Р Е Ш Е Н И Е №17/9.1.2020г.
гр.Ямбол........9.01........2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На..............................шестнадесети...декември…….................................
През две хиляди и деветнадесета година,..........в състав:
Председател: Г.Вълчанова
Членове: ........................
........................
При секретаря................И.Г.......................и в присъствието на
Прокурора...........................................като разгледа докладваното от
...............................съдия Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 2118
за 2019 година............................................................................................
Производството по делото е образувано по искова молба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр.София против Д.Г.Ш. ***, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника наличието на вземане към него от ищеца в размер 431,71 лв., съгласно четири фактури: № ***., законната лихва, считано от подаване на заявлението, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ ***г. на ЯРС, както и присъждане на направените разноски. Ищецът твърди, че има сключен с ответника договор за мобилни услуги №*** г. с предоставен мобилен телефонен номер ***с допълнително споразумение № *** към него и договор за лизинг от 22.09.2016 г. С допълнителното споразумение е влязъл в сила нов абонаментен план и е предоставено за ползване мобилно устройство Huawei P8 Lite Black с договора за лизинг с обща цена на лизинговата вещ 252,77 лв. с ДДС, платима на 23 месечни вноски по 10,99 лв. с ДДС, които се фактурират с месечната сметка на ползваните услуги. Ответникът не е изпълнил претендираните парични задължения, както за месечни сметки в размер 109,43 лв., така и за лизинг в размер 186,83 лв., което е довело до предсрочното прекратяване на договорите по вина на Ш. и възникване на задължението му за плащане на неустойка в размер 606,84 лв., от която се претендира частично плащане на 102,48 лв.
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор от ответника е постъпил чрез особеният му представител и предявеният иск се счита неоснователен. Възразява се за нищожност на клаузите на договора и ОУ като неравноправни, нарушаващи правата на потребителите и противоречащи на добрите нрави, както и за нищожност на договорената неустойка.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, но поддържа предявения иск с писмена молба.
Ответникът редовно призован поддържа възраженията си по отговора чрез особения представител.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК със заявител „Теленор България“ ЕАД гр. София и длъжник Д.Г.Ш. ***, с което се желае длъжникът да заплати сумата 431,71 лв., представляваща неизпълнени парични задължения, произтичащи от договори между него и заявителя: Договор за мобилни услуги № ***г., допълнително споразумение № *** към договор за мобилни/фиксирани услуги и договор за лизинг от 22.09.2016 г.; неудовлетворени вземания на заявителя индивидуализирани по размер и основание в издадените от него фактури № *** г. Съдът е уважил искането по заявлението като е издал заповед № *** г., с която е разпоредено Ш. да заплати всички претендирани суми. Длъжникът е бил уведомен по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, което е довело до завеждане на настоящия установителен иск от заявителя.
За установяване на твърденията си за наличие на вземане към ответника ищецът е представил по делото сключените помежду им договори и общи условия: Договор за мобилни услуги № *** г., допълнително споразумение № ***към договор за мобилни/фиксирани услуги и договор за лизинг от 22.09.2016 г. със съответната ценова листа за абонаментни планове към 15.05.2016 г. и към 22.09.2016 г. Към договора за лизинг за ползване мобилно устройство Huawei P8 Lite Black е изготвен и подписан от страните запис на заповед от 22.09.2016 г. за сумата 252,77 лв., неразделна част от договора, както и са представени общи условия към същия. Съгласно допълнителното споразумение към договора ответникът Ш. приема да ползва мобилния си номер при избран от него абонаментен план Нонстоп 40.99/30.99 promo, както и получава устройство Huawei P8 Lite Black. Срокът на договора за ползване на услугите е продължен до 22.09.2018 г., а съгласно чл. 4 от споразумението, в случай на прекратяване на ползване на услугите, предоставяни от оператора през договорения срок по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата за стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всеки номер до края на договора.
Видно от представените Общите условия към договора за лизинг, в чл.12 ал.2 е уредено обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги.
С исковата молба са представени и фактурите, издадени за процесното вземане: № *** г. е за отчетен период 18.12.2016 г.-17.01.2017 г. и включва следните задължения за мобилен номер ***: месечна абонаментна такса 25.82 лв., временно възстановяване на изходящия трафик 1,24 лв., такса спиране на номер 0,75 лв., кратки текстови съобщения (SMS) 0,32 лв., които са в общ размер на 28,13 лв. без ДДС - 33,76 лв. с вкл. ДДС; месечна лизингова вноска за мобилно устройство Huawei Р8 Lite Black 10.99 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 44,75 лв., като е приспаднато надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период – 0,19 лв., с което сумата по фактурата е 44.56 лв. Фактура № *** г. е за отчетен период 18.01.2017 г.-17.02.2017 г. за задължения за същия мобилен номер: месечна абонаментна такса 25.82 лв., гласова поща 0,10 лв., мултимедийни съобщения (MMS) 0,49 лв., разговори към „Грижа за клиента" 0,02 лв., роуминг таксуване (общо) 10,22 лв., такса спиране на номер 0,75 лв., в общ размер на 37,40 лв. без ДДС и 44,88 лв. с вкл. ДДС; месечна лизингова вноска за мобилно устройство Huawei Р8 Lite Black 10.99 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата е 55.87 лв. Фактура № *** г. е издадена за отчетния период 18.02.2017 г.-17.03.2017 г. и включва задълженията: месечна абонаментна такса 25.82 лв. без ДДС - 30,98 лв. с вкл. ДДС; месечна лизингова вноска за мобилно устройство Huawei Р8 Lite Black 10.99 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата е 41.97 лв. Четвъртата фактура е издадена след прекратяване на договора - фактура № ***г. и в нея са включени задължения за заплащане на неустойки за предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги чрез номер *** в общ размер на 606.84 лв. и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство Huawei Р8 Lite Black в общ размер на 186.83 лв. с вкл. ДДС.
По делото бе назначена, изслушана и неоспорена съдебно-икономическа експертиза, по която вещото лице дава заключение, че процесиите четири фактури са осчетоводени в счетоводството на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, съобразно нормативните изисквания. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 22.02.2019 г., размерът на неизплатените задължения на ответника към ищеца е общо 936,07 лв., формирани от: фактура № *** г. - 44,56 лв.; фактура № *** г. - 55,87 лв.; фактура № *** г. - 41,97 лв.; фактура № *** г. - 793,67 лв. Използваните от ответника далекосъобщителни услуги, начислени във фактурите са таксувани съобразно приложимите условия. Размерът на дължимата неустойка за номер ***, съобразно датата на двустранно спиране е 606,84 лв. и е начислена в съответствие с приложимите условия на раздел IV, т.4 от допълнително споразумение № *** г. и е включен във фактура №*** г. Непогасените лизингови вноски по договор за лизинг от 22.09.2016 г. за мобилно устройство марка Huawei, модел Р8 lite Black, са 20 на брой, в размер на 219,80 лв. и са включени в следните фактури: фактура № *** г. - 10,99 лв., фактура № *** г. - 10,99 лв., фактура № ***г. - 10,99 лв. и фактура № *** г. - 186,83 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 и чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД. Съдът намира искът за допустим, а разгледан по същество за частично основателен.
По отношение на иска за неустойка във връзка с прекратения по вина на ответника договор за мобилни услуги, съдът намира същият за неоснователен. Действително в посочения договор е налице клауза, с която ответникът се е съгласил относно задължение за неустойка в случай на прекратяване на договора поради негово виновно поведение, която е в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни такси до края на първоначално предвидения срок на действие на договора.
В тази част съдът приема, че е основателно възражението на ответника за нищожност на претендираната неустойка, както на основание чл. 26 ал.1 предл.3 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави, така и на основание чл.143 т.5 от ЗЗП. Съгласно разпоредбата на ЗЗП - неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В случая начисляването на неустойка в размер на сбора от таксите за целия оставащ срок на действие на договора се явява необосновано завишено обезщетение за вредите от неговото неизпълнение и създава необходимост за потребителя да изпълни своите задължения до края на този срок, въпреки че за доставчикът е отпаднала необходимостта да осъществи насрещната си престация. Поради тези причини съдът приема, че клаузата, от която ищецът извежда претенциите си, създава неравноправност между правата и задълженията на двете страни по договорната връзка и се явява нищожна цитираните по - горе разпоредби на ЗЗП.
Клаузата за неустойка в договорите е нищожна и поради накърняване на добрите нрави. Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Съгласно дадените указания в т.4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и от общи за всички случаи критерии като например естеството на обезпеченото с неустойката задължение и неговия размер, видът на неустойката, видът на неизпълнение на задължението, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението. Клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В настоящия казус съдът счита, че е налице именно такава хипотеза на нищожност на договорената неустойка - поради накърняване на добрите нрави с оглед нейния основно санкциониращ характер. По този начин уговорената неустойка води до несправедлив правен резултат доставчика да получи имуществена облага от насрещната страна в размер, без да предоставя ползването на услугата. Всичко изложено води до несъвместимост на неустойката с добрите нрави и би създало предпоставки за неоснователно обогатяване на ищеца, нарушавайки принципа на справедливост. По тези съображения съдът счита, че искът в частта на претендираната неустойка в размер на 102,48 лв., претендирана частично от цялата сума 606,84 лв. следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира за основателна претенцията в останалата част за неплатени, доставени мобилни услуги и лизингови вноски по допълнителното споразумение № *** към договор за мобилни/фиксирани услуги и договор за лизинг от 22.09.2016 г. От представените по делото три фактури № *** г., № *** г., № ***г. се установява, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 22.02.2019 г., размерът на неизплатените задължения на ответника към ищеца са формирани от: фактура № *** г. - 44,56 лв.; фактура № *** г. - 55,87 лв.; фактура № *** г. - 41,97 лв. В тези фактури са отразени задълженията на ответника за използваните от него далекосъобщителни услуги, таксувани съобразно приложимите условия, както и трите лизингови вноски по 10,99 лв.
Съгласно чл.12 ал.2 от Общите условия към договора за лизинг предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски за договорите за лизинг се обявява, като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. Лизинговата цена на предоставения за ползване мобилен апарат е 252,77 лв. и същата следва да бъде заплатена на 23 вноски, всяка в размер на 10.99 лв. с ДДС. Вещото лице е установило, че непогасените лизингови вноски по договор за лизинг от 22.09.2016 г. за мобилно устройство марка Huawei, модел Р8 lite Black, са 20 на брой, в размер на 219,80 лв. и са включени в следните фактури: фактура № *** г. - 10,99 лв., фактура № *** г. - 10,99 лв., фактура № *** г. - 10,99 лв. и фактура № *** г. - 186,83 лв. В случая, тъй като ищецът претендира неплатените лизингови вноски преди и след прекратяване на договора с ответника, искът в тази част следва да бъде уважен изцяло.
След като се установи, че ответникът не е заплатил задължението си по договорите за мобилни услуги и лизинг, които са прекратени поради неговото виновно поведение, изразяващо се в неплащане на задължения към доставчика и договора е прекратен, следва да бъде прието за установено, че същия дължи неплатените суми по тях. Не се установи ответникът да е върнал взетите на лизинг вещи, за да не дължи вноските до окончателното им плащане.
Поради това предявеният установителен иск следва да бъде уважен в размер 329,23 лв., включващ неплатените сметки и лизингови вноски, последните преди и след прекратяване на договора. Над този размер до претендирания от 431,71 лв. относно претендираната неустойка в размер 102,48 лв. частично, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 293,61 лв. в заповедното производство и в размер на 674,92 лв. в установителното производство.
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД от ЗЗД, че Д.Г.Ш., ЕГН ********** *** дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *** със седалище гр.София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата 329,23 лв., представляваща неизплатени четири фактури: № *** г., № *** г., № *** г. и № *** г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, като искът в разликата над 329,23 лв. до размера на 431,71 лв. по отношение на исковете с правно основание чл. 422 от ГПК, връзка с чл.79, ал.1 и чл.92 от ЗЗД, като неоснователен –ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Д.Г.Ш. с посочени данни да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр.София направените в заповедното производство разноски в размер 293,61 лв. и в размер на 674,92 лв. в установителното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: