Р Е Ш Е Н И Е
Номер 644 / 23.3.2020г. 23.03.2020г. Град
П.В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На двадесет и четвърти
февруари Година 2020
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Лили Добрева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №06247 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.200 КТ.
Предявен е иск от В.С.С., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу “СТОМАНА ИНДЪСТРИ”АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.П., ул.“Владайско въстание“ 1, с правно основание чл.200 КТ, с който се иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 20 000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на професионално заболяване, изразяващо се във “***. ******”, което е установено с Експертно решение №***от ***. на УМБАЛ”***”- гр.***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на констатиране на увреждането ***. до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът “СТОМАНА ИНДЪСТРИ”АД е подал отговор в законоустановения срок, с който е оспорил допустимостта на така предявения иск, като твърди, че няма влязло в сила решение на ТЕЛК, което да констатира заболяването. Ответникът е оспорил иска по основание и по размер, поради което и иска същият да бъде отхвърлен като неоснователен. Ответникът възразява, че същият не следва да отговаря по този иск, тъй като процесното заболяване не е изцяло професионално. Ответникът възразява, че не е налице причинна връзка между влошеното здравословно състояние и заболяването. Ответникът твърди, че претендираното обезщетение е завишено предвид претърпените вреди.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявеният иск е допустим и следва да се произнесе по съществото на делото.
От фактическа страна:
Не се спори по делото, а и от приложените по делото писмени доказателства, е видно, че ищецът е работил по трудово правоотношение в СМК“Ленин“, впоследствие при ДФ“Стомана- П.“, а впоследствие и при правоприемника “Стомана индъстри”АД, както следва: в периода 17.09.1986г.- 13.06.2011г. ищецът е работил на длъжност „***". В периода 14.06.2011г.- 30.04.2018г. ищецът е работил на длъжност „ ***, *** в “Стомана индъстри”АД. В периода 01.05.2018г.- 06.11.2018г. ищецът е работил на длъжност „ ***" в “Стомана индъстри”АД. Трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на 06.11.2018г. поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Общият трудов стаж на ищеца до момента е 32 години, един месец и 16 дни, които са отработени в един и същи цех на ответното дружество.
С Експертно решение №***от ***. на УМБАЛ”***”- гр.***, влязло в сила на 31.05.2019г., е признато професионално заболяване на ищеца с диагноза: „***“. В мотивите е посочено: „***.“. Със същото експертно решение са определени 30% т. н. р., с дата на инвалидност - 06.02.2019г. и срок на определения процент т. н. р. – 01.05.2022г.
Възражението на ответника, че експертното решението не е влязло в сила е неоснователно. Извън удостовереното в същото решение, че е влязло в сила, по делото няма дори и твърдения, че същото е обжалвано от страните. А възражението, че решението е обжалвано подлежи на доказване от работодателя (изрично в този смисъл Решение № 213 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1761/2009 г., IV г. о., ГК и др.).
Видно от заключението на съдебно- медицинската експертиза на в.л.Й. З., неоспорено от страните, основният рисков фактор, свързан с установената болест е физическо натоварване - динамично и статично от неблагоприятна работна поза (принудителни работни пози), натоварване на горните крайници (при осъществяване на работния процес са ангажирани предимно горните крайници: пръсти, китки, предмишници, мишници, раменен пояс) и на гръбначния стълб (шиен, гръден, поясно-кръстцов отдел), като работните движения са в оптималната работна зона. Съпътстващи рискови фактори в работната среда, повлияващи действието на основния рисков фактор са наднормени вибрации и неблагоприятен микроклимат. Наличието на основния и съпътстващите рискови фактори в работната среда и трудовия процес са констатирани в Протокол №1/06.02.2019г. за извършено проучване на професионална болест от НОИ - Териториално поделение П.по Бързо известие вх. №5201-13-6/7 от 19.12.2018г. Трудовото правоотношение е прекратено на 06.11.2018г. във връзка с осигурителен стаж и възраст - въздействието на рисковите фактори е прекратено. Клинично са доказани увреждания на междупрешлените дискове в шийния отдел на гръбначния стълб с радикулопатия (епикризи от НО на КПЗ, ЕМГ на горни и долни крайници, МРТ на шиен отдел, консултации със специалисти невролози, профпатолози, неврохирург и др.). По надлежния ред е признат професионалният характер на заболяването „***. ******". Рисковите фактори предизвикват дегенеративни вертебрални изменения от остеохондрозен тип и/или спондилозен тип (дегенеративно увреждане на междупрешлените дискове) и водят до вертеброгенни радикулопатии. Основна роля за увреждането има механичният фактор - притискане на гръбначно-мозъчните коренчета от пролабирала латерална дискова херния. Притискането причинява съдово-исхемични нарушения в периферната структура - коренче, периферни нерви и обвивките им, последващи структурни дистрофични промени - увреждане на миелиновата обвивка (локална и сегментна демиелинизация), локална аксонална дегенерация и невроматозно задебеленяване. Патоморфологичните промени са. аксонална дегенерация, сегментна демиеленизация или и двете. Зясяга се функцията на нервните коренчета. Така посочените патоморфологични промени в шийния отдел на гръбнака и клиничната изява определят професионалното заболяване като „късна форма“.
Видно от заключението на съдебно- медицинската експертиза на в.л.Й. З., неоспорено от страните клиничните прояви на заболяването се проявяват с болки във врата между плешките, скованост, изтръпване, болки и слабост на горните крайници, посиняване на пръстите при студово въздействие, болезнени движения, ограничен обем на движения, главоболие, световъртеж - описани са в медицинската документация. Процесното професионално заболяване е с хронично-рецидивен характер на протичане (остри фази и фази на ремисия) и ще се проявява в бъдеще с описаните болки и страдания.
Процесното професионално заболяване не подлежи на трайно излекуване. Уврежданията са дефинитивни и лечението е със средства, които действат симптоматично - нестероидни противовъзпалителни средства, кортикостероиди, съдоразширяващи, витамини от групите В, А, Е, С, аналгетици, невромедиатори, невротрофици; физиотерапия и балнео санаториално лечение. След консултация от неврохирург е дадено становище за оперативно лечение на дисковата херния.
Видно от показанията на свидетелите Й.К.С./***на ищцата/ и П.Г.И./***на ищцата/, вследствие на професионалното заболяване ищецът изпитва сериозни затруднения в движенията си и ежедневното си обслужване, не може да задържа предмети, изпуска и чупи съдове и други предмети. Ищецът изпитва неудобства от намирането на подходяща поза дори когато почива, включително и в съня си. Поради изпитваните болки ищецът е спрял да управлява лек автомобил, избягва да излиза от вкъщи, като е ограничил и социалните си контакти.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от заключението по съдебно- медицинската експертиза на в.л.Й. З., неоспорено от страните, показанията на свидетелите Й.К.С./***на ищцата/ и П.Г.И./***на ищцата/, както и от останалите писмени доказателства, приети по делото.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Следователно за да бъде основателен настоящия иск разпоредбата на чл.200 КТ изисква наличие на следните кумулативно предвидени предпоставки: наличие на професионално заболяване, констатиране на същото по надлежния ред с влязло в сила решение, вреди, причинна връзка между вредите и професионалната болест и размер на вредите. Следва да се отбележи, че отговорността на работодателя по чл.200 КТ е една обективна, безвиновна отговорност, която се носи независимо от това, дали работодателят, негов орган или друг негов работник или служител имат вина за настъпването на вредите.
Признаването на професионалния характер на заболяването, съгласно чл. 62, ал. 3 от КСО е от изключителна компетентност на органите на експертизата по работоспособността, а процедурата за установяване и признаване е уредена в специална Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести. Признаването на професионалната болест, към което се отнасят и нейното усложнение и късните й последици, както и причинно-следствената връзка между професионалната болест и условията на труд става с решение на ТЕЛК или НЕЛК, което е задължително за всички лица, органи и организации в страната.Съгласно константната съдебна практика експертното заключение на ТЕЛК има двойнствено значение - от една страна, то представлява индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и неговия процент, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на причинна връзка, като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на ответника-работодател и от който зависи съществуването на правото.
В настоящия случай има влязло в сила Експертно решение №***от ***. на УМБАЛ”***”- гр.***, влязло в сила на 31.05.2019г., с което е признато професионално заболяване на ищеца с диагноза: „***“, поради което и е определена 30 % трайно намалена работоспособност. Със същото ЕР като начална дата на инвалидизиране е посочена 06.02.2019г., като крайният срок на решението е до 01.05.2022г.
Съгласно константната съдебна практика при влязло в сила решение на НЕЛК, с което заболяването е признато за професионално, съдът е обвързан от същото и не може да пререшава въпросите за наличие на заболяване, оценката на работоспособността и датата на инвалидизиране. Доколкото в настоящето производство се събраха достатъчно доказателства за причинените на ищеца болки и страдания, представляващи неимуществени вреди вследствие на претърпяното заболяване, то съдът намира, че са налице всички елементи за реализирана на обективната отговорност на работодателя по чл.200 КТ.
Съгласно константната съдебна практика по приложението на чл.200 КТ при трудова злополука и професионална болест се обезщетяват всички вреди- имуществени и неимуществени, като последните се обезщетяват по реда на чл.52 ЗЗД по справедливост. Съгласно Постановление №4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС от 23.12.1968г. понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Като съобрази гореизложените критерии съдът намира, че в настоящия случай справедливият паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди от професионалното заболяване е в размер на 15 000,00лв.
За да определи такъв размер на обезщетението съдът съобрази заключението на съдебно- медицинската експертиза на в.л.Й. З., видно от което процесното професионално заболяване е с хронично-рецидивен характер на протичане (остри фази и фази на ремисия) и ще се проявява в бъдеще с описаните болки и страдания. Процесното професионално заболяване не подлежи на трайно излекуване. Уврежданията са дефинитивни и лечението е със средства, които действат симптоматично - нестероидни противовъзпалителни средства. Клиничните прояви на заболяването се проявяват с болки във врата между плешките, скованост, изтръпване, болки и слабост на горните крайници, посиняване на пръстите при студово въздействие, болезнени движения, ограничен обем на движения, главоболие, световъртеж - описани са в медицинската документация.
При определяне размера на обезщетението съдът отчете и показанията на свидетелите Й.К.С./***на ищцата/ и П.Г.И./***на ищцата/, видно от които, следствие на професионалното заболяване ищецът изпитва сериозни затруднения в движенията си и ежедневното си обслужване, не може да задържа предмети, изпуска и чупи съдове и други предмети. Ищецът изпитва неудобства от намирането на подходяща поза дори когато почива, включително и в съня си. Поради изпитваните болки ищецът е спрял да управлява лек автомобил, избягва да излиза от вкъщи, като е ограничил и социалните си контакти.
При определяне размера на обезщетението обаче съдът отчете обстоятелството, че професионалното заболяване е довело до 30% трайно намалена работоспособност, което е среден процент на загуба на работоспособността.
За разликата до пълния предявен размер на иска от 20 000,00лв. същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.86, вр. чл. 84 ал.3 ЗЗД, върху така определеното обезщетение се дължи и законната лихва от датата на констатиране на увреждането ***. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските за настоящето производство:
И двете страни са направили искане за присъждане на направените по делото разноски. Ищецът е доказал разноски в размер на 1300,00лв. за адвокатско възнаграждение, поради което и съдът намира, че с оглед изхода на делото следва да осъди ответника да му заплати сумата от 975,00лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение с оглед уважената част от иска.
Ответникът също претендира разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани доколкото по делото няма представени доказателства за направени такива.
Тъй като се касае за трудов спор ищецът е освободен от заплащане на държавна такса. С оглед изхода на делото обаче дължимата се за производството държавна такса в размер на 600,00лв. следва да бъде заплатена от ответника по сметка на ПРС. Същият следва да заплати и сумата от 350,00лв., представляваща направени по делото разноски за експертиза.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА “СТОМАНА ИНДЪСТРИ”АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.П., ул.“Владайско въстание“ 1, да заплати на В.С.С., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата в размер на 15 000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на професионално заболяване, изразяващо се в “***. ******”, което е установено с Експертно решение №***от ***. на УМБАЛ”***”- гр.***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на констатиране на увреждането ***. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата до пълния му предявен размер от 20 000,00лв.
ОСЪЖДА “СТОМАНА ИНДЪСТРИ”АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.П., ул.“Владайско въстание“ 1, да заплати на В.С.С., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от 975,00лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в съответствие с уважената част от иска.
ОСЪЖДА “СТОМАНА ИНДЪСТРИ”АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.П., ул.“Владайско въстание“ 1, да заплати по сметка на Пернишки районен съд сумата от 950,00лв., за направени по делото разноски, от които сумата от 600,00лв. за държавна такса и сумата от 350,00лв. за възнаграждение на експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: