични строителни книжа, но за тези, които са на В.М., В.М.,
Г.Ч., както и за сгради с идентификатори 56784.510.748.12- на Я.П. и
56784.510.748.14-на Й.П. има издадено ,на основание пар.127,ал.1 от ПЗР ЗИД на
ЗУТ ,удостоверение за търпимост №54/07.11.2013г. на Община ***. Сградите са
отра-зени и в кадастралната карта на *** от 2009г. в същите граници, както в
изготвеното геодезично заснемане. Приложен е към основното заключение графичен
материал, в който е отразен ПИ№036015 по КВС с площ от 16425 кв.м , изследван е
регулационния статут на ПИ с
идентификатор 56784.510.748 по създадените
планове и кадастралната карта, посочени са вътрешните и външните граници на
имота, устано-вени с геодезичното заснемане /скица №5/. Според допълнителното
заключение на СТЕ от 19.04.2016г. ,претендираните от ищците П. реални части
попадат в границите на ПИ с идентификатор 56784.510.748,
като тези части са обособени в дялове с №№13, 14,15 и 16 съгласно скица №5 към
първоначалното заключение ,с посочена площ и лица към новопроектиран път.
Имотът, който Н.Ч. е придобила по дарение с нотариален акт №34/1997г.,съответства
на дялове №1 и №2 от скицата- проект за делба, разположени в южната част на ПИ
748. При обособяването на дяловете на Ч. са изключени части от имота ,предмет
на нотариален акт №34/1997г. ,които са включени към съществуващ вътрешен път,
широк 3м и предвиден да се разшири до 8м. Посочено е в заключението, че е
изготвен проект за изменение на кадастралната карта, предвиждащ отделяне на
имота на Ч. от ПИ 748, като северната граница на имота съгласно предложението,
а и съгласно скицата-проект за делба съвпада с изградената ограда по тази
граница. Изготвен е от експерта списък с координати на върховете на дялове
№№1,2,13,14,15 и 16. При изслушването на основното заключение в съдебно
заседание на 16.03.2016г. вещото лице е заявило, че на място има реализиран
черен път, настлан с чакъл, по регулационния план този вътрешен път не е
проектиран.
Прието е по делото и заключение на СТЕ /допусната по
гр.д.№2110/2015г./ , депозирано на 11.10.2016г.,от което се установява, че претендираният
от Н.Ч. имот заема на най-южната част на имот 748 ,в КВС тази нива е заснета
като имот №036015 , а по действащата кадастрална карта е част от ПИ
56784.510.748 ,като на скица №3 към заключението са показани границите на
реална част от 2737 кв.м с огради по тези граници, определени в геодезично
заснемане. Въпросният имот съответства на дялове №1 и 2 от скица- проект за
делба, в границите му е разположен вътрешен път, широк 3 м, чрез който се
осъществява транспортен достъп до другите дялове. В допълнително заключение от
11.11.2016г. експертът е посочил, че съществу-ващият вътрешен път е заснет при
направеното геодезично заснемане, послужило за изготвяне на проект за делба
,като площта от имота на Н.Ч., заета от пътя , е 165 кв.м по графични данни.
С оглед установяване на твърдените от страните релевантни за спора
факти по делото са събрани и гласни доказателства: изслушани са показанията на свидетелите на ищците П.-А.
П./ тяхна майка/, Я. У. ,К.Г. /без родствени връзки със страните/ и Б. М. /в родствени връзки и с ищците ,и с ответниците/, както и тези на свидетелите
на Н.Ч.-М. Ч., Н. Д. и В. К./без родствени връзки със страните/.
Свидетелката А. Й. П. твърди ,че
баща й притежавал нива от 3 дка, от която й прехвърлил около 900 кв.м ,като
поне пет години тя и съпругът й обработвали мястото.През 2000г. същата дарила
половината от имота на сина си Й., за да си построи къща, а останалата половина
прехвърлила на другия си син -Я.. По-късно Я. придобил още два имота, които до
закупуването им били обработвани от праводателите му – Ц. М. и В. П., а
впоследствие -от него. В дарените имоти Й. и Я. си построили къщи и заживели в
тях със семействата си. Къщата на Й. била изградена през 2001г.-2002г. ,а на Я.-година-две
след това. Свидетелката твърди ,че въпросните имоти били реституирани преди
повече от 17-18г., оттогава същите са оградени, границите им не са променяни и
не е имало каквито и да е спорове по отношение на тях. Сочи, че между имотите има
път, всички собственици се съгласили да отстъпят по три метра от местата си ,за
да се обособи този път и да могат да влизат в имотите си.
Свидетелят Я.У. заявява, че
познава братята Я. и Й.П. от повече от 20 години, знае ,че имат имоти в *** -Й.
притежава имот с площ от около-400-500 кв.м, с жилищна сграда на два етажа,
построена преди 10-12 години, а Я. - имот със същата големина, с изградена в
него преди 9-10 години сграда на два етажа. Отделно от това Я. придобил още два
имота ,всеки от по около декар и
половина. Свидетелят твърди, че между имотите съществува път ,който не е
асфалтиран.
Свидетелят К.Г. депозира
аналогични показания- че към 2000г. Й.П. започнал да строи тухлена къща на два
етажа и след като била изградена на етап груб строеж /през 2001г.-2002г./ се
нанесъл да живее в нея. Малко по-късно и Я. направил къща в имота си, точно
срещу тази на Й..
Б. В. М., която е разпитана като
свидетел и по гр.д. №2110/2015г., твърди, че страните имат общ роднински имот
,намиращ се в ***. След реституцията през 1992г.-1993г. дядо й и неговите
братовчеди си разделили земите и всеки ползвал своята реална част ,без да има
претенции по отношение на останалите. Повечето от обособените части били
оградени, като оградите не са местени във времето. По средата на всички места
минава обслужващ път ,широк около три метра, настлан с бял чакъл, чрез който
собствениците имат достъп до имотите си. Пътят съществува от 1992г. и се ползва
от всички собственици. Свиде-телката заявява,че Н. Ч. притежава два отделни
имота, разделени от пътя, намиращи се в южната част на големия имот. В единия
има постройки и гараж с лице откъм вътрешния път. Много пъти били правени опити
за извършване на делба на общия имот и за реалното му поделяне вкл. и по
инициатива на Я.П. ,но един от собствениците -Г.М. се противопоставял да се
предприемат каквито и да е действия, Н.Ч. също не била съгласна .
Свидетелката М. Т. Ч. /разпитана
като свидетел по гр.д. №1227/ 2015г. и
гр.д.№2110/15г./ е съседка на Н.Ч. и знае имота на Ч. от 1960г. -тогава
в него живеела баба Н.. Твърди ,че
имотът бил ограден ,около него имало блокове на ТКЗС. Достъпът до имота се
осъществявал по централния път /асфалтов/, който и понастоящем съществува. След
връщането на земеделските земи в т. ч. и на частта от имота на баба Н., която
била блоковете на ТКЗС, на място се появил друг път-вътрешен с ширина от около
три метра. През 1990г. баба Н. разрешила на останалите собственици да
преминават през имота й ,за да влизат в техните имоти. Цялата площ от общия
имот е била в ТКЗС с изключение на имота на Ч., означен като ХХVІІІ по скица
№4 на СТЕ, който бил ограден. В същия
има гараж ,но свидетелката не знае точно по какъв начин се осъществява достъпът
до него.
Свидетелката Н. Н. Д. също знае
имота на Н.Ч.. Заявява ,че около него имало овощни градини ,до 1965г. до имота
нямало път, по-късно-след 1989г.-1990г., когато хората си купили парцели и
започнали да строят къщи, на терена се появил път, осигуряващ достъп до земите
им. Пътят разделял имота на Н.Ч. на две части. Имотът бил ограден откъм
асфалтовия път, от страната на вътрешния път също имало ограда.
Свидетелката В. К. живее в *** и
от 1960г. познава Н.Ч.. Сочи ,че имотът на последната бил ограден, там се
гледали животни, имало къща и постройки за животните.Твърди ,че до имота минава
главен път, а след 1990г. ,когато на хората били върнати земите, се появили и други пътища. Знае от майката на
ищцата,че баба Н. е отстъпила на нейни близки да преминават през имота й, като
според свидетелката ,по този път не може да мине МПС.
С оглед на така събраните
доказателства и установени обстоятелства, съдът приема от правна страна
следното:
Предявените искове за собственост
с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК са допустими, налице е активна и пасивна
процесуална легитимация, както и правен интерес от провеждането им- ищците
навеждат твърдения, че са собственици на описа-ните реални части от УПИ ,като
правата им се оспорват от част от ответниците. Освен това, според приетото в ТР №8/23.02.2016г. по т.д.№8/2014г. на ОСГК на ВКС
, искове за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази реална
част е част от бивш имот,
възстановен по реда на ЗСПЗЗ, ЗВСОНИ или ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и
ЗС, са допустими, като ,ако тази част не е
заснета като самостоятелен имот по кадастралния план или в кадастралната карта,
иск за собственост на същата е допустим, дори да не е проведена административна
процедура по чл. 53,ал.1,т.1 от ЗКИР /първоначална редакция/ за
поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални
регистри или иск по чл. 53, ал. 2,
изр. 2 от ЗКИР /първоначална редакция/,нов чл.54,ал.2 ЗКИР.
В случая предмет на исковете на
ищците П. е установяване на правото им на собственост върху реални части от УПИ ХІ-360015 ,отразен в кадастрална
карта на *** като ПИ с идентификатор
56784.510.748, с твърдения ,че същите са придобили правото на собственост спрямо
процесните части по силата на правни сделки /дарение и покупко-продажба/ и
давностно владение, изтекло в тяхна полза и присъединено от праводателите им, а
посочените сгради с идентификатори 56784.510. 748.12 и 56784.510.748.14
притежават по силата на приращението- чл.92 от ЗС.
Съобразно въведеното с чл.154
,ал.1 от ГПК правило за разпределение на доказателствената тежест в процеса
,върху ищците лежи тежестта да установят ,че са титуляри на правото на
собственост върху претендираните реални части от урегули-рания поземлен имот
,както и на описаните в исковата молба сгради ,чрез доказване осъществяването
на сочените придобивни способи в т.ч. фактите на спокойно, необезпокоявано и
непрекъснато владение на тези части с намерение за своене и че в тяхна полза е
изтекъл предвиденият давностен срок, който съгласно разпоредбата на чл.79 от ЗС
е 10-годишен.
Видно е от заключенията на назначената
по делото СТЕ, които съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвени
,че претендираните от ищците П. реални части попадат в обхвата на УПИ-ХІ-360015- за
жилищно и обществено обслужващо застрояване, кв.89 по ПУП-ПРЗ на кв.***, а по
действащата кадастрална карта са част от ПИ 56784.510.748 ,с обща площ от 16396
кв.м, който е идентичен на имот №036015 по КВС на землището на ***.
Установи се въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, че през 1947г.-1948г. е образувано
производство по съдебна делба за прекратяване съсобстве-ността между
наследниците на общ наследодател М. В. М. по отноше-ние на недвижим имот,
представляващ една нива от 16 дка в *** землище , местност”***”, но няма безспорни
доказателства за приключването на това производство ,нито за дяловете, получени
от съделителите ,тъй като липсва съставения и одобрен от съда разделителен
протокол.
Налице са данни за включването на
тези земи в ТКЗС и за проведено производ-ство по възстановяване на
собствеността върху имота по реда на ЗСПЗЗ. С решения на ПК-*** № Т-481; Т-482;
Т-483; Т-484 ; Т-485 и Т-486 от 21.06.1993г., постановени на основание
чл.18ж,ал.1,чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ, на наследниците на Ц. В. М., Н. М., П. М.,
Д. М., Е. М. и К. М. е възстановено правото на собственост в съществуващи
/възстанови-ми/ стари реални граници върху части от имот от 16,425 дка, всяка с
размер от 2,737 дка, посочени като нива, четвърта категория ,находяща се в
землището на *** кв.36-парцел 15, имот
253 от Комасационния план, изработен 1940г. От съдържанието на решенията не
може да се извлече индивидуализация на отделни възстановени имоти с конкретно местоположение
и съседи ,тъй като те не са описани със съществуващи реални граници - за техни
граници са означени границите на общия имот 253. Не са налични скици към тези решения, а и към
момента на постановяването им ,при действащата тогава редакция на чл.18ж,ал.1
ППЗСПЗЗ не е имало изискване за издаване на скица към решението на ПК, за да се
произведе конститутивния му ефект. По отношение на възстановената земеделска
земя не е извършена и последваща индивидуализация , която според чл.18ж, ал.7
от ППЗСПЗЗ настъпва след одобряване на картата на съществуващи или възстановими
реални граници и посочване номер на всеки имот. В случая в КВС е отразен един
имот с №036015 ,а не отделни обособени имоти, обозначени по предвидения от
закона начин с точно местоположение и граници, при което не се установява нито
кои са конкретните обекти на реституцията, нито дали са идентични с тези
,притежавани от наследодателите на заявителите .
От представените от ищците П.
документи за собственост се установи, че праводателите им А.и Р.П. са придобили
по време на брака си ,чрез договор за покупко-продажба от 25.11.1996г. идеални
части от нива от 2,737 дка , намираща се в землището на ***,кв.36, парцел 15,
състоящ се от 16,428дка, имот 253 по комасационен план от 1940г. ,по скица-
имот №036015 по КВС, с които впоследствие са се разпоредили, като са дарили с
договори за дарение от 31.12.2003г. и 07.02.2005г. по 1 /2 идеална част от тях
на синовете си Й.П. и Я.П.. Установи се
и че посредством договори за покупко-продажба от 05.08. 2011г. и 21.11.2013г.
ищецът Я.П. е придобил по 1368,5/16426 идеални части от ПИ с идентификатор
56784.510.748 ,като при сключването на тези договори продава-чите-Ц. Г.М. и В. Ц.
П. са се легитимирали като собственици съотв. с нотариален акт за дарение на
недвижим имот №54//2007г. и Решение №Т-481 на ПК-*** за възстановяване на право
на собственост на земи в съществуващи стари реални граници.
Не се съобраха в хода на делото
обаче убедителни доказателства ,които дават основание да се счете, че Я. и Й.П.
са владели процесните реални части за себе си и с намерение да ги своят. От показанията на свидетелите А.
П., У., Г. и М. ,които съдът няма основание да не кредитира, тъй като са
непротиворечиви и възпроизвеждат непосредствените им впечатления от имотите на
страните, не се доказва конкретен момент
,от който праводателите на първия ищец са установили фактическа власт върху
процесните реални части. Според свидетелката А.П., най-малко пет години преди
договорите за дарение /съотв. от 2003г. и 2005г./ със съпруга й са обработвали
земите ,което означава ,че за начало на владението следва да се приеме
1998г.-1999г., а по отношение на Ц. М. и В. П. не са изнесени от свидетелите
данни в тази насока. Дори да се приеме ,че е изтекъл претендирания период ,то
няма категорични доказателства и за афиширане на поведение от страна на ищците,
което да води на извод ,че са упражнявани от
тях собственическите правомощия в пълен обем и че това поведение е
обективирано по начин ,позволяващ на всяко заинтересовано лице да узнае за
него. Установеното от показанията на свидетелите, че съсобствениците са си
разпределили ползването на общия имот и не е имало спорове помежду им за
граници, както и че това фактическо положение не е променяно, не е достатъчно
,за да се счете, че ищците са демонстри-рали воля и са довели до знанието на
останалите съсобственици намерението си да своят техните части и са започнали
да ги владеят само за себе си. Твърди се в исковата молба ,а и стана ясно от
събраните гласни доказателства, че в годините са водени разговори и са
предприемани действия за извършване на делба на общия имот в т.ч. и по
инициатива на Я.П./ вкл. и към месец
септември 2009г. ,когато е изготвена скица-проект за делба/,както и за
провеждане на различни административни процедури, които действия не сочат на
промяна в намерението на ищците по отношение на останалите съсобственици. Дори
същите да са имали в съзнанието си желание да своят вещта ,за да произведе
ефект придобивната давност е било необходимо намерението
за своене да е манифестирано спрямо другите
съсобственици, което в случая не се установява по несъмнен начин. Освен това, доколкото ищците претендират да са придобили реални части от ПИ
на основание давностно владение ,то преценката за наличие на придобивния способ следва да се извърши и съобразно разпоредбите на действащия устройствен
закон към момента на позоваване на придобивната давност-в случая ЗУТ. Съгласно чл.200,ал.1 ЗУТ, право на собственост
върху реално определени части от поземлени имоти в границите на населените
места и селищните образувания може да се придобие чрез правни сделки или на основание давностно владение ,само ако са спазени изискванията за минималните
размери по чл.19 ЗУТ за повърхност и лице. Коментираните по делото реални части отговарят на
изискванията за минимален размер за площ ,но не и на условието да имат лице към
улица. Посоченият в скиците на СТЕ вътрешен черен път ,
реализиран на място, не отговаря за законовата дефиниция за път в приложимите към съответния
момент нормативни актове,не е нанесен в КВС , нито е предвиден в подробния
устройствен план ,а включен в площта на УПИ ХІ-036015, което налага извод, че
процесните реални части от урегулиран поземлен имот не могат да бъдат
придобити на основание давностно владение, тъй като
не изпълняват
изискванията за обособяването им в самостоятелни урегулирани имоти съгласно разпоредбите на устройствения закон.
С оглед
на така установените обстоятелства, съдът счита, че не се установиха елементите
на фактическия състав на чл.79,ал.1 от ЗС. Доколкото ищците не са доказали, при
условията на пълно и главно доказване, да са придобили правото на собственост
върху претендираните имоти по давност в резултат на давностно владение,
продължило в заявения период от време, то исковете им се явяват неоснователни и
следва да се отхвърлят.
По отношение на исковете,касаещи
сгради с идентификатори 56784.510.748.12 и 56784.510.748.14:
Ищците П. претендират придобиването на собствеността
върху сградите, построени съотв. през 2006г. и 2003г., на оригинерно основание –чл.92 от
ЗС, тъй като те са реализирани в имоти ,които са тяхна собственост.
Съгласно цитираната разпоредба, собственикът на земята е
собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено
друго.
По делото се доказа, че в
претендираните от ищците реално обособени части от поземлен имот
56784.510.748, описани в п.1,1 и 4,1 от исковата молба, са изградени от тях
постройки, които са заснети в кадастралната карта със самостоятелни
иденти-фикатори .Според събраните гласни доказателства ,сградите са двуетажни,
едната е построена от Й.П. преди около 10-12 години ,а другата от Я.П.- преди
около 9-10 години. От заключението на СТЕ се установи, че за строителството на тези сгради няма
издадени строителни книжа ,за същите има издадено само удостоверение за
търпимост. След като обаче не се доказа в хода на производството ищците да са
титуляри на правото на собственост върху терена ,върху който са изградени
сградите ,то се налага извод, че те не са придобили по правилото
на чл.92 от ЗС и правото на собственост върху последните. С оглед на изложеното
,исковете по отношение на коментираните сгради подлежат на отхвърляне ,като
неоснователни.
По
установителния иск за собственост ,предявен от Н.Ч.:
Твърди се
от ищцата, че е придобила по дарение собствеността върху претенди-рания имот,
представляващ реално обособена част от ПИ с идентификатор
56784.510. 748 -бивша нива от 2,737 дка , находяща се в землището
на ***, кв.36, парцел 15, имот 253 от Комасационен план от 1940г. ,от общ имот
с площ от 16,425дка, а правата на собственост на дарителката й- Н. Ч. произтичат
от решение №Т-484/26.01.1993г. на ПК- ***, с което на наследниците на Н. М. е възстановено
в съществуващи стари реални граници правото на собственост върху посочения
земеделски имот.
Според приетото заключение на СТЕ от 11.10.2016г., процесният имот заема на най-южната част на имот 748 ,в КВС
тази нива е заснета като имот №036015, а по действащата кадастрална карта е
част от ПИ 56784.510.748.
По делото се установи, че Н.В. М.
/баба на ищцата/ е един от участниците в проведено през 1947-1948г. делбено
производство по отношение на притежавания приживе от М. В. М. недвижим имот
-нива от 16 дка в *** землище ,м. *** ,но не се доказа по категоричен начин
наличието на валидно придобиване на процесния имот чрез съдебна делба преди
обобществяването на земеделските земи, тъй като няма доказателства Н.М. да го е
получила в свой дял. С протоколното определение от 22.01.1947г. за допускане извършването на
съдебна делба се установява само наличието на съсобственост между определени
лица и размерът на тяхното участие в съсобствеността.
От показанията на свидетелките на
ищцата Ч. ,които съдът кредитира като обективни и базирани на техни преки и
непосредствени впечатления, стана ясно, че част от недвижимия имот, предмет на
спора, е била включена в блоковете на ТКЗС ,а друга -застроена е останала извън
тях и е владяна от бабата на ищцата, била е оградена, като свидетелките не
могат да конкретизират каква е нейната площ.
Установи се, че с издаден по обстоятелствена
проверка нотариален акт №174/ 1974г. Н.В. М. е призната за собственик по
наследство, делба и давностно владение на дворно място от 600 кв.м, намиращо се
извън регулацията на ***, при граници-от юг-ул.***, от изток-ТКЗС ***,
север-ТКЗС ***, и запад-Помпена станция, ведно с изградената в дворното място
жилищна сграда на 80 кв.м, барака, обор и навес, който имот същата е продала с нотариален акт
№161/1988г. на дъщеря си-Н. Ч. и съпруга
й Г. Ч. срещу задължение за издръжка и гледане.
Установи се и че с решение на ПК
с №Т-484/21.06.1993г. ,постановено по заявление на Н. Ч. №Т-414/22.07.1991г.,
на което ищцата основава правата на праводателката си върху имота, е
възстановено правото на собственост на наследни-ците на Н. М. в съществуващи
/възстановими/ реални граници върху посочената нива от 2,737 дка, четвърта
категория в землището на ***, кв.36,п. 15, имот №253 от комасационен план, без
да е налице индивидуализация на същата .
Съгласно ТР №1/1997г. по гр.д.№11/1997г. на ОСГК на ВКС, решенията на общинските поземлени комисии
по чл.18ж,ал.1 от ППЗСПЗЗ и по чл.27,ал.1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване правото
на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари
реални граници имат конститутивно действие. В ТР е посочено, че с включването
на частните земеделски имоти в селскостопанските организации и премахване на
реалните им граници е прекратено качеството на обекта на собствеността да е
конкретно обособена вещ. Липсата на такъв обект е
лишила от съдържание правото на собственост, тъй като то може да съществува само върху индивидуално определен
имот. Индивидуализацията на земеделските земи се определя от реалните им граници с решенията на общинските поземлени комисии. Те са необходимите
правни актове за определяне на реалните граници на земите и едновременно с това
юридически факти с гражданскоправно действие. С решението на ПК
възниква правното качество на обекта на собствеността- индивидуализацията и затова то има конститутивно
действие.
Макар и издадено на основание чл.18ж,ал.1 от ППЗСПЗЗ
,приповтарящ текста на 14,ал.1,т.1 от ЗСПЗЗ, въпросното решение на ПК не индивидуализира земеделския имот с реалните му граници, поради което не може да се приеме, че
притежава конститутивно действие. Този имот не е индивидуализиран и с одобряване на картата на
възстановената собственост ,с която имотите се обособяват с номера и местности,
а е включен в общия имот №036015 по КВС. Поради отсъствието на такава индивидуали-зация към момента на издаване решението на ПК и
впоследствие ,следва да се приеме , че
това решение не е породило вещноправно действие и не
легитимира праводателката на ищцата ,като носител на правото на собственост върху имот ,възстановен й в съществуващи/ възстановими стари реални граници. А доколкото праводателката не е
била собственик на процесния имот ,то и ищцата не е станала негов собственик на
деривативно основание-договора за дарение ,тъй като не е могла да придобие
права, които първата не притежава. Впрочем ,видно е от нотариалния акт ,в който
е обекти-вирана сделката, че Н. Ч. е дарила на дъщеря си- Н.Г.А. /Ч./ нива от 2,737 дка от общ имот с площ от 16,425 дка, като дареният имот също
не е индивидуализиран с граници.
Предвид изложеното, съдът намира,
че ищцата не успя да докаже твърдяното право на собственост върху претендирания
имот/реална част от ПИ 56784.510.748/ по силата на
дарение от нейната майка, легитимираща се като собственик на основание
възстановена собственост по реда на ЗСПЗЗ, а това налага извод за
неоснователност на предявения установителен иск.
Посоченото
в молба на Н.Ч. от 20.07.2016г./ депозирана за насро-ченото на 13.07.2016г. съдебното
заседание по гр.д.№2110/2015г. /,че праводателката й- Н. Ч. е придобила имота ,при
условията на евентуалност, по давностно владение /упражнявано в периода
1990г.-1997г./ е самостоятелно придобивно основа-ние и е следвало да бъде
заявено с исковата молба ,а не след като е била осъществена размяната на книжа
между страните по реда на чл.131 ГПК ,при което не следва да се взема предвид
при решаване на спора по същество. Но дори и да е било своевременно заявено,
съдът счита ,че събраните в производството доказателства не могат да обосно-ват
извод за изтекла в полза на праводателката на ищцата придобивна давност. При направено
позоваване на придобивния способ- давностно владение е следвало да се установят
релевантните за него факти-местонахождение и граници на владения имот, началния
момент на установяване на фактическа власт върху имота и продължи-телността на
владението. Както вече се посочи, в случая липсва акт, удостоверяващ правото на собственост
на ищцата или нейния праводател върху конкретно определен имот и съдържащ
описание на границите му, така че те да могат да бъдат установени. Наред с това
от заключението на СТЕ и показанията на разпитаните свидетели се установи ,че
претендираният имот не е ограден с една обща ограда, разделен е на две части, като
частта ,за която се сочи, че не е включвана в ТКЗС, е оградена и към
съществуващия на място черен път. Свидетелите също не успяха да
индивидуализират процесния имот по местонахождение и граници, освен това в
изнесеното от тях са налице данни за упражнявано владение върху застроената
площ на имота ,но липсват такива за осъществяване на фактическа власт от
праводателката на ищцата по отношение на незастроения терен/включен в ТКЗС до
1993г./. Видно от скица №5 към заключението на СТЕ от 26.02.2016г. и скица-проект
за делба, изготвена въз основа на геодезическо заснемане, претендираният от
ищцата имот, с границите, които вещото лице е очертало на скицата, включва
площи от 1,543кв. и 0,827кв.м ,както и терен от 165 кв.м ,попадащ в
съществуващия на място черен път. Досежно този терен не се
доказа другите лица, за които се твърди, че са били допускани да преминават
през него, да са имали намерение да го държат ,да упражняват фактическа власт
върху него не за себе си, а за ищцата, напротив, установи се, че и те имат
претенции по отношение на въпросната площ. Следователно, не може да се приеме
за доказано владението върху претендираната реална част от ПИ 748.
При горните
мотиви, предявеният от Н.Ч. установителен иск за собственост,като
неоснователен,следва да се отхвърли.
С оглед изхода на правния спор,
на ищците Я. и Й.П. и Н.Ч. не следва да се присъждат претендираните разноски.
По изложените съображения, ПОС
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Я.Р.П. , ЕГН ********** и Й.Р.П., ЕГН **********,***, против И. ***; Г.Й.Ш. ***; С.Д.Г. ***; Р.Д.Н. *** Н.К. ***; Л.М.К. *** ; Ф.Г.Т. ***;В.Г.И. ***; Е.Г. ***; Е.Г. ***; И.Д. ***; М.Н. ***; П.Г.А.,с адрес-***; И.Х.А. ***;Т.Х.А. ***; Д.К.М. *** ;В.А.Г. ***; С.Г. ***; В.Й. ***; Н.Г.Ч. ***; В.К.М. *** и М.П.А. ***; искове за признаване за установено по отношение на ответниците, че Я.Р.П. е собственик на
следните недвижими имоти:
- поземлен имот без
идентификатор ,с
площ от 456 кв.м,
находящ се в ****,
кадастрален район 510 от кадастралната карта на град ***, съставляващ
реална част от поземлен имот с идентификатор 56784.510.748 ,с обща площ от
16396кв.м, при граници на
имота: от север -собствен имот -/реалната част от имот 748, в
която е построена сграда с идентификатор 56784.510.748.21/;от
изток - частта от имот 748, обособена за общо ползване като вътрешна улица; от юг - В.М. /реалната част от
имот 748, в която е построена сграда с идентификатор
56784.510.748.4/
и от запад - имот 56784.510.751, който поземлен имот /реална част от имот 748/ е означен като: а./ дял
14 с площ от 397кв.м
и площ от 59 кв.м
в новопроектирана вътрешна улица в скицата-проект за делба на имот 748 и б./ УПИ
XXXIV- "за жилищно и обществено
застрояване" в квартал 89, с площ от 397 кв.м и площ от 59 кв.м в
новопроектирана вътрешна улица в скицата-предложение за изменение на ПУП-ПРЗ ,на основание дарение,
сключено с нотариален акт № 84,том VІІІ,per.№
2295,дело №
1704 от 07.02.2005г. на СВ- ***, и давностно владение, изтекло в
негова
полза лично и присъединено от праводателите му А. П. и Р.П./за периода от 1996г. до 2006г./вкл. и до 2015г./;
- сграда
с идентификатор 56784.510.748.12 на два
етажа, със застроена площ от 73 кв.м и с
предназначение "друг вид сграда за обитаване", построена
в поземлен
имот - реалната част от имот 748, подробно описана по-горе, на основание приращение-чл.92 от ЗС;
- поземлен имот
без идентификатор, с площ от 1368 кв.м, находящ се в ****,
кадастрален район 510 от кад. карта на гр.*** и
съставляващ реална част от имот 748, при граници на имота: от север - имот на Е.М.
/реална
част от имот 748, представляваща северозападния ъгъл на имота/; от изток
-частта от имот 748, обособена за общо ползване като вътрешна улица; от юг -
собствен имот /описаната
реална част от имот 748, в която е построена сграда 12/ и от запад -
имот 56784.510.751, който поземлен имот /реална част от имот 748/ е означен като: а./ дял
15,
с площ от 1209 кв.м
и площ от 177 кв.м
в новопроектирана вътрешна улица в скицата-проект за делба на имот 748 и б./ УПИ
XXXV - "за жилищно и обществено застрояване" в квартал 89, с площ от 1209 кв.м и площ
от 177 кв.м в новопроектирана вътрешна улица в
скицата-предложение за изменение на ПУП-ПРЗ, на основание договор за покупко- продажба, сключен
с нотариален акт №100,том I,per. № 2271,дело №79 от 15.08.2011г. и давностно владение, изтекло в негова полза
лично и присъединено от праводателите му- Ц. Г.М. и Г. Ц. М. /за периода от 1993г. до днес/;
- поземлен
имот без идентификатор ,с площ от 1368
кв.м,
находящ се в ****
от кадастралната карта на града и съставляващ реална част от имот 748, при
граници на имота: от север - имот на Ф.Т. и др. /реална част от
имот 748, представляваща североизточния ъгъл на имота/; от изток - имот
56784.510.742 и имот 56784.510.743; от юг - Й.П. /реалната част от
имот 748, в която е построена сграда с идентификатор 56784.510. 748.14/ и от запад -
частта от имот 748, обособена за общо ползване като вътрешна улица, който
поземлен имот /реална
част от имот 748/
е означен като: а./ дял
16 с площ от 1203 кв.м и площ от 183 кв.м в
новопроектирана вътрешна улица в скицата-проект за делба на имот 748 и б./УПИ
XX -"за жилищно и обществено застрояване" в квартал 89а, с
площ от 1203 кв.м
и площ от 183 кв.м
в новопроектирана вътрешна улица в скицата-предложение за изменение на ПУП-ПРЗ,на основание
покупко-продажба, сключена с нотариален акт № 103, том II, per.
№4146, дело №261/ 21.11.2013г. на Нотариус № 544, вписан акт №33, том 92, per. № 33198, дело №16215 от 21.11.2013г. на СВ-гр. ***, и
давностно владение, изтекло в негова полза лично и
присъединено от праводателя му- В. Ц. П. /за периода от 1993г. до днес/
,както и исковете за признаване за
установено по отношение на ответниците, че Й.Р.П., ЕГН **********, е собственик на
следните недвижими имоти:
- поземлен имот
без идентификатор, с площ от 456
кв.м,
находящ се в ****,
кадастрален район 510 от кадастралната карта на града и съставляващ реална част
от имот 748, при граници на имота: от север - имот на ищеца Я.П. /реалната част от
имот 748, в която е построена сграда с идентификатор 56784. 510.748.22/; от изток - имот
56784.510.743;
от юг - имот на В.М. /реалната част от имот 748, в
която са построени сгради с идентификатори 56784.510.748.3 и 56784.510.748.13/ и от запад -
частта от имот 748, обособена за общо ползване като вътрешна улица, който
поземлен имот /реална
част от имот 748/
е означен като: а./дял 13, с площ от 409 кв.м и
площ от 47 кв. м
в новопроектирана вътрешна улица в скицата-проект за делба на
имот 748 и б./ УПИ XXI - "за жилищно и
обществено застрояване" в квартал 89а ,с площ от 409 кв.м и
площ от 47 кв.м в новопроектирана вътрешна улица в скицата-предложение за
изменение на ПУП-ПРЗ ,на основание договор за дарение, сключен с нотариален акт
№ 7, том VI, per.
№ 6785, дело № 884 от 31.12.2003г. на СВ-гр. ***, и придобивна
давност;
- сграда
с идентификатор 56784.510.748.14 на
два етажа, със застроена площ от 100 кв.м и с предназначение- "друг вид
сграда за обитаване" , построена в поземлен имот - реална част от имот 748
/подробно описан по-горе/ ,на основание приращение-чл.92 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.Г.Ч. ,ЕГН **********,*** ,против Я.Р.П. , Й.Р.П., двамата с
адрес-***; И. ***; Г.Й.Ш. ***; С.Д.Г. ***; Р.Д.Н. *** Н.К. ***;Л.М.К. ***; Ф.Г.
***; В.Г.И. ***; Е.Г. ****; Е.Г. ***; И.Д. ***; М.Н. *** ;П. ***; И.Х.А. ***; Т.Х.А.
***, Д.К.М. *** ; В.А.Г. ***; С.Г. ***; В.Й. ***; В.К.М. *** ,иск за признаване
за установено по отношение на ответниците,че ищцата е собственик на недвижим
имот от 2,737 дка-
бивша нива , находяща се в
землището на ****, кв.36, парцел 15, имот 253 от Комасационен план от 1940г.,
представляващ реална част от поземлен имот с идентификатор 56784.510.748 по кадастралната
карта на *** , с обща площ от 16,425 дка, за който е отреден УПИ-ХІ-0360015 за жилищно и
обществено застрояване в кв.89 по плана на ПУП и ПРЗ и схеми за кв.***,с
администра-тивен адрес- ****, при посочените съседи- от югоизток-ПИ
56784.510.747,за който е отреден УПИ Х-36077; ПИ 56784.510.746- път; ПИ
56784.510. 9503- ул.***; от югозапад-ПИ 56784.510.749,за който е отреден УПИ
ХІІ-360062; от северозапад- ПИ 56784.510.748, за който е отреден УПИ ХІ-360015,на основание
договор за дарение от 21.10.1997г., обективиран в нотариален акт №34, том 68,
н.д. №16812/1997г. на нотариус Б., сключен с праводателката й –Н.Д.Ч. ,придобила
същия имот по силата на успешно проведено реституционно производство по ЗСПЗЗ.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му .
Съдия: