М О Т
И В И
към присъда № 8/15.01.2018 г., по НОХ д. № 305/2017 г., на РРС:
7
С
обвинителен акт Районна прокуратура гр.Радомир е повдигнала обвинение по чл.144,
ал.3, вр. с ал.1 от НК, срещу В.Й.П., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, за
това, че на 13.09.2014 г., около 10.15 часа, в с.Габров дол, общ.Земен, в
дворно място собственост на Е.Д.И., се заканил с убийство на Е.Д.И., с ЕГН **********,***,
с думите „Аз ще те вкарам в гроба“, „Аз че те утепам“,
„Аз че те изпратим при майка ти у гроба“ и това заканване възбудило у него
основателен страх от осъществяването му.
Представителят на Районна прокуратура, гр.Радомир поддържа така предявеното
обвинение, като пледира за налагане на наказание „Лишаване от свобода„, за срок
от осем месеца, което да
бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК.
Защитникът на подсъдимия- адв.В. Б. от САК,
пледира за оправдателна присъда.
При предоставянето на
последна дума на подсъдимия, същият не е посочил нови факти и обстоятелства по
съществото на делото.
Районният съд, след
като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по
реда на чл.14 и чл.18 от НПК намира за установено следното:
Имотите
на подсъдимия В.П. и
пострадалия и свидетел Е.Д.И. *** са в близост един до друг, като ги дели една улица.
На 13.09.2014 г., около 10.15 часа, свидетелят И. косял трева в югоизточната
част на двора на имота си до оградата, когато чул тропане на метална порта и
видял съседа си- подсъдимия В.П. да изкарва автомобила си от двора на неговия имот.
В този момент П. се обърнал към него с думите: „Аз ще те
вкарам в гроба“, „Аз че те утепам“, „Аз че те
изпратим при майка ти у гроба“. Същевременно подсъдимият се навел и взел от
улицата камък, голям колкото детски юмрук и, като продължил да се заканва и да псува,
доближил се до оградата и хвърлил камъка по И., като го ударил в лявата предмишница. От удара пострадалият получил охлузване и имал
кръв по ръката. Повод за инцидента било съмнението на подсъдимия П., че свидетелят
И. му е отровил кучето в началото на месец септември. Подсъдимият е добре
сложен и към датата на извършване на деянието бил на възраст 20 години, а
пострадалият- на 66 години.
След
като подсъдимият си тръгнал, пострадалият И. отишъл при съседите си- свидетелите
С. и Н. Р., за да им разкаже за случилото се. Същевременно свидетелката Р. била
в двора си и чула ясно отправените от подсъдимия П. закани. Пострадалият бил
силно уплашен и последвало обаждане до на районен инспектор от ПУ- гр.З.. И. се
прибрал вкъщи, промил раната си с ракия, но не е ходил на преглед и не е вадил
медицински документи.
След
случилото се, пострадалият се страхувал за живота си и когато бил в имота си в
с.Габров дол, не смеел да излиза от него.
По
досъдебното производство е изготвено заключение по съдебна психолого-
психиатрична експертиза. Видно от същата, по време на инцидента пострадалия Е.И.
е могъл да възприема правилно заобикалящата го действителност и да дава
достоверни показания за фактите, имащи значение по делото. Според експертите-
психиатър и психолог, от психологическа и психиатрична гледна точка са налице
данни. по време на извършване на деянието- 13.09.2014 г., както и в периода
след това, пострадалият да е получил основателен страх за осъществяване на
отправената му закана. На фазата на съдебното производство е назначена нова
съдебна психолого- психиатрична експертиза, като
новите вещи лица са потвърдили отразеното в първата.
Подсъдимият е осъждан с
присъда № . г. по НОХД № . г. по описа
на РС- Радомир, влязла в сила на 09.10.2015 г., за престъпление по чл.129,
ал.2, пр.2, вр. ал.1 от НК, като деянието е извършено
на 11.04.2014 г. Подсъдимият не е женен, но живее на семейни начала със
свидетелката Н.С., от която
очаква дете. Според Кметския наместник на с.Габров дол- свидетеля М.М., подсъдимият се ползва с добро име, работлив е и не е
имал други конфликти в селото.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и
писмени доказателства, а именно: показанията на свидетелите Е.И., Н.Р., М.М., Д.З. и Н.С., дадени на фазата на съдебното следствие, от
актуалната справка за съдимост и психолого-
психиатрична експертиза, както и от събраните по Досъдебно производство № . г.
писмени доказателства, а именно: протоколи за разпит на свидетели /л.4-9/, съдебна
психолого- психиатрична експертиза /л.37-47/, както и
от обясненията на подсъдимия.
Така събраните
доказателства в по- голямата си част не си противоречат, кореспондират си и взаимно
се допълват. В този смисъл съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия, в
частта им, в която твърди, че не е имал намерение за отправяне на закана, а
само е имал намерение да го предупреди да не му трови стоката и, че свидетелят
си е измислил за хвърлянето на камъка. Това не кореспондира с показанията на
свидетелите- очевидци на деянието- пострадалият дава конкретна информация по
този въпрос, свидетелката Р. е възприела думите на подсъдимия, като след това,
заедно със свидетеля Рангелов е видяла и последствията от нанесения удар.
По отношение на възраженията на
защитника, че се касае за маловажен случай. Съдът намира, че в настоящия казус
не е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК, а именно- да е налице деяние, което макар формално
и да осъществява признаците на предвидено
в закона престъпление, поради своята малозначителност
не е общественоопасно или неговата обществена
опасност е явно незначителна.
Касае се за добре сложен мъж, който към момента на извършване на деянието е бил
на 20 години, като заканите са отправени към мъж на 66 години. Тези закани са
били придружени с конклудентни действи-
хвърляне на камък, като е бил нанесен и удар по тялото на пострадалия.
Последвала е силна уплаха от страна на последния и в този смисъл съдът намира,
че деянието не следва бъде квалифицирано като маловажно по смисъла на чл.9,
ал.2 от НК.
С оглед така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че с деянието си подсъдимият В.Й.П.,
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, тъй като на 13.09.2014 г., около 10.15 часа, в с.Габров дол, общ.Земен, в дворно място собственост
на Е.Д.И., се заканил с убийство на Е.Д.И., с ЕГН **********,***, с думите
„Аз ще
Продължение по М О
Т И В И
към присъда № 8/15.01.2018 г., по НОХ д. № 305/2017 г., на РРС /л.2/:
те вкарам в гроба“,
„Аз че те
утепам“, „Аз че те изпратим
при майка ти у гроба“ и това
заканване възбудило у него основателен страх от осъществяването му.
От обективна страна
престъплението на подсъдимият е осъществено чрез действия- отправяне на заплахи
с думите: „Аз ще те вкарам
в гроба“, „Аз че те утепам“,
„Аз че те
изпратим при майка ти у гроба“. Думите са били придружени и от
действия: хвърляне на камък и нанасяне на удар по пострадалия.
От субективна страна
деянието е извършено при пряк умисъл като форма на вината, тъй като деецът е
съзнавал общественоопасния характер на отправянето на
заплахи с убийство, придружени с конклудентни
действия, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Отегчаващи вината
обстоятелства- няма.
Смекчаващи
обстоятелства- младата възраст на подсъдимия, семейното положение и добрите
характеристични данни.
Причини за извършване
на деянието- незачитане чуждата
неприкосновеност, склонност към саморазправа.
Съдът, след като призна
подсъдимия В.Й.П. за виновен за престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, на основание
чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК, при условията на чл.54 от НК, съобразявайки се най- вече с възрастта на подсъдимия и другите смекчаващи
отговорността обстоятелства, както и с оглед на липсата на отегчаващи такива, с
оглед постигане на целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, му наложи
наказание „Лишаване от свобода“, за
срок от три месеца,
което е към предвидения законов минимум за подобен род деяния.
Съдът, след като намери, че са налице условията по чл.25, ал.1, вр. с чл.23, ал.1 от НК, определи едно общо най- тежко
наказание по настоящата присъда и присъда № . г. по НОХД № . г. по описа на РдРС, по което е наложено наказание „Лишаване от свобода“
за срок от три месеца, а именно- Лишаване
от свобода“ за срок от три месеца.
На основание чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи изтърпяването на така
наложеното общо най- тежко наказание за
срок от три години.
С оглед изхода на
делото и на основание чл.189, ал.3, изр.1-во от НПК, съдът осъди В.Й.П. да
заплати по сметка на ОДМВР- Перник направените по делото разноски в размер на 65
лв. /шестдесет и пет лева/- направени разноски на фазата на досъдебното
производство.
Водим от гореизложеното
и в същия смисъл, съдът постанови диспозитива на
присъдата си.
Районен съдия: