Р Е Ш Е Н И Е № 3940
21.10.2019г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито
съдебно заседание на 17.09.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при
участието на секретаря Елена Лянгова като разгледа докладваното от съдия
гражданско дело № 1491 по описа за 2019г. на съда, за да се произнесе взе
предвид следното.
Предмет
на делото е иск с правна квалификация чл. 124, ал.1 ГПК.
Ищец
В.Н.Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес: *** иска да се признае за установено
по отношение на ответник „ЕВН България Електроснадбяване“ ЕАД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г.Данов № 6 с
представляващи Ж. С.и Р. Д., че не дължи сумата от 6 218,48 лева по
фактура № ***. за отчетен период *** по подробно изложени в исковата молба и
писмена защита вх. № 61578/27.09.2019г. съображения, а именно:
1. поради това, че СТИ № ***марка „***”
е монтиран за обект
„Стопанска постройка в ***, а не в обекта на ищеца – ***;
2. несъответствие между показанията при
монтажа на СТИ и началните такива, от които е започнало фактурирането;
3. монтажът е извършен в нарушение на
ПИКЕЕ и Общите условия на ответника;
4. липса на извършвани регулярни месечни
отчети на СТИ.
Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
Отвеник „ЕВН България
Електроснадбяване“ ЕАД чрез юрк. К. оспорва предявения иск. Заема категорична
позиция, че процесната сума по издадената фактура е изцяло начислена в
съответствие с приложимите регулации и съгласно ОУ на дружеството. Поддържа,
че:
1. ищецът има качеството на потребител;
2. СТИ е монтирано в процесния обект,
който е свързан с ИТН ***– ***, който обект е с такова заявено предназначение –
*** от **.;
3. ежемесечното отчитане се извършва с
оптична глава;
4. фактурираното количество ел.енергия е
реално потребено;
5. ищецът системно използвал по-големи
количества от заявената му мощност от 18 kW, а СТИ е годно измервателно
средство;
6. калкулираното количество ел.енергия е
правилно остойностено и възлиза на 29332 кВтч.
Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски иска се отхвърлянето на предявения иск.
Съдът след като се
запозна с твърденията на страните и събраните по делото доказателства поотделно
и в съкупност и на основание чл. 12 ГПК намира за установено следното.
Ищецът е потребител на ел.енергия
и клиент на ответника с клиентски номер № *** и ИТН ***като ел. енергията му е
доставяна за обект – *** в ***, Община М. – обстоятелства, за които страните не
спорят.
Видно от фактура № ***.
за отчетен период ***. ответника е начислил потребена ел. енергия в размер на
29332 кВтч, която се разпределя като 9 703 квТч активна енергия нощна и 19 629
– активна енергия дневна. Ответникът е приложил акциз, такса пренос, цена за
пренос и достъп през/до ел.мрежа, достъп до разпределителна мрежа, начислил е
ДДС при което се е получило крайно задължение за ищеца в размер на сумата от
6 218,48 лева, като съгласно приетата и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза методиката на формиране на задължението е
правилна и правилно са остойностени потребените количества ел.енергия.
Видно от констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на средство за търговско измерване *** СТИ № *** е било подменено със СТИ № ***марка „***” за който уред ответника при условията
на главно и пълно доказване установява, че техническото средство носи
маркировки за успешни първоначални и последващи проверки, респ. е годно
измервателно средство, снабдено с всички законоустановени и изискуеми
сертификати и документи. Началните
показания СТИ № ***по дневна тарифа са
7 829 квТч, а нощна тарифа 872 квТч. Констативния протокол е представен в
оригинал и видно от отразеното в таблицата за показанията на електромер ***,
показания I e налице зачеркване и поправка на
първата цифра, като съдът възприема, че показанието е 872, до колкото ищецът не
твърди първите две цифри да са едно и седем така както посочва св. С.Л.. При
всяко положение обаче дори да се приеме, че показанията за нощна тарифа са 172
или 872 така както го твърди ищеца, тези показания от констативния протокол не
са намерили коректно отразяване във фактура № *** /л.15 от делото – гръб/ в
която е посочено старо показание 583 квТч за нощна тарифа и 1858 за дневна
тарифа, а за дневна тарифа в протокола е посочена цифрата 782.9 според св. Л.,
но отбелязването на десетичната запетая не е категорично отразено, поради което
отразяването се възприема като 7829. Това обстоятелство е отчетено и от в.л. Н.И.
по приетата СТЕ и допълнителната такава към нея, като в таблицата на л. 63 от
делото „справка за отчетени показания“ е посочено старо показание 1858 квТч –
за дневна тарифа и 583 кВтч за нощна тарифа на СТИ №
***.
Следователно, начисленията
които ответникът е извършил е следвало да бъдат по показания на ел., които
съответстват на констативния протокол, което в случая обаче не е сторено.
Начисленията са извършени по старо показание, което не съответства на
констатираното в констативния протокол за подмяна на ел.. Ответникът не доказва поради каква причина във
фактурата старите показания за дневна и нощна тарифа са едни, а в констативния
протокол други, поради което и се компрометира начисляването на потребена ел.
енергия, която се формира в неточната разлика между показанията старо и ново. В
случая на ищеца са начислени 289 квТч – нощна тарифа в повече / разликата между
показанието на СТИ по констативен протокол 872
и това по фактурата 583/ и 5 971 квТч – дневна тафира в повече /
разликата между показанието на СТИ по констативен протокол 7829 и това по
фактурата – 1 858/. Или общо 6 260 квТч, които съгласно методиката на
остойностяване подробно посочена и анализирана в счетовдната експертиза и на
основание чл. 162 ГПК се остойностяват както следва:
6 260 квТч *
0.13198 = 826.1948 лева
– активна енергия по единична цена;
6,26 МВтч * 2.00 лева =
12.52 лева – акциз;
6 260 квТч * 0,03253 = 203,6378 лева – пренос
през електроразпределителна мрежа;
6 260 квТч * 0,00984
лева = 61,5984 лева = цена за пренос и достъп през/до електропреносната мрежа;
Или общо сума в размер на
1 103,951 без ДДС е начислена в повече във фактура № **********, респ.
задължението следва да се намали на 4078,119лева без ДДС или 4 893,7428 лева с
ДДС, т.е сумата над 4 893.7428 до начислената сума от 6 128.48 лева
или разликата от 1 324,74 лева с ДДС представлява недължима от ответника поради
това, че е незаконосъобразно начислена предвид обстоятелство, че ответникът не
доказва с категоричност откъде се получават разликите в показанията „старо“
отразени като различни стойности веднъж в констативния протокол за подмяна и
друг път в процесната оспорена фактура.
За тази сума и следва да
се уважи претендирания иск до колкото останалите съображения на ищеца не се
споделят поради следните причини:
Първо, по делото се установява, че е налице идентитет
между ИТН, клиентски номер и процесното СТИ, което обстоятелство се потвърждава
от заключението на вещото лице по СТЕ, респ. СТИ е монтиран именно в имотът на
ищеца в стопанска постройка като обстоятелството, че в протокола не е посочено
предназначението на постройката за *** не означава, че електромерът не отчита
именно потребеното количество ел.енергия от този к.; Ищецът не доказва, че
процесният електромер измера количество потребена ел.енергия за друг обект в
имота на ищеца, респ. не се установява ищецът да има друг ИТН и клиентски
номер, за да може да се направи извод затова, че електромерът измерва потребена
ел.енергия различна не от ракиджийския казан, а от друг обект.
Вън от горното вещото
лице Н.И. е категорична в заключението си, че мястото на потребление е с
предназначение „***“
Дори да се приеме тезата
на ищеца, че ел. измерва електроенергия
в нечия друга сграда, ответникът категорично установява със
свидетелските показания на разпитания Л., че ел. се отнася именно за процесния ***.
Не се споделя
възражението на ищеца, че ответника е монтирал процесния електормен в нарушение
на правилата на ПИКЕЕ и Общите си условия за друг имот, а не за имот собственост
на ищеца.
Отхвърля се и твърдението
за липса на извършвани регулярни месечни отчети на СТИ – изложеното от ищеца се
опровергава както от приетата СТЕ на в.л. Н.И., която посочва датите на
месечните отчети, така и от показанията на св. Г.Й. – отчетник на електромер,
който ежемесечно с магнитна глава е отчитал ел.. Отчитането е авоматично чрез
терминал.
Следователно за сумата до
4 893,7428 лева с ДДС от процесната фактура задълженнието е коректно и
законосъобразно начислено.
На основание чл. 78 ГПК с
оглед изхода на спора по делото в полза на ищеца следва да се присъдят разноски
в размер на сумата от 202,11лева по съразмерност. Охтвърля се възражението за
прекомерност на платения адвокатски хонорар с оглед наличието на фактическа и правна
сложност по делото предвид приложимостта на специфичните регулации в областта
на електроснабдяването.
В полза на ответника също
следва да се присъдят разноски по съразмерност в размер на сумата от 377,74
лева от общо подлежащи на присъждане - 330 – за вещи лица и свидетели и 150
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Н.Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ
в полза на „ЕВН България Електроснадбяване“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г.Данов № 6 с представляващи Ж. С.и
Р. Д. сумата от 1 324,74 лева с ДДС по
фактура № ***. за отчетен период ***. КАТО ОТХВЪРЛЯ иска над тази сума до
пълния претендиран размер от 6 218,48 лева с ДДС или за разликата от
4893,74 лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснадбяване“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г.Данов № 6 с представляващи Ж. С.и Р.
Д. ДА ЗАПЛАТИ в полза на В.Н.Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес: *** сумата
от 202,11 лева – разноски за настоящата инстанция съразмерно на уважената част
на иска;
ОСЪЖДА В.Н.Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на „ЕВН
България Електроснадбяване“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г.Данов № 6 с представляващи Ж. С.и Р. Д.
сумата от 377,74 лева разноски за настоящата инстанция съразмерно на
отхвърлената част на иска.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: /п/
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.